Стопански етос на град Белоградчик


Категория на документа: Други



процентите се изравнят а това е въпрос на време.Време в което те няма да има от кога да смучат.Техния паразитен начин на
живот ще спре ,просто защото ,приемника за когото са се хванали вече се задъхва и скоро няма да може да ги подържа живи.В Белоградчик е въпрос на време и това време е много малко българския етност да стане малцинство.Страшно е когато пратиш детето си в паралелка с 15 ромчета и 5 българчета и в тази стая българска реч не се чува.За жалост доста от тези факти

не са известни на българските управници.Както в България така и в Белоградчик гласът им се купува и то не скъпо .

- Ромите и техния начин биха звучали примитивни и отблъскващи за хора,които за първи път се сблъскват с тях.Числеността им нараства бързо ,защото поколенията не са през 25-30 години както при българите а при тях поколенията са пре 15-20 години. Обичайното при тях е ранните сватби . Момичетата раждат на 13-14 години първото си дете .При тях това е нещо нормално и съвсем в духа и обичаите им ,но ако се случи при български гражданин такова нещо ,сто процента ще бъде разгласено и ще се намеси съда.При тях тези неща са извън закона.Всъщност всичко при тях е извън закона.

- Не е необичайна гледка да видите коне или прасета из улиците на Белоградчик . Ромите няма къде да гледат животните и затова ,всичкият им добитък е на свобода из турситическия център на северозападна България. Туристите с изумление наблюдават групата от няколко прасета разхождайки се пред четири звездния хотел или разхождайки се из града се натъкват на група от пет - шест коне срещу тях. Ромите не са ангажирани с опазването на чистотата в града.Всъщност те не са ангажирани с нищо свързано с облика на Белоградчик.

• Потребителска кошница

- Ще започна с потребителската кошница в града а след това ще видим как стоят нещата и в селския бит.

- Хранителна кошница

- Храните и напитките за един човек са изключително важни за развитието му и качеството на живот. В град Белоградчик жителите масово са безработни а останалите са на минималната заплата.Това ще определи до голяма степен качеството на хранителните продукти.

- Жителите пазаруват предимно основните стоки хляб ,олио брашно и то в най-евтиния им вариант.Пенсионерите в града с минималните си пенсии могат да си позволят само хляба.Когато си платят сметките им остава само за хляб.Ако нямат подкрепата на семейството и градинката съществуването им би било невъзможно.При ромите има един интересен момент ,в който на базата на високата безработица сред тях те са сред най-честите клиенти.Пазаруването при тях е количествено а не качествено. Те винаги си взимат хранителните стоки в торбички ,защото им е обидно да си носят от вскъщи докато при българите е точно обратното.Стотинките за торбичка са изключително важни. Луксозните стоки и марковия алкохол се

купуват от администрацията и хората работещи в общината.Те са хората които отиват на работа с колите и се прибират с тях.Другите не могат да си го позволят.Хранителните стоки които пазаруват са най-скъпите .Пазарните чанти винаги са пълни .Младежите които са останали ,почти не пазаруват ,защото родителите им вършат тази работа.Всички младежи

които са останали в Белоградчик живеят при родителите си.
Избора на хранителни продукти също не е голям ,защото гръгооборота на парите е много малък и доставките на нова продукция се затруднява.

Кошница на здравоопазването

- Тук ще кажа ,че болницата която е останала в Белоградчик работи на 10%.Това е така ,защото закриха половината отделения и останаха само личните доктори. При по сериозен проблем трябва да се пътува над 50 километра за да се окаже необходимата помощ. За жалост пенсионерите дават почти цялата си заплата за лекарства .Когато им препишат дадено лекарство те не го купуват цялото а само част от него.В аптеките дават половината от лекарставата.Режат с ножици блистерчетата ,защото знаят ,че старите хора не могат да си позволят цялото.Общо взето лекарствата се взимат на части ,взимат се не когато трябва ,някой път изобщо не се взимат и тук говорим за хора ,които целият им живот е минал в работа за България .България която сега им дава 150 лв пенсия с която живеят в пълна мизерия и умират ,защото нямат пари да си позолят лекарствата необходими за съществуването им.

