Теми по анатомия


Категория на документа: Други



Скелетът на гръдния кош се образува от гръдната част на гръбначния стълб, 12 чифта ребра и гръдната кост. Гръдната кост, sternum, се състои от три части- manubrium sterni, горната част, притежаваща две изрезки за ключиците, incisurae claviculares, между които се разполага incisura jugularis. С манубриума се свързват и първите две ребра чрез incisurae costales; corpus sterni притежава изреазки, incisurae costales, за свързване с 2 и 7-мо ребро. Дължината и тялото на гръдната кост се свързват чрез хрущял, като образуват изпъкнал напред ъгъл, angulus sterni. На това място се прикрепва второто ребро; processus xyphoideus- мечовиден израстък, разположен в долнаия край. Рабрата, costae, са 12 чифта и се състоят от костна част, os costale, и хрущялна част, cartilago costalis. В зависимост от начина на свързването им с гръдната кост се различават: costae verae(1-7), истински ребра, които се свързват самостоятелно; costae spuriae(8-10), лъжливи ребра, хрущялите на които се свързват с този на седмото ребро, като образуват ребрена дъга, arcus costalis; costae fluctuantes( 11,12) плаващи ребра, които нямат връзка с гръдната кост.Os costale се състои от глава, шийка и тяло. Главата, caput costae, се намира отзад и при 2 до 10-то ребро притежава по две ставни повърхноси, разделени чрез crista capitis costae.1,11 и 12-то ребро се съединяват само с един прешлен. Шийката, collum costae, притежава гребен, crista colli costae. Тялото, corpus costae, има заоблен горен ръб, а по долния се намира бразда, sulcus costae. Най-изпъкналата назад част на тялото е angulus costae, по задната повърхност на който се разполага tuberculum costae, със ставна повърхност за напречния израстък на по-долния прешлен.Съединения на ребрата с гръбначния стълб: Art. Capitis costae- facies articularis capitis costae - foveae costales vertebrae. Залавя се по ръба на ставните повърхности. Lig. Capitis costae radiatum- от предната повърхност на caput costae към двата прешлена, с които е във връзка, и междупрешления диск. Lig, capitis costae intraarticulare- вътреставна връзка от crista capitis costae към discus intervertebralis. Artt. Costotransversariae- tuberculum costae - proc. Transverses, залавя се по ръбовете на ставните повърхности. Lig. Costotransversarium sup. - от crista colli costae към proc. Transversus на по-горен прешлен.Lig. costotransversarium sup.- от crista colli costae към proc. Transverses на същия прешлен. Движенията на ребрата спрямо гръбначния стълб се извършват едновременно в двете стави. При повдигане на реброто предния край се измества напред и встрани. Съединения на ребрата с гръдната кост: първото ребро сраства с manubrium sterni чрез хрущял, а от 2 до 7 се съединяват чрез стави. Art. Sternocostalis- incisura costalis- cartilage costalis, къса, залавя се за ръбовете на ставните повърхности( 2 до 7-мо ребро ). Art. Interchondralis- между хрущялите на 8-10-то ребро.

17.
Костите на черепа, с изключение на долната челюст, имат фоброзни съединения. Покривните кости на черепа са свързани помежду си чрез фиброзна съединителна тъкан- синдесмоза. Костите на основата на черепа се свързват посредством хрущялна тъкан- синхондроза. С напредване на възрастта някои биват замествани от костна тъкан, образувайки шевове, а други си остават синхондрози. Сред синдесмозите биват и фонтанелите.Също така, чрез люспести и назъбени шевове се съединяват костите на черепния покрив. Костите на лицевия дял най-често са съединени чрез гладки шевове, осигуряващи точно и равно стиковане на ръбовете.Долната челюст е единствената подвижно свързана кост на черепа, като тя се свързва с него чрез чифтната долночелюстна става, articulatio temporomandibularis. Образува се от главата на долната челюст, caput mandibulae, от долночелюстната яма, fossa mandibularis, и ставното хълмче, tuberculum articulare, на люспестата част на слепоочната кост. Главите на долната челюст имат ролковидна форма.Ставните повърхности са покрити с влакнест хрущял. В кухината на ставата заляга двойно вдлъбната влакнестохрущялна пластинка с овална форма- ставен диск, discus articularis.Той се сраства по окръжността със ставната капсула и разделя кухината на ставата на две части, които не са свързани помежду си- горна и долна. Всяка кухина е покрита съответно от горна синовиална мембрана, membrana synovialis superior, и долна, membrana sinovialis inferior. Долночелюстната става се усилва от следните връзки: lig. Laterale, lig. madiale, lig. Sphenomandibulare, lig. Stylomandibulare.Двете стави действат синхронно при отваряне и затваряне на устата. Отварянето на устата започва със завъртане на мандибулата около диска и завършва с плъзгане на диска върху tuberculum articulare.


Черепът на новороденото притежава редица особености. Той представлява 1/4 от височината на новороденото. При него отношението между мозъчния и лицевия дял е 8:1, докато при възрастен индивид то е 2:1. Това се дължи на слабото развитие на лицевия дял. Осификацията на костите е непълна. Челната кост на новороденото се състои от две части, които срастват през втората година, но в 9% от хората такова срастване изобщо не настъпва- съществува sutura metopica, а от там и метопични черепи. Долната челюст на новороденото се състои също от две части, съединени с хрущял, който вкостява през втората година от живота.Тя се характеризира с липсата на зъби и голям ъгъл между нейното тяло и клон ( около 150* ). По-късно с израстването на зъбите и появата на функция долночелюстният ъгъл намалява и при възрастни достига 120*. В черепните кости на новороденото липсват почти напълно костните пазухи. Те се появяват в различно време през първите години на живота. Особен практически интерес представляват остатъците от ципестия покрив у новороденото. Това са съединителнотъканни мембрани, разположени между отделните кости. Те образуват т.нар. фонтанели или вирчета. У новороденото с описват 6 такива фонтанели- 2 чифтни и 2 нечифтни.Двете нечифтни са предна и задна фонтанела.Предната фонтанела- fonticulus anteriror се разполага между двете части на челната и двете теменни кости, а задната фонтанела- fonticulus posterior- между двете теменни и тилна кост. Чифтните фонтанели са: fonticulus sphenoidalis anterolateralis и fonticulus mastoideus posterolateralis. Наличието на фонтанели създава възможност за разместване на черепните кости по време на раждането, при което размерите на главата намаляват и се улеснява преминаването и през родовия път. Задната фонтанела представлява водеща точка при нормалното раждане на плода. Фонтанелите се затварят през първите години от живота. Предно=страничните и задно-страничните се затварят най-рано(2 месец), задната през 2-3 месец а предната през 2-рата година. В педиатрията по затварянето на фонтанелите, и специално на предната, се контролира развитието на костната система на детето. След израстването на индивида се появяват и първите признаци на стареенето. То се характеризира с изтъняване на костите, намаляване на костното веществео и вкостяване на шевовете.След изпадането на зъбите, алвеоларните израстъци на двете челюсти атрофират и ъгълът на долната челюст се увеличава.

