Светът на религията


Категория на документа: Други



Английският пътешественик Самюел Бекер /ок. 1866 г./ смята, че най-северните племена в Африка /динка, шиллук, кич, бор, алииб, шир/ нямат никакво понятие за висше Същество. У тях липсва, според него, всякакво богопочитание и идолопоклонство, липсва дори и суеверие.

В действителност се оказва, че всички тези изследователи са попаднали в плен на заблудата поради твърде повърхностни наблюдения, не знаене на езика.. Не по-маловажно е и, че редица пътешественици имат за мярка своята собствена религия.

Съществен контрапункт на приведените становища за без религиозност на редица племена и народи се явяват изследванията на известни пътешественици. У. Ридлей установява в разговор с местните австралийски племена, че у тях съществува представа за свръхестествени същества - Баям, чийто гласове те чуваат в гърма, за Турамулун, началник на демоните, източник на болестите, нещастията и мъдростта. За местните жители на Западна Австралия мисионери установяват, че вярват в едно всемогъщо Същество, творец на небето и земята, което наричат Мотогон и вярват в Циента, който саздава злото.

За местните племена в Южна Америка бележитият английски антрополог Едуард Тейлър /1832-1917/ е доказва неверността на твърдението на Феликс де Азара

Това са само малка част от доказателствата на тезата, че няма племена, известни на историята, без религия. Всеобща е потребността от богопочитание по един или друг начин. Още повече, че често така наречените безбожници се оказват съвсем не атеисти, а хора, които изповядват различна религия. Древните арийци например наричали "адеве" (безбожни) народите, които не почитат техните богове.

Св. апостол Павел пише в Посланието си до Ефесяните: "Вие бяхте тогава без Христа, отстранени от израелското общество, чужди на заветите на обещанието, лишени от надежда и безбожници в света" /Еф.2:1/). "Безбожници" той нарича ефесяни в смисъл без истинския Бог, а не без религия.

Езичниците наричат християните безбожници, понеже не почитали техните богове. По време на робството турците наричали християните "гяури" т. е. "неверници", понеже не изповядват ислямската вяра.

4. Произход на религията

Съществува доста голямо многообразие от теории и хипотези за възникването на Религията. Английския антрополог Едуард Тейлър (1832-1917) и философа Херберт Спенсер (1832-1920) създават АНИМИСТИЧНАТА теория /anima-душа/. Привържениците полагат в основите на религията вярванията на първобитните хора, че душите на мъртвите им предци са около тях и ги закрилят. В подобно вярване се отразява култът към мъртвите, с който се среща днес по време на Задушница. Под властта на "anima" човекът търси и потвърждава човешкото на всички възможни нива на материята и духа.

НАТУРАЛИСТИЧНАТА теория се свързва с Лукреций Кар (95-55 пр. Хр.). Негова е мисълта: "Страхът е създал Боговете" (Timor primes deos). Този възглед се поддържа и днес. Последователите виждат като причина за възникването на религията липсата на логично обяснение на първобитните хора за природните явления. Тази липса те запълват с вяра в свръхестествени сили. При славяните се обожествява всяка природна сила: Сварог- бог на слънцето, неговият син Даж-бог, който оплодява полята и кара житата да зреят, Велес- покровителят на добитъка и върховният бог Перун, който олицетворява небесните сили, светкавицата и гръмотевицата.

Според ТОТЕМИСТИЧНАТА теория идеята за божественото идва от Тотем- животното, от което води началото си човешкия род. Да припомним, че всеки прабългарски род е има свещено животно /Тотем/, което е основоположник и покровител на рода, а всички родове - един общ бог Тангра /небе/.

