Тема 1, 2 и 3 от конспекта по социология на организациите


Категория на документа: Други


Тема 1. Организацията в началото на 20 век. Икономически, политически и културни предпоставки за ръста на организациите. "Мениджърска революция". Мениджърите като обособена социална група.

70-те години на 19 век бележат края на либералния и началото на организирания капитализъм. Модернизмът настъпва заедно с организираното и регулирано индустриално общество. Социалните структури се оказват неподвластни на принципите на пазара. Логиката на пазара вече не може да обслужва националните политически и икономически цели. Старите феодални отношения се унищожават, също така и извън икономическа йерархия между хората. Извън икономическата принуда се замества с принудата на пазара. Формира се капиталистически пазар, народностите прерастват в нации на базата на икономическия пазар, формира се единна транспортна система, хората започват да пътуват. Организацията е факт от капиталистическия начин на развитие на социалните отношения. Формира се национална държава.
Разделението на труда поставя началото на организационната революция. Има три големи революции- разделението на труда като общо, разделението на труда в частност (земеделският труд се специализира, създават се занаятите, духовните дейности се оформят, политиката се оформя, от която се ражда държавата), и накрая разделението на труда в подробности, разделението в капиталистическата манифактура. Марксовият капитализъм е организирам капитализъм. Маркс обосновава организираността чрез разделението на труда, от там се ражда концентрация на капитала, предпоставка и за обособяването на капиталистическите отношения на равнище фирма. Организацията се разглежда като основния аспект на секуларизацията.
Вебер обяснява, че властта е монополът върху законната употреба на насилие. Капитализмът на Маркс е организиран капитализъм. Чертите на този капитализъм са:
• Концентрация и централизация и така организациите нарастват
• Експанзия на пазарите и регулиране на пазарите, разпространение на картелите
• Растеж на нови групи на мениджърското научно съсловие. Създава се мениджърската класа
• Ръст на колективните организации на пазарното дъно- появата на национално организиран профсъюзи
• Нарастваща роля на държавата като арбитър в конфликтите между труда и капитала
• Световна експанзия на пазарите
• Ръст на държавната бюрокрация
• Възниква акционерния капитализъм (декомпозиция на функциите на капитала).
Други критерии на организирания капитализъм:
• Концентрация на различни индустрии в различни райони (добивно-преработващи индустрии стават емблемата на западния свят)
• Експанзията на капиталистическите пазари се дължи на едно масово производство (първото общество на масовото потребление е Викторианска Англия).
Икономия на мащаба: когато производството се масовизира, разходът пада.
Тенденциите към капитализма се изчерпват 70-те години. Тогава има много сътресения.. Нараства зависимостта на големите монополи от националните държави, намаляват държавните регулативни функции. Капитализмът се разпространява в страните от 3-я свят. Изчезва класовия характер на политическите партии. Има ръст на белите якички и обслужващата класа - експерти,мениджъри. Променят се центровете на организираността- белите якички. Всекидневието на хората се определя в значителна степен от т.нар. мениджърска революция , т.е. революция в организацията и управлението на всеки вид човешка дейност. Индустриалното битие създава нов морал и нови ценности.Урбанизираната личност има по-високо образование, нов тип жилище, ново разбиране за благополучието и благосъстояние, ново взаимоотношение с градските структури-училища, здравни заведения,благотворителни организации.Съвременната цивилизация създава поколение, които не познават други условия на живот.Дело на новите генерации със съвременната литература,новите стилове художествено творчество,научните открития,т.е. всички аспекти на цивилизационния живот XX век.

Тема 2. Социална роля, статус и властни ресурсни на мениджърската класа.

Стратификацията в съвременното общество води до създаването на различни класи: висша, средна и нисша.
Има 3 класи. Всяка една от тези статусни групи се разделя на по 3 класи
-нисша (upper low class; middle low class, low low class)
-среден (upper middle class; middle middle class, low middle class)
-висшa (upper upper class; middle upper class, low upper class)
Това става възможно благодарение на мениджърската група (белите якички).сините якички са наемните работници. Белите якички поемат функцията на професионалното управление. Инструментът за това управление е организацията.

Класата на мениджърите променя социално-класовата картина на съвременното общество.
На лице са 5 прехода, в които организацията играе ключова роля:
• 1 преход - от индустриално към информационно общество
• 2 преход - технологиите се налагат (насила). Технологии, които предполагат висока технологична дейност и активно контактуващи групи. Този преход е стратификационен преход, напр. фермер-работник-чиновник. Управлението се превръща в професия.
• 3 преход - преход от представителна демокрация към демокрация на участието. Тази тенденция се крепи на масовото желание за участие в управленския процес
• 4 преход - от йерархия към създаване на мрежи. Мрежите заместват вертикалните линии на комуникацията с хоризонтални линии
• 5 преход - преход от един вид фирмена култура към друг вид. Фирмена култура "или/или" (или правиш това, или те уволнявам) минава към множествен избор. Въвежда се гъвкавото работно време, частичната работа.

Междуличностни роли - произтичат от властта и статуса на ръководителя
> На фигурант - изпълнение на символични церемониални задължения
> На лидер - подбор, обучение, мотивиране на персонала
> На координатор - осъществяване на контакти в и извън организацията

лидерството е една от най-важните и значими роли които изпълнява даден мениджър. Лидерството е свързано със способността за поемане на рискове, за вдъхновяване и убеждаване на хората, че дадена кауза е правилна и е най- добрата. Свързва се с постигането на цели, така че последователите да ги възприемат като свои собствени.
Много често се задава въпроса дали отделните хора могат да се обучават за лидери или просто се раждат такива?
Отговорът на този въпрос се е търсил в продължение на години от различни психолози. Учените прилагат три подхода при определяне на ефективното лидерство: подход от позициите на личните качества, поведенчески и ситуационен подход.
Съществуват много определения за лидерството някой от тях са:
* Лидерът е този който вдъхновява хората да правят това, което той иска, има харизма, компетентен е, умее да комуникира и т.н.
* Лидерството може да се дефинира и като процес, с помощта на който един човек оказва влияние върху поведението на членовете на групата
Много от психолозите са убедени, че лидерът и мениджъра са различен тип хора
Ръководството е съществен елемент на ефективното управление, което в една организация се осъществява от нейните лидери. Не винаги обаче ефективните лидери са едновременно и ефективни управляващи.

В заключение мога да кажа, че за да изпълни точно своята професионална роля, мениджърът трябва да избере такива правила, методи и механизми, които да направят така, че когато фирмата /организацията/ печели, всички работещи в нея да разберат това - било то чрез заплащането или друг вид поощрение. Такава връзка създава с персонала определена заинтересованост, не само за преките финансови резултати, а и от повишаване просперитета на институцията и пр.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тема 1, 2 и 3 от конспекта по социология на организациите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.