Стопански етос на град Белоградчик


Категория на документа: Други




тема : Стопански дух на град Белоградчик

Изготвил:Стилиян Славчев Проверил: Б.Колев

фак. Номер : 111329 ...................

Съдържание

1.Увод и население на град Белоградчик

2. Икономически облик на град Белоградчик

3. Безработица

4.Гетото и етносите

5.Потребителска кошница

6.Чалга култура

7.Моят град през моите очи

1.Население

Ще започна с малко информация за град Белоградчик,която мисля,че е необходима за да се знае ,каква е демографската ситуация и как хората реагират на лошите условия на живот .Дали са готови да напуснат родния си град или да останат в него.Как ромите разбират проблемите и как реагират на тях.Тази информация е крайно важна .

- Град Белоградчик се намира в северозападната част на България, в близост до границата със Сърбия. Градът е разположен на около 170 км от София. Той е административен център на едноименната община Белоградчик.

- Ще направим сравнение на населението през годините ,за да видим как се движи то през тях.Населението през 1990 е близо 8 хиляди души,докато сега е 4000 , но въпреки това ,ромското население в града расте неумолимо.Броят на ромите през 1990 е около 500 а сега достига 1300. Населението е застаряващо .

- Младите хора емигрират или отиват в големите градове,защото в града препитание няма.Раждаемостта в Белоградчик е както най-ниската както за България така и за Европа.Обезлюдени села и села с до 20 жители е грозната гледка в региона.До 10 години 90% от селата ще бъдат обезлюдени безвъзвратно.Тъжна е гледката когато минаваме десетки километри през села и не можем да видим дори и един човек. Хиляди декари необработваема земя пустеят около селата.Нека да поговорим как изглежда градът икономически.

2.Икономически облик на град Белоградчик

- В Белоградчик и региона е твърде условно да се говори за икономика и още повече бизнес. Районът е типично земеделски, макар в миналото все пак да е съществувала някаква индустрия. Днес обаче дори земеделието не осигурява траен поминък, а е на равнище само за задоволяване на личните нужди. Пустеещите земи са огромна част от иначе плодородните площи. Огромен проблем е застаряването на населението което не успява да обработва тези пустеещи площи.

- Младите предпочитат работа в големите градове или Европа вместо липсата на перспектива тук. Хората не се надяват и строителство на Дунав мост да оживи икономически региона.

Безименни населени места. Пътища, които не водят никъде. Така нареченият международен път Е 79 е като след бомбардировки. Всички централни улици в селата се казват "Георги Димитров". Това е само част от картината в този регион на страната, който през последните години си спечели прозвището Северозападнала България. Доколкото в миналото регионът все пак е имал някакъв индустриален облик, днес той е само спомен.Пресен пример е телефонният завод .

Ето до какви ужасяващи последствия води безхаберието на община и полиция. Всеки казва: "Не е моя работа", а крайният резултат е безвъзвратно съсипване на напълно здрава сграда, която при всички случаи би могла да бъде използвана по-добре, отколкото както в момента - да се разрушава за тухли, железа и дървен материал за огрев. Срам, срам за всички институции, които само гледат безучастно... . Всичко случващо е процес на затихналото гражданско самосъзнание,но как да очакваме такова при положение ,че 30% са пенсионери , 50% безработица и останалите 20% са по заведенията и администрацията.

- Икономиката се свежда главно до земеделие, при това основно за осигуряване на прехраната на местните хора. За селскостопански бизнес почти не може да става дума.До края на 90-те години градът е просперирал икономически и аграрно.Имало е шивашка промишленост, телефонен завод , химическа промишленост , стоителство и много други малки предприятия. Днес това го няма.Всичко е останало в миналото и само основите и пепелта

напомнят за бурния капитализъм и капиталистически дух.

- Днес само туризмът крепи града жив.Белоградчишките скали,крепост и пещера магурата предизвикват интерес в хиляди туристи на година.Къща за гости може да се види на доста места разхождайки се из улиците на малкия град Белоградчик.Безработицата и мизерията са принудили хората да отделят най-малката стая в къщата си за тях и всички други стаи да бъдат пригодени за гости на града.Една стая 10 квадрата им е останала от къщата.Те вършат всичката работа от пране до посрещане на гостите и то само за да припечелят някой лев с който да си купят хляб.

- Запознаха да се правят 2 големи хотела ,но така и не бяха довършени.Слуха за отварянето на 100 работни места във тях разбули духовете на бедните души ,но те така и си останаха само с надеждите.Наполовина направени ,крупни бизнесмени явно направиха поредната си мръсна сделка .На бедния човечец това не може да му се отнеме надеждата ,но в този затънтен край на България явно дори тя е загубена.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стопански етос на град Белоградчик 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.