Светът след терористичните атаки


Категория на документа: Други



Светът след терористичните атаки срещу Ню Йорк и Вашингтон

Реферат на Яна Трайкова

специалност ВО 1курс задочно фак. № 70528

Атаките от 11 септември 2001 г. са поредица от координирани самоубийствени атентати срещу САЩ, проведени в четвъртък, 11-ти септември 2001 г., в които общо 19 терористи от арабски произход едновременно вземат контрол над 4 самолета Боинг. Два от тях блъскат в кулите на световния търговски център в Манхатън, Ню Йорк, като в рамките на 18 минути всеки от тях се разбива в двете най-високи кули. В интервал от два часа кулите падат. Терористите удрят третия самолет в главния щаб на Министерството на отбраната на САЩ, в окръг Арлингтън, Вирджиния. Четвъртият се разбива в поле в окръг Съмърсет, Пенсилвания, вследствие съпротивата на пътниците. По официална статистика броя на загиналите от атаките е 2986, заедно с 19-те терористи. За терористите е установено, че са свързани с Ал-Кайда, добре организирана ислямска терористична групировка, ръководена от Осама бин Ладен, от Саудитска Арабия. Двама от терористите са били от обединените емирства, а останалите - от Египет и Ливан.

Атаките започват с отвличането на четири пътнически самолета излитащи от Източното крайбрежие на САЩ, в посока Калифорния. Заредени с реактивно гориво от приблизително 91 000 литра или 65 455 кг, всеки самолет представлява самостоятелна управляема бомба. Никой от пътниците в отвлечените самолети не оцелява. Като мотиви за атентатите Ал-Каида и Бин Ладен посочват американската подкрепа за Израел, присъствието на американски военни сили в Саудитска Арабия и санкциите срещу Ирак.

11 септември шокира света

В Ню Йорк е ясна и топла утрин, когато в 8:45 часа Боинг 767 на "Америкън еърлайнс", зареден с над 75 000 литра гориво, се разбива в северната кула на Световния търговски център. Ударът отваря огромна дупка в горната фасада на 110-етажната сграда и убива на място стотици хора. Други няколко стотин остават по високите етажи, хванати в капан от бушуващите пожари. Евакуацията на оцелелите започва веднага, а телевизиите първоначално представят катастрофата като трагичен инцидент.

Осемнайсет минути по-късно изумлението се заменя с ужас, когато втори самолет - полет 175 на "Юнайтед Еърлайнс" - се забива и в южната кула. Тогава става ясно, че случващото се е терористична атака, финансирана от нашумялата вече организация "Ал Кайда" на Осама бин Ладен.

Впоследствие разследването установява, че част от терористите са живели над година в Съединените щати и открито са посещавали курсове за летци. В деня на трагедията 19-те терористи с лекота успели да прекарат ножове и други хладни оръжия през системите за сигурност на три летища в източните щати и се качили на четири полета за Калифорния - специално подбрани така, че резервоарите на самолетите да са пълни догоре. Докато милиарди зрители по света гледат ужасени прякото предаване от Ню Йорк, полет 77 на "Америкън Еърлайнс" се разбива право в западното крило на сградата на Пентагона във Вашингтон. Огромното количество самолетно гориво предизвиква жесток пожар и разрушава напълно цял сегмент от сградата на военното министерство. 125 души от персонала загиват, както и всичките 64 пътници на борда на самолета.

Петнайсет минути след атаката срещу Пентагона кошмарът придобива нови измерения, след като южната кула на Световния търговски център рухва в огромен облак от прах и дим. Стоманената структура на небостъргача, предвидена да издържа напора на ветрове със сила 350 км/ч, не устоява на свръхвисоките температури, генерирани от горящото гориво. В 10:30 ч. рухва и другата кула, като под руините завинаги остават 343-ма пожарникари, 23-ма полицаи и 37 служители на пристанищната сигурност, дошли да спасяват оцелелите. Само шестима от хората, които все още са били в кулите по време на рухването им, оживяват.

Четвъртият отвлечен самолет - полет 93 на "Юнайтед" - излетял с известно закъснение от Нюарк, пътниците научават новината за атентатите по телефона и се опитват да завземат обратно пилотската кабина от похитителите. В резултат самолетът се разбива в едно поле в Пенсилвания, като всичките 45 души на борда загиват. Без саможертвата на пътниците от полет 93 катастрофата би била още по-голяма. Все още не е ясна целта на последния отряд терористи, но най-вероятните мишени са били Белият дом, президентската резиденция в Кемп Дейвид или една от седемте атомни електроцентрали по Източното крайбрежие.

В седем часа вечерта президентът Джордж Буш, който първоначално е бил откаран в укрепения бункер на военното командване в Небраска, прави обръщение до нацията: "Терористичните атаки могат да разрушат основите на нашите сгради, но не могат да разрушат основите на Америка". С тези думи той официално обявява война на тероризма. В крайна сметка 11 септември довежда до военните операции в Афганистан и Ирак.

"Политиката на Буш е ясна!"

До трагедията от септември 2001 г. борбата с тероризма се води най-общо със законови и полицейски мерки. Единадесети септември променя всичко. Това е изумителен по мащабите си терористичен акт, на който трябваше да бъде отговорено по същия начин - с война, с унищожаването на терористичните режими, които го организират. На 11 септември 2001г. беше обявена новата световна война и така започна XXI век. В отговор на атаките САЩ започва война срещу тероризма и нахлува в Афганистан, за да свали от власт талибаните, които прикриват Ал Каида, режимът беше унищожен светкавично. Но световният терор се прегрупира в Ирак и там обедини усилията си срещу антитерористичната коалиция.

