Съвременни и световни тенденции в развитието на пресата. Специфични черти на съвременната преса.


Категория на документа: Други



Специфични черти на съвременната българска преса
Първият етап от промените в медийната система на България след 1989г. се характеризира с динамичното развитие на класическите елементи на медийния сектор - печат, радио и телевизия. В пазара на вестниците се наблюдава увелличаване на броя заглавия и спадане на общия обем на тиража.
В България в първите години на прехода е проведена "бяла революция", т.е. революция отгоре, която според замисъла трябва да прескочи етапи на натрупване на национален капитал, да имитира съществуващи в Западна Европа модели на национални пазарни стопанства и в резултат да запази българското богатство за българина. Създаден е т.нар. "патриотичен капитал", който н есамо не позволява по-широко навлизане на чужди инвестиции в първия период на прехода, но задушава държавния и дребен частен капитал. Проблемът всъщност не е в съществуването на патриотичния национален капитал, а в неефективното му управление и косвеното му преференциално третиране в рамките на националното стопанство.
С подобен капитал е захранена голяма част от частния сектор в масмедиите и по-специално в масовия печат. Направени са опити за кръстосана собственост в печата, но повече в търсене на политическа и по-малко на икономическа ефективност.
В края на 1996г. "пирамидата на белите революционери" рухва заедно с банковата система. Разпада се собствеността на изгражданата през изминалите дотогава 7 години нестабилна икономически "независима преса". В този етап не се реализира необходимото "икиномизиране" на печата и електронните медии, .т.е. освобождаване от прекалени политически ангажименти и подчиняване на принципите за рационално, икономическо използване на ограничен ресурс. Това, разбира се, не е изолиран до сферата на масмедиите процес и по естествен начин съпровожда или причинява деформация на българския преход.
Парадоксът е в това, че при липсата на "икономизиране" има бързо проявили се белези на комерсиализиране. Комерсиализирането на медиите е явление с глобален обхват. То превръща информацията и формата на нейното поднасяне в стока, която трябва да продаде на пазара. Формата се определя от представата на журналиста и редактора за това, какво ще се хареса на читателя или на спонсора. Харесването се отчита от тиража и приходите от реклами, т.е. от пазарния успех. При такава ориентация на журналистическите усилия се забравя каква власт могат да имат медиите и се мисли само за това, какво пари могат да с еполучат от продаваната чрез тях стока.
Комерсиализирането на медиите в България през този първи етап сеоткрива най-лесно промяната на езика на масовите ежедневници. Вместо да подготвят гражданите за самостоятелните стопански субекти със знание за техните права и отговорности, те търсят първичните възприятия на потребителя, консуматор на държавна подкрепа.
Под натиска на революционното махало езикът на българската преса се променя едновременно и като бягство от скуката, и като инструмент на пазарния успех. Намира се удачна формула за бързо четене на лесно смилаем текст. Раждат се "независимите" ежедневници, които постепенно придобиват формата на средство за масово оглупяване на народа.
Развитието на печата заслужава специално внимание, защото в първите години на промени се развива политика на насърчаване на национален медиен капитал с твърде противоречиви последици от гледна точка на социалния и икономическия ефект. Социалният аспект на прехода и особеностите на националната медийна система сред разнообразните им побратими в глобализиращия се свят е представена много удачно от Румен Димитров в неговия подробен анализ за особеностите на източноевропейските медийни системи в условията на прехода:"В медийното поле въпросът за демокрацията не може да бъде решен, ако се изпуска из очи този за суверенитета, койъо не е противоположен на първия, но все пак се различава от него".
В България и в другите източноевропейски страни вървят паралелно два важни процеса на радикална промяна:процес на либерално ориентирана структурна реформа и процес на демократизиране. Те са в пряка връзка с политикоикономическите промени в чувствителния сектор на медийно стопанство. В процеса на демократизацията масмедиите трябва да функционира успешно като коректор на политическите власти, а процеса на стопанската реформа и приватизация трябва да направи успешен избор между чаастен нацинален или частен чужд капитал, както и между частен европейски или частен американски капитал.
Малко по-преди, в златните времена на спокойното съществуване натрите надбягващи се в своето еднообразие масови вестника "24 часа", "Труд" и "Стандарт", на българския вестникарски пазар се развива подобие на олигополен тип конкуренция:големи фирми си разпределят пазара и спазват уеднаквени правила н астопанското поведение с цел да запазят завладените си позиции. В такъв пазар могат да се уговарят цени, условия на пласмент, цени на суровини. Задължително е обаче участниците да работят икономически ефективно и да се надпреварват помежду си във въвеждането на нови технологии, за да останат конкурентоспособни спрямо каккъвто и да е опит на фирми извън олигопола на получат достъп до пазара.