Рентгеновият образ на черепа се отличава с голяма сложност; сенките са резултат от множество проекционни наслоявания на различни по форма обекти. За неговото разбиране трябва да се имат предвид следните му особености: а) компактното костно вещество дава интензивна сянка; б) diplo на плоските кости дава значително по-слаба сянка; в) параназалните кухини, които са въздухоносни, са представени като рентгенови просветления; г) разположените близо до рентгеновата плака части на черепа дават значително по-плътна сянка. На задно-предна рентгенограма се наблюдава голямо наслояване на сенки. Най-ясно се представят плътните сенки на зъбите, яблъчните кости, надорбиталния и подорбиталния ръб. Околоносните кухини и очниците изграждат като просветления с характерна форма. При тази проекция непосредствено под сянката на margo infraorbitalis се намира масивната сянка на pars petrosa на слепоочната кост. Основата на предната черепна яма се изявява като дъговидна ивица с изпъкналост надолу и леко вълнообразен вид. На странична рентгенограма се виждат ясно редица анатомични обекти на черепа- зъби, челюсти, околоносни кухини, protuberantia occipitalis externa и др. При специална проекция се изледва долночелюстната става: нейната рентгенова ставна цепка е широка и има формата на легнала буква S. Страничната проекция се прилага и при изследване на турското седло - sella turcica; по неговата форма и големина се диагностицират редица промени в големината на хипофизата при патологични процеси. Във връзка с това вариациите в контура на хипофизната яма представляват определен практически интерес. Различават се две основни форми: а) инфантилна- стоящ овал б) зряла лежащ овал. На рентгенограмата шевовете и диплоичните вени дават просветления, които могат да бъдат неправилно преценени като фрактури на черепа. При новороденото редица черепни кости са представени от отделни части: долната челюст и челната кост от по две половини, а тилната- от множество костни фрагменти. Синусите не са развити- налице е само максиларният синус, който представлява кухина с големината на грахово зърно. Между костите на черепния покрив има широки пролуки, силно изразени в областа на фонтанелите. Към края на първата или през втората година, двете половини на долната челюст и на челната кост синостозират. Частите на тилната кост се сливат напълно в единна кост към 5-тата или 6-тата година от живота. В периферията могат да останат костни фрагменти през целия живот- ossa suturarum.През първата година се формира фронталният синус, през 3-4-ата година- клиновидният синус, а през първите няколко години последователно се развиват и клетките на решетъчния синус. Пролуките между костите и фонтанелите постепенно се стесняват и към края на втората година напълно изчезват. Към 18-тата година синостозират клиновидната и тилната кост в synchondrosis sphenooccipitalis.

Скелетът на раменния пояс се изгражда от ключицата и лопатката. Ключицата, clavicula, представлява S-образна кост, която се състои от тяло и два края. Медиалният край, extremitas sternalis, е изпъкнал напред, а латералният е изпъкнал назад. Лопатката, scapula, е плоска кост с три ръба: margo superior, margo medialis и margo lateralis.Костта има и две повърхности: предна, facies costalis и задна, facies dorsalis. Гръдно-ключичната става, art sternoclavicularis, свързва гръдната кост с ключицата.Връзки: lig. Sternoclaviculare ant/post, lig interclaviculare и lig costoclaviculare.Тя е става с три степени свобода на движение: повдигане-спускане, напред-назад, завъртане. Раменно-ключичната става, art. аcromioclavicularis е става с три степени свобода на движение: напред-назад, отвеждане-привеждане и завъртане. Раменната кост, humerus, изгражда скелета на мишницата.Състои се от няколко части: caput humeri, corpus humeri и condylus humeri + epicondylus lateralis/medialis.Раменната става, art. Humeri, е най-подвижната в човешкото тяло и притежава три степени свобода на движение: напред-назад, привеждане-отвеждане 90*, завъртане.Лъчевата кост, radius, се разполага по латералната страна на предмишницата и се свързва с китката. Състои се от caput radii, corpus radii и proc styloideus. Лакътната кост, ulna, се разполага по медиалната страна на предмишницата. Състои се от olecranon, proc coronoideus, corpus ulnae и caput ulnae. Лакътната става е сложна става, съставена от три части: art humeroulnaris, art. Humeroradialis, art. Radioulnaris proximalis.Притежава две степени свобода на движение: флексия-екстензия, пронанция- супинация.Скелета на ръката се изгражда от костите не предкитката, киткови кости и кости на пръстите. Китковите кости, ossa carpi, са осем на брой, подредени в две редици. Проксимална редица: os scaphoideum, os lunatum, os triquetrum, os pisiforme. Дистална редица: os trapezium, os trapezoideum, os capitatum,os humatum. Всяка една кост има характерна форма и шест повърхности: дорзална,дланна, проксимална, дистална,радиална и улнарна.Предкитковите кости,ossa metacarpalia, изграждат скелета на дланта и са 5 на брой.Костите на пръстите, ossa digitorum manus, имат basis, corpus и caput phalanges.Палецът притежава две фаланги,а другите пръсти по 3. Костите на ръката се свързват с няколко стави: проксимална киткова става, art. Radiocarpea; средна киткова става, art mediocarpea, като в двете киткови стави движенията се сумират и се извършват около две оси: флексия-екстензия, абдукция-аддукция; дистални киткови стави, art carpometacarpeae, която е седловидна става с 2 степени на своб. Движ : флексия-екстензия, абдукция-аддукция; стави на пръстите, artt. Digitorum manus: art. Metacarpophalangeae и art. Interphalangeae- макаровидни стави с една степен свобода на движение: флексия-екстензия.

