Съвременни и световни тенденции в развитието на пресата. Специфични черти на съвременната преса.


Категория на документа: Други


24. Съвременни световни тенденции в развитието на пресата. Специфични черти на съвременната българска преса.

19 век е много интересен период в еволюцията на вестникарските текстови форми. Усложняването на социално-икономическия живот и на обществените отношения, непрестанното избухване на социални конфликти, все по-задълбочаващото се разслояване на обществото, появата на работническите движения и партии, представяни от собствени печатни издания, създава необходимите предпоставки за търсене и намиране на нови форми за трансформиране на реалния свят в текстов.
Обогатяват се изразните средства, които журналистите използват, променя се начинът на писане и предаване на събраната информация. Като значително влияние оказват някои литературни и документални жанрове - мемоарът, автобиографията, епистоларните форми, пътеписът, есето с всичките му разновидности.
В анчалото на 19 в. възможностите на печатарската преса са почти същите както и през 18 в. - около 200 знака в час, а обемът на вестника е ограничен до 4 страници. Едва през 1832г. двуцилиндровата преса увеличава скоростта на печатането, като се постига темпо до 4000 знака в час.
В първите десетилетия на 19 в. в Америка понякога престават да излизат всекидневници поради липсата на новини. Съществена промяна в информационната политика на вестниците настъпва с изобретяването на телеграфа и създаването на телеграфически комуникации между отдалечени градове. Първата телеграфна новина е изпратена от Вашингтон и е публикувана в "Baltimore Patriot" през 1844г.
Първият опит да се изпрати информация по мултиконтинентален телеграфен кабел е осъществен през 1856г., това е едно послание на английската кралица Виктория до резиденцията на американския президент.
Историците на медиите са единодушни - изобретяването на телеграфните връзки коренно преобразува облика на световната журналистика.
През първата половина на 19 в. се слага началото на институционализирането и централизирането при събирането, обработването, писането и тиражирането на информация. През 1835г. Шарл Хавас създава първата информационна агенция в света.
Н 6 май 1835г. излиза първият брой на вестник " New York Herald", негов издател е Джеймс Бенет. Още първите изследователи на американската преса отбелязват, че Бенет е изобретил новините такива, каквито ги познаваме.
Във Франция В. Юго със свои приятели започва да издава и редактира вестник "L'evenment". Неговата програмна статия очертава параметрите на новия модерен всекидневен вестник.
В началото на 19 в. информационните колонии на вестниците предлагат преди всичко репортажи, в които се цитират дословно политически речи, документи, включително и обръщения на посланици и извадки от парламентарни разисквания. Основен източник за информация при очертаването на някакво конкретно събитие е прякото наблюдение.
Жанрове:
Интервюто, което е така различно от другите форми за събиране на информация, среща значително неодобрение, когато е въведено за първи път. Първоначално за ортодоксално мислещите лондонски журналисти, използването на интервюто във вестника е направо шокираща американска практика. Според Оксфордския речник на английски език интервюто се появява в английския печат през 1869г.
Първото интервю с президент се провежда в Америак след Гражданската война, когато репортер интервюира Андрю Джонсън.
Сподер К. Бърд интервюто се появява като част от движението станало известно към средата на 19в. като" нова журналистика". То се характеризира с все по-голямо отделяне на информационните функции на вестника от изразяването на мнения, с използването на нови методи при отпечатването на вестника с цел да се привлича по-широка аудитория и с по-опростен, по-описателен стил на изразяване.
В края н а19в. се поставя началото на основните школи, направления и методи на журналистическото пресъстздаване и интерпретиране на социални факти
Типология на печатните медии, която е запазена в общи линии и днес:
1. Типичен масов, развлекателен, булевардно-сензационен вестник, ориентиращ се към таблоиден формат.
2. Солидна, качествена, елитна преса
3. Седмично сероизно обществено-политическо списание и вестник
4. Спесиализирана женска, детска, спортна, музикална, научна и т.н. периодика
Появата и налагането на вески един от тези видове печат е свързана с ярките изяви на личности, станали еталон за определен тип журнализъм.
В последните десетилетия на 19в. социологията с нейните методи и изследователскитехники също започва да се използва от журналистите във всекидневната им практика.
През този период използването на общи въпросници за интервюиране от типа на анкетата е много популярно сред английските журналисти.
Разследващата журналистика според някои автори също бележи своето начало в края на 19 в.
Школата на "макрейкърите":