Точно това второ условие не е налице в нетипичния олигополен пазар на националните ежедневници. Слабостта на българските издатели облекчава влизането на силната германска пресгрупа "Вестдойче Алгемайне Цайтухг"(ВАЦ).
Художественият портрет на този първи етап носи белега на неудачно положен грунд. Доводът за това твърдениее, че твърде много участници в медийната политикоикономическа игра приемат през първите 7 години на прехода комисионерски модел на поведение. Държавата включва не като регулатор на пазара, а като тромав собственик на водещите на пазара национални електронни медии с откровен интерес към програмната им политика.
Инвестициите,които ВАЦ прави в България, могат да бъдат оценени положително и да се признае, че те са допринесли за въвеждането на нови технологии в редакционната, печатната и предпечатната дейност и са повишили техническите стандарти в отпечатването на рекламни обяви. Но в същото време българският читател има правото на разнообразни източници на комуникация и следователно на защита от нов тип монопол сред комуникационните източници. Разнообразието като изключително важен критерий за качеството на масмедийния продукт предполага разнообразие на източниците на комуникация. Рекламодателите също имат правото на свободен избор по правилата на свободната конкуренция. В този смисъл намесата на държавата като регулатор на бъдещите инвестиции в медийната ни индустрия - в защита на разнообразието като критепий за качество на медийните послания за защина на конкуренцията като критерий за нормално пазарно стопанство, е задължителна.
Действието на спиралата тираж-реклама е достатъчно известно както на българските вестникари, така и на техните рекламодатели. Едните страдат от загубата на тираж в битката срещу ВАЦ-овите вестници, а другите понасят повишение на рекламните цени заради липсата н аконкуренция в този пазар.
Национален интерес с трайна актуалност е оправданото желание да се привличат свежи пари от външни инвеститори, за да участват те в общия икономически подем и в частност да създават качествен и технологично обновен медиен продукт. В такава политическа среда Комисията за защита на конкуренцията в края на 90-те г. благосклонно приключва ежбите си с ВАЦ и приема без особени съмнения продажбите на пазарните дялове от немската група на най-вероятно подставени лица. Случаят, разбира се, потвърждава безспорно нещо: твърде големи са ограниченията, които големите играчи на пазара могат да поставят пред контролните органи, защитаващи конкуренцията, и не е кой знае какъв припоскът на нашите хора. Печално е обаче, че господстващото положение на вестниците "Труд" и "24 часа" остава като учевникарски пример за концентрация на пазарен дял и на един продукт върху пазара на словото и пазара на рекламата и спрещу това положение няма нито икономически, нито политическа мощ за установяване на конмурентно равновесие.
Държавните субсидии за пресата са обочайна практика в много страни от Западна Европа, а от 1995г. са въведени и в Русия. Основна причина за това е желанието на държавата да запази на пазра колкото е възможно повече вестници, или дори да окуражава появата на нови, за да осигури разнообразие на възгледите и да гарантира наличието на един важен стълб на демокрацията. Тя се намесва, за да смекчивъздействието наобективната тенденция към концентриране на собствеността на печата и да помогне на вестниците в конкъренцията им с телевизията. Специално внимание се отделя на регионалната или локалната преса, заплашена най-силно от изчезване под влияние на икономически фактори.
Чрез непазарна мярка "субсидиране на пресата" се защитавт независимостта и разнообразието на медиите, необходими на демокрацията. "Назависимостта е съвкупно понятие, което се отнася за цялата преса, за цялото медийно пространство, където всички интереси са застъпени и защитени" - пише защитник на интересите на българските вестникати, и определя изказванюето на шефа на разпространението наВАЦ-овите издания в България, че "за малка България стигат два политически ежедневника и един спортен вестник", като мнение на бакалин. "Вестниците не се мерят на глава от населението - заявява той.- Вестникът представлява определен обществен интерес. Представлява и го защитава." Свободата на словото в България стои както навсякъде в света между пазарното търсене и предлагане. "Онзи, който не отговаря на пазарните и изисквания, е добре да се бори за преференции, както всеки икономически субект, който не е равностоен в условията на пазарната конкуренция" - заявява друг български автор. Съмненията му са свързани с ролята на държавата в условията на първоначално натрупване на капитал, когато преференцията неизбежно продполага някаква политически мотивирана форма на финансиране, от което неизбежно се политизира и самия проблем за свободата на словото.
В такъв случай отговорът на вупроса за необходимостта от подкрепа за независимостта на пресата, т.е. за разнообразието на източниците за разпределението на плуралистичните възгледи, ще се отдалечи от вътрешните политиччески игри и ще се съсредоточи върху състоянието на българската преса, монополизирана в резултат от неоспорваната засега политика наикономически либерализъм и концентриране на медийния капитал в света.
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съвременни и световни тенденции в развитието на пресата. Специфични черти на съвременната преса. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.