Стопанска политика за развитие на селските райони в България


Категория на документа: Други


3. Компонентът здраве може да се измери чрез продължителността на живота (физическо или душевно здраве).

4. Честотата и типовете криминални престъпления вътре в обществото.

5. Възможността и достъпността до артистични и културни събития.

6. Качеството и целта на образованието.

7. Възможностите за индивидите или за отделните групи да участват в социално-икономическия живот.

8. Околната и природната среда увеличават важността на вземаните решения в селското общество.

Благосъстоянието на селското общество е крайният резултат от политиката за неговото икономическо развитие. Благосъстоянието включва ефекта върху индивидите и между тях, а също монетарните и немонетарните влияния. Тъй като концептуалните аспекти на благосъстоянието на обществото са известни, методите за изчисляване на благосъстоянието на обществото са частични и често индиректни.

Икономическото развитие на селското общество е непостоянен процес по отношение на секторното и географското разпределение, както и във времето. Неравновесието обаче е необходимост в една динамична икономика и е част от динамичния процес, свързан с развитието. Адаптирането на икономиката към сривовете, причинени от развитието, не става изведнъж и не е безболезнено. Съществуват структурни бариери, присъщи на пазара, които доста затрудняват този процес. Една от целите на стратегията на развитието е да се улесни процеса на развитие, като целта на политиката на развитието е да улеснява процеса на адаптиране към промените.

В основата на всеки опит да се създаде политика за икономическо развитие на селското общество и да се генерират програми за действие са залегнали четири основни принципа:

1. Обществото е логическа икономическа единица, която може да упражнява определен контрол по отношение на своето икономическо бъдеще.

2. Намесата под формата на съзнателни групови решения и действия ще окаже по-голямо влияние върху местното икономическо благосъстояние, отколкото сборът от индивидуални действия.

3. Действията или политиката трябва да са разбираеми. Те не могат да бъдат съсредоточени само върху икономическата дейност, а трябва да имат и не-икономически измерения.

4. За да се изпълни успешно замислената политика на развитие, трябва да са налице необходимите ресурси.

Държавата упражнява своята политика за развитие на селските райони предимно посредством инструментите на аграрната политика.

Аграрната политика може да се характеризира като начин на действие на правителството върху икономическите и социални процеси, които протичат в селското стопанство включително целите и методите на тяхното постигане. Аграрната политика е чат от икономическата политика на обществото. В икономически аспект предметът на аграрната политика значително се променя и разширява. Първоначално аграрната политика се приема като пакет от мерки насочени към растениевъдството и животновъдството. Малко по-късно аграрната политика включва и регулиране на маркетинга на селскостопанските стоки (както вътрешната, така и международната търговия). На по-късен етап аграрната политика включва оптималното използване на ресурсите, контрола върху замърсяването на околната среда, проблемите в развитието на селските райони, на аграрния туризъм и други. Пряко свързана с аграрната политика се третира и продоволствената политика. Това подсказва, че аграрната политика непрекъснато се е развивала и е включвала нови проблеми. Посоченият предмет определя и целите на аграрната политика. Тези цели могат да се разглеждат в краткосрочен и дългосрочен план. Най-често като цели на аграрната политика се посочват следните:

- осигуряването на високи цени на селскостопанските продукти, за да се гарантират доходите;

- стабилни и ниски цени за консуматорите, за да се защитават интересите на всички слоеве на обществото, в това число и на консуматорите с ниски доходи;

- стабилно и достатъчно предлагане на качествени хранителни продукти;

- стабилно предлагане на суровини за хранителната и преработвателната промишленост;

- стабилизиране на селскостопанските доходи и тяхното справедливо разпределение;

- стимулиране експорта не селскостопански продукти и осигуряване на подкрепа на платежния баланс на страната;

- оптимално използване на селскостопанските ресурси;

- ограничаване влиянието на епидемии и на вредители за националното земеделие;

- запазване и подобряване качествата на селскостопанската земя;

- опазване на околната среда от отрицателните последици на селскостопанската дейност;

- стимулиране на земеделието в непривлекателните райони на страната;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стопанска политика за развитие на селските райони в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.