Теми по анатомия


Категория на документа: Други










Скелетът е изграден от кости и техните свързвания.Той дава опора на тялото и играе пасивна роля в една от основните жизнени функции- движението. Скелетът е изграден от повече от 220 кости, които според формата си се разпределят в три групи: дълги, къси и плоски.Всяка дълга кост се състои от средна част - диафиза, и два края- проксимална и дистална епифиза. Диафизата е изградена от плътно костно вещество, което загражда широка кухина- cavum medullare. Епифизите са изградени от гъбесто костно вещество, покрито от тънък кортикален слой. Костните гредички се разполагат по направление на силите на разтягане и натиск.Епифизите притежават ставни повърхности за съчленяване със съседни кости. Преходният участък между диа- и епифизата се нарича метафиза.Вътрешно прилича на диафизите,а по вътршния си строеж на епифизите. Основни структурни елементи на всяка кост са костното вещество, надкостницата, костният мозък и ставният хрущял.Две трети от общото тегло на костите представляват неорганични соли, а една трета органични съставки, предимно белтъци във вид на колаген. Костното вещество образува извити пластинки с големина 1-2 мм, в които спирално се подреждат колагенни влакна, а между тях се разполагат неорганичните и органичните съединения. В кухини lacunae на основното вещество се намират костните клетки остеоцити, чиито израстъци се разполагат в тесни каналчета. Пластинките са подредени концентрично около надлъжно ориентирани канали (Хаверсови) и образуват колонки наречени остеони. Наредените плътно един до друг остеони, заобиколени с по-големи пластинки, изграждат плътното костно вещество substantia compacta, а гъбестото костно вещество(substantia spongiosa) най-често представлява деформирани остеони с разширени Хаверсови канали. В каналите се разполагат кръвоносни съдове, които преминават от един остеон в друг и към повърхността на костта- през Фолкмановите канали. Някои от костните клетки(остеобласти) участват активно в образуването на ново костно вещество, като произвеждат органични съединения, които се свързват с минерални соли в кръвта, докато други разрушават костното вещество и така формират кухините между костните гредички. Костния мозък запълва кухините на костите. Той бива два вида: червен и бял. Medulla ossium rubra - в детските кости и в кухините на спонгиозата при израстнали.Притежава строма от мрежеста съединителна тъкан и млади кръвни клетки.Medulla ossium flava- в диафизите на дългите кости, изграден от мастна тъкан.Надкостницата(periosteum) е външната обвивка на костите.Състои се от вътрешен камбиален слой, богат на остеобласти и кръвоносни съдове и външен фиброзен слой, изграден от влакнеста съединителна тъкан(Шарпееви влакна). Вътрепната обвивка(endosteum) покрива стените на диафизната кухина и гредичките на спонгиозата.Изграден от уплътнената строма костния мозък съдържаща остеобласти и остеокласти. Ставния хрущял(cartilago articularis) покрива гладките ставни повърхности и е изграден от хиалинен хрущял. Дебелината му е около 1-2 мм.Изграден е от хондроитинсулфат и колагенови влакна и се храни чрез ставната течност и съдове на подлежащата кост.
2. Развитие и растеж на костите.
Първоначално костите са изградени от мезенхимна тъкан. Една част от тях се вкостяват направо - десмална остеогенеза ( ключица, някои от черепните кости), а при останалите мезенхимната тъкан се замества с хиалинен хрущял, който по-късно се превръща в кост - хондрална остеогенеза. Осификацията на тези кости става по два начина: перихондрално - чрез отлагане на костно вещество под перихондриума (диафизите на дългите кости), и енхондрално - чрез образуване на костно вещество във вътрешността на хрущяла (епифизи и къси кости). При дългите кости има комбинирано вкостяване - пери- и енхондрално. Хрущялът се запазва само по ставните повърхности и в областта между метафизата и епифизата, cartilago epiphysialis. Той се изгражда от хиалинна зона, стълбеста зона, дегенерират под действието на ензими, отделяни от проникнали с кръвоносните съдове мезенхимни клетки, част от които се трансформират в остеобласти, които произвеждат органичните вещества на новообразуваното костно вещество. По този начин костите растат на дължина. Нарастването на костите на дебелина става чрез отлагане на костно вещество под камбиалния слой на надкостницата. Ратежният хрущял се отличава с наличието на гъсто разположени малки приплеснати хондроцити.С появата на костно ядро в епифизата тази зона се обособява като метаенпифизарен хрущял. Остеогенезата в епифизите започва преди и по-често след раждането с появяването на осификационен център. Тя протича по схемата на енхондралната осификация в диафазата. В резултат на десмалната и хондралната остеогенеза във всяка кост се появяват едно или няколко ядра. Редът на тяхното появяване и времето на сливането им са различни за отделните кости. Растежа на костите след раждането завършва към 20-25 годишна възраст. През това време костта претърпява големи промени в резултат на разрушаване и новообразуване на костно вещество.Нарастването на дългите кости на дебелина се осъществява чрез отлагане на костно вещество под надкостницата. Чрез дейността на остеобластите, намиращи се в ендоста и периферните участъци на костния мозък, костното вещество се разрушава и медуларният канал се разширява. Растежът на дължината на дългите кости се извършва чрез образуване на костно вещество на границата с растежния хрущял, който непрекъснато пролиферира, а по границите с костното вещество осифицира. След спиране на пролиферацията му той изчезва и растежът на костите спира. При някои ендокринни смущения това може да стане още в детска възраст. В тези случай индивидите остават с нисък ръст - джуджета.


