Свободно движение на хора в ЕС


Категория на документа: Други



- Равно третиране - т.е. семейството на работника има право на същите семейни помощи, както и местните работници;

- Изцяло ще се прилагат разпоредбите на Общността за взаимно признаване на професионални квалификации;

Всеки гражданин на ЕС може да кандидатства за работа в друга страна членка, и ако му бъде предложена работа, да отиде в съответната страна и да започне работа. Гражданите също така имат право да отидат в друга страна членка, за да си търсят работа, като приетият за това срок е обикновено 6 месеца. Лицата трябва да спазват процедурите за регистрация, валидни в дадената страна членка. За повечето страни тези процедури включват регистрация на лицата от съответните власти (полиция, имиграционни служби и др.). Те съответно може да издават документи за самоличност или карти за право на пребиваване. Обикновено работодателят урежда всички формалности по назначаването на работника. При постъпване на работа в друга страна, работникът трябва да представи на новия работодател препоръки от предишния си работодател, каквато е и процедурата, когато този работник сменя работа в собствената си страна.

Членовете на семейството на работник, който вече се е установил в дадена страна членка имат право да заминат при него и също така могат да получат незабавен достъп до пазара на труда на страната-домакин. На членовете на семействата на работници, пристигащи в дадена страна членка на по-късен етап, ще бъдат давани права постепенно, в съответствие с общите условия на споразуменията, като точните договорености ще бъдат включени в Договора за присъединяване. След като acquis, (т.е. разпоредбите от правото на Общността) изцяло влезе в сила, членовете на семействата на работниците (без значение дали са граждани на ЕС или не) ще имат право да се установят при тях, и ще имат пълен достъп до пазара на труда в дадената страна.

Координацията на системите за обществено осигуряване на две и повече държави има за цел да осигури постоянно обществено осигуряване на хората, които пътуват през държавните граници в търсене на работа.
В областта на координацията на социално-осигурителните схеми не се изисква транспониране на acquis communautaire, тъй като то се състои от Регламенти (1408/71/ЕИО и 574/72/ЕИО), които имат пряко приложение към държавите-членки. Целта на правото на Общността не е постигането на хармонизация на осигурителното законодателство, а координиране на мерките, залегнали в националните законодателства. Мерките в областта на координацията на социално-осигурителните схеми обхващат всички държави-членки на Европейския съюз и ЕАСТ (Норвегия, Лихтенщайн и Исландия).

Регламент 1408/71/ЕИО за прилагането на схеми за обществено осигуряване на наети и самонаети лица и членове на техните семейства, които се движат в Общността, цели да координира националните законодателства в областта на социалното осигуряване, за да се защитят съответните права на лицата, движещи се в Общността.
Регламент 1408/71/ЕИО се прилага към работници, които са граждани на държава-членка или са лица без гражданство и/или бежанци (получили статут на бежанец на територията на държава-членка), постоянно пребиваващи на територията на държава-членка, към които се прилага законодателството на една или няколко държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към техните наследници. Регламентът се прилага също така към наследниците на такива работници, независимо от националността на последните, ако наследниците са граждани на Общността, и към държавни служители и приравнени на тях лица в съответствие с приложимото законодателство.
Регламентът се прилага към законодателството, свързано с клоновете на социалното осигуряване, отнасящи се до обезщетения при общо заболяване, майчинство, инвалидност, старост, наследствени обезщетения (survivors' benefits), обезщетения с оглед на трудови злополуки и професионални заболявания, обезщетения за безработица, семейни обезщетения (family benefits) и помощи при смърт. Регламентът се прилага към общи и специални контрибутивни и неконтрибутивни социално-осигурителни схеми, като не се прилага към схеми за медицинскo или социално подпомагане (medical or social assistance).

С Регламент 574/72/ЕИО се установяват подробни правила за прилагане на разписаното в Регламент 1408/71/ЕИО. Регламентът определя поименно компетентните институции във всяка държава-членка, необходимите документи и формалностите, които трябва да бъдат съблюдавани от лицата, желаещи да получат обезщетения; детайлизира административния и медицинския надзор и условията за възстановяване на обезщетения, предоставени от институция на дадена държава-членка за сметка на институция в друга държава-членка.

