Структура на данъчните приходи на местно ниво в България


Категория на документа: Други




Университет за национално и световно стопанство

Структура на данъчните приходи на местно ниво в България

София, 2013

Преди да разгледаме данъчните приходи на местно ниво в България е важно да споменем, че равнището на финансова децентрализация у нас може да бъде оценено като ниско. В България огромната част от данъчните приходи постъпват в републиканския бюджет. Делът на местните данъци в общите данъчни приходи е изключително нисък спрямо другите европейски страни. В Германия, Швеция, Дания, Полша и Унгария приходите от местни данъци (и съответно постъпленията в бюджетите на общините) заемат около 30% от всички данъчни приходи. В Испания и Чехия този процент е около 20, а страната с най-висок дял на приходите от местни данъци, отнесени към всички данъчни приходи, е Швейцария с над 60%.
По линия на промените, осъществявани в Закона за местните данъци и такси, все повече се застъпва неговата роля като инструмент за постигане на обществено значими цели. Основната цел на този закон е да определи източниците на собствени приходи на местните бюджети с цел укрепване на финансовата самостоятелност на общините в съответствие с принципа на субсидиарността и при защита на гражданите от прекомерно и безконтролно облагане на местно равнище. Съответно, можем да разграничим две основни подцели: прехвърляне на администривни правомощия по събирането на местните данъци на общинската администрация и финансова децентрализация, т.е. прехвърляне на правомощия на общините за определянето на местните такси и размера на местните данъци в определени от Закона граници.
Кои данъци могат да бъдат определени като местни? Местен данък е този данък, чиято облагаема основа се формира на територията на общината. Данъчните приходи постъпват в местните бюджети, като местните власти самостоятелно решават как ще бъдат разходвани. Те могат да въздействат върху обема на приходите, като притежават определени правомощия, свързани с облагаемата основа, ставките и данъчните облекчения.
В общинския бюджет постъпват следните местни данъци: данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък върху даренията, данък при възмездно придобиване на имущество, данък върху превозните средства, патентен данък, туристически данък и други местни данъци, определени със закон. От началото на 90-те години данъчните приходи, постъпващи в общинските бюджети са различни и се променят постоянно. До 2002г. освен от местните данъци, общините се финансират и със средства от два държавни данъка:
- данък за общините, налаган върху печалбата на търговските дружества - има характер на добавъчен данък, но общините не могат да определят неговата ставка, която е фиксирана в закона. Общините получават и пълния размер на данъка върху печалбата от дружествата с 50 и повече общинско участие.
- другият държавен данък е този върху доходите на физическите лица. Делът от неговите приходи, постъпващ в общинските бюджети се определя с годишния закон за държавния бюджет.
През 2003г., в резултат на предприетата реформа, отпадат всички държавни данъци, отиващи в приход на общинските бюджети. Остава само данъкът върху доходите на физическите лица, чиито приходи вече имат целево предназначение да финансират делегираните от държавата дейности, като част от системата на държавните трансфери. От началото на 2008г., с измененията в Закона за общинските бюджети, приходите от данъците върху доходите на физическите лица вече не представляват преотстъпвани от държавата приходи. До 2005г. част от местните данъци е и пътният данък, който отпада поради въвеждане на винетната система, а патентният данък се включва в Закона за местните данъци и такси през 2008г. От 2011г. туристическият данък замени туристическата такса.
Приетите законови граници за данъчната политика на местните власти се разширяват през последните години, което дава възможност и за намаляване на данъчните ставки. През 2007 г. са приети изменения и допълнения на Конституцията на Република България, като с чл. 141 се дават правомощия на общинските съвети да определят размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон. На практика с тази промяна общините за пръв път получават реални данъчни правомощия. В края на 2007 г. са направени и съответните промени в Закона за местните данъци и такси, където залягат именно тези правомощия на общините.
Новите текстове дават правомощия на общините да определят местните данъци, но в конкретни граници, които в първите години са изключително тесни и не позволяват големи различия. В началото е дадена възможност за повишаване на някои данъчни ставки, като минималните нива са на практика базовите нива от 2007 г. С други думи, недоверието към данъчната политика на местно ниво е по-скоро насочено към вероятността от понижаване на данъците, а не толкова към налагането на свръхвисоки данъци.
Въпреки направените промени, собствените приходи (данъчни, неданъчни и помощи) на общините продължават да бъдат по-малко в сравнение с трансферите от централния бюджет, което означава, че финансовата им самостоятелност все още е едно пожелание. Тази тенденция се запазва въпреки прехвърлянето на патентните данъци към общините (2008 г.) и въвеждането на новия туристически данък (2011 г.) - това са малки стъпки, които имат незначително влияние по отношение на общинските приходи. Това провокира провеждането на данъчна политика и дори конкуренция между общините. Могат да бъдат разграничени следните два типа конкуренция между местните власти:
- конкуренция, свързана с данъчното облагане като цяло, доколкото местните власти се конкурират най-вече в опита си да привлекат хора с високи доходи, инвестиции, фирми и потребители;
- конкуренция, свързана с опита на местните власти да изнасят данъчна тежест към съседни общини.
- конкуренцията е полезна, доколкото води до повишаване на ефективността и по-целесъобразно изразходване на ресурсите на местните власти.
От друга страна, конкуренцията за привличане на инвестиции и потребление води до ниски данъчни ставки и недостатъчно предлагане на местни публични услуги. Местните власти се конкурират за мобилна данъчна база, и ако данъчните им ставки са относително по-високи от тези в съседните общини, то те ще изгубят евентуални приходи, поради миграция на мобилните фактори за производство.

