Съвременни бизнес технологии


Категория на документа: Други


 Организирането на бизнес процеса е съвкупност от производствени бизнес цикли , а които най - ефективно са използвани наличните ресурси и инфраструктура за създаването, производството и дистрибуцията на стоки и услуги , имащи най- висока ценност за потребителя. Технологическо основание за това са разработените в последно време информационни подходи и развитието на интернет технологиите.Степента на сложност на организиране на бизнес процесите е различна по обем и мащаб.

Например можем да ограничим три различни мащаба: организиране на бизнес процеса на ниво работна група(малко предприятие, отдел или филиал), на ниво подразделения вътре в компанията и на ниво междуфирмени взаимодействия.

В наши дни условията на функциониране на предприятията напълно се промениха.Образуването и разделянето на международните пазари,компютъризацията на пазарните отношения :възможността за бърз достъп и получаване на неограничена по обем информация за произволна стока или услуга, растящата взаимозависимост между производителите,насищането(и пренасищането ) на обществото с материални блага води до постепенно прерастване на икономиката от икономика на масовото производство към икономика на индивидуално търсене. Решаващата роля преминава от производителя към клиента,който "винаги е прав". В подобна ,ориентирана към клиента икономическа ситуация,предприятията се сблъскват с интензивно променящ се пазар. Но този пазар преобладават разнообразието и иновациите. Често предлагането не само изпреварва търсенето, а го формира. Клиентите, получили невиждана свобода на избор, стават все по - взискателни и разглезени.Общите изисквания към качеството и надеждността на продукцията стават много по високи , а жизненият срок на продукта се съкращава в полза на постоянното обновяване.

Всичко това води до необходимостта от преразглеждане на традиционните аксиоми за организиране на предприятието. По отношение на класическите теории някои понятия се обръщат. Така обичайната представа з добро предприятие като за стабилна и централизирано управлявана организация , с устойчива йерархична структура отстъпва място на идеята за построяване на гъвкава структура за управление около деловите процеси и постоянни реорганизации в условията на динамичен пазар. Едно от неоспоримите достойнства на процъфтяващите предприятия - устойчивата организационна структура - днес изобилства от недостатъци, твърде инерционната организация не позволява да се реагира бързо на измененията в пазарното търсене.Способността на предприятието навременно и лесно да се адаптира към конюнктурните изменения на пазара, да предложи нови продукти и услуги преди своите конкуренти, става главна задача на без - компромисната конкурентна борба. Освен това в дейността на съвременните предприятия се наблюдава определена промяна от сферата на производство към сферата на услугите. Традиционно тяхната обща цел е да произведат колкото може повече продукция. Днес в епохата на производство, ориентирано към индивидуалния клиент, тя се заменя от по - сложна цел: да се осигури пълно удовлетворение на клиента за сметка на съвременното производство и /или доставка на търсените висококачествени стоки . Самото понятие качество става доста субективно , то се формира в процеса на взаимодействие между производителя и потребителя, а нивото на качеството се определя от степента на съответствие между характеристиките на стоката и набора от изисквания, които предявява потребителят. За основа на такова взаимодействие може да служи "виртуалният продукт", явяващ се ново понятие, близко по смисъл с понятието "услуга". Виртуалният продукт по определение може да е изготвен и адаптиран към потребителското търсене за кратко време , на произволно място и в различна форма. За това той трябва да съществува в някаква предварителна, идеална форма още преди да бъде произведен .Сходството на виртуалния продукт с понятието услуга може да се обясни с аналогията - поръчка за обяд в ресторант : виртуалният продукт се предлага подобно на менюто на клиента в ресторанта .

Добър пример по отношение използването на идеята за виртуалния продукт е японска компания Тойота, където за 72 часа се произвежда автомобил по поръчка на клиента. Закономерно възниква въпросът : щом можем да говорим за "виртуално предприятие " като принципно нова концепция за организационна структура за интеграция в края на 20 и началото на 21 век. Понятието виртуално предприятие се явява естествено продължение на понятието компютърно интегрирана организация.

Трябва да подчертаем, че "виртуалното предприятие" е една от най - интересните стратегии за интензивно развитие и оптимизация на дейността на предприятието, основаваща се на новите информационни и комуникационни технологии.

Терминът "виртуалното предприятие" се използва в двоят смисъл. В абстрактния ми контекст то се свързва с подредена и ефективна форма на организацията, която е най - добра от гледна точка на наличните технически и икономически условия.В по - конкретен смисъл под виртуално предприятие се разбира компютърно обезпечена организационна структура, състояща се от нееднородни компоненти, разположени на различни места. Прилагането "виртуално" може да се интерпретира като " изкуствено образование" или като "мнимо, несъществуващо в реалното физическо пространство".

Виртуалното предприятие се създава чрез подбор на необходимите организационни - технологични ресурси от различни предприятия и тяхната интеграция в използването на компютърна връзка. Това води до създаването на гъвкава и динамична организационна система, приспособена най - вече към бързо производство на продукцията и нейното доставяне на пазара.

