Теми музика ТММВ в ДГ


Категория на документа: Други


1 : МУЗИКАЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ОБРАЗОВАНИЕ НА ДЕЦАТА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ В КОНТЕКСТА НА СЪВРЕМЕННАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА МУЗИКАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ И ОБРАЗОВАНИЕ - ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ХАРАКТЕРИСТИКА,КОНЦЕПТУАЛЕН МОДЕЛ НА СЪВРЕМЕННОТО ВЪЗПИТАНИЕ; ЦЕЛЕВА С-МА ; СПЕЦИФЧНИ ЧЕРТИ НА СЪВРЕМЕННОТО МУЗИКАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ И ОБРАЗОВАНИЕ, ПРИНЦИПИ И ПОДХОДИ. А)ОПРЕДЕЛЕНИЕ,Х-КА, КОНЦЕПТУАЛЕН МОДЕЛ НА СЪВРЕМЕННОТО ВЪЗПИТАНИЕ;Определение: МУЗИКАЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ е субект-субектно взаимодействие, реализирано в услови-ята на всекидневното общуване чрез музикалното изкуство в съвместна музикална дейност на възрастния и детето, при което субектите взаимно се обогатяват, превръщайки общочовешките музикални ценности в субектно-личностно притежание, възпроизвеждайки, предавайки или сътворявайки уникален музикален опит. ХАРАКТЕРИСТИКА: Понятието "музикално възпитание", изписано като "музикално ВЪЗПИТАНИЕ" и "МУЗИКАЛНО възпитание", изразява неговата същност, определяща се от две взаимосвързани и взаимодопълващи се педагогически субстанции : Музикално ВЪЗПИТАНИЕ - възпитание чрез музика, където мизикалното изкуство се изявява като активен фактор за възпитание на "мислещи, действащи и жизнени хора, които могат да обичат дълбоко, да творят, да разширяват своето вътрешно "АЗ" и непрекъснато се самообразоват и самоусъвършенстват". МУЗИКАЛНО възпитание - възпитание НА или КЪМ музика, където музикалното изкуство е фактор, необходимост, условие за музикално развитие на всяко дете, разглеждано като продължителен процес, подчинено на закономерностите и особеностите на цялостното индивидуално развитие на детето изразено във формиране и развитие на специални и общи музикални способности, на музикалността осигуряваща възприемане, осъзнаване, преживяване и оценяване на това изкуство.МУЗИКАЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ е продължителен процес, неограничаван от възрастта. В ранна и ПУВ неговата характеристика се определя от вярата и убедеността, че у всяко дете е заложена уникална екзистенция - неговото индивидуално "аз", за което трябва да се създадат условия за самореализация . Понятието "МУЗИКАЛНА ВЪЗПИТАНОСТ" включва:1) комплекс от способности, осигуряващи възприемане, осъзнаване, изпълнение и създаване на музикално изкуство;2)музикално-естетическа образованост - определен обем от знания за музик. изкуство, за специфичността на музикалния език;3)естетическо отношение към муз. изкуство;4)музикално-естетическа активност, включваща естетическо "потребление" и творчество.
Б)ЦЕЛЕВА СИСТЕМА -Целта на МУЗИКАЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ на децата от ранна и предучилищна възраст е всестранното музикално развитие, формиране на музикална (ценностна, комуникативна, дейностна) компетентност и цялостното развитие на детската личност като самоцел. Тя е насочена към:-въвеждане на детето в богатството на музикалното културно наследство на човечеството, ориентиране в общочовешките ценности и стимулиране на превръщането им в субектно-личностно притежание чрез подходящи и достъпни за него форми на музикалната активност;-осигуряване на условия за формиране и развитие на специални и общи способности за възприемане, обследване, опознаване, осъзнаване и оценяване на света, музикалното изкуство и себе си като основен път за натрупване на индивидуален уникален опит;-полагане грижи за разкриване на музикално-творческия потенциал на всяко дете чрез овладяване на уникалната структура на музикално-продуктивната дейност, зачитане на интересите и потребностите на детето, признаване на детската личност като субект, творец на собственото си музикално развитие;-създаване на предпоставки и насърчаване на самоизявата на музикалността, проявена от детето в различните форми на музикалната дейност, като израз на инициативност, нарастваща компетентност, самостоятелност, саморазкритие и самоутвърждаване.