Тазът при човека, pelvis, се изгражда от три кости- os sacrum и две os coxae. Безименната кост, os coxae, се състои от три части: хълбочната кост, os ilium, изгражда широката горна част на костта.Съставена е от тяло, corpus, и крило, alla ossis ilii; седалищната кост, os ischii, образува долната част и притежава тяло, corpus, и клон, ramus ossis ischii; срамната кост, os pubis, изгражда предната част и се състои от тяло, corpus, и два клона, ramus inferior и ramus superior. Костите на таза се свързват чрез две кръстно-хълбочни стави и лонното съчление: кръстно-хълбочна става, art. Sacroiliaca, е полуподвижна става с незначително движение на костите една спрямо друга.Състои се от lig. iliolumbale, lig. Sacroiliaca ventralia, lig. Sacroiliaca dorsalia, lig. Sacrospinale, lig. Sacrotuberale и др; лонното съчление, symphysis pubica, се състои от lig pubicum superius и lig arcuatum pubis.Бедрената кост, femur, се състои от три части- проксимална епифиза, диафиза и дистална епифиза. Бедрената кост се свързва с таза чрез бедрената става art. Coxae.Тя има три степени свобода на движение: флексия-екстензия, абдукция-аддукция и външна и вътрешна ротация.Състои се от lig. Iliofemorale, lig. Pubofemorale, lig ischiofemorale, zona orbicularis и lig capitis femoris. Капачето, patella, притежава широка част, basis patellae, и връх, apex patellae. Предната повърхност, facies anterior, е свободна,а задната, facies posterior, заляга към фемура. Костите на подбедрицата са голям и малък пищял. Големия, tibia, се разполага по медиалната страна на подбедрицата и е главна носеща кост. Малкият пищял, fibula, се намира по латералната страна на подбедрицата. И двете кости се състоят от проксимална епифиза, диафиза и дистална епифиза.Ставата която свързва femur-а с подбедрицата, се нарича колянна, art. Genus. Тя е става с две степени свобода на движение: флексия- екстензия, вътрешна и външна ротация. Екстензията се ограничава от изпването на кръстосаните връзки.Между фемура и тибията се влагат менискусите.Те имат форма на полуокръжност.Има два типа връзки- вътре- и извънставни. От първите са lig cruciatum ant. И lig cruciatum post, а от вторите- lig collaterale tibiale/ fibiale, lig patellae, lig pepliteum obliquum/arcuatum. Съединения на подбедрицата: art tibiofibularis и sindesmosis tibiofibularis. Костите на ходилото се делят на три групи: задходилни кости, предноходилни и фаланги.Те образуват два надлъжни лъча: медиален и латерален.Задходилни кости: скочна кост,talus; петна кост, calcaneus; ладиевидна кост, os naviculare; кубовидна кост, os cuboideum, клиновидни кости, os cuneiforme mediale/ laterale/ intermedium. От предходилните кости, ossa metatarsalia, най-дебела е първата а най-дълга втората.Костите на пръстите, ossa digitorum pedis, биват phalanx proximalis/media/distalis.Палецът има две фаланги, а останалите по три. Всяка фаланга притежава basis, caput и corpus.Ставите на ходилото са: горна скочна става,art talocruralis, с една степен свобода на движение: плантарна и дорзална флексия; долна скочна става, art talocalcaneonavicularis, с движение около една коса ос- флексия, аддукция и супинация - екстензия, абдукция и пронация.Останалите стави са : полуподвижни стави, amphiarthroses pedis; предходилни стави, art tarsometatarseae; стави на пръстите, art digitorum pedis.
 