Като цяло, ефектът върху нивото и структурата на приходите не постига очаквания резултат. Oт друга страна, кризата също дава своето отражение в местните приходи, което може и да скрива някои от потенциалните положителни развития от данъчната политика на местно ниво. Така или иначе обобщената картина през последните години не се промени много - общините разчитат основно на държавните трансфери, след това на неданъчните си приходи (такси и собственост) и най-накрая на данъчните постъпления.

Данък върху недвижимите имоти
С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.
Данъчната основа за облагане на жилищни и нежилищни имоти на граждани е данъчната оценка на имота, определени съгласно норми определени в приложение към закона. По същия начин се определя и основата за облагане на жилищни имоти на предприятия. По отношение на данъчната оценка на недвижимите имоти можем да споменем, че се определя по норми определени в приложение към закона, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
Ставката на данъка върху недвижимите имоти се определя с наредба на общинския съвет в граници от 0,1 и 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Предвидено е данъчно облекчение за недвижими имоти на граждани, които за тях са основно жилище. За тези имоти данъкът се дължи с 50 на сто намаление. Облекчението за основно жилище може да се ползва само за един имот. За имот, който е основно жилище на лице с установена по съответния ред намалена работоспособност над 50 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

Данъкът върху недвижимите имоти на предприятията предизвиква най-сериозен интерес от гледна точка на облагането на местно ниво. Политиката на общините от 2007 г. насам в това отношение е сравнително активна и говори за наличието на данъчна конкуренция на местно ниво. На графиката по-долу са представени данъчните ставки в 198 общини в страната както за текущата 2012 г., така и за базовата 2007 г. За базова е определена 2007 г., тъй като това е последната година, в която данъкът бе еднакъв за всички общини според Закона за местните данъци и такси.

Прави впечатление, че при зададени граници по закон от 0,1 до 4,5 промила (към 2012 г.) данъчната ставка е най-често в рамките от 1 до 2 промила. Има и единични примери за по-високи ставки, като най-високата ставка е в Никопол (4 промила) и в Елин Пелин (3,5 промила). Единствената ставка под 1 промил е в Хисаря - 0,6 промила, което е рекордно ниско ниво за страната.

Интересно е, че данъчната политика на местно ниво е сравнително устойчива, като няма съществени промени година за година. Например за последната година са единични случаите на промени в данъчната ставка за недвижимите имоти, което може да се дължи и на продължаващите финансови проблеми както за бизнеса, така и за общината.

При недвижимите имоти от голяма важност е и данъчната основа, т.е. върху каква стойност на имота се налага въпросната ставка. Допреди години местният налог върху недвижимите имоти се определяше на база данъчна оценка за гражданите (жилищни имоти) и отчетна стойност за фирмите (нежилищни имоти). Разликата е, че в единия случай оценката се прави от данъчните - "в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването", докато в другия случай се взима отчетната стойност (или историческата цена) на имота. Разликата между двете основи за облагане може да бъде голяма както за стари сгради, чиято отчетна стойност често е по-ниска от евентуалната оценка на данъчните, така и за нови имоти, където данъчната оценка може да изостава спрямо отчетната стойност.

Новите текстове, влезли в сила в началото на 2011 г., гласят, че за недвижимите имоти на фирмите вече се взима под внимание по-високата стойност от отчетната им стойност и оценката на данъчните. Тази промяна предизвика много дебати, тъй като е изцяло в полза на облагащия - не се дефинира коя е вярната (правилна) оценка, а просто се гледа по-високата. В някаква степен това бе взето под внимание от общините и през последните две години почти няма случаи на покачване на данъка върху имотите на фирмите, като по-високата основа бе компенсирана със задържане на ставката. Резултатът все пак е покачване на приходите от имуществени данъци около 12% през 2011 г. , което най-вероятно идва от новите текстове за основата.

Данък върху недвижимите имоти на компании (‰)

Данък върху превозните средства
С данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, корабите, вписани в регистрите на българските пристанища, и въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър за гражданските въздухоплавателни средства.
Общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал. 2 от ЗМДТ размера на данъка за всеки вид превозно средство.
Предвидени са данъчни облекчения за:
- превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW вкл., снабдени с действащи катализаторни устройства - данъкът се заплаща с 50 на сто намаление;
- автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи, снабдени с "екодвигатели", съответстващи на стандартите "Евро 2", "Евро 3", "Евро 4" и "Евро 5" - данъкът се заплаща с 50 на сто намаление;
- автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините - данъкът се заплаща в размер 10 на сто от определения размер, при условие, че не се използва за други цели.
Данъците върху превозните средства са ключов приходоизточник за общините. В случая се фокусираме върху леки автомобили с мощност над 74 kW до 110 kW. Тук границите в закона остават строги - от 1,10 до 3,30 лева за 1 kW. Повечето ставки са до 1,50 лв. за 1 kW, като много от общините остават на минимума. Тези данни и опитът с облагането на имотите показват, че липсата на възможност за намаляване на данъка спрямо базовата 2007 г. със сигурност възпира някои общини да намалят тази ставка. Най-високата ставка е в община Ружници, като промяната е направена още през 2008 г. Остава отворен въпросът защо законодателят държи минимума на базовите нива, при положение че опитът с други данъци, в това отношение не е откроил проблеми.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Структура на данъчните приходи на местно ниво в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.