относително тегло на кондензата
n - средно тегло на кондензата при промяна на налягането с една атмосфера
В работата на Е.И. Петрушевски е била предложена формула, която частично отчита разклоняване на потока с допълнителен член, който отчита триенето на съединителния елемент при движението на газова или газокондензатна смес по пръстеновидното пространство на сондажа.
По-време на работата на Ф.Т. Агаев той е установил, че формулата на Е.И. Петрушевски дават добри резултати, който се отнясят за газови сондажи със невисок газокондензатен фактор. А използаването на тези методики за определяне на налягането в газови сондажи водят до 20% грешка.
Формулите, който са получени от Ф.Т. Агаев съществено се различават от приведените по-горе отчитания условията на потока. Използвайки емпиричното разпределение на течната фаза по ствола на еденични газови сондажи, а също така изменението на коефизиента на свиваемост във функция от параметрите на състоянието на температурата, от дълбочината, той предлага неговата формула. Тази формула по мнението на автора е удобна за практическите пресмятания:
(14)
(15)
(16)
(17)
G - тегло на газовата смес при нормални условия
H - дълбочина на сондажа
обемен разход на дегазирания кондензат
Q - газокондензатен фактор
М - молекулярна маса на кондензата
отношението на обема на газовата фаза към обема на целия кондензат, който се съдържа в сместа
Във връзка с това, че се счита за функция на числото на Рейнолдс (Re), Маха (М) и относителната грапавост на тръбите , който на практика се определят по емпирични формули, и се намира приближено значение на . Поради голямото разнообразие в условията на експлоатация на сондажите (дебит, дълбочина, действащи налягания и температури) в литературата за сондиране съществуват повече от десет израза за определяне на , като тук са показани основните, препоръчителни за промишлени пресмятания.
При неравномерна грапавост връзката се извеждат от формулата на Кольбрук:
(18)
От Г.А. Адамов е предложена обща формула за коефициента на триенето при неравномерна грапавост на тръбите аналогична на формула (18):
(19)
(20)
Като извод от тези формули може да се направи емпиричната зависимост на Нютон, която показва връзката на допирателното напрежение и градиента на скоростта. Можем да отбележим, че при използване на тази зависимост в газова среда малко противоречи на конетиката на газа.
Както показва практиката, експерименталното определяне на е свързано с големи трудности. Тези трудности много кратно нарастват поради наличие на високи дебити, налягания и температури, също така и големите дълбочини на сондажа. Това означава, че експерименталното определяне на въз основа на промишлени измервания не винаги е изгодно и е възможно.
Както беше отбелязано по-горе един от основните параметри които влияят на величината е грапавостта на повърхноста на тръбите . Значението на се избира в зависимост от диаметъра на тръбите и времето на тяхната експлоатация по време на сондиране. Освен това на величината съществено влияят условия при които работят тръбите - средно дневния дебит, скоростта на потока, химичния състав на газа, наличие на твърди механични примеси (пясък). Наличие на остатъчна вода в сондажа, влажността на пластовия газ също така влияе на величината .
Това означава, че грапавоста не може да се отчита с голяма точност и при конкретни условия на експлоатация на сондажа немогат да се определят действителните значения на . От направеното изследване стана ясно, че уравнението на движението (1), което отчита триенето не може да бъде отчетено с тези или други емпирични формули.
По резултатите от разпространените методики може да се направи извода, че изследване по тези методики могат да се използват при не дълбоки сондажи (до 1500м) и сравнително малки стойности на действащите налягания до 10÷12MPa.
II.2. Техника и технология за изследване на газови сондажи.
Редактор: Снежина Стоянова