Към момента на своето присъединяване държавите-кандидатки трябва да могат да съблюдават разпоредбите на горните два регламента. Принципите на координация са прости - лицата, които упражняват своето право на свобода на движение в рамките на Общността, не бива да бъдат санкционирани на тази основа. Въпреки това не бива да се подценява практическата сложност на тази материя и предизвикателствата, които тя поставя по отношение на административния капацитет. Държавите-кандидатки имат опит в прилагането на двустранни споразумения, но ще трябва да укрепят своите съществуващи структури, за да могат да се справят с една система, която поставя сериозни административни изисквания.

Принципите на координиране са прости - не трябва да бъдат ощетени лица, които упражняват правото си на свободно движение в рамките на ЕС. Следователно, когато лицата се местят от една страна членка в друга, те не трябва да губят правата си върху пенсии за старост, инвалидни пенсии, обезщетения при общо заболяване, майчинство, обезщетения за безработица и семейни помощи. Пенсиите за прослужени години са включени в отделна директива. Националните системи за обществено осигуряване са се развивали в течение на времето. Те съдържат общи неща, но има и различия между тях и страните членки не са склонни да хармонизират всички тези различни системи. Ефективната координация на тези системи гарантира, че всички граждани на ЕС имат необходимата социална защита. Законодателството на Общността, свързано с координацията на системите за обществено осигуряване, е постоянно обект на промени. Тези промени отразяват решения на Европейския съд и са в резултат от работата за подобряване на координацията. Комисията е направила две предложения: първото е да се осъвременят и опростят настоящите разпоредби, а второто - те да се прилагат и за граждани от трети страни, които законно пребивават на територията на ЕС.

За да може да се осъществява координация на системите за социално осигуряване в съответствие с acquis, са необходими достатъчно развити административни структури и капацитет. В тази връзка ЕС моли всички държави-кандидатки да потвърдят своята готовност да поемат задълженията, свързани с прехвърлянето на средства за обезпечаване на координацията между системите за социално осигуряване и по-конкретно с прехвърлянето на средства по повод възстановяване на разходите в здравеопазването. Европейският съюз насърчава държавите-кандидатки да продължат да сключват двустранни споразумения с държавите-членки от сега до присъединяването им, за да се запознаят още по-добре с практическото функциониране на системата. Една ефективна координация на социално-осигурителните системи ще осигури на гражданите на ЕС цялостно необходимата им защита.

Миграционната политика е тясно свързана с изграждането на единния вътрешен пазар и превръщането му в пространство без граници, в което свободното движение на хора, стоки, услуги и капитал е гарантирано. Прилагането на общи стратегии и политики се оказва успешно начинание с положителен ефект върху икономическото и социалното развитие на държавите членки. Европейската интеграция е достигнала до онова ниво на развитие, при което политиката на една държава членка в дадена област веднага се отразява и върху останалите. Мобилността в рамките на ЕС е икономически изгодна за икономиките на държавите членки. От изключителна важност за постигането на целите на Европейския съюз е гарантирането на свободното движение на хора от една държава в друга на основата на прозрачни, ясни и точни правила, без ненужни административни бариери. Освен вътрешната мобилност, имиграционните политики на настоящите държави членки трябва да са гъвкави и съобразени с демографските и икономическите тенденции, като развитие на икономиката и трудовия пазар, необходимото количество и качество на работници в дадена сфера и т.н. Всяка държава членка има специфично политическо, икономическо и социално развитие, което се отразява върху прилаганите политики на национално и европейско ниво. Подобряването на законодателството в областта на имиграцията е приоритет, защото това ще гарантира единството и сигурността на имиграционната система, действаща в Европейския съюз. Несъмнено свободното движение на хора е проблем и вътре в самия Европейския съюз. Все още няма установена традиция на регулярно придвижване на работници от една държава членка в друга, въпреки че всеки европейски гражданин притежава правото да избира къде да работи и живее. Главата относно свободно движение на хора е една от най-трудните в преговорния процес, тъй като засяга твърде чувствителни теми и изисква както недвусмислени действия, така и познаване на законодателството на всяка държава членка и на Европейския съюз. В България все още много хора не правят разлика между правото на безвизово пътуване и правото на дългосрочен престой и работа в Европейския съюз. Необходимо е да се положат усилия за "образоване" на населението с цел да се ограничи незаконното пребиваване на български граждани в държавите членки.

И З Т О Ч Н И Ц И:

1.http://www.mlsp.government.bg

2.http://www.europa.eu

3. http://www.eulaw.egov.bg

4. Ценова, Л, Лекционен материал по дисциплината "Право на ЕС"

??

??

??

??

12





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Свободно движение на хора в ЕС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.