Стратегическо планиране и стратегическо управление в органицазията


Категория на документа: Други




МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ БОТЕВГРАД

ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Бакалавърска програма Бизнесадминистрация

Учебна дисциплина "Основи на управлението"

Отговор на теоретичен въпрос

"Стратегическо планиране и стратегическо управление в организацията"

Практическа част

Казус

"Древните принципи на управление"

Разработил: Проверил:

София
НОЕМВРИ 2013 г.

За да просъществува дадена организация на пазара и да е конкурентоспособна, трябва да има: добро стратегическо управление и стратегическо планиране. Доброто стратегическо управление е изключително нужно на организацията за нейното развитие и за да може да управлява максимално добре своите подчинени и ресурси. Производството в организацията главно е насочено за задоволяване нуждите на потребителите. Развитието на дадена организация зависи от запазване на текущите пазари и завоюването на нови. Тези постоянни цели могат да бъдат осъществими чрез професионално изпълнение на задълженията на всяко работно място. Стратегическото планиране е съставяне плана на организацията за представянето си на избрания пазар чрез усъвършенстване на управленските си функции. То помага в организирането и осъществяването на своите текущи и бъдещи проекти, в разпределението на отделите в зависимост от големината на организацията

Управленските функции са: планиране, организиране, ръководство и контрол. Планирането е управленска функция, изпълнявана във всяка една организация независимо от обхвата и предмета й на дейност. Организацията провежда активна и целенасочена работа за оптимизация на пазарните отношения с доставчици и клиенти на вътрешната среда и пазарното поведение, организацията на работа в дружеството за предотвратяване на пилеенето на човешки и енергийни ресурси, материали и суровини. Планирането предоставя отговори на следните въпроси: причините поради които съществува организацията, целите които иска да постигне, начинът - по който ще постигне искания резултат. В методическо отношение съществуват множество инструменти, които през годините се превръщат в "класика" на стратегическото планиране и стратегическото управление, в това време проблемите на тяхното използване предизвикват постоянният им стремеж за усъвършенстване и търсенето на нови посоки за пълноценното им използване, както в теорията, така и в практиката. Успешната дейност в организацията се предопределя от доброто, правилно стратегическо управление и целесъобразно планиране като съставна и неотменна негова част.

Стратегическото управление е контролираща дейност, която създава баланса между икономични, екологични и социални параметри. За да е в добро състояние управлението тези параметри трябва да се поддържат в балансирана зависимост. За да бъде ефективно управлението, трябва да се реализира в една цялост - този процес се характеризира със следващите особености: непрекъснатост, планираност, йерархичност. Това е един затворен цикъл, който изисква оценяване, усъвършенстване и преразглеждане. Насочва усилията на всички към постигане на определените цели в организацията, изравнява индивидуалните интереси на различни групи в и извън нея. Към аргументите за стратегическо управление може да се добави, че без стратегията отсъстват правила за търсенето на нови изяви и взетите решения ще са с ограничен адрес. Загубва се и общото свързващо звено - към което трябва да се стремят всички структурни звена. Също така и периодичните оценки на рентабилността зависят от липсата на стратегия в управлението. Ето защо организациите се нуждаят от стратегия - тя определя направлението за всички действия, в управлението винаги се балансира между стратегическите и тактическите въпроси. Стратегията фокусира усилията и въвежда координация за дейността, тя определя много параметри на организацията: обхвата, границите и предназначението й, роля в обществото и други. Стратегическото управление се реализира чрез стратегически решения, те се изискват от топмениджърите. Насочени са към разрешаването на съществени проблеми, свързани с доброто развитие и функциониране на дадена система, мисия, поведение, структура и други. Те са сложни решения , които включват множество разнообразни елементи и претендират използването на различни методи за подготовката им, реализирането им изисква употребяването на значителни трудови, материални и финансови ресурси. Отправени са към бъдещето, последиците от реализирането им се проявяват в течение на продължителен период от време.
Главни правила и принципи при стратегическото управление са:
"Стратегически поглед" - към трудностите в организацията; "Стратегическо мислене" - за решаване на проблемите в нея; Непрекъснатост - при решаване на стратегическия управленски цикъл; Колективност - участието на всички лица, които са заинтересувани от съществуването на организацията и всички равнища на управленската структура; Приоритет на съдържателните (качествените) пред формалните (количествените) оценки; използване предимно на агрегирани показатели; Разработване на вариантни стратегически решения; Итеративност (многократност) при осъществяването на отделните стадии и етапи от стратегическия управленски цикъл; Взаимна обвързаност на отделните съставни части на общата стратегия на организацията.

