Същност, видове, технология и организация на данъчна ревизия


Категория на документа: Други


в)третата група на малките данъчни субекти - при реализиран годишен оборот под 10 млн.лв. или съответно годишна печалба под 1 млн.лв., като те се подлагат задължително на ревизия веднъж на четири години.

Освен по честотата с регулярен характер, ревизиите се групират и по честота с нерегулярен характер.Те са присъщи на частичните данъчни ревизии и при тях основен критерий е потребността за тяхното извършване.Съществуват и ревизии при особени случаи(ревизия по аналог), като при тях данъчната основа на данъчните или осигурителни задължения на субекта, се определят от ръководителя на екипа от инспектори по приходите, назначени да извършат ревизията.Има няколко случая за осъществяване на този вид ревизия :

-ако до започване на ревизията не е подадена данъчна декларация(ако се извършва по такава);

-когато по време на ревизия са установени данни за укрити доходи;

-когато в счетоводството са използвани нереални документи или такива с невярно съдържание;

-когато липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството;

-когато документите, необходими за установяване на данъчната основа липсват или са повредени до такава степен, че не са годни за ползване;

-когато данните и сведенията, необходими за определяне на данъчната основа, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено да съответният адрес.

Друг вид е ревизията при несъстоятелност, която при наличието на фактическите обстоятелства за извършването й, се осъществява в съответствие с търговското, данъчното и счетоводното законодателство.

Последният вид е ревизия при правоприемство или прекратяване на дейността на данъчния субект, при която органа по приходите уведомява писмено лицата в предвидения в закона срок, като така се дава възможност на заинтересованата страна да защити своите интереси, като посочи представител в данъчното производство до приключването му.

3.Нормативна страна и особености на данъчната ревизия

Същността, особеностите и процеса на данъчната ревизия са нормативно регламентирани в законодателството или по-точно в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Законодателят определя процесуални норми за осъществяването на ревизията, а Данъчно-осигурителния процесуален кодекс5, (чл.112/1/), регламентира правата на възложителите на данъчната ревизия, като те са :

А)органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция;

Б)изпълнителния директор на Националната агенция за приходите(НАП) или определен от него заместник изпълнителен директор

задълженията на страните в ревизионния процес, се регламентира как и по какъв начин да се осъществява данъчната ревизия,както и реализираните резултати от нея .Съгласно чл.114 (1) от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс6 "...Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Когато заповедта за възлагане на ревизията е връчена по реда на чл. 143, ал. 1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на получаване на уведомлението за извършено връчване от компетентния орган на другата държава - членка на Европейския съюз...".

Когато определения срок е недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец,като това извършва само органът възложил ревизията и то с нова заповед. Когато тези срокове също са недостатъчни изпълнителния директор има правото да продължи ревизията до три години, отново с нова заповед. Ревизираното лице е задължено да осигури всички условия, които са необходими за нормалното протичане на ревизията и да оказва съдействие на органите по приходите.

Според чл.1157 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс6, контролните органи се запознават на място с намиращите се в данъчния субект документи, отнасящи се до начислените данъци и задължителни осигурителни вноски. При невъзможност ревизията да се осъществи на място в обекта, тя се провежда в териториалната дирекция. Органът по приходите съставя протокол и опис на документите, които се предават в дирекцията, като един екземпляр от него получава данъчния субект.

Ревизия може да се извърши и на територията на друга териториална дирекция или извън населеното място, но само със издадена заповед на директора, като се командироват органите по приходите. Това се прави в случай, че е необходимо да се установят факти за субекта, неговата дейност или имущество, извън населеното място при извършване на ревизията. Когато това се случва извън територията на страната, ревизираното лице е задължено да представи необходимите данни и документи за обяснение и изясняване на стеклите се обстоятелства. Законодателят определя, че сделките с чуждестранни лица са отношения между свързани лица(чл.116/3/ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс), ако8:

" ... 1)чуждестранно лице е регистрирано в държава, която не е членка на Европейския съюз и в която дължимият подоходен или корпоративен данък върху доходите, които то е реализирало, е с повече от 60 на 100 по-нисък от подоходния или корпоративен данък в страната, освен ако ревизираното лице не представи доказателства, че дължи данък, който не е обект на преференциален режим, или че е реализирало стоките или извършило услугите на местния пазар;

2)държавата, в която е регистрирано чуждестранното лице, отказва или не, е в състояние да обмени информация, относно осъществените сделки или отношения, когато е налице сключена и влязла в сила международна данъчна спогодба...".

Ако ревизираният не изпълни указаните му по-горе задължения, органът по приходите има право да установи пазарните цени въз основа на достъпна информация или доказателства. Практически това става чрез използването на данни за борсови цени и сведения посочени в статистики, съдържащи ценова информация.

При осъществяването на ревизията или по време на издаване на ревизионния акт, органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител, налагане на предварителни обезпечителни мерки.Всичко това се прави с цел да се предотвратят сделки с имуществото на данъчния субект, в резултат на което ще бъде невъзможно или доста трудно събирането на данъци и задължителни осигурителни вноски. Условията и редът за налагане и обжалване на обезпечителните мерки са регламентирани в чл.121, чл.195 и чл.197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс9.

При определяне на основата за облагане с данъци, съгласно чл.122 /2/ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс7, се вземат под внимание всяко от следните отнасящи се към лицето обстоятелства:

1. вида и характера на физически осъществяваната дейност;

2. платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания;

3. движението и остатъците по банковите сметки;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност, видове, технология и организация на данъчна ревизия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.