Свободата като освобождение. Свободният избор като проблем.


Категория на документа: Други


Тема 14

Сводобата като освобождение. Свободният избор като проблем

Полето на действие, предоставено на човека, но не от съдбата, а от христянския Бог- това е същността на проблема за свободата. Според Августин Бог чрез Светото писание ни е открил, че човек притежава свободна воля. Човек изначално притежава свобода на волята. В него власт е към какво ще е насочи- към добро или зло. В Светото писание Августин открива много свидетелства за наличие на свободна воля, например заповедите, отправени от Бог към човека. Ако човек нямаше свободно прозиволение, Бог не би повелявал тяхното спазване. Характеристики на волята са желанието и нежеланието. Ако желае, човек няма да позволи на злото да вземе връх над неговата природа, ако не желае, ще се остави грехът да го победи. Когато човек греши не трябва да обвинява Бога, защото вината за греха е собствената му воля. Свободата на волята се реализира в двустепенен избор. Първо, човек свободно избира да се съблюдава или да пренебрегне Божествения закон. След това решава дали да го следва добровилно, или не. Волята на човека винаги е свободна, но не винаги е добра. Тя например е може да бъде свободна от правдата- тогава служи за греха и е зла. Но може да бъде свободна от греха- тогава служи на правдата и е добра. Свободата е способността на човека да действа в съответстие със своите вътрешни намерения и цели.
Тома Аквински твърди, че "разумът предшества волята,понеже доброто,познато от разума, движи волята" . Желано е, онова което вече е познато. Границите на действие на свободната воля започват да се определят не само от любовта и вярата, но и от разума. По-късно растящите амбиции и претенции на разума да стане безразделен господар на човешката воля ще доведат до преформулиране на проблема за свободата.

Свободният избор като проблем

Свободата и изборът отново се преплитат и отново като абсолютна свобода и абсолютен избор, но вече извън Бога и извън всяка възможност за помош от негова страна- така поставя проблема Сартър. Бог не съществува, човек е оставен сам на себе си, нищо не произхожда неговото съществуване. Човек е това, което прави от себе си сам. Той е самият проект, който той избира, за да осъществи в живота си. Човек не се разжда нито герой, нито подлец, а избира да стане такъв. Човек- това е сумата от неговите конкретни свободни избори във всички отделни ситуации. Човек не е свободен, защото е самата свобода, нещо повече, той е осъден на свобода. Когато човек бяга от нея, бяга от единствента човешка действителност. Свободата в концепцията на Сартър има и друг смисъл. Тя се разбира още като независимост, неподчинение, несъгласие.Те спъват свободния избор на жизнения проект, защотото този избор по определение е безотносителен към каквито и да било ценности.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Свободата като освобождение. Свободният избор като проблем. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.