Трябва да подчертаем метафоричния характер на понятието "виртуалното предприятие". Изцяло виртуалното предприятие , т.е без базови структури в реалното физическо пространство не може да съществува. Става дума за интензивно взаимодействие на реално съществуващи специалисти и подразделения на различни предприятия във виртуалното пространство, реализирано на база иновациите в информационните и комуникационни технологии. Това взаимодействие трябва да повиши нивото на кооперираност и координираност, конкурентоспособността на произвежданата продукция и печалба.

От практическа гледна точка виртуалното предприятие се свързва със свободно взаимодействащи си агенти, намиращи се на различни места. Те разработват съвместен проект ( или няколко взаимосвързани проекти), намират се в отношения на : партньорство, кооперация , сътрудничество, координация и т.н. Многоагентните системи са едни от най0бързо развиващите се области на изкуствения интелект.Разработката на виртуалното предприятие е свързана с интелектуалното моделиране на взаимовръзката на сложни,нееднородни, разделени един от друг агенти. Построяването на интерфейс между тях има първостепенна роля. Затова първо трябва да се построи модел на взаимоотношенията между производителя и клиентите, доставчиците, дистрибуторите и т.н, функционирането на който позволява да се постигнат висока гъвкавост и реактивност на предприятието. Важно място заемат моделите организационните партньорски взаимоотношения във виртуалните структури, които се основават на множество логически взаимодействия на отделните предприятия и техните подразделения, построени в зависимост от такива параметри като съвместимост на целите, взаимно доверие и отговорност между партньорите при изпълнение на техните задължения и необходимост от обединение на ресурсите.

В литературата няма единен подход при анализиране еволюцията на информационните системи и този въпрос е в много отношения дискусионен. Използват се различни критерии за характеристика, различна периодизация на поколенията информационни системи, различен обхват на съдържанието и функциите им. Анализът на практиката и на някои литературни източници дава основание условно да се разграничат четири основни етапа в продължителната еволюция на информационните системи в бизнеса:

Първият етап се характеризира с това, че крайните потребители сами създават, обработват, анализират и използват необходимата им информация. Операциите над информацията се извършват с помощта на технически средства с ограничени възможности.

При втория етап настъпва разделение между производството и потреблението на информация. Обработката на данните се основава на универсални компютри, а работата с тях се извършва от специалисти по обработка на данните. Те заемат междинна роля между потребителите на информация и средствата за обработка, като реализират функции, свързани с организацията на компютърната обработка и предоставяне на резултатните данни в съответствие с информационните потребности на служителите.

Най-съществената характеристика на третия етап е, че на мениджърите се предоставят средства на информационната техника, в резултат на което те управляват процеса на получаването и използването на информацията. Крайните потребители на IS придобиват нов статут - те стават производители и потребители на данни в определена предметна област. Въвеждат данните в централизиран компютър чрез терминални устройства и получават дистанционно необходимите им резултатни данни. В последствие с масовото навлизане на РС настъпиха съществени промени в организацията и технологията на компютърната обработка на данните по посока на децентрализация на IS. Локалните мрежи и разпределената обработка на данните предложиха нови предимства, свързани с функционирането на IS и осигуряване на икономическа ефективност на приложението им.

Четвъртият етап очертава редица нови характеристики на съвременните IS. Доминираща е разпределената обработка на данните, трайната ориентация към организация на информацията и комуникациите в среда на компютърни мрежи, започва обединяване на локалните мрежи в големи корпоративни мрежи. Все повече надежди се възлагат на бизнес услугите, които предоставя световната компютърна мрежа INTERNET.

Електронният мениджмънт, електронната търговия и глобалния бизнес са вече реалност. Информационните технологии днес са част от всеки бизнес процес, а бързо развиващите се технологии влияят в огромна степен върху конкурентоспособността между различните компании.Движещите сили на взаимосвързана икономика зависят от технологията по един или друг начин или са обусловени от нея. Позицията и структурата на информационните технологии в дадена компания предопределя къде се отчита тя, кой я притежава, с колко информационно - технологични звена разполага, как се разпределя работят между централния офис и работните звена. Изменящата се роля на информационните технологии допълнително затруднява избора на определена технология. Информационните технологии отдавна не са просто поддържаща функция за бизнеса. Те вече са част от самия бизнес, защото нито една дейност в компаниите не може да бъде осъществена бързо и ефективно без тях.

Информационните технологии в бизнеса са технологии за преработка на бизнес информация и производство на информационни продукти, използвани за целите на фирменото управление - отчети и анализи във вид на таблици, текстове - писма, доклади, инструкции, графики и диаграми. По подобие на производствените технологии те представляват съвкупност от методи, инструкции и предписания, описания на процедурите по осъществяването на информационните процеси - регистриране, съхраняване, обработване, предаване, предоставяне и прилагане на информация.

Информационните технологии днес са част от всеки бизнес процес, а бързо развиващите се технологии влияят в огромна степен върху конкурентоспособността между различните компании.Движещите сили на взаимосвързана икономика зависят от технологията по един или друг начин или са обусловени от нея.

Използвана литература :
1. Асенов А., Стоянова С., Съвременни бизнес организации, В. Търново 2013
2. http://fbm.uni-ruse.bg/d/uis/L-1.pdf
3. http://www.pharmfac.net/Lectures_Social_pharmacy_Doc_Getov/9_Lecture_Management.pdf
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съвременни бизнес технологии 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.