В) СПЕЦИФИЧНИ ЧЕРТИ НА СЪВРЕМЕННОТО М В И ОБРАЗОВАНИЕ - СПЕЦИФИЧНИ ЧЕРТИ НА Музикалното Възпитание:-В центъра на музикално-възпитателния процес е поставена личността на детето и нейното музикално възпитание;-Музикалното възпитание е субект-субектно взаимодействие в условията на партньорство;-Музикалното възпитание е основано на традициите на българската музикална култура и музикалния фолклор;
-Музикалното Възпитание е насочено към опознаване на музикалната култура на етносите в нашата страна;-Музикалното Възпитание е възпитание осигуряващо психическото здраве на детето; Системата на Музикалното Възпитание е изградена на основата на овладяването от детето на единството на музикалното изкуство като език, общуване, преживяване.Педагогическата система, осигуряваща осъществяването на задачи на музикалното възпитание на децата от ранна и предучилищна възраст, е изградена на разбирането, че:1.Общуването чрез музикалното изкуство е достъпно за всички хора. 2.Понятието "всестранно музикално развитие" се тълкува като развитие на всест-ранни музикални способности у децата. 3.Музикалното развитие на детето, както всяко друго явление, налага да се имат предвид "вътрешните условия" за развитие, индивидуалните и възрастовите особености. Вътрешните условия са тези, който обуславят неравенството по способностите и дават отпечатък върху индивидуалността.4.Музикалността е многоравнищна система, чиято структура разкрива йерархич-ния й строеж. Тя е динамично явление, в чийто процес на развитие се наблюдават характерни, специфични за различните стадии на музикалното развитие особености, който обособяват специфични за всеки възрастов период структури. 5.Голямо място се отрежда на музикалното възпитание като целенасочена действена система за възпитаване на човек, способен да възприема, осъзнава, преживява и оценява музикалното.
Г)ПРИНЦИПИ И ПОДХОДИ ПРИНЦИПИ НА Музикалното Възпитание: *принцип за всеобщност; *принцип за единство на естетическото и нравственото ;*принцип за комплексно въздействие на изкуствата;*принцип за хуманизъм и демократизъм; Съвременната система на МВ се изгражда на принципа за всеобщност, т.е. проникване на музикалното изкуство във всички сфери на детския живот, в различните раздели на възпитателната работа в детските заведения, във формирането на естетическо отношение към живота, природата,обществото и себе си. Друг принцип, залегнал в основата на музикалното възпитание, е принципът за единство на естетическото и нравственото, на красотата и добротата. Този принцип се опира на обаятелната сила на музикалното изкуство, на следите, който то остава във възгледите на човека, в отношението му към заобикалящата го среда. Принципът за комплексно въздействие на изкуствата намира широко приложение не само в синкретичните изкуство, но и във все по-тясното взаимодействие на литература и музика, поезия и музика, хореография и музика, изобразително изкуство и музика, театър и музика, което изостря музикалната възприемчивост и задълбочава преживяването на музикалната творба. Важна особеност на музикалното възпитание е неговата насоченост към многоаспектно музикално развитие на човека, развитие, което открива големи възможности за формиране на целия комплекс от музикални способности, умения и знания, осигуряващи при-общаване към музикалното изкуство. Такова разностранно развитие на личността може да се постигне само на основа на единството на основните задачи.В основата на системата на музикалното възпитание стой приобщаването, овладяването от детето на единството на музикалното изкуство като език, общуване, преживяване.Подходите изграждат педагогическото взаимодействие.1-Педоцентричен подход-център на Музикалното възпитание е детето, взаимодействията му с със света-център на музикалното възпитание и развитие. Педагогиката има хуманитарна задача -създаване на педагогическа система за формиране на отношение на детето към света.Осъществяването на задачите осигурява педагогическата система, чрез принципите и подходите като градивна частица. 2-Субект-субективно взаимодействие-двупосочно предаване , парт-ньорство.3-Хуманност и демократизъм са основи на педагогическата система-личностния, ситуационния, рефлексния, диференциалния и индивидуален подход.4-Принцип за изборност и свобода: самостоятелен, самоорганизиращ, самоусъвършенстващ.