Черепът представлява скелета на главата.Той образува кухини, в които се разполагат главният мозък и сетивните органи. Наред с това черепните кости образуват костна основа на началните отдели на дихателната и храносмилателната система- носната и устната кухина.Съответно на своите функции черепът се разделя на две части- мозъчен и лицев череп. Мозъчният череп на човека е два пъти по-голям от лицевия.Още на третата седмица от ембрионалния живот се образува т.нар. ципест мозъчен череп. Образуваните черепни кости сформират черепния покрив(calvaria). През втория ембрионален месец се оформят първичните хрущялни зачатъци на черепа, изграждащи черепната основа(basis cranii). Chondrocranium > neurocranium > viscerocranium. Кости на лицевия дял: - Слъзна кост(os lacrimale) Представлява чифтна костица от медиалната стена на орбитата.Огражда sulcus lacrimalis чрез crista lacrimalis post. -Горна челюст( maxilla). Най- голямата чифтна лицева кост.Състои се от тяло и четири израстъка. Corpus maxillae представлява средната куха част на костта.Притежава четири повърхности: предна facies anterior (fossa canina, foramen infraorbitale), задна facies infratemporalis (tuber maxillae, foramina alveolaria maxillae), горна facies orbitalis (sulcus infraorbitalis), медиална facies nasalis (sulcus lacrimalis, crista conchalis, hiatus sinus maxillaries. Израстъците са proc. Frontalis- насочен нагоре, proc. Zygomaticus- насочен латерално, proc. Palatinus- хоризонтален израстък и proc. Alveolaris- зъбен израстък.Яблачната кост, os zygomaticum е чифтна с три повърхности: facies lateralis, facies temporalis I facies orbitalis.Костта притежава два израстъка: proc. Temporalis и проц. Frontalis. Небцовата кост оs palatinum е чифтна кост,разположена между горната челюст и proc. Pterygoideus.Състои се от две пластинки- lamina horizontalis и lamina perpendicularis, които срещайки се образуват proc. Pyramidalis.Долна носна мида concha nasalis inferior е чифтна кост, представлява извита костна пластинка, чийто горен ръб се прикрепва към тялото на горната челюст. Притежава три израстъка: proc. Lacrimalis, proc. Maxillaries и proc. Ethmoidalis.Ралника vomer изгражда задната част на носната преграда septum nasi. Горния по-къс ръб, margo superior се разширява тилно и образува alae vomeris, които залягат към тялото на os sphenoidale. Margo inferior стига до твърдото небце, a margo anterior е свободен. Долната челюст mandibula е единствената подвижно свързана кост в черепа.Състои се от няколко части: corpus mandibulae, pars alveolaris, ramus mandibulae, procesus coronoideus и proc. Condylaris. Костта притежава canalis mandibulae, започващ с foramen mandibulae и завършваш с foramen mentale. Подезичната кост os hyoideum се разполага под долната челюст и се прикрепва към скелета чрез връзки и мускули.Състои се от тяло, corpus ossis hyoidei,на задния край на което се намират corni majus i corni minus.