Гардеробна кошница

- Гардеробът и дрехите също са част от културата на даден град. Тук мога да кажа ,че както всичко останало и гардеробът е
изостанал и не се движи времево с гардеробът в останалата България. Покупката на нови дрехи е лукс.Лукс който малко хора могат да си позволят.Затова и на 4000 жители се падат 5 магазина. При бедността и мизерията новите дрехи са просто непосилни за много голяма част от жителите. Не е необичайно да се видях хора с скъсани дрехи или с дрехи на по 10-15 години. Магазинът за втора употреба има голяма печалба спрямо дрехите първа ръка.Единсвено хората в общината можем да ги видим с по-добър гардероб.Облеклото на ромите е интересно да споменем ,че една част от тях дрехите и външния вид е едно от най-важните неща в ежедневието.... въпреки ниската хигиена и болестите носещи се в ромското гето.

Потребителската кошница в селския бит

- Хранителната кошница в селския бит е почти липсваща в потребителската кошница като цяло.Жителите на селата са почти изцяло пенсионери .Хранителната им кошница поставят най-необходимите неща и то в много малки количества.Магазинът ,ако има такъв в селото е с полупразни рафтове покрити с прах .От години не са били пълнени рафтовете,защото няма търсене.В магазина предлаганите стоки се броят на пръсти.Задължително там присъства хляба и алкохола.Пенсията която се взима веднага се дава в магазина и отново започва да се пише в тетрадката.Вересията е покупка без пари на доверие.Немислимо е за хората ,които не са стъпвали в подобни села.

Кошница на здравоопазването в селския бит

- В тази кошница отиват почти всичките доходи на жителите на селото.За жалост в селата около Белоградчик ако се наложи спешна медицинска помощ това се случва за часове ,по простата причина ,че най-близката болница в която може да се окаже помощ се намира на 70 км. Дори цялата пенсия не може да покрие разходите за лекарствата на старите хора.

Гардеробна кошница в селския бит

- Тук нещата са повече от тъжни и трагични.Гардеробът на жителите не е подновяван от 20 години.Някъде и до половин век.Стари дрехи ,кърпени десетки пъти можем да забележим по гърбовете на жителите на селата.Обувки пропускащи вода , гумени обувки ,в които зимата влиза сняг .Магазин за дрехи няма . Единсвеният начин ,по който тези хора променят гардероба си е подаръци от роднини.За това най-често на празниците получават дрехи ,защото това липсва .

ЧАЛГА КУЛТУРАТА

- Чалга музиката промотира безвкусно, евтино, гнусно забавление и издига в култ луксозния живот, който някои биха квалифицирали като "най-ценното нещо", но в действителност показва абсурдното доминиране чрез пари и богатства. В днешно време чалгата прави така, че жените да изглеждат като силиконови кукли, а мъжете - не като мъже. Също така, налага този външен вид сред феновете си, които се оказват доста голяма част от българските младежи . Съсредоточава поглед върху мутрите и приноса им затова чалгата да започне да прокламира всички онези ценности, които измерват успеха с "количеството злато, което е окачено на врата"

- Чалга културата в моя град е силно изявена на много места.Ще започна с това ,че младите момичета доста силно подръжават на определен тип личностти и ценностната система им е преобърната.Опитват да ходят възможно по-разголени мислейки ,че това ги прави популярни. Да видиш кола над двадесет годинипна минаваща с отворени прозорци и от вътре да звучи силна музика не е толкова необичайно. Често срещан спор е на кого музиката се чува по-силно. Няма ромска кола която да мине и да не се чуе пищните ромски песни.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стопански етос на град Белоградчик 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.