Съвременна медийна ситуация


Категория на документа: Други


Как оценявам съвременната медийна ситуация

България вече 20 години се опитва да се измъкне от миналото си. Повече от 10 години българското общество се стреми към демократизация, но става ясно, че и в следващите 20 години няма да сме далеч от тоталитаризма. Медийте са също в години на преход. В миналото журналистическият елит е бил избиран от единствената партия държаща в ръцете си всичките власти. Днес медийната картина не е по-различна от тази при Живковото време. Сега лидерите са други и се служи на други интереси ( корпоративни, политически, икономически, личностни и пр.). Демокрацията доведе със себе си пазарните принципи на икономиката и свободната конкуренция. Те станаха причина след 1989 изданията и медийте да се мултиплицират многократно. Но журналистическият елит продължававсе така да се локализира около определени политически и икономически елити. Хората, които имат близък контакт с тях много лесно могат да направят бърза кариера без особени познания и опит в журналистическия занаят. Така нареченият "ефект на контакта" често гарантира достъп до ръководни постове, първа страница във вестника и ефир в прайм-тайма.

Доминиращият преди 1989г. официален и официозен тон е замен от взривното нахлуване на езика на улицата. Скандалното и криминално съдържание, сензацията и сексът. Мощен стимул за разгръщане на пазарните медийни стратегии се оказва и структурното отваряне на медийната система към чужди стандарти и влияния. Чуждестранният интерес се аргументира най-вече от икономическата изгода от завладяването на нови пазари и аудитория. Сред структурните белези на медийната ситуация в България се откриват достатъчно примери за разцвет на таблоидизацията. Журналистиката ни е на светлинни години от качеството на западните медии и в близкото бъдеще нашият журнализъм едва ли ще постигне този модел на развитие. Нашите журналисти могат само да се опитват да го копират , но скоро този западен модел няма как да бъде приложен за нашата медийна среда.Ситуацията в страната не позволява доказалите се медиини модели за дрегите страни да бъдат бъдат побългаризени.

В България липсва единен национален медиен модел. Ръководителите на нашите медии са преди всичко политически консесусни фигури. В журналистическата гилдия няма критерии и механизми за влияние и контрол над обществените медии. Прустройството на мястото и ролята на медиите води до постепеннто им превръщане в инструмент на властта. А медийте от своя страна все повече разбират силата си в това да внушават нагласи, да изграждат представи, да задават възможности за директна комуникация с обществото. В този преход те забравят да се съобразяват с разнообразната публика, максималното разнообразие на гледните точки в коментарите и на пълната безпристрастна регистрация на новините. Вече 10 години медиите се борят с равновесието на свободата на словото с пазарните императиви на медиината икономика. Днес свободата на словото все повече присъства в медийното пространство, но неявната цензура и автоцензурата от самата медия или по-точно цунзурата от нейното управление се превръща на най-големият бич за нашето деспотично настоящо медийно пространство.

Русо е казал: "Тези, който контролират мнението на един народ, контролират и неговите действия"

Водещите телевизии в България, които транслират разнообразен медиен продукт са три: BTV, BNT и Nova. Откроилата се сред тях БТВ, се превърна в истински монополист на медийната информация. Откритият проамерикански модел, който следва я превърна в първа инстанция на медийното съдържание. Леснопродаваемата характеристика на таблода все повече изместиха качествената информация от медията. Информационните стойности биват редуцирани с развлекателните, дългите новини отстъпват на по-кратките, на репортажите с богата картина, а стилът става все по-разговорен. Таблоидизацията успешно се развива в американски медиен контекст. Новините в централната емисия новини на БТВ се превърнаха в "нюсстори" (newsstory). Пречупени през погледа на някаква личност, отделно мислене или на гледната точка на своите репортери. Залага се на емоционалната основа на коментарите и новините. Репортажите залагат на драматичност на събитията, колкото по-страшно е, толкова по медийни стойности притежава то. Журналистите на медията яхват страха на аудиторията. Нищо не можеш да научиш какво става в държавата на институционално ниво, посещението на някой лидер и прочие. Любими персонажи на БТВ са амариканският посланник , Бойко Борисов и цялата лакърдия около неговото правителство. Зрителят има чувството, че ако махнем тези персонажи от новините, всъщност махаме и 80 процента от медийното съдържание. Както Нова Телевизия така и БТВ се превърна в икономическо предприятие. Тя се окрупни и това доведе до поглъщането на други канала и пускането на нови канала по американски, а не европейски модел. В родния ефир се появиха комедиен, кино и разследващ канал с логото на БТВ.