2.Ролята на музикалното изкуство за формиране на детската личност и нейното отношение към света Способността да се възприема музика не е вродена. Тя се развива през целия живот на човека. Тя трябва да се формира и развива у децата от най-ранна възраст, за да натру-пват музикален опит, да търсят връзка и да обобщават получената информация, като участват активно в различните форми на музикалната дейност. Следователно ефективността на въздействието на музикалното изкуство върху детската личност зависи преди всичко от равнището на индивидуалното музикално развитие.Музикалното изкуство не може да достигне до детето в неговата пълнота без помощта на педагога, който разкрива неговата привлекателност, неговия език, т.е. помага на детето да се включи в "диалога".Възприемането на музика (слушането на музика) стои в основата на всички форми на музикалната дейност (музикално-изпълнителска и музикално-творческа дейност). Следователно то е онази форма на музикалната дейност, която осигурява оптимални условия за формирането и развитието на музикалните способности, на музикалността на детето. В ранна и предучилищна възраст то е основна форма на музикалната дейност, в процеса на която детето набира онзи музикален опит, необходим му за създаване на оценъчно отношение към музикалното изкуство. Любовта към музиката, потребността от общуване с нея са основа, която осигурява нейното въздействие върху цялостното развитие на детето.Знанията за музиката представляват основа за по-нататъшно опознаване на музикалното изкуство, за формирането на познавателно и естетическо отношение към нея. Първото ограмотяване на детето, първоначалното изучаване на "музикалната азбука", на| "буквара", на музикалната грамотност започва в предучилищна възраст. Основни музикални знания са онези, които отразяват най-общите явления в музикалното изкуство и като второстепенни знания онези, отнасящи се към функционирането на това изкуство. Знанията за музикалния език, музикално-изразните средства са основни за децата от предучилищна възраст. Децата се научават да наблюдават, определят, сравняват и характеризират елемен-тите на музикалната изразност.Децата откриват особеностите и свойствата на музикалните явления, сами достигат до тяхната характеристика, даваща конкретния път за включ-ването им в детската музикалната практика.Децата добиват умението да отделят разнообразните емоционални отношения, изразени в музикалните произведения (радост, тревожност, тъга, възторг). Усвояване езика на чувствата и обогатяване спектъра на пре-живяванията е задача, свързана не само с музикалното развитие на детето, а с цялостното формиране на неговата личност.Детето може да се приобщава към музикалното изкуство само в интересна, емоционална и творческа атмосфера при възприемане на музикалното произведение, която да му осигури условия да открива в себе си общочовешката способност за естетическо отношение към света и себе си.

ТЕМА 3. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВИ НА МУЗИКАЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ:а) музикални способности имузикалност - същноост и определение;б) структура на музикалността;в) проблемът за развитието на музикалните способности и музикалността;Взаимодействието на човека с музикалното изкуство е своеобразен процес на художествено общуване, в основата на което стои субект - субектно отношение. общуването като особен род човешка активност се изразява в това, че отношението "субект-субект" може да се осъществи непосредствено и опосредствено, т.е чрез продуктите на културата. В общуването "композитор - слушател (изпълнител)" музикалната творба е послание, чрез което става обмен на мисли, преживявания, чувства и т.н.
Художественото общуване разглеждано като естетически вид съприкосновение изисква съответствие м/у богатството от възможности на музикалното изкуство, използвано от композитора и възможностите на потребителя на това изкуство. следователно за да се реализира това общуване е необходимо то да се осъществява чрез система от музикално изразни средства, елементи на музикалния език. овладяването на езика на музиката е процес аналогичен на овладяването на всеки език. това изисква наличие на такива свойства на личността, които да осигурят възможност на човека да "разчита", да осмисля и ползва този език. В художественото общуване с музикалното изкуство човек участва благодарение на музикалните си способности.
А) МУЗИКАЛНИ СПОСОБНОСТИ И МУЗИКАЛНОСТ - СЪЩНООСТ И ОПРЕДЕЛЕНИЕ;В живота наличието на музикални способности се свързва с постиженията на човек в определена музикална дейност. счита се , че в дейността на човека като нейн субект проявява своите способности, че успешното реализиране на тази дейност води до тяхното развитие. Стремежът обаче към определяне на музикалните способности само чрез музикалната дейност "замъглява" тяхната същност, определение. Музикалната дейност е функция на човека като цяло, а системата отразяваща въздействията на външния свят е личността.
МУЗИКАЛНИ СПОСОБНОСТИ -ЛИЧНОСТ Основна характеристика на активността на човека е насочеността, обективното отношение на личността към музикалното изкуство, дейността е мястото където се изявява тази активност. ОПРЕДЕЛЕНИЕ:Музикалните способности са свойства на личността, израз на нейната индивидуалност. те се реализират в музикалната дейност, разбирана като система на взаимодействието на човека с музикалното изкуство, което е опосредствано от субективното отношение на личността към музикалното изкуство. Личността е не само притежател на музикалните способности, но и организатор отговорен за тяхното формиране.
УНИВЕРСАЛЕН ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПРОТОТИП НА СПЕЦИАЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ - Ранна проява на склоност към музикалната дейност;• Бързо развитие на дейността;
• Спонтанно, без специално насочване към музиката;•Леко напредване;•Висока продуктивност;• Широко пренасяне на усвоени умения, навици и знания в нови ситуации;• Положит мотивация към музикалното изкуство;
МУЗИКАЛНИ СПОСОБНОСТИ :МУЗИКАЛНА НАДАРЕНОСТ- ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Музикална надареност е качествено своеобразно съчетание на музикалните способности с "вътрешните условия", благоприятстващи развитието на способностите и осъществяването на различни форми на музикална дейност.