Хибридна форма между репортерството и детективсткото проучване, между счетоводния янализ и литературата, между социалното изследване и политическия коментар. Стартът на макрейкърите е в списание "маклуърс" през 1903г.
Над 1500 репортажа оставя геният на социалния репортаж, Макс Винтер. Всичко това дава основание и на други изследователи да определят Макс Винтер и като предтеча на научната прецизна журналистика.
В началото на 20в. започва да се формират, а межди двете световни войни окончателно се утвърждават на страниците на печата, жанровите форми на коментара.
Някои автори посочват Уолтър Липман като баща на външнополитическиякоментар. В този период на преосмисляне, анализиране, оценяване на факти и събития от опустошителната ПСВ, довела по революцията в Русия през 1917г., в световната журналистика се появява нов тип издание - седмично обществено-политическо списание.
На 3 март 1923г. излиза първият брой на списание "Тайм", което заедно с "Литеръри дайджест" създава т.нар. екипна журналистика.

Формулата на "Тайм":
- стремеж към макцимално изчерпателно, ясно и системно изложение на новините
- въвеждане на постоянни тематични рубрики
- в центъра на журналистическото отразяване са хората, като активно и съзнателно действащи субекти
- информационна аксиома: новините да се представят чрез личностите, чрез техните постъпки, преценки, предпочитания. Описанието на хората, които правят световните и национални новини е поднесено в белетристична форма, твърде често и съгласно строгите класически изисквания за композиция на разказа. Засилената сюжетност обаче не пречи на директността на посланието и на яснотата на оценките за политическите, морални или художествени факти.
Четири са основните средства, които придават изключителна сила на тази нова журналистическа форма - техники на реализма:
1. Конструкцията "сцена по сцена" - предаванено на сюжета чрез движение от сцена към сцена и почти минимално използване на хронологичния разказ
2. Реалистичният диалог - увлича читателя по-силно от каквото и да е друго средство
3. Т.нар. гледна точка на третото лице - техниката, с която всяка сцена бива представяне от читателя през погледа на даден герой, като създава у него чувството, ч е е вътре в съзнанието на героя и изживява емоционална реалност на сцената така, както я преживява самия герой
4. Описанието на жестовете, навиците, обичаите, мебелировката, дрехите, превозните средтва, храненето..., подробности от външността, позите, походката и др. символистични подробности, които могат да присъстват в една сцена.
Сред най-добрите постижения на новата журналистика почти единодушно изследователите посочват романа на Труман Капоти - "Хладнокръвно", написан 1965г., който първоначално излиза като подлистник на списание "Ню Йоркър".
В края на 60-те и началото на 70-тег. На миналия век пресата реално се сблъсква с конкуренцията на електронните медии. Новата журналистика в САЩ освен всичко друго е и отговор на предизвикателството на нашествието на образа на звука в сферата на масовата комуникация. На света в картини новите журналисти противопоставят документалния разказ за света, извличат най-доброто, създадено до момента от социалния, разследващия и интерпретиращия репортаж и сътворяват новата хибридна форма - т.нар. faction, т.е. факти плюс фикция. Терминът legwork (проучване на място) характеризира съвсем точно необходимите умения.
През 80-те г. на 20 в. започват дискусии за съдвата на вестника, свързани с кардиналния въпрос за собствеността на пресата. Съсредоточаването на информационната дейност в ръцете на малък брой, но все по-мощни институции, монополизирането на пресжурналистиката чрез транснационални информационни империи, поставя пред специалистите два основни въпроса:
1. Как тази тенденция ще се отрази върху свободата на печата?
2. съвместима ли е тя с качествената журналистика?

. Днес печатът трябва да помогне на света да развие самосъзнание, чрез което да съзре новите възможности за свобода за пресата - това е трудна, а може би и невъзможна задача.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съвременни и световни тенденции в развитието на пресата. Специфични черти на съвременната преса. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.