Съдебна реч


Категория на документа: Други


 В класификацията на речите по съдържание, съдебната реч заема място с оглед на морално-правната насоченост на възпитанието на обществото1. Въздействието на словото на съдебното красноречие е насочено към установяване по правов ред на истината за едно деяние, като се изяснява мотивацията за него и се определя присъдата, която то заслужава заради нарушението на държавни, обществени или лични интереси. В анализа на разглеждани в съда деяния активно участващите две страни - обвинител и защитник - привеждат доводи, като използват изразни средства, осигуряващи обективност и прицизност на изложението.

Обикновено в обвинителната реч основната линия на мислите е насочена към нарушенията на правовия ред, а в защитата - към причините, обстоятелствата и подбудите за това нарушаване. Според Квинтилиан (35-95 г. ) съдебното красноречие е дейност на нравствено-етични личности, които защитават ценностите в живота с непреходна стойност - чест, достойнство, зачитане на човешката личност и свобода. В съдебната реч, Квинтилиан открива няколко части: увод, разказ, доказване, опровергаване и заключение. Обемът на тези части и тяхното съотношение зависи от вида на делото и от необходимостта от потвърждаване или от опровергаване на някои факти.

В съдебната реч се отделя голямо внимание на встъплението, което представлява повик за благосклонност при разглеждането на проблема. Така го определят древните автори.

Като част от съдебната материя, разказът заема място в съдебния процес, за да осведомят съдиите за нещо станало или прието за станало. Чрез него се избягват споровете около обсъждани факти или някои лъжливи показания.

Отклонението като част от съдебната реч представлява разглеждане на някакъв въпрос, който се отнася пряко до делото.

Към аргументите, които се привеждат в съдебното красноречие се привеждат и тия, които се привеждат в съдебното красноречие се привеждат и тия, които са извън делото - примерите.

Заключението на речта на оратора в съдопроизводството може да се основава от една страна на фактите, а от друга - на чувствата.

В съдебната реч с оглед на повода, обстоятелството и функциите се различават няколко вида - прокурорска или обвинителна, адвокатска или защитна, обществено защитна, самозащитна.

Съдебното красноречие е основен род в реторическите класификации от древността до днес2. Без да се отъждествява античната реторика със съдебна, може определено да се твърди, че тя възниква и се развива главно като изследване върху съдебната реч. Ако на база на сегашната информация приемем като начален за възникването на реторическата теория V-ІV в пр.н.е., то съдебната реч се отнася към най-дълбока древност.

Съдебното красноречие е най-малко повлияно от хода на годините. Видовете му - обвинителна и защитна реч, са такива до Аристотел, в епохалната му "Реторика", в Цицероновите реторически трактати, в "Обучението на оратора" на Квинтилиан, в някои средновековни съчинения и до ден днешен, в съвременната теория.

Тази си "консервативност" съдебното ораторско изкуство дължи на спецификата на дейността, в която намира приложение.

Днес отново се връщаме към античната реторическа теория, която независимо от перипетиите в развитието си и развитието на наказателния процес през вековете, може и трябва да намери приложение при изграждането на съвременната съдебна реч.

Очевидно, че видовете обвинение в съвременния български наказателен процес - държавно и частно, имат своя корен в античното обвинение.

Необходимо е да се знае и изясни не само кой и какво произнася, с всичките им характеристики, но и защо, кога, къде, с каква цел, как и особено на кого.

След оратора, аудиторията е другото главно действащо лице в ораторското изкуство3. Ефективността на ораторското изкуство се измерва с въздействието върху аудиторията.

Независимо от подхода на оратора към аудиторията (емпатичен, манипулативен, комбиниран), следва да се приеме като абсолютно изискване познаването на аудиторията.

Когато се говори за субекти при общуването между съдебен оратор и съдебна аудитория, се има предвид реторическото съдържание на това понятие. Субектите на процеса са само част от субектите в общуването оратор-аудитория. Същото се отнася и за по-широкото понятие - субекти на наказателно-процесуални отношения.

В съдебната аудитория като субект на реторическото общуване се включват не само субектите на процеса и субектите на наказателнопроцесуални правоотношения, но и лицата, които по силата на началото на публичност на съдебните заседания присъстват в залата.

Речта на защитника има строго определена цел. Тя не е насочена нито към публиката в съдебната зала, нито към прокурора. Отправена е изключително към съда и има за цел да повлияе върху убеждението му по въпросите, които ще бъдат предмет на присъдата4.

Подобно виждане за същността на съдебната аудитория е неприемливо. По време на съдебните прения, когато страните в процеса произнасят речите си , е налице общуване между всички присъстващи в съдебната зала, а не само между част от тях. В Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ са закрепени началата на публичност (чл.13) и устност (чл.18).

Съдебните прения, етап в който се подлага на анализ и оценка целият доказателствен материал, когато се прави характеристика на деянието на подсъдимия, когато се посочват причините и условията, спомагали за извършване на престъпление и пр., има огромно превантивно въздействие и значение.

Всички присъстващи в съдебната зала по време на произнасяне на речта аудитират (слушат и разбират) тази реч. Това, че пледиращият насочва своята реч само към част от тях, не означава, че тези, към които речта не е изрично насочена, престават да слушат и разбират. Подобно игнориране на голяма част от съдебната аудитория ще доведе единствено до намаляване ефективността на въздействието.

Общуването между съдебния оратор и съдебната аудитория се реализира в рамките на един етап от съдебното заседание-пренията.

Същност и структура на съдебната реч

Съдебната реч има място в точно определен момент на наказателния процес5. Това е етапът на съдебните прения, уреден законодателно в раздел ІV на глава ХІV от НПК.

Въпросът з структурата на съдебната реч е един от основните, които стоят пред страните при подготовката им за участие в пренията.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съдебна реч 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.