МУЗИКАЛНИ СПОСОБНОСТИ : - МУЗИКАЛНА НАКЛОННОСТ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Музикалната наклонност е избирателна насоченост към музикалното изкуство, устойчив стремеж към включване в музикална дейност и потребност от постоянно общуване с музиката.
МУЗИКАЛНИ СПОСОБНОСТИ: - музикални навици, умения, знания музикалните способности са такива индивидуални особености, който в никакъв случай не бива да се свеждат до наличие на навици, умения или знания, но с който могат да се обяснят лекостта и бързината на придобиване на тези знания и умения. умението възниква изцяло в опита, и то не просто от неговата маса, а от синтеза на възможности за нюансирано реагиране на разнообразии аспекта на ситуацията. умението намира импулси за развитие именно в ситуацията, а най-силната черта на способността е нейната индивидуалност. на способността й е нужна време да съзрее и да се витализира от упражнението си. главното отличие между способност и умение. ефективността на способностите е естествена даденост, а при умението трябва да бъде намерена или да се заимства.
музикални способности : - музикалност
ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Музикалността е индивидуално своеобразно съчетание на музикалните способности, обуславящи широтата на възможностите и равнището на изпълнението на музикалната дейност. Тя е основно ядро на музикалното развитие на човека. / 1) интелектуална; 2) емоционална; 3) творческа/
Б) СТРУКТУРА НА МУЗИКАЛНОСТТА;
В структурата на музикалността се включват 2 основни компоненти:
ПЪРВИЯТ КОМПОНЕНТ - СПЕЦИАЛНИТЕ МУЗИКАЛНИ СПОСОБНОСТИ има две подструктури:1. МУЗИКАЛНО - СЛУХОВИ СПОСОБНОСТИ :- които стоят в основата на всички онези проявления на музикалността, които са свързани с възприемането и възпроизвеждането на тонововисочинните, ритмичните, тембровите и динамичните съотношения в музиката.(ВИСОЧИННИ И ВРЕМЕВИ СЪОТНОШЕНИЯ В МУЗИКАТА)
2.МУЗИКАЛНО - ТЕХНИЧЕСКИТЕ (ИЗПЪЛНИТЕЛСКИТЕ) СПОСОБНОСТИ: - които осигуряват музикалната активност на човека.(РЕПРОДУКТИВНИ И ПРОДУКТИВНИ СПОСОБНОСТИ)
ВТОРИЯТ КОМПОНЕНТ - ОБЩИ МУЗИКАЛНИ СПОСОБНОСТИ също има две подструктури: 1. МУЗИКАЛНО - ПОЗНАВАТЕЛНИ СПОСОБНОСТИ: -встъпват в качеството на синтез от свойства на познавателните процеси, психически структури и механизми. благодарение на тях човек възприема, запомня, разбира, осъзнава сетивно - конкретната форма на замисъла на композитора.(музикална възприемчивост, способности за съхранение и възпроизвеждане на музикалния материал, способности за разбиране и осъзнаване на музикалната информация, музикално въображение)2. МУЗИКАЛНО - ОЦЕНИЧНИ СПОСОБНОСТИ: - осигуряващи преживяване на музикалното съдържание и ценностно - ориентировъчно отношение към музикалното изкуство.(способности за ориентиране в естетическите ценности на музикалната творба, емоционална отзивчивост)
В) ПРОБЛЕМЪТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА МУЗИКАЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ;
Проблема за развитието и формирането на музикалните способности заема централно място в музикалната педагогика. Развитие на музикалната способност се свързва и определя от музикалните заложби, от природните дадености на човека. За музикалното развитие на човека роля играе неговия генотип. Вътрешната структура на човека може да се определи като инивидуална база, на основанието на която се формира музикалната способност. Музикалните заложби могат да се определят като за дадени предпоставки за музикалното развитие на човека. Връзката заложби- способности е многозначна и не се знае в какви стойности ще се разгърне. Музикалните способности се разгръщат в музикални дейности. Тя се разглежда като динамична система за взаимодействие на човека с музикалното изкуство, в процеса на което се реализира музикалните способности. Формирането и развитието на музикалните способности зависи от активността на личността. Развитието е динамичен процес на движение от нисше към висше в спираловидна форма. Всеки следващ период се обляга на предишния. Формирането е п-с които е с финален характер. Провежда се педагогически процес към това формиране. Музикалното развитие зависи от включването на детето в соц. среда. Важно е да се спазва принципи за педагогическия оптимизъм. Да имаме еднакво отношение към всички деца Но децата проявяват различни усилия за развиване на техните способности. Индивидуалните различия се определят от способностите ,които човек притежава. За развиване на способностите важна роля играе и възрастта. В различните възрастови етапи музикалното развитие има своите особености. Основни изисквания към педагога е познаването на възрастовата особеност за всеки период на ранна предучилищна възраст. Музикалната способност се развива през целия живот на човека, но започват да се проявяват още от най-ранно детство 3-4г . Важно е да се знае за всеки възрастов период онези компоненти на музикалността, които най-интензивно се развиват и които гарантират неговото бъдеще. Познаването на възрастовите музикални особености за всеки период на ранна и предучилищна възраст е основно изискване към педагога, тъй като това ще му осигури реално използване на сензитивните възможности за всеки възрастов период, усъвършенстване и ефективност на възпитателния процес, насочен към тяхното развитие, извършване на обективна диагностика на равнището на музикалното развитие на всяко дете, откриване на рано проявена музикална надареност.