Горната челюст е най-голямата чифтна кост на лицевия череп.Състои се от тяло и четири израстъка.Corpus maxillae представлява средната куха част на костта.Притежава четири повърхности: предна, facies anterior, по която се намират fossa canina и foramen infraorbitale.Медиално завършва с incisura nasalis, чийто ръб се издава напред- spina nasalis ant.По горната повърхност, facies orbitalis, се намира sulcus infraorbitalis, който продължава в canalis infraorbitalis.Задната повърхност, facies infratemporalis, притежава изпъкнала част, tuber maxillae, по която се намират foramina alveolaria maxillae.Медиалната повърхност, Facies nasalis, е обърната към носната кухина. По нея се намират sulcus lacrimalis, crista conchalis- за долната носна мида, и hiatus sinus maxillaris. Proc. Frontalis е насочен нагоре и отвън притежава crista lacrimalis anterior, а отвътре- crista ethmoidalis. Proc. Zygomaticus е насочен латерално. Proc, palatines е хоризонтален израстък, който изгражда предните две трети на твърдото небце. По горната му повърхност се намира crista nasalis, а по долната - spinae palatinae и sulci palatine. В предната част лежи foramen incisivum. Proc. Alveolaris е зъбният израстък. Той притежава кухини, alveolae dentales, които са разделени чрез septa interalveolaria. В кухините на многокоренните зъби се намират septa interradicularia, отделящи отделните корени. Странично изпъкват juga alveolaria, а ръбът на израстъка образува arcus alveolaris.Долната челюст, mandibula, е единствената подвижносвързана кост на черепа. Състои се от няколко части. Corpus mandibulae се издава напред с protuberantia mentalis. По-назад от нея лежи foramen mentale, преден отвор на canalis mandibulae. По вътрешната повърхност се намира linea mylohyoidea, която разделя fossa sublingualis и fossa submandibularis. В предния край се виждат spinae mentales, а под тях fossa digastrica. Pars alveolaris образува arcus alveolaris и съдържа кухините за зъбите, alveolae dentales, разделени чрез septa interalveolaria, а при многокоренните зъби и чрез septa interradicularia. Ramus mandibulae се разполага под ъгъл спрямо тялото, angulus mandibule. По външната му повърхност се намира tuberositas masseterica, а по вътрешната- tuberositas pterygoidea. Клонът завършва с два израстъка: proc. Coronoideus и proc. Condylaris. Последният се състои от caput mandibulae и collum mandibulae, по който се намира fovea pterygoidea.По вътрешната страна на клона лежи foramen mandibulae и sulcus mylohyoideus. Костта притежава canalis mandibulae, който започва с foramen mandibulae и завършва с foramen mentale.