Скелетните мускули образуват активната част на двигателния апарат. Те са изградени от напречнонабраздена мускулна тъкан, която чрез своето съкращение осъществява двигателната функция на тялото. Всеки мускул се състои от мускулно тяло и сухожилие. Тялото е изградено от паречно набраздени мускулни влакна, които се обединяват чрез съединителна тъкан, perimysium internum, в снопчета. Последните образуват по-големи снопове, обвити с perimysium externum. Перимизиумът се продължава в края на мускулното тяло в сухожилие, tendo. То е изградено от колагенни снопчета, чрез които мускулът се прикрепва към израстъци, гребени и възвишения на костите. Едното залавно място на мускула се нарича origo, а другото- insertio. Между тези две точки се намират една или повече стави. Важна част на мускула представлява съдово-нервният сноп, който влиза в мускулното тяло и се разклонява в перимизиума. Кръвоносните съдове образуват гъста мрежа от капиляри около мускулните клетки, а нервите съдържат предимно моторни нервни влакна, които завършват с нервно-мускулни синапси. Сетивните нервни влака са по-малко и окончават с рецептори, чрез които централната нервна система получава информация за функционалното състояне на мускула. Наред с това мускулуте притежават и амиелинови вегетативни влакна, които вървят с кръвоносните съдове. Основно свойство на мускула е способноста му да се съкращава. В резултат на мускулното съкращение се извършва определено движение.Според дължината и разположението на мускулните влакна мускулите се делят на бързи и бавни. Първите са съставени от успоредно разположени дълги влакна. Те притежават сравнително по-малка сила. Бавните мускули са изградени от къси влакна, подредени двойнопересто или еднопересто.Те имат по-голяма сила, но се съкращават по-бавно. Мускулната сила е право пропорционална на броя на мускулните влакна. Сборът на напречните сечения на отделните влакна в даден мускул представляват физиологичен напречник, а най-голямото сечение на мускулното тяло- анатомичен напречник на мускула. Използвайки костите като лостове, мускулната сила се превръща в определено движение. За анализа на дадено движение е необходимо да се определи и видът на лостовете, как и къде се прилага мускулната сила и др. Според участието на мускулнте в дадено движение се различават : а) мускули с двигателна функция; б) мускули със стабилизираща функци; в) мускули с неутрализираща функция, антагонисти. Помощни образувания на мускулите : фасции, обвивки от влакнеста съедитинелна тъкан, които покриват единични мускули или мускулни групи; междумускулни прегради, разделящи подфасцийното пространство;серозни торбички, съдържащи синовия; сухожилни влагалища, обвиващи сухожилията, като улесняват плъзгането им; сезамовидни костици, увеличаващи ъгъла под който сухожилието се прикрепва за костта.
Мускули на главата - мИнервация и кръвоснабдяване и венозен оток
Поради спецификата на анатомията и физиологията на лицево - челюстната област нейната мускулатура е сложно устроена - наблюдават се голям брой мускули с разнообразна функция. С тяхна помощ се осъществяват дъвкателната дейност, говорът, мимиката на лицето, гълтането и движението на главата в различни посоки. Мимическите мускули се разполагат предимно в лицевата област и чрез съкращенията си променят израза на лицето (мимиката). Произлизат от втората хрилна дъга и се инервират от n. facialis. С изключение на m. buccinator мимическите мускули нямат собствена фасция, а са покрити само с перимизиум. Те започват от кости на черепа или от апоневрози. Техните сухожилия съдържат еластични влакна и се вплитат във влакнестите структури на подкожието и кожата. Чрез тонуса си те определят физиономията на индивида, а при ськращение предизвикват нови кожни гьнки или изглаждат сьществуващите и с това изменят израза на лицето. Мускулите около устата помагат за поемане на храна и течности и за артикулацията на думите. Мимическите мускули се разделят на няколко групи - мускули на черепния покрив, около клепачната цепка, около носа, около устната цепка и около ушната мида. Мускулите на черепния покрив се обединяват в m. epicranius. Той се състои от две части - m. occipitofrontalis и m. temporoparietalis. Те са свързани чрез дебела апоневроза, galea aponeurotica, която е срастнала с кожата. Между апоневрозата и периоста на черепния покрив се разполага рехава съединителна тькан, която прави възможно плъзгането помежду им. M. Occipitofrontalis се състои от две части, между които се разполага galea aponeurotica- venter frontalis, който повдига веждите и образува напречните гънки на челото, и venter occipitalis, който изтегля galea aponaeurotica назад, изглажда гънките на челото. М. temporoparietalis е сьставен от тънки мускулни снопчета, които започват от fascia temporalis superficialis и се залавят за страничния участък на galea aponeurotica. Мускулът варира твърде много и може да липсва. Инервира се от rr. temporales на n. facialis. Мускулите около клепачната цепка имат значение за мимиката и са свързани функционално с органа на зрението. Към тази група се отнасят m.orbicularis осuli, m. corrugator supercilii и m. depressor supercilii. М. orbicularis осuli се разполага около клепачната цепка. Състои се от три части - клепачна, орбитална и слъзна. М corrugator supercilii (мускул за сбрьчкване на веждата) се разполага между веждата и основата на носа и е покрит от m. orbicularis осuli. Започва от раrs nasalis на os frontale и margo supraorbitalis, върви нагоре и встрани и се вплита в кожата по средата на веждата и във venter frontalis на m. осcipitofrontalis. Мускулите около носа променят формата на носа и участват в мимиката. Към тази група се отнасят m. рrосеrus, m. nasalis, m. depressor septi, m. levator labii superioris alaeque nasi и m. levator labii superioris. М. рrоcerus (мускул на страшния вид) се разполага в основата на носа. Той започва като един мускул и се разделя иа две части, които нагоре се вплитат в кожата над глабелата. Тегли кожата между двете вежди надолу и предизвиква напречна гьнка в основата на носа. При съществуващо съкращение на m. corrugator supercilii физиономията придобива страшен израз. Инервация - rr. zygomatici на n. facialis. M. Nasalis се състои от pars transversa и pars alaris, стеснява ноздрите. M. Orbicularis oris- под кожата на устните, състои се от pars labialis и pars marginalis, притиска устните една към друга и ги тегли напред и назад. M. levator labii superioris, повдига горната устна. M. levator labii superioris повдига горната устна и устния ъгъл и разширява ноздрата. M. zygomaticus major et minor изтегля ъгъла на устата нагоре и латерално. M. levator anguli oris прави същото. M. risorius прави същото. M. buccinators изтегля устния ъгъл настрани и затваря устната цепка и притиска бузите към зъбите. М. Depressor anguli oris смъква долната устна и я изтегля встрани.M. depressor labii inferioris същото. M. mentalis повдига брадичката. Мускулите около ушната мида са рудим. M. auricularis anterior, M. auricularis posterior и m. auricularis superior.
24. Мускули на главата - д Инервация и кръвоснабдяване и венозен оток. Фасции на главата
Дъвкателните мускули, mm. masticatores, осъществяват движенията, свързани с дъвкателния акт. Те биват същински и помощни мускули. Към сьщинските се отнасят m. masseteг, m. temporalis, m. pterygoideus medialis и m. pterygoideus lateralis, а към към помощните - горните подезични мускули.М. masseter се разполага встрани от ramus mandibulae и има приблизително квадратна форма. Той се състои от две части - повърхностна и дълбока. Повърхностната част, раrs superficialis и Дълбоката част на мускула, pars рrofundа. М. masseter е най-мощният повдигач на долната челюст. Благодарение на идеалния от гледна точка на биомеханиката ход на влакната му той притиска зъбните редици чрез изометрично съкращение сьс сила, равна на теглото на тялото. Поради косия вървеж на повърхностната част мускулът участва и в придвижването напред на долната челюст. Заедно с m. pterygoideus medialis той образува мускулна примка около аngulus mandibulae, в която двата мускула действат сиихронно като осъществяват около 55 % от дъвкателния натиск. Инервацията на m. masseter се осъществява от n. massetericus (клон на n. mаndibularis). М temporalis, слепоочният мускул, залълва fossa temporalis на черепа. Той има ветрилообразна форма и е покрит от плътната lamina profunda на fascia temporalis. Започва от lineа temporalis inferior, от squama temporalis, аlа major на os sphenoidale и os zygomaticum, както и от fascia temporalis. М. temporalis е най-дългият сьщински дъвкателен мускул, а поради ветрилообразната си форма той има голям физиологичен напречник. Основната му функция е повдигането на долната челюст. Мускулът участва с около 45 % в дъвкателния акт. Инервацията се осъществява от nn. temporales profundi от n. mаndibularis.М. pterygoideus medialis, медиалният криловиден мускул, се разполага във fossa infratemporalis меднално от ramus mаndibulae. Притежава две глави - медиална и латерална. Медиалната започва от lamina medialis на рrос. pterygoideus и fossa pterygoidea, а много малката латерална глава - от lamina lаteralis на рrос. pterygoideus и tuber maxillае. Между двете глави се разполага залавното място на m. pterygoideus lateralis. Функцията на мускула е свързана с повдигане на долната челюст и с плъзгането й напред. При едностранно съкращение мускулът завърта мандибулата към противоположната страна. Инервацията се осъществява от n. pterygoideus medialis от n. mandibularis.М. pterygoideus lateralis има хоризонтален вървеж и се състои от две части - горна и долна. Горната започва от facies infratemporalis на аlа major ossis sphenoidalis и се залавя за fovea pterygoidea на мандибулата и капсулата на темпоромандибуларната става. Долната част започва от lamina lateralis на рrос. pterygoideus и се залавя също за fovea pterygoidea на мандибулата. Долната част се обхваща от двете глави на m. pterygoideus medialis. Като аномалия се наблюдава липса на раrs superior и наличие на добавъчен мускул, m. pterygoideus proprius от crista infratemporalis към lamina lateralis. Единствен от сьщинските дъвкателни мускули m. pterygoideus lateralis отваря устата. При двустранно съкращение той тегли напред сарut mandibulae заедно с discus аrticularis. При едностранно ськращение мускулът участва в дъвкателното движение чрез завъртане на мандибулата на противоположната страна. Инервацията се осигурява от n. pterygoideus lateralis от n. mandibularis.
и д Инервация и кръвоснабдяване Фасции на гърба.
Гръбните мускули се разпределят на две групи- по-повърхностни, които участват в движенията на раменния пояс, и дълбоки- разположени върху гръбначния стълб. Области: Regio cervicalis posterior, Regio vertebralis, Regio scapularis, Regio infrascapularis, Regio lumbalis. Повърхностни мускули: Широки и плоски.Участват в свързването на горния крайник към тялото: m. Trapezius, m. Latissimus dorsi(най-широк мускул на гърба), m. Levator scapulae (подm. trapezius), mm. Rhomboidei(под m. trapezius).Залавят се за кости на раменния пояс и мишница: CLAVICULA,SCAPULA ,HUMERUS. Функция -служат за увеличаване свободата на движение в раменната става, чрез промяна на позицията на cavitas glenoidalis. m. TRAPEZIUS Начало : 1) Череп - Protuberantia occipitalis externa 2) Ligamentum nuchae 3) Vertebrae - C 7 , T 1 -T 12 Залавяне : 1) Clavicula - латерална 1/3; 2) Scapula - acromion и spina scapulae Функция : 1) Повдигане ( горна част ) и смъкване ( долна част ) на рамото 2) приближава лопатката към гр . стълб 3) екстензия на главата Инервация : n. accessorius (XI) - r. externus, plexus cervicalis. m. Latissimus dorsi Начало : proc. spinosi T 6 -T 12 fascia thoracolumbalis crista iliaca; долните ребра Залавяне : humerus - crista tuberculi minoris Функция : Привеждане , екстензия и вътрешна ротация на мишницата ; помощен дихателен мускул Инервация : n. Thoracodorsalis. m. Levator scapulae Начало: Proc. transversi C 1 ?C 4 Залавяне: Scapula (angulus superior et margo medialis) m. Rhomboideus minor Начало: Proc. spinosi C 6 , C 7 Залавяне: Scapula (margo medialis) m. Rhomboideus major Начало: Proc. spinosi T 1 ?T 4 ; Залавяне: Scapula (margo medialis, към angulus inferior) Функция: Повдигане и привеждане на scapula Инервация: n. dorsalis scapulae. Дълбоки мускули от вентрален произход (междинна група): Всички започват от прешлени, всички се залавят за ребра, инервират се от nn. intercostales, повърхностни мускули на дишането. m. Serratus posterior superior Начало : Pr. spinosi (C 6 -T 2 ) Залавяне : За ребрата , латерално от angulus costae Функция : Повдига ребрата при инспирация m. Serratus posterior inferior Начало : Pr. spinosi (T 11 -L 2 ) Залавяне : за ребрата Функция : Дърпа ребрата надолу ( експирация ) Инервация : nn. Intercostales. Mm. Levatores costarum Начало : Pr. transversi C 7 ,T 1-11 Залавяне : • късите - за долното ребро • дългите - за второто долно ребро Функция : повдигат ребрата при инспирация Инервация : rr. ventrales nn. spinales ( от nn. intercostales). Дълбоки мускули от дорзален произход (автохтонни) - Делят се на три групи : - m. Splenius - m. Erector spinae - m. Transversospinalis - Разположени са дорзално спрямо гр . стълб - Изправят тялото и шията , когато действат двустранно - Инервация : rr. dorsales на nn. Spinales. M. Splenius capitis и m. splenius cervicis Под m. trapezius. (L. splenion = превръзка) Двата мускула имат общо начало, но залавянето им е различно. Начало: Lig. nuchae, proc. spinosi T 1 ? T 4 Залавяне: m. Splenius capitis - os occipitale, proc. mastoideus m. Splenius cervicis ? proc. transversi C 2 , C 3 Функция: Разгъване на главата и шията; Ротация при едностранно съкращение. M. Transversospinalis Начало: Proc. transversi Залавяне: Proc. spinosi на по?горните прешлени Различават се според броя на прешлените Функция: разгъване на тялото (двустранно съкр.) или ротация на противоположна посока при едностранно Разлика: в ориентация на влакната при m. transversospinalis са косо и нагоре към pr. spinosi; при m. erector spinae са успоредни на гр. Стълб.
 - п. Инервация и кръвоснабдяване
Към повърхностните мускули на шията се отнасят m. platysma и m. sternocleidomastoideus. Platysma е главният остатък от съществуващите при животните подкожни мускули (panniculus carnosus). Мускулът произхожда от II бронхиална дъга и се причислява към мимическите. Той има квадратна форма и се разполага под кожата от двете страни на шията. Платизмата започва от corpus mandibulae и като тънка мускулна плоча се спуска надолу и встрани върху ключицата до второто междуребрено пространство. Горният й край има връзка с мускулите около устата, а под брадичката често двата мускула са свързани с напречни мускулни снопчета. Мускулът може да е слабо развит или да липсва. Съществуват и много добре развити подкожни мускули с разширяване на залавните им места и връзка със съседни мускули. При възрастни хора мускулните влакна атрофират и се заменят със съединителна зъкан. Така се получават характерни надлъжни гьнки, маркиращи предния ръб на мускула. M. platysma движи кожата на шията към фиксираното си залавно място, като предизвиква напречни гьнки. Ритмичните съкращения способстват оттичането на кръвта по повърхностните вени. Поради връзките си с мимическите мускули платизмата съдружно с тях изразява изненада, yплaxa и неудържим гняв и подпомага отварянето на устата. Инервация - r. colli n. facialis.М. sternocleidomastoideus, гръдноключичносисовидният мускул, е найголемият мускул на шията. Мускулът се очертава добре при завъртане на главата в противоположната страна. Започва с две глави - медиална и латерална. Медиалната (caput sternale) е по-дълга, започва от горния край на manubrium sterni и огражда fossa jugularis. Латералната глава (caput claviculare) започва от горния ръб на медиалната 1/3 на ключицата. Двете глави на мускула ограждат fossa supraclavicularis minor. Нагоре caput sternale кръстосва caput claviculare и се залавя за задната повърхност на рrос. mastoideus и linea nuchae superior. Caput сlаvicularе e покрита от медиалната глава и се залавя за върха на рrос. mastoideus. М. sternocleidomastoideus може да има широка клавикуларна глава и може да бъде разцепен, да призежава долълнителни глави, да се свързва със съседни мускули. Нерядко се среща вродено или придобито (след разкъсване през време на раждането) скъсяване на мускула, при което главата остава трайно наклонена на същата страна и завъртяна на противоположната страна (torticolis). При двустранно съкращение на m. stemocleidomastoideus шийната лордоза се увеличава - главата се изнася напред и лицето се обръща нагоре - "търсене на храна". При едностранно съкращение главата се наклонява на същата страна и се завърта към противоположната. При фиксирана глава мускулът повдига гръдния кош и подпомага вдишването. М. sternосleidomastoideus и m. trapezius имат общ произход от хрилните дъги, поради което инервацията им е от n. accessorius и r. trapezius от рl. cervicalis (С1 - С2).

