Теми музика ТММВ в ДГ


Категория на документа: Други


-ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОВЕЖДАНЕ Музикалното ателие често се превръща в "концертна зала", където изпълнители и слушатели задоволяват своята потребност от общуване с музика или в "музикално занимание с продължение", където децата получават онова, което не е било "достатъчно" за тях. При провеждането на горепосочените форми на педагогическо взаимодействие е желателно педагогът да се ориентира към методи, поставящи в активна позиция детето и създаващи условия за самостоятелно мислене. Методи, които да водят детето не към формално музикално изпълнение, а към овладяване на опорни знания и действане с разбиране. Съвместното решение, музикалното изпълнение на педагога и детето невинаги е педагогическо взаимодействие с продуктивен характер. Необходимо е да се използва система от методи, водещи детето не към "копиране" на дадения образец, а към неговото преобразуване, влагане на свой индивидуален стил в това изпълнение, т.е. да се при-влече опитът на детето и се стимулира самостоятелността при възприемане, анализира-не, обобщаване, обясняване, преживяване и оценяване на музикалното изкуство. Крайна-та цел на тази методична система е постепенното извеждане на детето към самостоятел-ност, самоконтрол и самоусъвършенстване, до освобождаване на детето от непрекъсна-тото педагогическо "опекунство". Това е възможно само ако в системата от методи е заложено овладяването на различии форми на музикална дейност чрез построяване на техни модели, в които са представени потребностно-мотивационният, целеполагащият, познавателният и контролиращият компонент.Педагогът в детската градина трябва да умее да отличава и се освобождава от "методичните предписания" за сметка на педагогическа технология на музикалната дейност, опираща се на установените в науката закономерности и характеристики на музикалното развитие. Формулата е "възприемане - разбиране - преживяване - можене". На педагога трябва да се посочи какво и защо да учи децата на това, но той решава как да го извърши.Свободата дава правото на педагога на самостоятелност при съставяне на свои варианти на програма, форми, методи, средства на педагогическо взаимодействие. -
СПЕЦИФИЧНОСТ В РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА - С децата, показали ниско равнище на музикално развитие, се сформира също група, където работата се води с цел повишаване тяхното музикално развитие.

9. Възприемане на музика:
а) Възможност за възприемане на музика в първите 7 години:Мусикалното Възпитание е психичен процес, при който музикалното произведение се отразява в съзнанието на човека при неговото възприемане, т.е. като образ то е психичен феномен.Музикалното възприемане е дейност, в условията на която възниква и се реализира музикалното възприятие като субективен образ, като субективно отражение на музикалното произведение. В музикално-педагогическата литература се отъждествява също така "слушане на музика" и "възприемане на музика".За възприемането на музиката се използват следните форми: а) слушане на музикални произведения в музикалното занимание - слушане като основен компонент на за-ниманието, слушане в процеса на разучаване на песен, музикална игра и танц, слушане на музикално-дидактичните игри за определяне музикално-изразните средства; б) слушане на музика в различните развлечения и празници; в) слушане на музика в различните моменти от живота на децата в детската градина. В проведени изследвания относно въздействието на музиката върху деца се установява, че тя представлява за тях обект, предизвикващ положителни емоции и насо-ченост на вниманието още през първата година от техния живот. Те се оживяват и откликват с движения на характера и контрастното звучене на музиката. През втората година от живота на детето се наблюдава изява на слухова съсредоточеност, но продължителното и непрекъснато "наблюдаване" на музикалния поток е трудност, която може да се преодолев чрез създаване на подходящи педагогически ситуации. В началото на втората година се създават условия за слухова съсредоточеност чрез нагледно-материал-на опора, т.е. педагогът изпълнява песента, като извършва движения с играчка (героят на песента) или движения, илюстриращи нейния текст. Децата слушат с удоволствие песента от началото до края й, извършват движения съобразно текста, и в края на втората година отгатват познатата песен именно чрез "илюстративни" движения или посочване на играчката.При слушането на песни и музикални пиеси децата постепенно се научават да съпоставят, да сравняват контрастни и сходни съотношения в музиката (тихо - силно, високо - ниско, бавно - бър-зо), да откриват и разпознават познатото от непознатото, новото във вече слушаните музикални произведения и да правят своята "преценка", да проявяват предпочитание. Емо-циите, пробудени от музикалното произведение у две-тригодишните деца, са твърде едно-образни. Обикновено те се изразяват в радостно възбуждение или спокойна съсредоточеност. В резултат на системна работа за обогатяване на музикалните впечатления и представи се разшйрява и разнообразява музикално-емоционалната отзивчивост у детето.Постепенно у 2-3-годишните деца се създават елементарни слушателски навици -слушат внимателно песента от началото до края, не разговарят по време на слушане на. музика, не пречат на останалите деца да слушат спокойно.Четири-петтодишните деца слушат с интерес песни и несложни инструментални пиеси, които предизвикват и поддържат радостни преживявания. У тях се развива способ-ността за сравнение между отзвучалата и звучащата в момента музика, между познатото и новото в звученето.Пет-шестгодишните деца все по-добре се ориентират в музикалния поток и в процеса на анализиране на музикално-изразните средства, на характера, настроението в произведението достигат до някои характеристики на музикалния образ. Те все по-често търсят аналогия между звученето и обектите, явленията от околната действителност. Като съпоставят тембъра, темпото и динамиката те започват да ги съотнасят към движенията на определени, познати за тях образи и явления от околната среда. Едва през шестата година децата търсят аналогия между музикално-изразните средства и характеристика-та на музикалния образ. В тази възраст децата не само отговарят на въпроси върху съдържанието на музикалната творба, но и анализират постъпките на героя, правят анализ на частите на произведението и т.н.
в) Методична система на слушането на музика:

