Структура на съвременното масовокомуникационно общество


Категория на документа: Други



Югозападен университет "Неофит Рилски"-Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра "Връзки с обществеността"

КУРСОВА РАБОТА

НА ТЕМА

"Структура на съвременното масовокомуникационно общество"

СТУДЕНТ:

ФАК.No

Специалност: Връзки с обществеността

Курс:Първи

Форма на обучение:Редовна

Дисциплина:Теория на масовaта комуникация

Преподавател:

Дата на предаване:08.05. 2013г.
Благоевград

Още преди повече от 100 години като резултат от едно от първите емпиричн изследвания на тази тема е установено,че" вестниците не регистрират действително сериозните събития,а само сензациите,катастрофите в историята".(Спийд,1893,цитат по Шулц,1989г.).
Шулц показва в сбит обзор на литературата как изследването на комуникацията до днес(в огромно количество научни трудове)отново и отново се връща към въпроса дали медиите отразяват действителността балансирано,или става дума за несполучливо изкривяване.Той убедително доказва,че множеството от данни като цяло могат да бъдат интерпретирани недвусмислено.като резюме от научната литература той стига до извода,че масмедиите по правило репрезентират действителността.Да не говорим за открито неверните съобщения,каквито винаги има.Така например австрийският ежедневник"Tᾶglich Alles"(на 03.04.1994г. в навечерието на предстоящото присъединяване на страната към Европейския съюз),позовавайки се на един"Институт за странична демоскопия",съобщава за заплашващ бум на преселение от други европейски страни в Австрия.Да си спомним по-нататък за поднесеното и рекламирано като световна сензация откритие на дневниците на Адолф Хитлер от немското списание "Щерн"(април 1983г.)които по-късно трябваше да бъдат разобличени като фалшификат.
Равносметката е,че имаме работа изцяло с явно изкривена медийна действителност,която не отговаря или отговаря само в редки случаи на "обективната"действителност.При това без да вреди на факта,че изискванията като истина,обективност,балансираност,надпартийност и т.н. често се легитимират като заслужаващи да бъдат постигнати норми.
Две позиции за медийната деформация на действителността
Подобно на огледало медиите се схващат като пасивни посредници на действителността,които с посланията си инфилтрират нашето съзнание малко или много.в масмедиите се вижда опасност тогава,когато те пренасят тъкмо тази" изкривена медийна действителност" във вътрешна представа за реалността.От гледна точка на медийната политика от тук произлиза между впрочем целта да се гарантират по възможност,обективността,балансираността,неутралността на съобщаването(чрез постоянен контрол или чрез ясни ограничения).
Противно на това втората предпоставка не изхожда от принципно противопоставяне между масмедиите и обществото:масмедиите не се разглеждат само като техници на комуникацията,като неутрален инструмент за разпространение и съхраняване на информация,а по-скоро като инстанции за селекция и идейна насоченост,които участват активно в обществената конструкция на действителността.При това те се смятат вече не само каза постижение на модерната цивилизация,а по-скоро като институция с незаменими постижения за социалната система(Шулц,1985,с.68).Шулц нарича медиите дори изрично"апарати за формиране картината на света",тъй като когато селекционират,преработват и интерпретират факти и събития,те са част от колективното усилие да се конструира действителността и тези конструкции да бъдат направени общодостъпни чрез публикуване.Действителността" сама по себе си" според тази позиция е реално съществуваща,но опознаваема винаги най-напред чрез процеса на преработка на информацията.Тя не може да бъде отразена в "чистия и вид"и и нейното представяне е винаги неизбежно изкривено.
От перспективата на втората предпоставка основният въпрос в изследванията на масовата комуникация не е вече"Как медиите отразяват действителността-добре или зле?",а"как медиите конструират действителността?"или още по-точно:"В какво се състоят правилата за селекция и интерпретация,според които действителността бива дефинирана за нас в новинарските медии?""Има ли може би един общовалиден консенсус между хората,произвеждащи новини?"Чак когато получим отговор на тези въпроси,можем да оценим значението на резултата на обществената система,съответно можем да измерим например "дали действителността отговаря на нашите желания и представи за нея,или на онова,което ние считаме за пшравилно или целесъобразно по политически,морални или други причини"(Щулц,1976,с118).Но това вече не го измерваме във фикция за една обективна и еднозначно опознаваема реалност.
Действителността като медийна конструкция
Информирането чрез масмедиите никога не е отпечатък на действителността.Нито една информационна служба не може да бъде дори приблизително "всеобхватна" и "пълна",защото за същността си ря е по-скоро обратното:често събитията стават новини,защото биват избрани от тоталността и комплексността на ставащото.Реалността може да се превърне в новини само чрез прекъсване и редукция на времево-пространствения континюитет и на цялостта.Това започва още в една от ранните фази на наблюдението:дори дефиницията на една дискретна частица от действителността като събитие предпоставя избор и интерпретация"(Шулц,1976,с8)По същество това признава още Уолтър Липман в често цитираната си книга"общественото мнение"(1922),за когото очевидецът не дава обективна картина на действителността."Това което той смята за съобщение за едно събитие,е всъщност най-вече неговото видеоизменение"(Липман,1922,съответно 1960 ,с.61)Накратко казано:елементарните характерни черти на всяко съобщение в масмедиите не са отпечатък,а избор и интерпретация.