Черепът представлява скелета на главата.Той образува кухини, в които се разполагат главният мозък и сетивните органи. Наред с това черепните кости образуват костна основа на началните отдели на дихателната и храносмилателната система- носната и устната кухина.Съответно на своите функции черепът се разделя на две части- мозъчен и лицев череп. Мозъчният череп на човека е два пъти по-голям от лицевия.Още на третата седмица от ембрионалния живот се образува т.нар. ципест мозъчен череп. Образуваните черепни кости сформират черепния покрив(calvaria). През втория ембрионален месец се оформят първичните хрущялни зачатъци на черепа, изграждащи черепната основа(basis cranii). Chondrocranium > neurocranium > viscerocranium. Кости на мозъчен дял- Тилната кост os occipitale се състои от следните части: pars basilaris(clivus, tuberculum pharyngeum), partes laterals ограждащи странично foramen magnum, squama occipitalis и следните отвори и канали: foramen magnum, canalis condylaris, canalis hypoglossi. Клиновидната кост, os sphenoidale изгражда част от черепната яма. Състои се от четири части: corpus, ala minor, ala major, proc. Pterygoideus и следните отвори и канали: canalis opticus, foramen rotundum, foramen ovale, foramen spinosum, canalis pterygoideus.Слепоочната кост os temporale е чифтна кост, която се състои от три части : pars petrosa, pars tympanica и pars squamosa. Pars petrosa e основна част на костта.Състои се от пирамида с три повърхности(facies anterior facies posterior и facies inferior) и заоблен израстък(proc. Mastoideus).Канали и отвори на слепоочна кост: canalis caroticus, canalis mastoideus, canalis musculotubarius, canalis n. petrosi majoris и canalis n. petrosi minoris. Теменната кост os parietale е чифтна кост. Външната и повърхност, facies externa, е гладка и изпъкнала вътрешната и facies interna притежава 4 ръба= margo frontalis, margo occipitalis, margo sagittalis и margo squamosus.Челната кост, os frontale, се състои от три части: squama frontalis, която притежава гладка и изпъкнала напред повърхност, facies externa, pars nasalis, където се намира sinus frontalis и pars orbitalis, която е чифтна и образува горната стена на орбитата. Решетъчната кост, os ethmoidale, се състои от три части: lamina cribrosa, притежаваща мнжество отвори.От средата й се издига crista galli, която напред се разширява ограждайки foramen cecum. Lamina perpendicularis се спуска към носната кухина и образува горната част на носната преграда. Labyrinthus ethmoidalis е съставен от множество кухини с тънки костни стени, cellulae ethmoidales. Латерално те се ограждат от lamina orbitalis, която образува част от стената на орбитата. Две извити пластинки, concha nasalis sup. и concha nasalis media, изхождат от медиалната стена на лабиринта и се вдават към носната кухина



Черепният покрив, calvariа, е образуван от ossa parietalia, част от squama occipitalis и squama frontalis. Костите са съединени чрез sutura sagittalis, sutura lambdoidea и sutura coronalis. По външната повърхност се намират tubera parietalia, foramina parietalia и част от linea temporalis sup., а по вътрешната - sulcus sinus sagittalis sup. и встрани от него - foveolae granulares и множество sulci arteriosi. При черепа на новородено между теменните кости и раздвоената squama на челната кост се разполага fonticulus anterior, а в задната част между теменните и тилната кост- fonticulus posterior.

На черепната основа, basis cranii, се различават две повърхности: basis cranii interna и basis cranii externa.По вътрешната повърхност, basis cranii interna, се оформят три черепни ями, една от които е предната черепна яма, fossa cranii anterior. Тя стига назад до ръба на ala minor и tuberculum sellae. Изградена е от partes orbitales на os frontale, lamina cribrosa и ala minor. Отворите на предната черепна ямка са отворите на lamina cribrosa към носната кухина и foramen cecum.


На черепната основа, basis cranii, се различават две повърхности: basis cranii interna и basis cranii externa.По вътрешната повърхност, basis cranii interna, се оформят три черепни ями - предна, средна и задна черепна яма. Средната черепна яма, fossa crania media, е съставена от една средна част и две странични. Назад стига до dorsum sellae и margo superior на пирамидата. Средната част, sella turcica, се образува от fossa hypophysialis, dorsum sellae и tuberculum sellae, а встрани стига до sulcus caroticus. Страничните части се изграждат от ala major и facies anterior на пирамидата и част от squama temporalis. Отвори и кухини на средната яма: canalis opticus към орбитата, fisura orbitalis sup. към орбитата, foramen rotundum към fossa pterygopalatina, foramen ovale, foramen spinosum i dr.