7.ПЕДАГОГИЧЕСКА СИСТЕМА НА МУЗИКАЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ Педагогическата система осигурява осъществяването на задачите на музикалното възпитание, изхождайки от разбирането, че:
*Общуването чрез музикалнотоизкуство е достъпно за всички хора.Няма неспособни за общуване с музика деца, тъй като у всеки човек има някаква музикалност.Въпросът е не колко е музикално детето, а каква е неговата музикалност, за да се знае как и с какво тя да се развива.
*Музикалното развитие на детето придобива всестраност не затова, че у него се развиват съразмерно всички музикални способности, а защото се развиват оптимално онези способности, конто доминират и охарактеризират неговото музикално развитие, неговата музикалност.*Музикалността е многоравнищна система, чиито процес на развитие се характеризира със специфични за различните стадии на музикалното развитие особености.*Осигуряването на равни условия и музикални въздействия не означава, че може да се очаква еднакво развитие у всички деца.Различията във времето, динамиката и яркостта на изява на музикалните способности у дадено дете придават неповторимостта, индивидуалността на музикалното развитие.
А/ Специфичност на педагогическото взаимодействие
*Основава се на личностнохуманистическия и рефлексивния подход, т.е. в центъра е детето като ценност, а ученето е чрез сътрудничество, което не използва шаблони и предписания.*Опира се на психология на личноста, психорогия на индивидуалните различия, психология на способностите, т.е. музикалновъзпитателния процес е психологизиран.*Осъществява се чрез музикалното изкуство в процеса на съвместна музикална дейност, игра, учене, т.е. то носи еблезите на художественото общуване. Процесът на усвояване, осъществяван в съвместна музикална дейност на педагога и детето, е дейност, която в зависимост от приложената методична система може да бъде охарактеризирана като: а) огледален тип, т.е. музикална дейност, при която детето из-пълнява музикални действия по пътя на активно подражание на педагога (вокални, музи-кално-ритмични и т.н.); б) синхронен тип, т.е. музикална дейност, при която музикалните действия се извършват заедно с педагога; в) извършване на музикални действия и достигане на определен резултат, т.е. достигане до самостоятелно ориентиране в нова ситуация, до самостоятелно решение. Съществен признак на този тип педагогическо взаимодействие е не огледален характер, не копиране на дадения образец, а трансформиране и търсене на съвместно решение. Тези три характеристики отразяват специфичността на педагогическото взаимодействие в ранна и предучилищна. възраст, изявена в преход към по-самостоятелно осъществяване на собствената музикална дейност. Ефектът на усвояването зависи от възможноетта на детето да влезе в "учебни отношения" с педагога, а именно: а) да отдели в обекта на усвояване (песен, музикална игра и т.н.) новите неща, новите условия; б) да анализира и подбере от усвоените музикални действия онези, които ще са му необходими в новите условия; в) да определя несъответстви-ята между уевоените действия и условията, за да се ориентира към търсене на нови решения. Така педагогът се опира на субективния музикален опит на всяко дете и може да оцени не само какво знае това дете, а и как го е усвоило. Б/ Модел на музикално-педагогическата дейност на педагога
1Личностно -ориентировачен модел на общуване между педагог и дете в музикално-възпитателния процес определя характеристиката на педагогическата му дейност:• осигуряване на условия за развитие и разгръщане на музикалните възможности и тяхното оптимално използване в музикалната дейност, разгръщана като субектна дейност на детето;*музикалните знания, умения и навици, осигуряващи участието на детето в музикалната дейност, насочват дейността на педагога към по-голяма самостоятелност и самоконтрол у детето, към изграждане на собствен познавателен стил, отговарящ на степентта на неговото развитие.