27.  - Инервация и кръвоснабдяване.
Горните подезични мускули, mm. suprahyoidei, се разполагат под долната челюст между черепа и подезичната кост. Те изграждат пода на устната кухина и вземат участие в дъвченето, гълтането и артикулацията. Мускулите произлизат от първите две хрилни дъги и първите миотоми. Към тази група се отнасят m. mylohyoideus, m.digastricus, m. stylohyoideus и m. geniohyoideus. М. mylohyoideus представлява мускулна плоча, която образува пода на устната кухина. Започва от lineа mylohyoidea - от третия кътник до spinа mentalis и се залавя за os hyoideum. При фиксирана мандибула той повдига подезичната кост и ларинкса и така участва в гълтането. Ако е фиксирана подезичната кост, мускулът отваря устата. Инервация - n. mylohyoideus от n. mandibularis. М. digastricus се разполага по долната повърхност на m. mylohyoideus. Той притежава две коремчета - задно и предно, които всъщност са два отделни мускула с различен произход и инервация. Задното коремче, venter posterior, е по-тънко и по-дълго. То започва от incisura mastoidea и преминава в междинно сухожилие. Оттук започва предното коремче, venter anterior, което се залавя за fossa digastrica на мандибулата. М. stylohyoideus е тънък мускул, който започва от основата на рrос. styloideus, върви косо надолу и медиално и се разцепва на две крачета, които обхващат междинното сухожилие на m. digastricus, след което се залавя за os hyoideum. Мускулът рядко може да липсва или да се свързва със съседни мускули. М. stylohyoideus повдига подезичната кост при гълтане и я тегли назад. Инервира се от n. facialis. М. geniohyoideus се разлолага над m. mylohyoideus. Започва от долната част на spina mentalis и се залавя за тялото на подезичната кост, като се разполага встрани от raphe m. mylohyoidei. Повдига и тегли напред подезичната кост. Когато тя е фиксирана, смъква долната челюст и я тегли назад. При едностранно ськращение движи мандибулата встрани. Инереация - от влакна на С1, които вървят с n. hypoglossus. Долните подезични мускули, mm. infrahyoidei, са плоски мускули, които се разполагат между подезичната кост и гръдния кош и са покрити с lamina pretrachealis на шийната фасция. Те принадлежат към правите мускули на шията. Към тази група се отнасят m. sternohyoideus, m. omohyoideus, m. stemothyroideus и m. thyrohyoideus. М. sternohyoideus е най-дългият от тях и се разполага близо до медианната линия. Той започва от задната повърхност на manubrium sterni, капсулата на стерноклавикуларната става и медиалния край на ключицата. Мускулът фиксира подезичната кост и я тегли надолу. Инервация - клонове на ansa cervicalis (С2 - С3).М. omohyoideus се разполага встрани от m. sternohyoideus. Състои се от две тънки плоски коремчета - долно и горно. Долното започва от горния ръб на скапулата и lig. transversum scapulae superius. То се разполага почти хоризонтално и преминава в междинно сухожилие. От него започва горното коремче, което се залавя за оs hyoideum. М. omohyoideus фиксира подезичната кост и я тегли надолу. Той изопва шийната фасция и улеснява венозния отток от главата. Venter superior се инервира от radix superior (С1 - С2), а venter inferior - от radix inferior ansaе cervicalis (С2 - С4).М. sternothyroideus се разполага под m. sternohyoideus. Той започва от задната повърхност на manubrium sterni и I ребро. Нагоре мускулът покрива щитовидната жлеза и се залавя за linea obliquа на щитовидния хрущял на ларинкса. Мускулът стабилизира ларинкса при фонация. Инервация - ansa cervicalis (С2 - С4).М. thyrohyoideus е най-късият от долните подезични мускули. При фиксирана подезична кост m. thyrohyoideus повдига ларинкса и участва в гълтането. Заедно с другите подезични мускули той участва във фонацията. Инервация - radiх superior аnsаe cervicalis (С1 - C2).
28.  - д Инервация и кръвоснабдяване. Шийна фасция.
Мускулите на шиятa се разполагат по предната и страничната й повърхност. Залавят се за черепа, гръбначния стълб, гръдния кош и костите на раменния пояс. Покрити са с плътна фасция (fascia cervicalis), която се разслоява на няколко листа. Повърхностният лист започва от долния ръб на мандибулата и се залавя за os hyoideum, предната повърхност на manubrium sterni и медиалния край на клавикулата. Разцепва се по предния ръб на m. sternocleidomastoideus на два листа - повърхностен и дълбок, които обхващат мускула и отново срастват зад задния му ръб. Чрез подобно разцепване ма фасцията и в горния участък на шията се образува леговище за glandulа submandibularis.Средният лист на фасцията се разполага в предната част на шията. Тя започва от os hyoideum и се залавя за задната повърхност на manubrium sterni и клавикулата. Странично laminа pretrachealis се вмъква под m. sternocleidomastoideus и сраства с междинното сухожилие на m. omohyoideus. Lamina pretrachealis покрива долните подезични мускули, които чрез тонуса си облекчават венозния отток от главата. Назад тя достига до mm. sсаleni.Дълбокият лист, lаmina prevertebralis, започва от раrs basillaris ossis осcipitale, покрива превертебралните мускули и сраства с lig. longitudinаlе anterius под III гръден прешлен. Дълбоките мускули на шията се разполагат пред и встрани от гръбначния стълб. Те са покрити от lamina prevertebralis на шийната фасция. Функционално са свързани с движенията на главата, шийния гръбнак и първите ребра. Към тази група се отнасятs mm. scaleni, m. rectus capitis аnterior, m. longus capitis и m. longus colli. Мm. scaleni се разполагат встрани от горния отвор на гръдния кош. Те започват от рrосс. transversi на шийните прешлени и се залавят за първите две ребра. Различават се три стълбести мускула - преден, среден и заден. Предният започва със зъбци от tuberculum anterius рrос. tгansversi на III - VI шиен прешлен. Мускулните влакна образуват обло тяло, чиетo сухожилие се залавя за tuberculum m. scaleni на I ребро. Заедно с m. scalenus medius той огражда цепковидно пространство, spatium interscalenum. M. scalenus medius е най-големият от трите стълбести мускула. Той започва от tuberculum posterius рroс. transversi на III - VII шиен прешлен и се залавя за I ребро. Наблюдава се разширяване на залавните места до атласа и надолу до III ребро, както и преминаване на влакна към m. scalenus аnterior. М. scalenus posterior започва от tuberculum posterius рrосс. transverse на V - VII шиен прешлен и се залавя за II ребро. И трите мускула се инервират от rr. ventrales на nn. spinales. Стабилизират шийната част на гръбначния стьлб. При едностранно ськращение наклоняват и завъртват гръбнака на същата страна, а m. scalenus аnterior го навежда напред. При фиксиран гръбначен стьлб поддържат и повдигат първите ребра и по този начин подпомагат вдишването. Съкращавайки се ритмично, mm. scaleni са важни помощни мускули на дишането.
29. Мускули на гръдния кош: гръдни мускули на раменния пояс, собствени мускули на гръдната стена. Инервация и кръвоснабдяване. Фасции на гърдите. Диафрагма
Pectoralis major (голям гръден мускул)Местоположение: Най-големият гръден мускул започва от ключицата и гръдната кост както и от фасцията, покриваща долния край на гръдния кош и малкия гръден мускул. Влакната му са разположени косо и напреко върху раменната кост, образуват предния край на подмишничната ямка, като създават плътен ръб от мускули отстрани в горната част на гръдния кош.Големият гръден мускул се състои от две главиГолемият гръден мускул има две области или ,,глави", които са наречени съобразно тяхното разположение. Най-горната част на мускула се нарича клавикуларна глава и започва от предната част па ключицата. Долната част на мускула се нарича гръдно-костна глава. Започва от горната част на гръдната кост и горния край па ребрения хрущял. Двете глави са свързани и образуват общо сухожилие и се залавят за гребенчето разположено под голямото възвишение на мишничната кост в раменната става. Гръдно-костната глава го залавя в страничната част на предната област на мишничната кост при укрепването на делтовидния мускул.Функция: Големият гръден мускул служи за привеждане на рамото (ръката преминава напреко пред тялото) и участва в страничното въртене на рамото от раменната става. Клавикуларната глава служи за сгъване на рамото (повдигане на ръката пред тялото). Гръдно-костната глава служи за разгъване на рамото при спускане на ръката надолу пред тялото. Pectoralis minor (Малък гръден мускул) Местоположение: Малкият гръден мускул, както подсказва самото му име, е с по-малки размери и е разположен под големия гръден мускул. Той минава по предната повърхност на гръдния кош и предната повърхност на второто и петото ребро. Залавя се върху клюновидния израстък на лопатката. Развиването на малкия гръден мускул стимулира цялостната хипертрофия на гръдната област, поради това че той е разположен под големия гръден и неговият растеж стимулира изпъкналостта (дълбочината и дебелината) на гърдите.Функция: Малкият гръден мускул участва в стабилизирането на лопатката докато тя се изнася напред и надолу спрямо стената на гръдния кош. Той участва в подпомагането на дишането по време на вдишване. Идеята да се диша дълбоко по време на тренировката за гърдите е насочена към растежа и развитието на малкия гръден мускул.Serratus anterior (преден зъбчат мускул) Местоположение: Предният зъбчат започва от предната странична повърхност на ребрата (непосредствено под широкия гръбен мускул), минава покрай гръдния кош и се залавя върху средния ръб на лопатката. Той се покрива от нея в долния си край и от големия гръден мускул в горния.Функция: Предният зъбчат мускул участва в опъването на лопатката (издърпва я напред) и я притиска към стената на гръдния кош. Участва активно и в стабилизирането й и по този начин задейства други движения.Intercostalis (междуребрени мускули)Местоположение: Друга мускулна група, разположена в гръдната област, носи наименованието междуребрени мускули. Тя се състои от три мускула, движещи се между две ребра (единият е непосредствено над реброто, а другият под него).Функция: Междуребрените мускули участват активно във вдишването и издишването.Диафрагмата представлява мускулно-сухужилен орган изграден от три части: pars sternalis, pars costalis и pars lumbalis,която от своя страна се състои от crus dextrum и crus sinistrum. Тя измества centrum tendineum надолу и увеличава вертикалния размер на гръдния кош при вдишване. Инервира се от n. phrenicus и nn. Intercostales. Отвори: hiatus aorticus (през него преминава aorta abdominalis), hiatus asophageus (през него минава хранопровода), и foramen venae cavae.