Задната черепна яма, fossa cranii posterior, е изградена от os occipitale и facies posterior на pars petrosa. Отвори на задната ямка: foramen jugulare, porus acusticus internus, canalis condylaris, canalis hypoglossi, canalis mastoideus, foramen magnum.


На черепната основа, basis cranii, се различават две повърхности: basis cranii interna и basis cranii externa. На външната повърхност, се различават следните отдели- преден среден и заден отдел. Предната част стига до задния ръб на твърдото небце. Изградена е от proc. Alveolaris, proc. Palatines maxillae и lamina horizontalis ossis palatine. Костите на небцето се свързват чрез sutura palatine mediana и sutura palatine transversa. Отвори и канали на предната част: foramen incisivum- към носната кухина, foramina palatine с canalis palatines major - към fossa pterygopalatina. Средната област се ограничава назад до линията, свързваща върха на proc. Mastoideus с предния ръб на foramen magnum. Изгражда се от proc. Pterygoideus, ala major, facies inferior partis petrosae, pars basilaris на тилната кост и от squama temporalis. Отвори и канали на средния отдел: choanae- къем носната кухина, foramen ovale, foramen spinosum, foramen lacerum, canalis caroticus, canalis musculotubarius, foramen stylomastoideum, foramen jugulare, canaliculus tympanicus, canalis pterygoideus. Задният отдел, наречен още тилен, е изграден от os occipital и част от proc. Mastoideus на os temporale. Отвори и канали на тилната част: foramen magnum, canalis hypoglossi, canalis condylaris, canalis mastoideus.
оо
На страничната повърхност, norma lateralis, се различават три ями - слепоочна, подслепоочна и крилонебцова яма. Слепоочната, fossa temporalis, стига до arcus zygomaticus, а нагоре до linea temporalis sup. Изгражда се от squama temporalis, част от os parietale, os frontale и от ala major. Подслепоочната, fossa infratemporalis се разполага под crista infratemporalis. Оградена е медиално от proc. Pterygoideus и corpus maxillae, отгоре от ala major, латерално от os zygomaticum. Отвори и канали на подслепоочната яма: fissure orbitalis inf. , foramina alveolaria maxillae, foramen zygomaticotemporale. Крилонебцовата яма, fossa pterygopalatina лежи медиално от подслепоочната. Изградена е от corpus maxillae, ala major, proc. Pterygoideus, lamina perpendicularis ossis palatine. Каналите и отворите на крилонебцовата яма са foramen sphenopalatinum, canalis palatines major, fissure orbitalis superior, foramen rotundus и canalis pterygoideus.


Орбитата, orbita, се намира на лицевата повърхност на черепа, norma frontalis, и представлява чифтна кухина, входът на която, aditus orbitae, се образува от margo supraorbitalis и margo infraorbitalis. Притежава четири стени: горна- pars orbitalis ossis frontalis и ala minor; долна- corpus maxillae, os zygomaticum и proc. Orbitalis ossis palatine; латерална- os zygomaticum и ala major; медиална- proc. Frontalis maxillae, os lacrimale, lamina orbitalis ossis ethmoidalis и част от corpus ossis sphenoidalis.Отвори и канали на очницата: fissure orbitalis superior, fissure orbitalis inferior, canalis opticus, canalis infraorbitalis, canalis nasolacrimalis, foramen ethmoidale ant., foramen zygomaticoorbitale.