Стратегическото управление като процес е дефинирано от Пиърс и Робинсън, като комплект от решения. За да се осъществят организационните цели, решенията имат за резултат реализацията на проектирани планове. Следните критични задачи се съдържат в процеса на стратегическото управление: Общи твърдения за намеренията, философията и целите на организацията се съдържат във формулировката на мисията на организацията. Провеждането на анализи, които проявяват вътрешните условия и способности на фирмата. Оценка на външната среда на фирмата, тя цели да се открият всички очаквани събития и промени, които могат да въздействат във фирмената конкурентна ситуация. Избор на алтернатива и стратегически анализ - създава условия да се идентифицират привлекателните възможности за бъдеща дейност, това е едновременна оценка на вътрешната и външната среда на фирмата. Идентифициране на най - желаните опции (алтернативи) - чрез оценяване на всяка алтернатива от главната точка на мисията на фирмата. Постигане на най желаните опции - селектиране на набор от дългосрочни цели и главни стратегически. Формулиране на годишни цели и краткосрочни стратегии, които са съвместими със селектирания набор от дългосрочни цели и главни стратегии. Целта е да се трансформират стратегическите цели в непосредствени организационни действия. Чрез определяне на бюджетните ресурси разпределени по задачи, хора, структури, определяне на системите на стимулиране се създават условия за реализацията на стратегическите избори. Оценяване на успеха на стратегическия процес като информация, която да се употребява за при бъдещо вземане на стратегически решения. Мисията на организацията - включва общи твърдения за философията, намеренията и целите на организацията. Идентифицира обхвата на нейната дейност по отношение на произвеждани продукти и пазарите, на които фирмата оперира.

Стратегическото планиране е технология на разработване на стратегии за постигане целите на организацията. Стратегическото планиране в стопанската организация представлява съвкупност от решения и процедури, с които се разработва стратегията на стопанската организация. Тя осигурява постигането на целите за доброто й функциониране. За реализацията на дейността на организацията е необходимо осигуряването на организационните изменения и нововъведения. Стратегическото планиране като процес, включва няколко вида дейности: разпределение на ресурсите - планирането за разпределението на ресурсите; ефективно използване на ресурсите - изграждане на стратегията за функциониране на организацията; постоянното намаляване на производствените разходи; адаптация към външната среда - приспособяването на организацията към постоянно променящите се пазарни условия. В това отношение планирането трябва да осигури на организацията нови благоприятни възможности чрез създаване на съответен механизъм за адаптация на организацията към външната среда; координиране и регулиране - за постигане на желаните цели предвидени със стратегическо планиране, функцията предполага съгласуване на структурните звена. Ето защо всички компоненти на стратегическия план трябва да бъдат обвързани по ресурси, по функционални процеси, по структурни звена и изпълнители. Организационни изменения - тази дейност предвижда формиране на организация, която да подсигури координирана работа на управленския персонал, отчитане на миналия опит от стратегическото планиране, развитие на мисленето на мениджърите. Важното в организацията е тези организационни изменения да се правят не като реакция в създалата се ситуация (което е характерно за стационарното управление), а да са резултат от организацията на стратегическото предвиждане. Стратегическото планиране изявява към заетите в сферата на управление редица изисквания - умение да се направи модел на положението, способност да се определя необходимостта от изменения в организацията, способност да се изработи стратегия на изменението, способност да се разработи стратегия на изменението, способност за използване и употребяване на надеждни методи във входа на промените и новостите, способност за реализацията на стратегията.

Структура - стратегическото планиране може да се разглежда като динамична съвкупност от взаимно свързани управленски процеси - произтичащи един от друг. Съществува устойчива обратна връзка и влияние на всеки един процес над останалите. Стратегическото планиране е важен елемент от стратегическото управление. Стратегическото планиране и стратегическото управление понякога се разглеждат като синоними, това обаче не е така - стратегическото управление съдържа и механизъм за реализация на решенията.