Римският учен Варон /116-27 пр. Хр./ създава ПОЛИТИКО-СОЦИАЛНАТА хипотеза и вижда в религията желанието на владетелите да оправдаят властта си, твърдейки, че тя им е от Бога дадена. Достатъчно е да прочетем прабългарските каменни надписи, например тези на хан Омуртаг, за да се убедим, че и тази теория си има своите основания. В последно време се изписва много литература, посветена на твърдението, че религията произхожда от МАГИЯТА. Други изследователи смятат за АСТРАЛНИ корените на всички религии. Откриват ги в обсипаното със звезди небесно дърво, в чиято корона блестят слънцето и луната. До ден днешен ние внасяме това небесно вселенско дърво в навечерието на всяка Нова година.

Развитието на религиозните идеи довежда до световни монотеистични религии, които се утвърждават с цената на войни и кръв. В България например при приемане на християнството княз Борис жестоко потушава бунта на прабългарската върхушка като избива 52 боили и техните семейства, но превръща страната в равностоен участник в европейската цивилизация. При цялото си многообразие повечето религиозни доктрини имат общи моменти: в центъра е поставена една божествена личност, към която се отправят молитвите, нравствени закони /Божи заповеди/ и стремеж към ценностна преориентация на битието, идеята за безсмъртието на душата, катастрофични предчувствия за живота на земята, опозицията Добро-Зло, опозицията Рай-Ад, градяща един двоетажен свят, ритуалност, летоброене, свързано с раждането или смъртта на божествената личност.

Религията ражда и руши култури и цивилизации, сближава и отчуждава човешките галактики, защото е духовната вертикала на човечеството. Разглеждайки философията на скептиците Хегел отбелязва: "Казва се, че хората се различават по вкус, по религия и т.н., че религията трябва да бъде предоставена на всеки един, че всеки трябва да си създаде своя религия, свой светоглед от свое становище. Следствието от това е, че по отношение на религията няма нищо обективно, истинно, че всичко се свежда до субективността. И така възниква безразличие към всяка истина. А тогава вече няма църква; всеки сам за себе си има своя църква, своя литургия, всеки си има своя собствена религия".

5. Типология на религиите

Религиите могат да се типологизират по различен начин в зависимост от различните изходни позиции. Религиите се делят на две групи: морфологични /според установеност на формата на религиите/ и генеологични /според еволюцията на религията и преминаването и в различни форми/.

I. МОРФОЛОГИЧНА ТИПОЛОГИЯ

Към морфологичните типологии са монотеистични и морфологични религии; откровени и естествени религии; световни и национални религии.

1.1 Монотеистични и политеистични религии;

Монотеистични са религиите, в които се признава съществуването на един Бог и Той е обект на почитание. По принцип в тези религиите има повече или по-малко развити теологични учения. Тук следва да се посочат религиите християнство, юдаизъм и ислям.

Политеистични са религиите, в които хората вярват в много богове и ги почитат. Във всяка такава религия тези богове са "консолидирани" в пантеон (подредено множество на всички богове). Политеистични религии са античната гръцка и римски религии; религиите на Шумер и Вавилон; древните религии на германи, келти, славяни, маи, ацтеки и др.

Междинни религии са независимо от разбирането за съществуване на добро и зло божество в Зороастризма, следва да открием тук тенденцията към монотеизъм, доколкото творчески функции и вечно съществуване и благият бог Ахура Мазда. Условно монотеистичен е сикхизмът, формиран чрез синтез на индуизъм и ислям. Специфично е мястото на хиндуизма като хенотеистична религия.

1.2. Откровенини и естествени религии.

В зависимост от това дали религиите се основават или не на свърхестествено откровение, на откровено Божие Слово, те се разделят на откровени и естествени.

Откровени религии са християнството, юдаизмът, ислямът. В християнството сам Бог се разкрива на човека в Боговъплъщението, свръхестествено Откровение, дадено от Личностен Бог, в боговдъхновени книги, чрез пророци, евангелисти и апостоли. Чрез боговдъхновени пророци юдеите получават свръхестествено откровение от "скрития" Бог Яхве (Саваот). Мюсюлманите получават чрез пророк Мохамед откровена книга.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Светът на религията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.