Журналистът като "пазач на входа"

Най-напред става дума за т.нар. изследвания "Gatekeeper"(гейткийпър).Дейвид М. Уайт(1950) пренася развитата първоначално от психолога Курт Левин(1947) в рамките на неговата полева теория за психиката концепция за "Gatekeepers"(пазачи на шлюза)";в България по-популярен е преводът "пазачи на входа",в която трябва да се разясни ключовата позиция на отделния индивид,вземащ решение в социалните групи,в едно междувременно станало класическо изследване върху процеса на селекция на новини.За целта той изследва навиците за селекция на "wire-editor"(журналист,обработващ агенционните новини) на един ежедневник в малко градче на САЩ.Задачата на този редактор била да подбира пристигащите в редакцията по телетипа агенционни новини,да ги оценява и да ги предава по-нататък(за печат)В продължение на една седмица Уайт сравнява тематичната структура на съобщенията,които този"Мистър Гейтс"(както го нарича той)е избрал и предал за печат,с тези,които въз основа на неговото решение са попаднали в кошчето за хартия(върху тях Мистър Гейтс е трябвало да отбележи поради какви причини е взел своето решение).Този Input-Output-анализ показва най-напред влиянието на цял ред субективни диспозиции и нагласи при решението за селекция(отхвърлени са били съобщения.окачествени като тривиални,неинтересни или лошо написани,също така информации,на които можело да се припише пропагандистка тенденция или пък просто са били много дълги).
Подходът"Gatekeeper" е интегриран малко по-късно от УестлиМаклийн(1955,1957)в модел на масовата комуникация и той последователно е доразвиван.Така заедно с влиянието(изявено още при Уайт) на индивидуалните предиспозиции върху избора на новини е признато преди всичко също влиянието на т.нар."институционални"фактори:нито един журналист не може да бъде разглеждан изолирано,а винаги като член на "бюрокрацията на новините"(Робинсън,1973,с.346),която се състои от различни ресори с различни задачи.Освен това никакви негови решения не биха могли да са независими от неговата позиция в редакцията(главните редактори и издателите упражняват по-значимо влияние върху поднасянето на новините,отколкото членовете на редакцията).
Тази институционална перспектива показа разпределението на ролите в непрестанния процес на предаването на информация,но по следите и можеше да се тръгне едва с помощта на "кибернетични" изследвания,които интерпретират комплексните организации(каквито са издателствата или редакциите в масмедиите)върху системно-теоретичната база като "динамични системи за комуникация" , които-с цел нагаждане към околната среда-се отличават с процеси на учене при обратната връзка и иновационно поведение.
Втората изследователска традиция може да бъде обхваната под наименованието "News Bias"("отклонение на новините").Тук става дума за това,че в "медийното информиране може да бъдат измерени"несъразмерности,едностранчивости,тенденции,както и да се получат обяснения за техните причини"(Щааб,1990,с.27).За тази цел са подготвени експериментални студии,в които е симулиран ходът на подбора на новини,съответно на информирането.Тук е показано,от една страна,че субективните нагласи(както например,ако човек при кражба е наблюдаван като заподозрян)упражняват значително влияние върху фактическото поднасяне на новините(например изборът на характерни белези,приписвани на съответната личност,за която човек предоставя на разположение информационен материал).
От друга страна,е подходено към въпроса в рамките на контент-анализа в комбинация с анкети сред журналисти,в които е установена взаимозависимост между политическите тенденции в информирането и политическите нагласи на журналистите,съответно издателите в действителността(най-вече чрез примери по време на избори или политически конфликти).

Новинарски фактори

Третата и най-прецизно разработена изследователска традиция преди всичко е в европейското,съответно немскоезичното пространство,е т.нар."Теория за новинарската стойност"Докато класическото изследване"Gatekeeper'' наблюдава само последната станция по протежение на често дългия път от събитието до редакцията,теорията за новинарската стойност се включва много по-рано,при възприятието на самото събитие(Шулц,1976,с.12)Първата представа ни връща отново към Уолтър Липман(1922)и неговото понятие "news value"новинарска стойност(ценност).Относително независимо от това се се развива едно европейско направление в изследванията,основано от Айнар Йостгаард(1965),диференцирано от Галтунг|Руге(1965) и систематизирано и емпирично обогатено от Винифрид Шулц(1976).
Според Йостгаард.чийто интерес на изследовател се състои в това да докаже изкривявания в международния поток от новини и да може да ги обясни,при всяка новина има определени фактори,които я правят достойна за внимание,интересна и "лакома".Журналистите имат повече или по-малко имплицитни представи за това кое отговаря на интересите и желанията на публиката,затова важат определени "новинарски фактори",служещи за критерии при селекцията на новини.Новинарските фактори са характерни белези,показващи едно събитие и определящи новинарската му стойност..Изглежда че има определена системна връзка между дадени събития,съответно характерни белези и тяхната новинарска стойност.Йосгаард ги нарича комплекси от фактори:
1.Простота:обикновените новини се предпочитат пред комплексните,съответно комплексните обстоятелства се редуцират от журналистите във възможно прости структури.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Структура на съвременното масовокомуникационно общество 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.