Същност на съзнанието


Категория на документа: Други


Варненски Свободен Университет "Черноризец Храбър"

Р Е Ф Е Р А Т

по

ФИЛОСОФИЯ

на тема

Същност на съзнанието

Разработил: Приел:
Красимира Христова Желязкова доц. д-р И. Лазаров
Фак.№21072140
Специалност ППООР - Криминалистика
Трети курс, задочно обучение

гр. Варна, 2014 г.
Същност на съзнанието

Проблемът на съзнанието е въпрос, разглеждан от много науки и школи - философски, психологически, педагогически и др. Предмет на разглеждане на проблема от страна на философите е самата същност на съзнанието, както и отношението между съзнателното и несъзнателното в човешката личност.

Във философията съзнанието се разглежда като способност да "съзнаваш" предмет (Гегел). При това под "съзнание" се разбира не психическата способност на тялото, а фундаментален способ, в който човека е отнесен със своите предмети и света въобще. Говори се, че съзнанието има има форма или способ на даден предмет, на дадеността на света като цяло.

Съзнанието е състояние на психическия живот на човека, изразяваща се в субективно преживяване на събитията на външния свят и живота на самия индивид, а също и в отчет на тези събития. Съзнанието може да включва мислите, възприятията, въображението, самосъзнанито и др. То е тип ментално състояние като способ на възприемане, като способ на взаимоотношение с другите. Съзнанието може да бъде описано като гледна точка, като Аз-ът.

Аз-ът като носител на съзнание

Аз-ът е свръх-наситена форма на преживяна субективност, при която активността в ситуацията придобива посока отвътре-навън. При включване на съответна Аз-функция биопсихичните функции - познавателни и емоционални, се преживяват като желани и направлявани от Аз-а. Той се сраства, отъждествява с определени идеи, емоции, хора, вещи, социални роли, умения, смисли и цялостен стил на живот, които е прието да се наричат его-идентификации. В конкретни ситуации Аз-ът се идентифицира с посоката и фокуса на преднамереното внимание. Задава се във вида на будно петно, прожектор, движещо се по собствено желание в едно пространство на опита.

Аз-ът и чувството за съзнаване - Аз-чуството не съвпада с това, което се случва в ситуацията. В нея има съдържания, които не зависят от инициативата и изборите на Аз-а. Ето защо съзнаването не е тъждествено с преживяване на актуална ситуация. Съзнаването е винаги част, макар и променлива, от съдържанието на актуалната ситуация.

Основни моменти във възникването на понятието "съзнание"

Първата систематична теория за разграничаване на душа и тяло принадлежи на Декарт. Той развива идеята за диференцирана автоматична реакция на тялото на външни стимули, което му осигурява славата на откривателя на рефлекса. Според Декарт рационалната душа - същност, отделна от тялото и контактуваща с него чрез амигдалата - предизвиква осъзнаването във вид на осъзнато усещане, т.е. тялото влияе върху душата. Основанията на Декарт да разположи контакта между тяло и душа в амигдалата са, че тя единствена от частите на мозъка не е дублирана и както той погрешно смята - съществува единствено у човека. Така е поставен въпросът за връзката между психиката и мозъка/нервната система. Прокарването обаче на стриктна онтологична граница между протяжното тяло и психиката като чиста мисъл създава един истински интелектуален хаос.

Малбранш, Спиноза, Лайбнц и френските материалисти Ламетри и Кабанис са философите, опитващи се да преодолеят този хаос. Първият важен опит за решаването на това противоречие е оказионализмът на Малбранш.

По-солиден опит да се отговори на Декартовата загадка е работата на Спиноза. Той изоставя идеята за двете субстанции и създава двуаспектната теория. Менталното и физическото са два аспекта на една и съща субстанция - Бог.

Трета алтернатива е психофизическият паралелизъм. Този възглед запазва дуализма на душа и тяло и идеята за регулярна корелация между менталните и физическите явления, но избягва допускането за причинна връзка между душа и тяло.

Лайбниц сравнява душата и тялото с два часовника, които показват едно и също време. Такава съгласуваност, според нето, е възможна само по три начина. Единият е взаимодействието между тях (интеракционизмът), вторият - постигането й чрез усилията на майстор, който регулира часовниците (оказионализмът), а третият - съгласуваността е налице по силата на факта, че двата часовника са така направени, щото тяхната бъдеща хармония е несмутимо осигурена завинаги (паралелизмът).

Дж. Баркли отрича дори възможността за недуховна - материална - субстанция. Това, което съществува, е или възприеманото, или активното възприемащо съзнание. Няма разлика между душа и тяло, защото тялото е само възприятие на ума.

През 18 в. започва да се експлоатира алтернативата на материализма, според който няма ментални събития. Французинът Ламетри е един от привържениците на тази теза.

Другата монистическа теория, противопоставяща се на дуализма, е теорията за "композицията", т.е. за "психичното вещество". Една от основните й идеи е, че висшите свойства на психиката като съждение, размишление, волепрозволение или непрекъснатият поток на съзнанието, са съставени от ментални елементи, които сами по себе си нямат тези свойства.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност на съзнанието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.