*Пренасяне акцента на музикално-педагогическата дейност върху музикалното развитие на детето чрез включване в съвместна музикална дейност с педагога, където то възприема, осъзнава, преживява, оценява музикалното изкуство.
*Приобщаването , усвояването на музикалното изкуство се реализира чрез включване на детето в собствена музикална дейност, която зависи от неговата активност, насоченост, т.е. учене чрез преживяване на създадените ценности.
*Осигуряване на децата постепенно преминаване от активно подражание към самостоятелно решение, изпълнение. Специфичност на предлагания модел на дейността на педагога е, че педагогическото взаимодействие, процесът на учене се реализира в и чрез музикалната дейност. Музикалната дейност се определя като активност на човека, насочена към постигане на съз-нателно поставена цел, свързана с удовлетворяване на неговите музикални потребности и интереси.
Основни форми на музикалната дейност, утвърдени в обществено-историческата музикална практика на човечеството, са: 1) възприемане (слушане) на музика; 2) изпълнение на музика; 3) съчиняване (творчество) на музика. Първата форма може да се оха-рактеризира като рецептивна, втората - репродуктивна, третата - продуктивна.
Възприемането на музика някои автори определят като ключова, тъй като тя стой в основата на останалите две, чието съдържание, качество и резултатност зависят от нея.Възпроизвеждането, или изпълнение на музика е най-разнообразна форма на музикална дейност - изпълнение на музика с глас, с инструмент, с движения.Творчеството, съчиняването на музика е онази форма на музикалната дейност, която изисква не само високо равнище на музикално развитие, но и много теоретични знания. Творческата музикална дейност по съдържание е най-богата и може да намери място в музикалното развитие на децата. В предучилищна възраст детското музикално творчество има специфични черти, задачи и особености. Във всяка възраст, във всеки период на музикалното развитие една от формите на музикалната дейност има най-голямо, водещо значение за музикалното развитие на детето. През ранна възраст основна форма на музикалната дейност е възприемането на музика. Детето натрупва опит, умения, навици и желание за възпроизвеждане на музика. В предучилищна възраст основна форма на музикалната дейност е изпълнителската. В процеса на пеене, на музикално-ритмичната дейност, на свирене с детски инструменти се зараждат и развиват способности, които подготвят децата за преминаване и включване в нова форма на дейността - музикалнотворческата. Д. Б. Елконин подчертава, че когато се говори за водеща дейност и нейното значение за развитие на детето, това не значи, че останалите форми на тази дейност отпадат и не се осъществява развитие и в други насо-ки. Според него в живота на детето възникват нови форми на дейността, ново отношение към света. Тяхното възникване и преминаване.като основни не отменя в никакъв случай съществуващите, а само сменя техните места в общата система на отношението на детето към действителността, което става по-богато.Моделът на музикално-педагогическата дейност на педагога се основава на специфичността на музикалното изкуство като въздействие, език, общуване, преживяване, оценяване.
В/ СЪВРЕМЕННИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ТЕХНОЛОГИИ В съвременните условия на детската градина особено голямо значение придобива създаването на диагностични методики, чрез които може да се определят и оценят различните страни на музикалността на детето. Това е тясно свързано с необходимостта да се определи съдържанието на музикалното възпитание, програмата, целяща музикалното развитие на децата, научно-обосновани ефективни методи и форми на педагогическото взаимодействие, оттоварящи на индивидуалното равнище на музикалното развитие на всяко дете. Методика за оценка и контрол на музикалното развитие на децата от ранна и предучилищна възраст не само констатира, но и се проследяват качествените изменения в развитието на музикалните способности на едно и също дете. Това позволява не само да се обследва комплексно музикално развитие на всяко дете, а и да се прогнозира неговото по-нататъпшо развитие.
Програмата на музикалното възпитание е логически модел на многостранния музикално-педагогически процес, при който педагогът осигурява последователност и успешност на музикалното развитие и музикалната възпитаност на децата, фиксирана в задачи съобразно степента на тяхната музикална компетентност, които децата усвояват в организирани или спонтанно възникнали педагогически ситуации, чрез овладяване на различните форми на музикална дейност.Следователно програмата се разглежда от една страна като способ за систематизация на музикалновъзпитателните задачи, а от друга -като способ за изграждане на методична система за тяхното усвояване. Важно е да се установи последователност в: а) музикалното развитие на всяко дете; б) усвояване на знания за музикалното изкуство от всяко дете; в) овладяване на оперативната структура на отделните форми на муз. дейност от всяко дете. В съвременните концепции и-програми за възпитанието на децата от ранна и предучилищна възраст предложените программ са разработени преди всичко на основа на въз-растовия подход, т.е. възрастово разпределение на задачите на музикалното възпитание. Това "затваря" пътя на индивидуално-личностния подход, макар той много усърдно да се за-щитава в тези концепции. В съвременната педагогика детето се разглежда като съвкуп-ност от индивидуални и възрастови изяви, т.е. трябва да се престане да се гледа на детето като на 5-годишното, 6-годишното дете, а във всяко дето да се установят качествата, способностите, присъщи именно на него, на неговата индивидуалност.