Костният скелет на носната кухина, cavum nasi ossei, се разделя от преграда, septum nasi ossei.Тя се изгражда от vomer и lamina perpendicularis ossi ethmoidalis. Всяка половина от носната кухина има четири стени: горна- os nasale, lamina cribrosa и corpus sphenoidalis; долна- твърдото небце; медиална- носната преграда; латерална- os ethmoidale, corpus maxillae, lamina perpendicularis ossis palatine, lamina medialis, proc. Pterygoidei. По тази повърхност залягат трите носни миди, conchae nasals, които ограждат носните ходове. Meatus nasi inferior се намира под долната носна мида. В него се отваря canalis nasolacrimalis. Meatus nasi medius се разполага под средната носна мида. Тук се намира hiatus sinus maxillaries, който се прегражда от bulla ethmoidalis и proc. Unicinatus. Между тях се образува hiatus semilunaris, в който се отварят sinus maxillaries, sinus frontalis и cellulae ethmoidales. Meatus nasi superior се намира под горната носна мида. Тук се отварят sinus sphenoidalis и cellulae ethmoidales post. Отвори и канали: отвори на lamina cribrosa, foramen sphenopalatinum, canalis incisivus, canalis nasolacrimalis.


Различаваме два основни начина на свързване на костите: synarthrosis (непрекъснато свързване) и diarthrosis (прекъснато свързване). В зависимост от тъканта, която свързва костите,се различават няколко вида synarthrosis. Синдезмозите включват връзки, представляващи свързвания между костите от фиброзно-компактната съединителна тъкан.Например lig. Stylohyoideum, който е тънък и дълъг, започва от шиловидния израстък и се залавя към малките рога на подезичната кост. Понякога синдезмозите могат да съдржат значително количество еластични влакна. Те са широки връзки които съединяват костите на знацителна дължина.Към синдезмозите се отнася също така фонтанелите на черепа и зъбноалвеоларната синдезмоза при корените на зъбите, покрити с цимент, с алвеолата. С възрастта тази връзка отслабва и зъбите се разклащат. Шевовете, suturae, съединяват костите на черепния покрив и лицевия череп.Те са образувани от къси влакна плътна съединителна тъкан, минаващи между ръбовете на съседни кости и проникващи в тях. С възрастта шевовете се вкостяват вследствие на заместване на фиброзно-компактната съединителна тъкан от костна тъкан. В зависимост от релефа на шевовете и начина на прилягане на съединяващите се ръбоове на костите се различават три вида шевове- назъбен, люспест и гладък шев.Хрущялните свързвания, juncturae cartilagineae, са разновидност на финоброзните връзки, образувани от хрущялна тъкан. Сред хрущялните връзки се различават синхондрози и симфизи.Синхондрозите се образуват от плътни прослойки хиалинен хрущял, съединяващи ръбовете на костите и ограничаващи подвижността. Те са широко разпространени в скелетната система на децата и подрастващите- съединяват частите на костите. Симфизите са образувани от влакнест хрущял, като във вътрешността на хрущялната пластинка има кухина. Такива свръзки се наблюдават между телата на прешлените.


Най-разпространено е подвижното свързване чрез стави. Ставата (diarthtosis, articulatio) се изгражда от следните структурни елементи: Ставните повърхности, facies articulares, представляват гладки костни повърхности, които са покрити с хиалинен хрущял.Обиквновено те си съответстват по форма. При разлика във формата на допиращите се ставни повърхности между тях се влагат плочки от влакнест хрущял (menisci); Ставната торбичка, capsula articularis, е изградена от два пласта: външен, membrana fibrosa, и вътрешен, membrane synovialis. Синовиалната мембрана притежава плътен повърхностен слой, съставен от фибробласто- и макрофагоподобни клетки. Тя отделя ставната течност, synovial, и резорбира попаднали в ставната кухина продукти на износване; Ставната кухина, cavum articulare, представлява пространство, затворено от синовиалната мембрана на ставната капсула и ставните повърхности на костите. Притежава по-ниско налягане и съдържа синовиална течност; Ставните връзки, ligamenta, са изградени от влакнеста съединителна тъкан. Те подсилват ставната капсула. Основните движения, извършвани в ставите са три вида- сгъване, разгъване, отвеждане, привеждане и вътрешно и външно завъртане. В зависимост от формата на ставните повърхности се различават: стави с една степен на свобода на движение - цилиндрични стави и макаровидни стави. Стави с две степени свобода на движение - елипсовидни стави и седловидни стави. Стави с три степени свобода на движение- кълбести стави. Обемът на движение зависи от разликата в големината на ставните повърхности, ширината на капсулата, наличието на връзки и мускули, които ограничават движенията.


