Стратификация и политическо поведение


Категория на документа: Други




Реферат на тема:
Стратификация и политическо поведение

София

Присъствието на стратификация в политиката е резултат от множеството различия в обществото и борбата за надмощие в него. Борба наподобяваща тази в джунглата, където по - силния надделява, а по - слабия остава на дъното. Това е в основата на политическата стратификацията, а именно борбата за надмощие между политическите партии като върховната цел е привличане на мнозинството от избирателите и управлението на държавата. Заради тази борба партиите настройват свойте възгледи, идеи и цели спрямо тези на хората, като целта е да се съберат възможно най - много гласоподаватели. В днешно време голяма част от партиите имат своя твърд електорат, който се базира на това до какво степен техните възгледи съвпадат с тези на конкретната партия.
Политическите партии са неотделима част от политическата система на съвременното демократично общество. Те представляват "...свободни сдружения на граждани, създадени с цел да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на народа чрез избори или по друг демократичен начин. Всички партии имат равни права на участие в политическия живот."
Партията е политическа обществена организация, която се бори за участие във властта.
В основата на дейността на партиите могат да стоят различни групови потребности и искания към висшите държавни институции. По този начин гражданите на дадена държава заявяват своите групови потребности. Правните структури също използват партиите за обръщения към народа за поддръжка или решение по различни въпроси. Дейността на партиите се явява важен механизъм при разпределението и преразпределението на властта.
Те се различават от другите политически институции със специфичните функции в отношенията с властта и най-вече с характерните способи за тяхното осъществяване, определена вътрешна организация и структура, наличие на политическа програма за действие, идеологическа система и др. Те представляват и защитават интересите на определени социални групи в обществото. Участвайки във власта те управляват от името на тези групи т.е. от името на обществото.
Има три основни избирателни (електориални) системи: мажоритарна, пропорциоанална и смесена, която съдържа елементи от първите две.
Въздейстивето на избирателните системи зависи от политическата култура, историческите традиции, политическите интереси на основните социални и политически групи в дадена страна. Независимо, че избирателните системи са важен елемент в политиката, те са само средство за отразяване на волята на избирателните. Затова, ако не се съомее да се отговори на исканията на избирателите, то и самата изборана система ще се окаже лишена от значение. Резултатът от това са апатията и оттеглянето на гражданите от избирателния процес, т.е. партиите ще изгубят своите избиратели. Всяка партия, всеки политик освен, че има основни политически идеии и следва определена политическа идеология, той се стреми да привлече избиратели, определени социални групи, които да му осигурят участие във властта.
Мястото и ролята на социалните групи в обществения процес до голяма степен предпоставят техните особени социални и икономически интереси. В този аспект структурите на неравенството са пряко свързани с политическите предпочитания и анализа на електоралното поведение. Всяка политическа партия дефинира своето място в политическата система на основата на интересите, които защитава и начинът, по който тя схваща общественият идеал. Комбинацията между интересите на социалните групи и профилът на дадена партия логично води до дефинирането на нейния потенциален електорат, т.е. социалните групи, чийто интереси тази партия ще се стреми да представлява.
Гласуването е дейност на избирателите, която изразява съпричастност с политическата система и придава легитимност на целия политически процес. Именно затова то е дейност с високо ниво на натиск, тъй като то определя кой ще упражнява контрола в управлението. В същото време гласуването е дейност с ограничена възможност за политическо влияние. То изразява масова подкрепа за широки политически програми н рядко за конкретна политика.
Политическото участие се свързва най-често със социалния статус на индивидите. Социалният статус отразява ресурсите, с които индивидът разполага. Гражданите от по-високите етажи на социалната стратификация имат повече време, пари, достъп до политическа информация, теоретични знания да участват в политиката.
Много силна група в обществото са младите хора, те са тласакът на промяната. Когато обаче стават възрастни, те поемат повече отговорности, които увеличават тяхната мотивация да развият политически интереси и да участват в политиката. Това се доказва, и от повечето изследвания, които установяват, че политическото участие се увеличава с възрастта.
Полът е също значим детерминант на политическо участие. Мъжете обикновенно са по-активни от жените във всички западни демокрации. Това се обяснява с различието в политическите ресурси като образование, доход, форми на заетост, които поставят жените в непривилегирована позиция в света на политиката.
Емпиричните изследвания доказват, че освен тези социално-групови различия, силно влияние върху политическото участие оказват и някои политически ориентации. Дали един индивид има определени партийни предпочитания или няма. Много хора развиват силна политическа идентификация с предпочитаната от тях партия и това ги мотивира да гласуват и да участват в кампании. Тези, при които това не е така, имат слаба мотивация да участват в изборите.