Г/ Организация на музикално - педагогическата дейност на педагога Музикалнопедагогическата дейност на педагога преминава на три равнища:
Първо - диагностичната дейност е "опознавателна", свързана с набирана информация за музикалното развитие на децата , т.е . създаване на информационна основа , върху която се изгражда дейността на педагога в следващите две равнища.
Второ - организационата дейност е свързана с анализирането на получената информация, т.е. на основа, на която педагога разработва програма, насочена към по-нататъшното музикално развитие на конкретната група деца, програма на действията на педагог и на деца.
Трето - методичната дейност е свързана с изпълнението на съставената програма с подходящи форми на организиране на педагогическото взаимодействие, с ефективни методи и средства, осигуряващи овладяването на формите на музикалната дейност и музикалното развитие на всяко дете.

8. ФОРМИ НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МУЗИКАЛНО- ПЕДАГОГИЧЕСКОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА - Педагогическото взаимодействие на педагога и децата в процеса на музикалната дейност се осъществява в музикалното занимание, педагог. ситуация и работа в музикалното ателие.А) Музикалното занимание е динамична и вариативна форма на МВ, на специфично организирано педагогическо взаимодействие в процеса на музикалната дейност. Чрез активно участие в него децата усвояват музикалния език, овладяват знания за муз. изкуство, развиват музикалните си способности, добиват музикални умения за изпълнение, съчиняване и преживяване на музикални творби. То се организира и провежда от педагога който подбиразадачите, съдържанието, структурата на заниманието, методите, похватите и музикалния материал съобразно степента на музикалното развитие на децата.Специфично за музикалното занимание е това, че: 1) в него се включват различии форми на музикална дейност (възприемателна, изпълнителска, творческа); 2) в него се реализират задачи при всяка форма на муз. дейност, като се ползват специфични за всяка една от тях методи и методични похвати; 3) в него се включва различен музикален репертоар (песни, муз. игри, муз. творби за слушане), който е на различно равнище на усвоеност от децата. В зависимост от състава на децата муз. занимания са: 1) фронтални, включват всички деца от една възр.гр; 2) групови, включват 6-10 деца; 3) индивидуални ; 4) обединени, в които се включват деца на различна възраст. Възрастовите възможности, равнището на развитие на музикалността, задачите, свързани с музик. развитие на децата, които се осъществяват в дадено музикално занимание, определят неговото съдържание и структура.При музикалното занимание към дадената тема са насочени различии форми на музикалната дейност, различии художествени дейности. Спокойната атмосфера при провеждане на музикалното занимание поставя изисквания и към обстановката, в която се провежда. На 1во място това се отнася до разположението на децата (седнали, прави, в кръг, в полукръг, шахматно), което се определя от формата на муз. дейност. На 2ро място това включва организацията на раздаването или вземането на материалите, които децата ползват при различии дейности. На 3то място трябва да се промисли кога и как ще се ползват различните материали, необходими за онагледяване (картини, играчки, предмети и т.н.).