 - странични, предни и задни.Фасции на коремната стена. Инервация и кръвоснабдяване. 
Фасциите на корема са: Fascia superficiali (повърхностен лист и дълбок лист- по-плътен) и Fascia profunda.Мускулите на корема са широки, плоски и тънки .M. obliquus externus abdominis(lig. inguinale, lig. lacunare, lig. pectinale, lig. reflexum, fibrae intercrurales) ,M. obliquus internus abdominis , M. transversus abdominis ( linea semilunaris, linea arcuata), M. Rectus abdominis - лентовиден и многокоремчест. • начало - 5, 6, 7 ребрени хрущяли, гръдната кост и proc. xiphoideus • залавяне - горния ръб на os pubis - intersectiones tendineae, M. Pyramidalis- от ramus superior ossis pubis и се вплита в linea alba, m. Quadratus lumborum - labium int. на crista iliaca. Vagina m. recti - сухожилно влагалище за правия коремен мускул. Образува се от апоневрозите на трите широки коремни мускула. Има три участъка: I участък - от 5-то ребро до ребрената дъга, има само • предна стена - апоневрозата на m. obliquus externus abdominis II участък - с две стени: • предна - от апоневрозата на m. obliquus externus abdomi nis и половината на апоневрозата на m. obliquus internus abdominis • задна - половината на апоневрозата на m. obliquus int ernus abdominis и апоневрозата на m. transversus abdominis. Образува с е linea arcuata. III участък - от linea arcuata надолу. • апоневрозите и на трите широки коремни мускула мина ват отпред • задна стена - от fascia transversalis и peritoneum parietale. Функция на коремните мускули: - при двустранно съкращаване - навеждат тялото напред - при едностранно - накланят тялото на същата страна - при комбинирано съкращаване - завъртат тялото - при едновременно съкращаване с диафрагмата - повишав ат налягането в коремната кухина, т. нар. " коремна преса ". 0 Това налягане е главен фактор за поддържане на коремните органи, изпразване на тазовите резервоари и раждане. Canalis inguinalis се разполага над медиалната половина на слабинната връзка. Дълъг е 4-5 см. Съдържа: при мъжа - funiculus spermaticus при жената - lig. teres uteri - преминават още и n. ilioinguinalis и r. genitalis на n. Genitofemoralis.Заграден е от 4 стени: предна, задна, горна и долна. Отвори: Anulus inguinalis superficialis • crus mediale • crus laterale • fibrae intercrurales • lig. Reflexum. Инервация: nn. intercostales (7 до 11) и n. 12 n. iliohypogastricus n. Ilioinguinalis. Кръвоснабдяване: a.,v. epigastrica superficialis a.,v. circumflexa iliaca superficialis aa.,vv. pudendae externae.

