Светът на религията


Категория на документа: Други


ТЕМА: СВЕТЪТ НА РЕЛИГИЯТА

1. Понятие за религията

Необходимостта на човешката цивилизация от религия идва от нуждата за ред и законност, от нравствена ценностна система, от вечния стремеж на човека да открие и да се доближи до своя Творец, както и от жажда за безсмъртие. Има множество определения за понятието религия и повечето от тях се стремят да избегнат както крайната конкретика от една страна, така и безполезните обобщения от друга. Някои прилагат формалистични, доктринални дефиниции, други се облягат на емпирически, емоционални, интуитивни, оценъчни и етични фактори.

Социолозите и антрополозите гледат на религията като на абстрактен набор от идеи, ценности или преживявания, развили се като част от културната матрица. Някои архаични форми на религиите са неотличими от социокултурните практики, където обичаите и ритуалите определят емоционалната реалност.

Етимологията на думата "религия" е обект на дебати от векове. В българския, език думата без съмнение произхожда от латинското "religio", който означава "почит, благоговение (пред боговете)" или още "добросъвестност", но за етимологията се предлагат и други интерпретации на подобни латински думи:

Повторна свръзка с божественото, от лат. re (отново) + ligo (в смисъла на "свързвам се", "връзвам", "съединявам"). Така мисли съвременния английски учен Том Харпър, но е предложена още от Св. Августин, повтарящ тезата на Лактанций.

Според Цицерон /106-43 пр. Хр./ тя произлиза от глагола "religare", който означава препрочитам, размислям върху прочетеното в свещените книги, отделям нещо за по-особено почитание. Цицерон свързва етимологията на думата с хора, които прилежно и многократно са обсъждали всичко, отнасящо се до почитането на боговете, а религията е благоговение пред нещо тайнствено и божествено. Според Лактаций /4 в./, виден римски писател, религията е съюз на човека с Бога. Той определя религията като договор между хората и Бога и насочва вниманието повече към юридическата страна в древно римската религия. Църковният учител блаж. Августин /354-430/ смята, че "Бог е извор на нашето блаженство и цел на нашите стремежи". Търсейки и откривайки Го, ние се стремим с любов към Него, за да се успокоим, когато Го постигнем.

Религията би могла да се разглежда от много различни аспекти - тя е учение, идеология, поведение, душевност, игра на въображението, рожба на културата, магичен бунт срещу смъртта, болка, милост и скръб за самите нас, изправени пред бездната на времето.

Дефинитивна интерпретация която би могла да се даде за понятието "религия"е: религията е връзка, на човека с Бога.

Религията е самостоятелна проява на човешкия дух и възбужда религиозното чувство. Благодарение на това хората са в състояние да откликват на призива: "Ето стоя пред врата и хлопам, ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене" /Откр. 3:20/.

Три са основните компоненти на религията: вероучение /догматика/, нравоучение /етика/ и култ /богослужение/.

Открояват се няколко съществени функции на религиозното съзнание: вяра в съществуването на Бога, убеденост във възможностите на Бога, култ или вътрешно съгласувана система от ритуални действия и поведения на човека, религиозни преживявания, които се пораждат в религиозния опит, религиозни представи за връзката между божествената сфера и света и т. н.

Религиозният феномен може да бъде описван и разбиран , но не и обясняван. Той се открива в религиозния опит. Мирча Елиаде /1907-1986/ в изследванията си ясно разграничава "сакралното" /свещеното/ от "профанното" /това, което е налице като наш всекидневен опит/. Човек съзнава именно защото сакралното се проявява, при това като нещо напълно различно от профанното. Елементарната форма на религиозния феномен Елиаде нарича "йерофания" - нещо свещено, което се показва пред нас.

2. Религиозното чувство

Попитали един философ: " Кое е това, което отличава човек от другите живи същества?" Той отговорил: "Това, че той може да издига очите си към Небето!"

Религията е близка на човека и разбираема за него. Изследователите често приемат религията като присъща на човешката същност и говорят за homo religiosis- вродена религиозност, защото в нея се оглежда идеята за преход на крайното с безкрайното, за вечната метаморфоза на живота от едно състояние в друго. Изначалната религиозност на човека не е зависима от това дали той участва или не участва във видимите форми на култа на дадена религия. Практически религиозното преживяване е цялостно, тотално човешко преживяване и в този смисъл то може да се изяснява от логическа, психологическа, етическа и пр. гледни точки само теоретично - за познавателни цели. Така например според Ч. Дарвин религиозното чувство "се състои от обич, от пълна покорност на висшия и тайнствен Покровител, от дълбока съзнателност за зависимост, от страх и уважение, благодарност, надежда в бъдещето, а може би още и от други елементи".

В научен план религиозната потребност може да се осъзнава като метафизическа. Почти всеки човек се нуждае от представа за света въз основа на определено свръхестествено начало, най-често висше духовно Същество, което наричаме Бог.

3. Всеобщност на религията

Религията е всеобщ факт. Не е известно да има общества и народи без религия. Древногръцкият философ Платон /384-347 пр. Хр./ пише: "Всички хора, както елини, така и варвари, вярват в божество", а неговият ученик Аристотел /384-322 пр. Хр./ твърди "Няма безбожен народ."

Плутарх - историкът, философът и пътешественикът /50-120 сл. Хр./, пише: "Погледнете лицето на земята: вие ще намерите градове без укрепления, без науки, без йерархически ред, ще видите хора без постоянни жилища, които не знаят да употребяват монети, които нямат понятие от изящните изкуства, но вие не ще намерите нито едно човешко общество без вяра в божество, нито един град, в който да няма никакво светилище, да не се извършват молитви, жертви, клетви"

Цицерон твърди: "Между човеците няма нито един народ, дотолкова див и груб, щото да не съзнава, че той е длъжен да има един Бог, макар и да не знае какъв именно"

Списъкът на позоваванията може да се окаже твърде дълъг, но и това, което се приведе, е достатъчно, за да подкрепи тезата за всеобщността на религията.

Въпреки всичко се срещат и изследователи, които твърдят, че има племена и народи без религия.

Например английският пътешественик д-р Дж. Ланг пише, че австралийците нямали никаква религия, нито пък религиозни обреди, които да ги отличават от животните.

Испанският пътешественик Феликс де Азара уверява, че местните племена на Южна Америка нямали никаква религия.

Известният английски естественик Чарлз Дарвин /1809-1882/ твърди, че жителите на Огнена земя са не религиозни, нямат никакви религиозни обичаи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Светът на религията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.