Свободно движение на хора в ЕС


Категория на документа: Други


 Четирите основни свободи, елемент на вътрешния пазар на Европейския съюз са движение на стоки, капитали, хора и свободното предоставяне на услуги, като при свободното движение на хора най-ясно е изразен човешкият фактор. Компонентите, които влизат в рамките на свободното движение на хора, съгласно Законодателството на Европейската Общност (Acquis communautaire) са:
• признаването на дипломи и професионални квалификации
• граждански права
• свободно движение на работници
• координация на социално осигурителните схеми

Всички те са тясно свързани с човека и с правото на всеки гражданин на ЕС да му се признават дипломи за завършено образование и придобита професионална квалификация, да може да се движи и установява свободно в рамките на Европейския съюз, да има право да избира и да бъде избиран за член на Европейския парламент и в местни органи на властта, да има достъп до пазара на труда и съответно до социално-осигурителните системи на съответната страна, в която пребивава. Това означава, че от датата на присъединяване всички български граждани имат горните права и задължения, като граждани на Европейския съюз, с изключение на достъпа до пазара на труда по време на преходния период.

Свободното движение на хора е основно право, гарантирано на гражданите на Европейския съюз (ЕС) чрез Договорите. То се осъществява чрез пространството на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници. Премахването на вътрешните граници изисква подсилено управление на външните граници на Съюза, както и регламентирано влизане и пребиваване на гражданите от държави извън ЕС, включително чрез обща политика за убежище и имиграция.

Концепцията за свободното движение на хора възниква с подписването на Шенгенското споразумение през 1985 г. и последващата Шенгенска конвенция през 1990 г., които дават началото на премахването на граничния контрол между участващите в тях държави. Като част от правната и институционална рамка на ЕС, шенгенското сътрудничество постепенно се разширява, за да включва повече държави-членки на ЕС, както и някои държави извън ЕС.

Свободното движение има много аспекти - от това как ще се прилага системата за взаимно признаване на професионална квалификация за лица от бъдещи страни членки, до правото на пребиваване, което често се бърка с правата на работниците. Също така хората трябва да бъдат сигурни, че ще запазят правото си на обществено осигуряване, когато се местят от една страна членка в друга.

Под признаване на професионални квалификации се разбира признаването на квалификациите и професионалните титли, които едно лице трябва да притежава, за да може да упражнява дадена дейност (университетска диплома, квалификационни стажове, трудов стаж, държавни и/или професионални изпити, добро финансово положение; срещу лицето също така не трябва да е заведена процедура по обявяване на фалит и то не трябва да бъде осъждано). Признаването на академична степен се използва в случаи, когато дадено лице желае да продължи образованието си. Признаването на квалификациите се прилага в случаите, когато дадена професионална дейност е регулирана в страната домакин. Регулирани професии са тези, за които лицето трябва да притежава дадена квалификация (напр. диплома, професионална титла, трудов стаж по специалността)
Когато дадена професионална дейност е регулирана в страната членка, тя може да бъде упражнявана само от лица, притежаващи национални (издадени от страната домакин) квалификации. Затова е необходимо взаимното признаване на професионалните квалификации между страните членки. В противен случай лицата, упражняващи дадени професии ще трябва отново да държат в страната-домакин много от изпитите за придобиване на професионална квалификация, които вече са държали в друга страна членка.

В рамките на Европейския съюз (ЕС), правното регулиране на взаимното признаване на дипломи и професионални квалификации се разпределя в две основни групи.

Първата от тях засяга мерките за изграждане и въвеждане на обща система за признаване на дипломи и други документи за придобита квалификация или успешно завършен цикъл на обучение (две общосистемни директиви - 89/48/ЕИО и 92/51/ЕИО).

Втората група включва правни актове, отнасящи се до конкретна сфера или направление на професионална квалификация от областта на регулираните професии. В нея се съдържат мерките на ЕС, които регулират улесняването на свободното движение, взаимното признаване, ефективното право на установяване и свободата за предоставяне на услуги на:

*адвокати (Директиви 77/249/ЕИО и 98/5/ЕО),

*архитекти (Директива 85/384/ЕИО),

*лекари (Директива 93/16/ЕИО),

*стоматолози (Директиви 78/686/ЕИО и 78/687/ЕИО),

*медицински сестри (Директиви 77/452/ЕИО; 77/453/ЕИО и 89/595/ЕИО),

*акушерки (Директиви 80/154/ЕИО; 80/155/ЕИО и 80/1273/ЕИО),

*фармацевти (Директиви 85/432/ЕИО и 85/433/ЕИО) и

*ветеринари (Директиви 78/1026/ЕИО и 78/1027/ЕИО).