Б/ МУЗИКАЛНО -ПЕДАГОГИЧЕСКИ СИТУАЦИИ Като основни форми за организиране на педагогическото взаимодействие широко се предлагат педагогическите ситуации (планирани, преднамерени, непланирани), занятия, занимания, музикалното ателие, развлечения, празници и т.н..Музикалното възпитание е възпитание чрез и на музикалното изкуство, при което се създава уникален индивидуален човешки опит и качества, осигуряващи взаимодействието между детето и света, детето и музикалното изкуство, овладяно като език, общуване и преживяване. Музикалното възпитание е процес, при който в различна степен преднамерено и систематизирано се формира у детето музикална компетентност. Следователно формите на организиране на педагогическо взаимодействие в съвместна музикална дейност на педагога и детето трябва да осигурят психо-педагогически условия за:- привлекателни и емоционално наситени ситуации, при които се премахва традиционното противопоставяне на игра и учене, като обучението отстыги на непредна-мереното усвояване, където чрез играта постепенно се овладяват елементи на учене;- разкриване на музикалните възможности на децата, изявени в различии форми на музикална дейност; - включване на детето в личностно значима за него форма на музикална дейност, при която то осъзнава, преживява и оценява музикалното изкуство; - осмислено усвояване на музикалния език и оперативната структура на музикалната дейност; - стимулиране на детето към глобално възприемане на музикални обекти и явления, към добиване знания за музикално изкуство, които осигуряват възможност и пораждат потребност от нови знания и самоусъвършенстване на умения и способности; - активно развитие на възможности за самостоятелни решения и пренос на знания и умения в нови житейски ситуации; - емоционално благополучие, изразено в радостни преживявания от общуването с музикалното изкуство, радост от взаимодействието с педагога в съвместна музикална дейност; - зачитане на детската позиция, чувства, личностно отношение и право да определя в каква, колко и с кого ще участва в музикалната дейност; - формиране на механизми за саморегулация и стимулиране на инициативността, самостоятелността и самоорганизираността; - равноценност на всички форми на музикална дейност (възприемателна, изпълни-телска, творческа); - дискретност на педагогическото присъствие и отсъствие на внушение; адаптиране на действията на педагога към ритъма, темпото на усвояване на музикалния материал от всяко дете; - свобода на детето за включване и изключване, влизане и излизане като участник в една или друга форма на педагогическо взаимодействие. Планираните музикално- педагогически ситуации имат занимателен характер, непринуденост и наситеност с емоционалност, увлеченост на децата. Специфично за тях е, че в тях се включват различни форми на музикалната дейност:-при всяка форма на музикалната дейност се реализират задачи, като се ползват специфични за всяка една от тях методи и методични похвати; - се включва различен музикален репертоар /песни, танци, музикални творби за слушане и съпровод с детски музикални инструменти/, който е на различна степен усвояемост от децата.В зависимост от състава на децата музикално- педагогическите ситуации биват: -фронтални, тъй като се включват всички деца от една възрастова група;- групови, в които се включват 6-10 деца;- индивидуални / не повече от 3-4 деца/;- обединени, в които се включват деца на различна възраст.Специфичност на провежданите музикално- педагогическите ситуации с деца от различни възрасти: -при деца от ранна възраст и 3-4-год възр. те имат съжетен характер, използват се предимно игровите и нагледно- действените похвати; - при 4-5-год. деца се застъпват различните изкуства не само като средство за поддържане интереса на децата, а и като средство за изразяване на настроението и преживяването на музика; -при 5-7 год. деца те се отличават с по-голямо разнообразие както по отношение на използвания музикален материал, така и по активността на децата. Анализирането, интерпретирането и овладяването на елементите на музикалния език, жанрове в музиката и творчеството на отделните композитори и изпълнители заемат голямо място в тях. Преднамерената музикално- педагогическа ситуация е предизвикана от педагога, организирана като"музикален момент", насочен към възприемане на музика, към развитие на съответни музикални способности, към овладяване на разучаваните музикални творби, танци, игри. Непреднамерената музикално- педагогическа ситуация възниква по инициатива на дадено дете или група деца. Те сами намират формата на организация на своята музикална практика, методите, които използват и средствата за нейното осъществяване.Възникването и реализирането на непреднамерената музикално- педагогическа ситуация зависи от редица условия:-доколко в ДГ децата са владяли и ползват самостоятелно разучавания музикален материал;-доколко децата имат необходимите умения, навици и знания, за да ги използват в определена ситуация; - доколко в семейството и ДГ създават отношение у децата към муз.изкуство; - доколко децата както в семейството, така и в ДГ разполагат и могат да използват материална среда, която позволява реализирането на тяхните намерения; - доколко и какви музикални способности, умения и навици са развити у децата.

В/ РАБОТА В МУЗИКАЛНО АТЕЛИЕ- ХАРАКТЕРИСТИКА, ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОВЕЖДАНЕ, СПЕЦИФИЧНОСТ В РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА-
Характерситика - музикално ателие още кабинет, клуб, "стая на възможностите" е твърде интересна както за педагога така и за децата. Обикновено към музикалното ателие се насочват деца с подчертан интерес, желание към муз. изкуство, към определена форма на музикална дейност. Задоволяване на този интерес, на тази потребност налага те да бъдат ориентирани към определена разновъзрастова детска съобщност, обединена от относително еднаквия интерес и степен на развитие. Така в групата на "Веселите звънчета" са деца с подчертани вокални възможности и развитие на музикално-слуховите способности. В "Танцувайте с нас" са деца с изявени интереси към музикално-ритмичните движения и високо равнище на развитие на музикално-ритмичните способности, а в "Нашият оркестър" - деца, у които се наблю-дават наклонности към свирене с ДМИ Методите, които се ползват от педагога трябва да водят децата към мислене, разбиране, можене.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми музика ТММВ в ДГ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.