31.   и на свободния горен крайник. Инервация и кръвоснабдяване
Мускули на раменния пояс: m. Deltoideus m. Supraspinatus m. Infraspinatus m. -Teres minor m. Teres major m. Subscapularis. Мускули на мишницата: Предна група m. Biceps brachii m. Coracobrachialis m. Brachialis Инервация: n. musculocutaneus -Задна група m. Triceps brachii m. Anconeus Инервация: n. Radialis. Мускули на предмишницата: Предна група m. Pronator teres m. Flexor carpi radialis m. Palmaris longus m. Flexor carpi ulnaris m. Flexor digitorum superficialis m. Flexor pollicis longus m. Flexor digitorum profundus m. Pronator quadratus. Латерална група m. Brachioradialis m. Extensor carpi radialis longus m. Extensor carpi radialis brevis Инервация: n. Radialis. Задна група m. Extensor digitorum m. Extensor digiti minimi m. Extensor carpi ulnaris m. Supinator m. Abductor pollicis longus m. Extensor pollicis brevis m. Extensor pollicis longus m. Extensor indicis Инервация: n. Radialis. Мускули на ръката: Мускули на палеца - thenar m. Abductor pollicis brevis m. Flexor pollicis brevis m. Opponens pollicis m. Adductor pollicis Инервация: n. medianus, n. Ulnaris. Мускули на малкия пръст - hypothenar m. Palmaris brevis m. Abductor digiti minimi m. Flexor digiti minimi brevis m. Opponens digiti minimi Инервация: n. Ulnaris. Мускули на дланта mm. Lumbricales mm. Interossei palmares mm. Interossei dorsales Инервация: n. Ulnaris.Кръвоснабдяване: A. axillaris, A. brachialis, A. radialis, A. ulnaris, Arcus palmaris superficialis.