Според законодателството на ЕО взаимното признаване на професионални квалификации ще става автоматично за следните професии: лекари, стоматолози, медицински сестри, акушерки, ветеринари, фармацевти и архитекти; за тези професии са изготвени отделни (секторни) директиви, на базата на координираните от страните членки изисквания за минимални приемливи условия на обучение и подготовка. Признаването е автоматично за адвокати, упражняващи професията в родната си страна според съответната правна регламентация за нея.

Признаването не винаги е автоматично за други професии: инженери, физиотерапевти, парамедицински кадри, учители, счетоводители, финансови съветници, дизайнери, адвокати, упражняващи професията според регламентацията в страната-домакин и др. Тези професии са включени в директивите за "Обща система за признаване на професионални квалификации", където не се съдържат никакви изисквания за координиране на обучението на лицата. Ако дадена страна членка прецени, че съществуват съществени различия между квалификацията и професионалния опит, което едно лице е придобило в други страни членки и изискванията, които се прилагат от страната-домакин, тогава тя може да наложи компенсаторни мерки при разрешението за лицето да упражнява същата професия на територията на страната домакин. В такъв случай лицето може да избира между това да държи приравнителен изпит или неговата дейност да практикува под наблюдение за известен период от време.

Чрез системата на взаимно признаване Общността се стреми да не пречи на гражданите си да поемат и упражняват регламентираните професии, като приема принципа, че човек, който е напълно квалифициран да упражнява регламентирана професия в една държава-членка, трябва да има правото да извършва това навсякъде другаде в Общността.

Взаимното признаване на дипломи и професионални квалификации е компонент, който търси решение на един сериозен социален феномен - възможността на човек да упражнява професията си в страна-членка, различна от тази, в която е получена квалификацията. Правният апарат на този компонент регламентира признаването на квалификация с цел придобиване на право за упражняване на професия, а не с цел последващо обучение. Той се отнася до признаването само на т.нар. "регулирани професии" - по силата на общностното право това е професионална дейност, за която в дадена държава-членка се изисква посредством законови, нормативни или административни разпоредби притежаването на диплома. Списъкът и характерът на регулираните професии са различни за всяка държава. Както е видно от изброените по-горе професи, повечето регулирани професии са в сферата на медицината, парамедицината и правото.

Гражданските права, свързани със свободното движение на хора в ЕС включват правото на гласуване и правото на пребиваване. С първото ЕС гарантира на всички свои граждани правото да участват активно в политическия живот на Съюза, посредством директиви, разглеждащи процедурите при избори за Европейски парламент и общински избори. Всеки гражданин на ЕС, живеещ в друга държава от Съюза, има право да гласува и да се кандидатира на избори за Европейски парламент в тази страна. Гражданите на ЕС гласуват при същите условия като гражданите на страната, в която се живее. Ако от тях се изисква да са живели в нея за определен период от време, за да имат право да гласуват, същото изискване ще важи и за гражданите на ЕС. При кандидатиране в избори за Европейски паламент се изисква да се декларира, че не сте лишени от правото да се кандидатирате и че не сте се кандидатирали в друга страна от ЕС. На избори за Европейски парламент може да се гласува и да се кандидатира само в една страна. Ако се избере да се гласува или да се кандидатира в страната, в която се живее, то не може да се направи същото в родната страна.

Правата на всички граждани на ЕС да участват активно в политическия живот на съюза, са гарантирани с директиви, обхващащи процедурите приложими при изборите за Европейски парламент (Директива 93/109/ЕО) и общински избори (Директива 94/80/ЕО).
В изпълнение на чл. 17, 18 и 19 от Договора за ЕО, създаващ гражданство на Съюза, двете директиви въвеждат основни правила за участие в изборния процес на граждани, които пребивават на територията на друга държава-членка и по-специално:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Свободно движение на хора в ЕС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.