Тайнство изповед


Категория на документа: Други



Епитимии се назначават не на всички, а само на някои каещи се християни - на тези, които дали заради тежестта и вида на греховете, или заради начина на покаяние се нуждаят от такова духовно лекарство. Ап. Павел наложил подобен род забрана на кръвосмеси-теля, появил се между коринтските християни. За да го изцери, той заповядал да го отлъчат от Църквата и общението с верните, да бъде предаден на сатаната за изнуряване на плътта, та духът да се спаси (1 Кор. 1-5). След това, заради искреното му съкрушение, заповя¬дал отново да го приемат в църковно общение (2 Кор. 2:6-8).

Епитимиите имат характер на наказания, но не в собствения смисъл на думата и не заради компенсация за греховете , както учат римските богослови. Те са действия изправителни, лечебни, педагогически. Целта им е да задълбочат скръбта по сторените грехове и да поддържат решимостта на волята за изправление. Апостолът казва: Скръбта по Бога поражда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт (2 Кор. 7:10). Правилата на светите Събори и на светите Отци потвърждават, че в древността епитимиите били считани като средство за духовно лечение. Древните пастири, налагайки ги на грешниците, не се грижели за справедливо наказание на всеки според тежестта на престъплението му, т.е. за удовлетворяване на Божията правда. Те имали предвид само благотворното влияние на тези наказания върху грешниците. Затова според потребностите, те съкращавали времето на епитимиите или до¬ри съвсем ги отменяли. Правило на VI вселенски събор гласи: Приелите от Бога власт да връзват и развързват са длъжни да разглеждат качеството на греха и готовността на съгрешилия към изправление, и така да употребяват съответното на недъга лечение, че да намерят мярката за да не изпуснат спасението на боледуващия. Защото не е еднакъв недъга на греха. Той е различен и многообразен и поражда различна вреда, от която злото обилно се оазлива и още повече се разпространява, докато не бъде спряно от силата на изцеляващия.

Оттук личи неприемливостта на позицията на римокатолиците относно епитимиите. Тя се гради на юридически понятни, според които:

всеки грях или съвкупността им трябва да понесат църковно наказание - въпреки че има естествени възмездия за греха, каквито са болестите, в които човек сам вижда Божието наказание за греховете;

това наказание може да бъде снето от индулгенция, издавана (например по случай юбилейни тържества) даже за бъдещ период;

Римския епископ (папата), като издава индулгенциите, вменява свети заслуги на лицата, подлежащи на епитимия, изземайки ги от т. нар. съкровищница от добри дела .

Ако при някои западни учители на древната Църква епитимиите са наричани удовлетворения, това е било в нравствен и възпитателен смисъл, а не като юридическо оправдание.

От тайнството изповед трябва да се различава нравствено-духовното ръководство, широко разпространено и в миналото, и в сегашно време, особено сред монашестващите. То нерядко бива извършвано от лица без свещен сан, когато върху тях лежи задължението да ръководят духовните си чеда. Смисълът е в това, че разкриването като на изповед на мисли и постъпки пред духовния ръководител има огромно психологическо значение за нравственото възпитание и изправяне на лошите склоности и навици, преодоляване на съмненията и колебанията и т.н. Но такова духовно ръководство няма значението на църковното тайнство и не е благодатно свещенодействие.

Видима и невидима страна

Когато ние разглеждаме въпроса за св. Тайнство покаяние, ще си служим и с двете тия понятия: покаяние и изповед, толкова повече че те се взаимно допълват - покаянието подчертава предимно невидимата страна на тайнството, а изповедта - видимата му страна.
Към видимата страна на тайнството покаяние се отнасат следните съществени действия: устно изповядване греховете пред свещенослужител и прощаване на греховете от свещенослужителя, който слага края на епитрахила си върху главата на каещия се, прочита му тайноизвършителни молитви и прави кръстен знак над изповядалия се.
Невидимата страна на тайнството покаяние се характеризира с невидимите благодатни действия на това тайнство върху душата на каещия се. Тия действия са: развързване на душата от нейните греховни връзки, примиряването й с Бога, освобождаването й от вечните наказания - тия неминуеми зловещи последици от неразкаяните грехове - и възгряване надеждата за вечно спасение.
??

??

??

??

17





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тайнство изповед 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.