Основа на методическата последователност при слушане на музика е изразителното изпълнение на музикалното произведение, предаващо неговия художествен замисъл. От точното, емоционално, изразително изпълнение зависи реализирането на поставените му-зикалновъзпитателни задачи, затова към педагога се предявяват високи изисквания за изпълнение. Важно е при първото общуване на детето с музиката от ранно детство да се открие за него светъл прозорец, да се предизвикват положителни емоции, потребност от повторни срещи с прекрасното. По-късно общуването с музика придобива нови, по-слож-ни форми емоционална осъзнатост, разбиране на идеите на произведенията, осмисляне на художествено-музикалната форма, отделяне на любими произведения, по-дълбоко съпреживяване на художествените образи. Постепенно става преход от първото радостно възприемане на музиката към различаване на художествения образ, взаимоотношения-та, разкрити в произведенията, към определяне на музикалната изразност. Този важен процес се обуславя от изпълнението на педагога с висока професионалност, собствено
емоционално отношение към музикалното произведение, проникване в неговите идеи, образи и на основата на това - художествена интерпретация, покоряваща малките слушатели. Само така може да се привлече детето към музикалното изкуство. Художественото изпълнение на музикалното произведение от педагога е оптимален метод за приобщаване на детето към музиката. То се явява средство за транслация, а педагогът като посредник между композитора и децата. Трудността на това емоционално-изразително изпълнение се усложнява от постоянното повторение от педагога на известния му музикален репер-тоар, който се явява за децата нов, а за педагога остава стар. За да не стой на равнището на равнодушно, автоматично изпълнение, педагогът трябва да се стреми да съхрани емоционална непринуденост и свежеет на изпълнението.В традиционната музикална педагогика се прилага методична система в центъра, на която стой "просвещението" на детето, даването на знания за структурната страна на музикалната творба, на музикалната форма в широк смисъл на думата (построение, из-разни средства) и формирането на музикалните умения. Познанието - пасивно (изпитва-не на радост от контакта с музикалната творба) или активно (определяне настроението, музикално-изразните средства) не води към формиране на естетическо отношение у детето. Необходимо е то, ползвайки своя музикален опит, да достигне до разкриване на емоциите, до вербализиране не на музикалната творба, а на собствените преживявания като емоционален резонанс от допира с музикалното изкуство.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми музика ТММВ в ДГ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.