Колоната на гръбначния стълб представлява ос на скелета и се изгражда от 33-34 прешлена - 7 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5 кръстни и 4-5 опашни. Кръстните и опашните прешлени срастват, образувайки кръстната и опашната кост. Шийните прешлени, vertebrae cervicales, имат сравнително малки тела, раздвоен proc. Spinosus и отвор foramen transversarium, в основата на напречните израстъци, които притежават tuberculum anterius и tuberculum posterius. Гръдните прешлени, vertebrae thoracicae, притежават дълги, извити надолу procc. Spinosi, от всяка страна по страничните повърхности на телата по две ямки за ребрата, foveae costales и ставна повърхност на proc. Transverses. 11 и 12 прешлен приличат на поясни прешлени, но се отличават от тях по наличието на foveae costales. Поясните прешлени, vertebrae lumbales, освен масивни тела и плосък хоризонтален proc. Spinosus имат допълнителни израстъци: proc. Accessories- в основата на напречния израстък, и proc. Mamillaris- по задната страна на proc. Articularis sup. Кръстните прешлени, vertebrae sacrales, при израсналия индивид са сраснали и образуват кръстната кост, os sacrum. Тя има триъгълна форма.По предната и повърхност, fascies pelvina, се намират lineae transversae, а встрани от тях- четири чифта отвoри, foramina sacralia pelvina. По facies dorsalis се виждат няколко гребена: crista sacralis mediana от бодилестия израстък, crista sacralis intermedia от ставните израстъци на кръстните прешление и crista sacralis lateralis от напречните израстъци. Притежава канал, canalis sacralis на върха на костта. По страничните повърхности се намират по една facies auricularis за свързване с хълбочната кост. Oпашната кост, os coccygis, е образувана от срастването на 4-5 опашни прешлена и чрез cornua coccygea се прикрепва към кръстната кост. Свързването на отделните прешлени става по три начина: 1. Съединения между телата на прешлените- те се осъществяват от двете надлъжни връзки и междупрешленния диск- lig, longitudinale anterius, lig. Longitudinale posterius и discus intervertebralis. 2. Съединения между дъгите и израстъцити, които се осъществяват посредством lig. Interarcualia, lig. Interspinalia, lig, supraspinalia и lig, intertransversaria. 3. Междупрешлени стави, art. Intervertebrales. Те се образуват от залягащите един към друг ставни израстъци. В гръдната област ставните цепки са приблизително във фронтланта плоскост, а в поясната - в сагитална. Ставните капсули се прикрепват по ръбовете на покритите с хрущял повърхности и върху тях няма ставни връзки.

Свързването на черепа с гръбначния стълб се осъществява чрез отделните стави: art. Atlantooccipitalis- fovea articularis superior massae lateralis - condylus occipitaleis, залавя се близо до ръбовете на ставните повърхности, membrane atlantooccipitalis anterior - от arcus ant. Atlantis към occipitale. Membrana atlantooccipitalis posterior- от arcus post. Atlantis към os occipitale. Art. Atlantoaxialis mediana - dens axis - arcus ant. Atlantis, lig. Transversum atlantis затваря две малки ставни кухини, съединява двете massae laterals и обхваща dens axis от задната страна.Lig, cruciform atlantis - представлява комплекс от връзки, върху които заляга membrana tectoria. Artt. Atlantoaxiales laterales- fovea art, inferior - facies art. Superior, залавя се близо до ръбовете на ставните повърхности, няма собствени връзки. Механика на ставите - извършват се три вида движения: навеждане напред и назад, навеждане встрани, вляво и вдясно, и завъртане.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по анатомия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.