Основните елементи на стратегическото управление са: - Определяне на мисията на организацията - този процес се състои в установяване на смисъла на съществуване на организацията , на ролята и мястото й в условията на пазарната икономика и нейното предназначение. Тя очертава дейността към която се ориентира организацията, като отчита пазарните потребности, характера на потребителите, спецификата на продукцията и съществуването на конкурентни преимущества. - Дефиниране на целите и на задачите - термините "цели и задачи" са характерни за различните видове бизнес и служат за описване характера и на равнището на равнището на деловите работи. Видовете цели са: количествени, качествени, стратегически, тактически и други. Получената информация за целите е направена на базата на формални източници , които се разглеждат като елемент на фирмената управленска и информационна система. Целите на по-ниските равнища на организацията се разглеждат като задачи. Анализ и оценка на външната среда. Обикновено този процес се смята за изходен процес на стратегическото планиране, тъй като той осигурява базата за разработване на стратегията на поведение.непосредственото обкръжение се анализира по следните елементи: потребители, доставчици, конкуренти, пазар на работната сила и др. Анализ и оценка на вътрешната структура. Този етап позволява да се определят тези вътрешни възможности и потенциал, на които стопанската организация може да разчита в условията на конкурентна борба за постигане на своите цели. Вътрешната структура се изследва в следните направления: кадрови потенциал, организация на управлението, финанси, маркетинг, иновации, организационна структура и др. Разработване и анализ на стратегическите алтернативи, избор на стратегия. Този процес по право се смята за сърцевина на стратегическото планиране, тъй като в него се приема решение за това, как организацията би постигнала своите цели и би реализирала своята мисия. - Реализация на стратегията - изпълнението на стратегическия план е критичен процес, защото в краен случай на реален план ще доведе до успешната дейност на организацията. Успешното реализиране на стратегията спомага да се спазят следните изисквания: цeлитe и мероприятията нa стратегията трябва дa бъдат добре структурирани, доведени до изпълнителите и възприети от тях; планът за действия по реализиране на стратегията трябва да бъде ясен, да предвижда осигуряване на плана с всички необходими ресурси. При разработването на плана на организацията са нужни следните ресурси: събиране на мотивиран и високо квалифициран екип, създаване на добра среда за работа, подсигуряване на целесъобразна реклама на продукцията, стриктно следене и изпълняване на сроковете на поръчките, също и за тяхното качество, добро етично и колективно държание с екипа.

Оценяване и контролиране на стратегията - това е завършващият процес в стратегическото планиране. Той осигурява обратна връзка между процеса на постигане на целите, предвидени от план и самите цели. Основната задача на контрола е да се изясни, в каква степен изясняването на стратегията довежда до постигането на мисията и целите на организацията. Зaтoвa коригирането според резултатите от стратегическия контрол може да се отнася както за стратегията, така и за целите на организацията, което различава този контрол принципно от оперативни преимущества и недостатъци на стратегическото планиране. Основното предимство се състои в голяма степен на обоснованост на плановите показатели в голяма вероятност за реализиране на планувания сценарий за развитие на събитията в промишлеността на развитите страни. Стратегическото планиране се явява по скоро като правило отколкото изключение. Особеностите на стратегическото планиране трябва да допълва с текущо планиране, стратегическите планове се изготвят ежегодно на съвещания на висшето ръководство на организацията.

Годишната детайлизация на стратегическия план се извършва едновременно с разработването на годишния финансов план (бюджет) много западни компании смятат, че механизмът на стратегическо планиране трябва дa сe усъвършенства; недостатъци и ограничени възможности на стратегическото планиране; стратегическото планиране не дава и не може да даде детайлно описание на картината на бъдещето. Стратегическото планиране няма ясен алгоритъм за разработване и реализиране нa планa. Зa осъществяване нa процеса нa стратегическо планиранe сe изискват значително пo-гoлeми разходи нa ресурси и време в сравнение с традиционното перспективно планиранe. Отрицателните последици от грешки на стратегическото планиранe обикновено са по-сериозни, отколкото при традиционното, перспективното. Стратегическото планиране трябва дa бъде дoпълненo от механизмите за реализиранe нa стратегическия план, т.е. Ефектът може да се получи не от планирането, а от стратегическото управление, чието ядро се явява стратегическото планиранe.

Ако целта e желаното състояние, което организацията иска да постигне в своето развитие, то стратегията е начина (като съвкупност от действия, мероприятия и ресурси), по които се реализира това желание. Ръководството на фирмата трябва да се стреми да създава и запазва добра организация, в която да работят хора с висока квалификационна степен.

Казус

"Древните принципи на управление"




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стратегическо планиране и стратегическо управление в органицазията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.