САЩ
Докато у нас има много партии, които се борят за своите избиратели, в Америка например обществото е разделено между либерали и консерватори. Няма друга страна, в която "дясното" се определя повече от ценностите, отколкото от класата. Най-добрият показател за това дали един бял американски гласоподавател ще гласува за републиканците не са неговите или нейните доходи, а колко често той или тя ходят на църква.
През 2000 Буш спечели 79 процента от гласовете на тези, които посещават църква повече от веднъж седмично (и само 33 процента от тези, които никога не ходят). За сравнение той спечели само 54 процента от гласовете на американците, получаващи повече от 100 000 долара годишно.
Освен на неравенството в доходите, на пола, на географското разположение, на образованието политиката разчита и на идеологията на "десните" и "левите" и на това кой поддържа семейството, към което принадлежи даден индивид.
Според Чарлз Мъри в Америка има разделение на класи. По думите му съществуват две "класи, които се разминават по фундаментални ценности и начин на живот - класи, които почти не разпознават факта, че са свързани помежду си като американци". Дълбоко долу в обществените низини е една подкласа на недостатъчно образовани и недостатъчно постигащи в живота си хора. Те се женят все по-рядко, трудовата им етика е в упадък, вече не ходят толкова често на църква и се топи усещането им за принадлежност към общност.
На върха е точно обратното - елит, образован в колежите и университети на Бръшляновата лига, които се женят помежду си и са много богати. Нападани от движението "Окупирай Уолстрийт" като "онзи 1 процент", тези хора почти нямат контакт със смачканите си сънародници на дъното.
Но в това има уловка. Това класово разделение не отразява политическото разделение. Както посочва Мъри, елитът от лъскавите квартали много често е либерален, докато мнозина от бедните американци са дълбоко консервативни.

България
Партиите са изминали дълъг път в България от първите партии Консервативната и Либералната, създаден веднага след Освобождението до днес, когато се увеличават постоянно. Партиите спадат към различни групи, които биват Десни, Леви, Либерални партии, Националистически, Социалистически, Центристки.
Като основните представители на тези групи са партии, като ГЕРБ, БСП, АТАКА, НДСВ и др.

Основни функции на партиите са:
* Да обединят интересите на дадена група от обществото
* Да защитават и представляват интересите на тази група
* Да представляват публично тези интереси, участвайки в управлението на държавата. Това е крайната цел за всяка партия.
* Да номинират кандидати за публични длъжности (Президент, Народен представител, кмет, общински съветник и др.)
* Да съставят Изпълнителната власт (Правителство)

Днес, традиционното противопоставяне дясно/ляво е оспорвано повече от когато и да било, поляризацията на политическата вселена е по-крайно, двата края на политическото пространство водят по-сурова борба, така че тази антагонистична двойка е по-актуална от всякога. През последните години в България обаче разделението дясно-ляво има коренно различно измерение. Трудно е да се открие противопоставяне между идеите или дейността на десните и левите партии. Ако техните имена не съдържаха понятията "дясно", "ляво", "социалистическо", "демократическо' и т.н., разположението им на политическата абсциса с полюси "дясно" и "ляво" щеше да бъде сложна задача. Много по-отчетливо е тяхното приближаване към центъра, размиването на границите им и уеднаквяването на същностните им ядра.