Почти всеки ден терористи-самоубийци се жертват с безсмислието на диви зверове, за да убиват невинни цивилни и войници на коалицията. И на най-силната армия в света е трудно да се противопостави на хората бомби.

Като че ли това е най-страшното предимство на терора днес - високо организираната материя, апотеозът на еволюцията, превърнат във взрив с цената на собствената смърт.

Сега постоянно се говори и пише, че войната в Ирак е увеличила тероризма. Но къде ? След падането на Багдад на 9 април 2003 г., в света бяха извършени няколко големи терористични нападения - в Истанбул през ноември 2003, в Мадрид през март 2004, в Лондон през юли 2005 и дни след това в Египет. В Испания терористите постигнаха целите си - 11 млн. испанци на практика гласуваха за "Ал Кайда". Новото правителство панически се огъна и избяга пред терористите в Ирак. В рязък контраст англичаните реагираха хладнокръвно и с достойнство. В Израел тероризмът почти изчезна благодарение на решителните действия на премиера Шарон и новото палестинско ръководство

Все пак основните терористични нападения са в Ирак. Именно там Америка даде сражение на световния тероризъм. Глобалните бандити бяха примамени в една страна на няколко стотин квадратни километра - "сунитския триъгълник".В същото време в САЩ вече от години няма терористични атаки, но опасността не е отминала.

Твърденията, че атентатът на 11 септември е конспирация на американското правителство, че и досега не били разкрити напълно извършителите, разбира се са говорене без доказателства. За броени часове 19-те терористи самоубийци бяха разкрити. За дни бяха разкрити връзките им, пътуванията в Европа и другаде. Конгресът на САЩ назначи двупартийна комисия, която разследва атентатите и издаде доклад от 585 страници, за който световните медии съобщаваха дни наред.

Ужасното е, че десетки милиони хора са привърженици на тезата, че американското правителство само е организирало нападенията на 11 септември. Според социологически изследвания от 2003 - 20 % от немците считат, че правителството на САЩ стои зад атентатите! Да отправяш подобни обвинения е все едно някой да каже, че Германия е изконна, неизбежна и вечна родина на нацизма, а българите навремето сами са си организирали кланетата в Батак и Перущица например, за да привлекат вниманието и съчувствието на Европа.

И днес десетки милиони се опитват да се примирят с тероризма. Най-вероятно подбудите им са искрени - искат да запазят мира, но на всяка цена, а това не е мир, защото цивилизацията е заплашена.
Световната война срещу врага, който няма територия, не може да бъде ограничена във времето.

Перспективите, открити от 11 септември, изобщо не са радостни за света. Военните кампании в Афганистан или Ирак не постигнаха нищо.Не помага и това, че врагът има лице - например: Осама бин Ладен. Когато силите на НАТО оповестиха в победоносно комюнике, че след проведена военна операция в Южен Афганистан са унищожени 200 талибани, дали някой от заемащите отговорни политически постове е помислил, че всеки от бойците има братя, синове и други роднини, които ще поискат да отмъстят ?

Буш бързо се отказа от "кръстоносния поход", провъзгласен в началото на кампанията. Тъй като "глобална война против тероризма" звучи негативно, тя се превърна във "велика война за демокрация". Но и това гръмко название се оказа неподходящо, тъй като "силите на доброто" - воюващи на страната на САЩ управници на ислямския свят, са твърде далеч от демокрацията. Силите, дошли на власт по демократичен път като палестинската "Хамас" или ливанската "Хизбула", пък изобщо не се считат за "добри". Затова накрая врагът бе провъзгласен за "ислямофашизъм" - явление непонятно, обективно необосновано, което не се поддава на изкореняване. Фашизмът - това е "ос на злото", дяволска власт, с представителите на която честните граждани даже няма да разговарят. Нежеланието да се води диалог обаче изключва всякакво решение на проблема. Даже примирието и временните договорености в такъв случай трябва да се постигат само тайно. Този, който иска да реши конфликт, трябва да се научи да разговаря с другата страна, а не само със съмишлениците. Но дали актуалните конфликти, чиято интензивност не е висока, ще се превърнат в световна война на ценностите, в сблъсък на цивилизациите, все още не е ясно. В такава светлина вижда ситуацията и дясната ръка на Бин Ладен - Аз Заркауи. "Западът под ръководството на САЩ не разбира езика на етиката, морала и законните права. Той разбира само езика на националните интереси, опира се само на военната сила. Ако искаме да влезем в диалог, ние трябва да говорим с вас на език, който вие разбирате" - пише той.

Напълно противоположно отговаря британският премиер Тони Блеър. Според него не съществува "сблъсък на цивилизациите, а сблъсък над цивилизациите, древната война между прогреса и реакционерството, война, която ние сме длъжни да спечелим".

Когато рухна Световният търговски център, САЩ бяха единствената свръх държава. Още по-точно статуса на Америка след разпада на СССР описа бившият френски външен министър Юбер Ведрин, който нарече САЩ "хипердържава". За своето въоръжаване Америка харчи повече средства, отколкото по-голямата част от останалите държави взети заедно, и то при условие, че САЩ всъщност нямат съперници в световната политика. По цял свят са разположени по официални данни около 729 американски военни бази, без да броим секретните съоръжения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Светът след терористичните атаки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.