Инфотеймънтът заема по-голямата част от програмните рамки и на останалите две телевизии с национално покритие. Медийте съзнават, че трябва да се продава съдържание на възможно най-голямо множество потребители като същевременно трябва и да се угажда на рекламодателите, това доведе и до окрупняването и Нова ТВ. През 2010 година телевизията се обедини с Диема медиа груп и спортната телевизия Нова Спорт . Телевизията е собственост на шведската медийна корпорация известна в България като Виасат. "Меките новини" завладяват завладяват качествените журналистически стандарти. В този контекст това не означава, че от значение не са медийните стандарти, а цялата социо-културна среда с граждансо-политически измерения , от които се структурират новините на медията и средата, в която те функционират.

БНТ е българската национална телевизия с държавно финансиране, но медийният продукт не е достатъчно привлекателна сила за аудиторията. Тя е национален и телевизионен и далекосъобщителен оператор, който осъществява своята дейност по силата на Закон за радиото и телевизията. БНР има сходната съдба с БНТ . Практически тези две медии могат да се правърнат в инструмент на властта. Управляващите имат най-добри възможности за контрол. Генералните директори и на двете медиии се избира от независим медиен регулаторен орган, а този орган в голяма степен се крепи политическата лоялност към властта.

Трите телевизии у нас се превърнаха в телевизии на зрелището, шоуто, разнообразните по тематика ток-шоу формати. В последните години се забелязва истинска надпревара риалити форматите. А гонитбата тепърва ще предстои в развлекателния инфотеймънт и неговоти нови жанрове създадени от телевизията. Булевардното се противопоставя на сериозното и аудиторията търпи качествата или не на този медиен продукт. Качествена и некачествена журналистика взаимно се дефинират. В Българските радиа картината е подобна. Рационалното е изместено от емоциите, а мелодраматичното възприятие, разрушава се публичният дебат. Българските медии се отказват от обществените си функции в полза на комерсиалните и така се формира не общество от граждани, а маса от консуматори. Таблоидът е идалното средство за това, той масовизира и забавлява, а не информира. Много телевизии и радиа са собственост на политически формални и неформални лидери, които с радост си служат с дадента им медийна трибуна.

След структурните белези на медиийна ситуация в България откриваме достатъчно примери за разцвет на таблоидното и комерсиално. Всекидневниците с най-голяма аудитория "Труд", "24 часа" и "Телеграф" - излизат с все повече заглавия в категорията хибриден таблоид. Забелязва се, че "Труд" и "24 часа" съвсем не могат да избягат от тоталитарното си минало. Сред критериите за една качествена медия са независимост, свобода при изборът на теми , свобода за изразяването на собствено мнение, професионализъм и минимум цензура. По станиците им има теми, които не се засягат. Има и такива, които целенасочено прокламират някакви идеи. Политиката на вестниците ясно се диктува от собствениците- те пряко или непряко налагат своята гледна точка върху темите и начините на писане. Всички ние знаем чии интереси ухажват главните радактори на вестниците. Обслужват се политически фигури, които успяват да превърнат влиянието си в собствен властови ресурс. Прелистването на страниците на двата вестника се забелязва използването на политическите нагласи в обществото за оказване на натиск при решаването на икономическите проблеми. По свеобщите наблюдения на ауторията колкото по-скоро има избори, толкова повече има разместване във власовите елите по високите етажи на ежедневниците у нас.

Възприетата за качествена елитарна преса в лицето на "Дневник" и "Капитал" "Култура" и специализираните списания и издания около тях за политика, икономика, все повече бягат от образа си на свободната независима журналистика. Акцентът все повече се измества от социално-зночимите теми към комерсиалните. Изобщо таблоидизацията присъства на всяко ниво и профил в съвременната ни българска журналистика. Това довежда по страниците на вестници като "Уикенд" и "Галерия" в отделни броеве да има много по-стойностни материали за положението на обществото. Засегнати са проблеми (социални икономически културни образователни и прочие), които често се пропускат от "качествените" вестници. В пресата има разделение на вестниците в София и вестниците в провинцията. В това отношение си личат най-ясно демографските характеристики на аудиторията. Локалните вестници и радиа се ползват с много по-голямо доверие на публиката, защото те конкретно се занимават със социално-медийните явления в определения регион. В тези медии много често се засягат проблемите, които са близо до хората. Спекуляцията с медиина информация е ограничена, защото тя може реално да се провери, в малките населени места хората устват в новините, те ги знаят преди мудиите в София да разберат за тях.

