Същност на процеса общуване


Категория на документа: Други


ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

РЕФЕРАТ ПО ПСИХОЛОГИЯ НА ОБЩУВАНЕТО

ТЕМА: СЪЩНОСТ НА ПРОЦЕСА ОБЩУВАНЕ

Определение на общуването

Необходимо е да се запознаем със самия термин "общуване", защото той се употребява във всекидневната реч, където има интуитивно разбиране, но научно неопределено значение. В научната литература смисълът на термина "общуване" зависи от теоретичните позиции на авторите, които го употребяват.

Сферата на общуването през последните десетилетия все повече привлича вниманието на изследователите от различни научни области. Природата на общуването, неговите индивидуални и възрастови особености, механизмите на протичане и изменение стават предмет на изучване от философите и социолозите, от психолингвистите, от специалистите по социална психология и по детска и възрастова психология. Различните автори обаче влагат далеч не еднакъв смисъл в термина "общуване". И затова всеки, който започва да пише за общуването, неизбежно дава свое определение.

Според Мая Лисина, общуването е взаимодействие между двама (или повече) души, насочено към съгласуване и обединяване на техните усилия с цел установяване на отношенията между тях и достигане на общ резултат. Общуването не е просто въздействие, а взаимодействие - то се осъществява между хора, всеки от които еднакво е носител на активност и предполага такава в своите партньори.

Освен взаимната насоченост по действията на хората при общуването важна негова характеристика е и това, че всеки негов участник е активен, т.е. субект. Активността може да се изразява и с това, че при общуване човек инициативно въздейства върху своя партньор, и в това, че той възприема неговите въздействия и отговаря за тях.

Характерна черта на общуването е и това, че всеки един от участниците влиза в него като личност, а не като физическо тяло. Общувайки, хората очакват, че партньорът ще им отговори, и разчитат на неговия отклик. Ломов твърди, че "общуването е взаимодействие между хората, влизащи в него като субект".

Посочените по-горе особености на общуването са неразривно свързани помежду си. Абсолютизацията на взаимодействието, откъснато от другите черти на общуването, води до интеракционистката позиция, която рязко обединява представата за общуването. При прекомерно акцентиране върху обмена на информация като същност на общуването се стига до превръщане на последното в комуникация - явление, много по-тясно от общуването.

В хода на общуването хората се обръщат един към друг, очаквайки да получат отклик. Това позволява лесно да се разграничат комуникативните актове от всички други действия. Ако детето, когато ви слуша, ви гледа в лицето, а когато се усмихва в отговор на вашите ласкави думи, насочва поглед към вашите очи - може да бъдете уверени, че ще общувате. Общуването може да бъде отделено от другите видове активност на човека в отделен епизод. У малките деца общуването е тясно преплетено с играта, с изследването на предметите, с рисуването и с другите видове дейности и се редува с тях. Като предмет на психологическия анализ общуването представлява известна абстракция. То не се свежда до сумата от наблюдаваните кратки контакти на детето с обкръжаващите го хора, макар че се проявява чрез тях и на тяхна основа се конструира като обект на научно изследване.

Общуване и дейност. Общуването като дейност

Синоним на общуването за нас е терминът "комуникативна дейност".

В търсенето на лаконично указание на главната разлика на човека от всички други същества Каган предлага да го наричат "действащ човек". В руската наука са разработени няколко различни теории за дейността, най-голямо признание, от които получават концепциите на Виготски, Ананиев, Леонтиев, Рубинщайн. За основа на своето разбиране на общуването ние вземаме концепцията за дейността, разработена от Леонтиев. От гледна точка на тази концепция, дейността е реален процес, изграждащ се от съвкупност от действия и операции, а основната разлика на една дейност с друга се състои в спецификата на техните предмети.

Връзката между общуването и дейността може да се излседва от различни страни. Според Андреева те могат да се разглеждат като две примерно равнозначни категории, отразяващи две страни на социалноти битие на човека. Общуването може да се интерпретира като страна на дейността, а страната на дейност - като условие за общуване и накрая общуването може да се схваща като особен вид дейност. Самата Андреева се бори за най-широкото разбиране на връзката между дейността и общуването, при което общуването се разглежда и като страна на съвместната дейност и като нейн своеобразен дериват.

Използваната от Леонтиев концепция за анализ на общуването обозначаваме с термина "комуникативна дейност", така че комуникативна дейност и общуване са синоними. Тълкуването на общуването като дейност поставя на преден план неговата съдържателна страна и поставя и поставя в центъра на неговото внимание анализа на неговите потребностно-мотивационни аспекти. Избраният подход е противипоставителен на подхода към общуването като към поведение, макар че и в двата случая психологът тръгва от регистрацията на външно наблюдавани комуникативни операции. Но при анализа на дейността той се движи от операциите навътре в явленията, а при анализа на поведението остава на повърхността на фактите.

В резултат на подобна процедура структурните компоненти на комуникативната дейност изглеждат по следния начин:

а) Предмет на общуване - Другият човек, партньорът по общуване като субект

б) Потребност от общуване - Стремежът на човека към познание и оценка на другите, а чрез тях и с тяхна помощ - към самопознание и самооценка. Хората познават себе си и другите благодарение на различните видове дейност, тък като те се проявяват във всяка една от тях. Общуването в това отношение играе особена роля благодарение на неговата насоченост към другия човек като към свой предмет, а като двустранен процес (взаимодействие) води до това, че познаващият сам става обект на познанието и отношението на другия (или другите) участници в общуването.

в) Мотиви за общуване - Качествата, заради познанието и оценката на които се предприема общуването. Мотивите за общуването трябва да се въплътят или да се "опредметяват" в онези качества на самия човек и на другите хора, заради познанието на които даденият индивид влиза във взаимодействие с някого от обкръжаващите го.

г) Комуникативни действия - Еденица на комуникативната дейност, цялостен акт, адресиран към другия човек и насочен към него като към обект. Комуникативните действия биват два вида - инициативни актове и ответни действия.

д) Комуникативни задачи - Целта, за постигането на която в дадените конкретни условия са насочени разнообразните действия, извършени в процеса на общуване. Целите и задачите на общуването могат да съвпадат.

е) Средства за общуване - Операциите, с помощта на които се осъществяват комуникативните действия.

ж) Продукти на общуването - Образувания от материално и духовно естество, изграждащи се в резултат от общуването. Към тях се отнася общият резултат, взаимоотношенията, избирателните привързаности и образът за себе си и другите участници в общуването.

Подходът към общуването като към дейност, има редица преимущества в сравнение с разглеждането му като особен род поведение или взаимодействие. Анализът на общуването като дейност позволява ясно да се определят неговите качествени преобразования при прехода от животните към човека и в хода на онтогенетичното развитие.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност на процеса общуване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.