Социалните групи са съставени от под групи, които представляват класите в България.
"Социалната класа е относително устойчива група от хора в обществото със сходни характеристики в икономически и културен план, тоест отнасящи се до характер на труда, равнище на доходи, имотно състояние, начин на живот, отношение към властта, ценностни ориентации и др."
Самите класи по начало биват "ниска", "средна" и "висока" класа, като в днешно време в България е ясно изразен факта, че средната класа е изключително малка, а разликата между богатите и бедните расте. Освен това се наблюдава и една много голяма разлика във виждането на хората за политиката породена не само от това към коя класа спадат те, но и от възрастовата разлика, мястото в обществото и етническата принадлежност, не малка роля във вижданията им има и икономическата ситуация в страна, несигурността, която се отразява върху всяка една от класите в страната. На базата на всичко това хората избират партията, която най - много отговаря на техните интереси.
Малко по - различно е при младите хора, защото при тях смяната от партия на партия е много често срещана. т.е., ако дадена политическа формация и нейната идеология не съвпадат с техните виждания за бъдещето развитие на страната, те много лесно преминават към следващата "оферта". Не такъв обаче е случая при хората от третата възраст, те остават верни на една и съща партия почти през целия си живот.
Средната класа е тази към която се стремят всички партии. В нея доминират както граждански и така и професионални общности. Устойчива е в личностен и семеен, в поколенчески и социален, в професионален и статусен план. Активна политически е, с консервативна доминанта. Стабилизира политическата система като в същото време е отворена за нововъведения, но умерено, винаги с малки и премерени стъпки. В този смисъл средната класа дава стабилност и на самото развитие, като предпазва от екстремизъм и волунтаризъм. Тя е масовият граждански носител на демократичността в обществото. Нито елитите, нито по-ниските слоеве имат интереса, манталитета и смелостта да отстояват свободата, както средната класа. Проблемът в България е, че средната класа се различава осезаемо от това, което би трябвало да бъде. У нас през последните години тя намалява за сметка на увеличаващата се ниска класа.
Около 3.5 млн. българи живеят в домакинства със средни доходи през 2010 г. Това са почти 47% от всички хора в страната по данни от проучване, проведено през 2011 г. За да може едно четиричленно семейство от двама възрастни и две деца да се счита за част от средната по доходи класа, неговият общ месечен доход трябва да се равнява на около 2400 лв. (към 2010 г.). През същата година "хората в средата" в България получават едва 2901 евро годишно по данни на Евростат. През 2005 г. този показател е бил 1383 евро, т.е. за периода е нараснал над два пъти. Тази група е забогатяла по време на икономическия бум 2007 - 2008 г. Когато финансовата криза стига до България, тя запазва по-голямата част от доходите си в следващите две години. Все пак броят на хората със средни доходи за петгодишния период на изследването се е свил с 200 хил. души.
Средната класа не се дефинира единствено с икономически критерии. Тук става дума за социална група, която е носител на демократичния ред и пазарно-конкурентния принцип в обществото. Тя е принципно заинтересована от стабилни демократични и икономически условия, защото само те й позволяват да поддържа своя бизнес и стандарт на живот. А в момента в страната към средната класа попадат предимно чиновници от държавната администрация и служители в частния бизнес на по-високи позиции и служители на чужди компании, които не се ползват с икономическа стабилност и независимост. Във всеки момент те са заплашени от изпадане от тази класа, по-ради съкращаване на бюджети, закриване на чуждестранни клонове, фалит на фирми и др. Останали без тези доходи, поради икономическата нестабилност в страната те изпадат в ниската класа. Именно поради тази причина те си търсят партия, която да им обещае и да изпълни обещанието си за икономическа стабилност в страната и привличане на инвестиции, с една дума те искат стабилни и сигурни работни места.
Именно тези хора са основните гласоподаватели и точно към тях се стремят партиите дори тези, чиито твърд електорат са хората от ниската класа и/или от етнически произход.
В ниската класа попадат всички ниско квалифицирани работници, заети в сравнително ниско технологични сектори от икономиката. Голяма част от тях имат най-много средно образование и нямат собственост. През последните години към тази класа спадат и хора с висше образование изгубили работата си неспособни да намерят друга, като част от тях са принудени да работят и като не квалифициран персонал с ниско заплащане. Тук попадат и всички безработни, които живеят на гърба на държавата. Казано с други думи голяма част от хората спадащи към тази група също могат да бъдат определени, като твърд електорат на част от партиите. Исканията на тези хора съвпадат с тези на хората в средната класа, а именно осигуряване на нови работни места и увеличаване на минималната заплата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стратификация и политическо поведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.