Демокрацията доведе след себе си още едно благо интернет, именно в него е надеждата за промяна на нещата. Свободното простванство на света в интернет позволи в българската медийна реалност да се появят много медий, които тепърва прохождат в българската обстановка. Вижда се,че те набират скорост, защото все повече хора научават новините от интернет, те ги търсят там, това е пространството на необятната информация, а развитието на технологията позволява огромни количества информация да се транслират до аудиторията на мига от нейното ставане. Интернет медийте хвърлиха светлина в журнализма ни. Виждайки бързите темпове, с които се развиват новинарските интернет сайтове и все по-голямото качество на предлаганата информация, родните български телевизии, радиа и вестници правят своите онлайн издания, които понякога предлагат доста по качествена информация от тази в печатните. Големите телевизии направиха големи медиини портали, транслиращи разнообразна информация и по-качествена информация, което има сериозни информационни стойности.

В последните две десетилетия медийте започват все по-осезателно да навлизат в ежедневието на обикновения българин. От медийте ние извличаме всякаква информация, забавляваме се, образоваме се, убиваме свободно време и изобщо допускаме тяхното влияние във всяка една сфера от живота си, a понякога и безрезервно им се доверяваме. В напрегнатата българска действителност, в която хората са малко или много отчуждени един от друг, електронните медии са така необходимият отдушник, те са призвани да служат и като информатори, и като морализатори, и като преносители на културни ценности, и като медиатори между хората. Затова са особено важни посланията, които тези медии отправят и ценностите, които налагат - послания, които българинът приема за истина понякога без изобщо да се замисли за манипулативността им. и ценности.Липсата на родна, българска продукция и създаването на некачествена такава, която не се радва на необходимия интерес и доверие от обществото, води до това хората да търсят инфорамацията на други места различни от познатите ни медиини канали.

Българският синдром на догонващи журналисти, според които винаги родното се принизява и омаловажава, тълкува се като "второ качество", а чуждото, "западното", европейското или по-скоро американското се поставя на пиедестал, дори когато то е напълно неадекватно на българския начин на живот и мислене и на цялостната ситуация в страната ни. Копирането на чужди образци и опитите те да се адаптират за българския медиен пазар има своето реално отражение върху много сфери от живота на българите. България по отношение на своето влияние със средствата за масова информация заемат не традиционното място на четвърта власт, ами дори на първа. Именно те са носителите на общественото доверие и ваятелите на общественото мнение. Истинската власт е в ръцете на ръководителите на дадените медии, именно за това те са толкова ухажвани от политическият ни елит. И за това в България много от медиите работят по предварително написан сценарий, който може да се пренапише само заради някой скандал, от които могат да се извлекат всякакви дивиденти. Затова доста абсурден факт е, че в България лидерите на общественото мнение освен интелектуалци или управници, са и шоумени, медийни звезди, участници в развлекателни предавания. Предавания от типа на Вили Сечкова, на която в говорната семантика си служи само с междуметия и частици от типа на "Ухааа", "Ехааа" и това води до възхвала, младите рецепиенти приемат едно такова държание като пример, водещата се превръща в идол, който всъщност проклмира нещо изкривено и неправилна разбрано. Подобна е и ситуацията с предаванията от подобен тип. Целта на такива предавания е само забавата и печалбата. Тези предвания ни учат как да правим нещата, а същевремнно това са криворазбраните ценности от разните водещи дето всяка вечер ни казват кое е правилно и кое не, без да се посовават на истината. Медиите задават стандарти и стереотипи, навлезли те оказват влияние във всяка една сфера от живота ни, образоват ни, показват ни кое е правилно и кое не, поставят на вниманието ни определени проблеми и не на последно място ни забавляват. Но въпросът дали истината се крие зад думите на журвалиста остава, той никога не може да се измъкне от дефиницията на платен наемник, софист - за пари може да те убеди в истинността на неистината.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съвременна медийна ситуация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.