Стопански етос на град Белоградчик


Категория на документа: Други



- Белоградчишкият панаир е просто поредното доказателство ,че чалга културата в този град е жива.

Мирисът на кебабчета се носи над целия град. Празник на ромите така го определят те. Силна музика с чалга и сръбски орнаменти се носят от местността която се провежда панаира. Като празник на града се канят най-известните поп-фолк певици. Културните събития се броят на ръка. За жалост киното е разрушено от точно тези привърженици на чалгата и шумните празници.Няма кошчета нито тоалетни.В края на 3-4 дневния празник на града мърсотията и вонята която се носят не непоносима. Така изглежда туристическият център от вътре.За това туристите ежегодно намаляват,защото нормалния човек това не би го привлякло.

- Начинът ,по който младите разговарят, е завлядян изцяло от чалга културата.Вместо нормални разговори ,те изцяло използват нецензурни думи било за поздрав било за нещо

друго.Има хора които може да нямат пари за хляб ,но имат за най-новия телефон.Има хора ,които чалга показността е по-важна от всичко.Промените в ценностната система са преобърнати много.За жалост това се пренася през поколенията и това вреди на обществото. Тъй като няма кино ,няма театър, няма нищо което да обогатява хората в този град в петък вечер когато започва почивката,голяма част решават да употребяват алкохол.Това е станало като вид забавление.В местната дискотека няма път ,в който да няма конфликти ,които да свършат в местната болница.Това доставя удоволствие на хората .Това е културата и разбиранията им за пълноценен живот.Когато това се пренася през поколенията няма как ценностната система да е наред и да се оправи от веднъж.

Моят град през моите очи

- Моят град през моите очи е един прекрасен град с хиляди пропиляни възможности.Град ,в който възможностите за развитие на земеделие и туризъм са прекрасни.Този град ,в който е минало моето детство е доведен до просешка тояга с хората ,които го управляваха десетки години.Но не са виновни само те,виновни са всичко,които не протестираха.Тези които не се съгласяваха със случващото се ,но въпреки това не правеха нищо освен тихо да проклинят. Всеки получава това ,което е заслужил.Все повече си мисля ,че не управляващите са виновни,а хората които им дават позволение да се гаврят с живота им.За моите 18 години живот в Белоградчик ,аз не съм видял никой да протестира против нищо.Протестантския дух го няма.Духът на капитализма го няма и никога не е съществувал... явно няма и да се появи.Град със замиращи функции ,в който точно след 10 години българите ще са малцинство.Пенсионерите ще гладуват и ще живеят в мизерия и това няма да се промени.Десетки пропиляни години ,в които само се руши.Рушът се паметници ,забележителности и фабрики за метала ,който ще донесе стотинки на ромите.Град ,в който няма какво да правиш през почивните дни освен да излезеш и да се разходиш из красивата природа или да употребяваш алкохол ,за да се мине по-бързо времето.Грозната гледка на затворени къщи и апартаменти .... хора оставили всичко ,което са градили цял живот за да потърсят по-добро бъдеще за децата си.Грозната картина на тъмния град вечер и ярко светещата циганска махала.Бедността на хората е ужасяващо нещо.Да виждаш празните торби за пазаруване и тъгава в очите им е тъжно.Но въпреки всичко в тези хора има нещо неслумимо.Нормалните хора от Европа биха загинали при тези условия на живот.Но тези хора оцеляват въпреки всичко.Това е запазило града все още жив този неслумим дух и желанието да помагаш на децата си най-вече.Омразата между хората е огромна и нищо не може да ги обедини,но привързаността и желанието поколението след тях да успее да изгради нещата които те не са могли да направят е огромно.

- Моят град през моите очи изглежда сив ,но с хиляди възможности.Възможности ,които за съжаление няма да бъдат развити ,защото градът безвъзвратно обезлюдява.Има начин това да не се случи,но не виждам как може да се мотивират младите и можещи хора да останат ,работят ,живеят и пращат децата си на училище,когато са малцинство и българска реч не се чува.Цял град ще се обезлюди.... някога са живеели около десет хиляди души а сега празнота.Същински чернобил само ,че без радиацията.И все пак трябва да се надяваме ,че има спасение за това красиво кътче от България и хората ще разберат ,че трябва манталитета ,нравите и ценностите да се променят за да тръгнат нещата в правилната посока.

Източници :

- Краиевска литература

- Пряк свидетел на случващото се

- Белоградчишки дух (градска библиотека)

- Градски справочници (градска библиотека)

- Пряк контакт със селското население





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стопански етос на град Белоградчик 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.