32.  и на свободния долен крайник. Инервация и кръвоснабдяване.
В зависимост от разположението си мускулите на долния крайник се делят на мускули около тазо-бедрената става, мускули на бедрото, мускули на подбедрицата и мускули на ходилото.Мускулите около тазо-бедрената става могат да се обособят в 2 групи: предна и задна. Към предната група спадат хълбочно-поясният мускул(m. iliopsoas - m. Psoas major, m psoas minor, m iliacus., крушовидният мускул(m. piriformis) и вътрешният затулящ мускул(m. obturator internus). Mускулите по странично-задната повърхност на таза (големият(gluteus maximus), средният(gluteus medius) и малкият седалищен мускул(gluteus minor), мускулът обтегач на широката бедрена фасция, външният затулящ мускул(m. obturator externus) и квадратният бедрен мускул( quadratus femoris) се разполагат в 3 пласта: повърхностен, среден и дълбок. Към повърхностния пласт се отнасят големият седалищен мускул и мускулът обтегач на широката бедрена фасция. Към средния пласт спадат средният седалищен мускул и квадратният бедрен мускул, а към дълбокия малкият седалищен и външният затулящ мускул. Тъй като излизащите от тазовата кухина крушовиден и вътрешен затулящ мускул лежат частично по задно-страничната част на тазо-бедрената става, те могат да бъдат отнесени към средния пласт. Мускули на бедрото се разделят на 3 групи: предна, вътрешна (медиална) и задна. В предната група влизат четириглавият бедрен мускул(m. quadriceps femoris) и шивашкият мускул (m. sartorius). Медиална група разположените по вътрешната страна на бедрото мускули привеждат бедрото, а заедно с него и целия доЛен крайник, поради което се наричат привеждачи (mm. adductores). Към тази група спадат нежният мускул (m. gracilis), гребеновидният мускул (m. pectineus), късият привеждан на бедрото (m. adductor brevis), дългият привеждач на бедрото (m. adductor longus) и големият привеждач на бедрото (m. adductor magnus). Към задната група спадат двуглавият бедрен мускул (m. biceps femoris), полусухожилният (m. semitendinosus) и полуципестият ( m. semimembranosus). Мускули на подбедрицата. се разделят на 3 групи: предна, задна и малко-пищялна. Към предната група спадат 3 мускула: преден голямо-пищялен мускул (m. tibialis anterior), дълъг разгъвач на пръстите (m. extensor digitorum longus) и дълъг разгъвач на палеца (m. extensor hallucis longas). Към страничната (малкопищялната) група спадат дългият малкопищялен мускул (m. peroneus longus) и късият малкопищялен мускул (m. peroneus brevis). ъм задната група спадат триглавият мускул (m. triceps surae), стъпалният мускул (m. plantaris), задколенният мускул(m. popliteus), дългият сгъвач на пръстите (m. flexor digitorum longus), задният голямопищялен мускул (m. tibialis posterior) и дългият сгъвач на палеца (m. flexor hallucis longus). Мускули на ходилото. Освен сухожилията на подбедрените мускули ходилото има и собствени мускули. Значително по-голям брой мускули се намират по стъпалната повърхност. На гръбната повърхност се разполагат 2 мускула. Собствените мускули на ходилото са къси мускули, които започват и завършват на костите на ходилото: Мускули по гръбната страна на ходилото и Мускули по стъпалната страна на ходилото.

 - кухи и плътни
Вътрешностите-viscera, са части на храносмилателната,дихателната и пикочо-половата система,които са разположени основно в гръдната кухина.Част от вътрешните органи са ,кухи тръбести образувания-стомах,черва ,бронхи,други са плътни или още-паренхимни.Те са изградени от фиброзна капсула,паренхим,съставен от каналчеста система и строма,която е съставена от съединително тъкан и разположените в нея кръвоносни съдове,лимфни фоликули и нервни влакна.Стените на кухите вътрешни органи са изградени от 3 основни обвивки:Вътрешна обвивка е лигавица-tunica mucosa средната е мускулна tunica muscularis и външната може да е серозна tunica serosa или от съединителна тъкън tunica adventivia.Лигавицата се състои от епителна пластинка,изградена от епител и собствена пластинка.която съдържа кръвоносни съдове,нервни елементи и др,а в редица органи и жлези.Под лигавицата се разполага слой от хлабава съединителна тъкън-подлигавица.Мускулната обвивка е изградена от снопчета гладка мусклулатура,но в началните и крайните части на храносмилателната система има и напречнонабраздени мускулни влакна.Мускулатурата на част от храносмилателният канал и покочо-половите канали е образъвана от 2 слоя-вътрешен кръгов и външен надлъжен.Мускулни пръстени наречени сфинктери се намират на изходните канали на някои органи.Външната обвивка е различна в различните отдели на вътрешните органи,някои са покрити изцяло или частично с туника адвентция-устна кухина,гълтач.Серозна обвивка е част от коремницата и плеврата.Те са изградени от един сред плоски мезотелни клетки и слой от влакнеста съединителна тъкън. Свободната повърхноста на серозната обвивка е гладка,влажна и облекчава триенето на органите помежду и,както и с гръдната и коремна стена.

 Онтогенеза

Храносмилателният апарат се разделя условно на две части: горен храносмилателен тракт и долен храносмилателен тракт, заедно с участващите в храносмилането големи жлези - черен дроб и задстомашна жлеза. Горен храносмилателен тракт: Уста и устна кухина,Устни, Зъби, Език,Слюнчени жлези,Фаринкс (гълтач) ,Ларинкс (гръклян), Надгръклянник,Хранопровод ,Стомах .Долен храносмилателен тракт: Тънко черво, Дванадесетопръстник (дуоденум), Празно черво, Хълбочно черво, Дебело черво, Сляпо черво, Апендикс, Ободно черво, Право черво и Анус. Тръбестия характер на храносмилателната система показва сравнително обща структура на тъканите с характерни особености при различните органи. Слизестите органи са изградени от три основни и един междинен слой. В посока от кухината на органа към повърхността му слоевете са както следва: Лигавица. Покрива вътрешната повърхност на кухите слоести органи. По нейната повърхност винаги има известно количество слузест секрет отделян от жлезите.Подлигавица. Слоят е от хлабава влакнеста съединителна тъкан, който свързва лигавицата с мускулния слой. Осигурява възможност за самостоятелна подвижност на лигавицата.Мускулен слой. С малки изключения слоят е изграден основно от гладка мускулна тъкан. Слоят е доста дебел и е изграден от два подслоя. Първият е вътрешен и по-дебел и изграден от пръстеновидно разположени мускулни влакна. Вторият слой е надлъжен.Серозен слой. Изграден е от уплътнена съединителна тъкан и на повърхността си има еднослоен плосък покривен епител, наречен мезотел.Адвентиция. Това е саединителнотъканна покривка, която не е покрита от мезотел. Практически това е външната обвивка на органите покриваща ги в тази част, където те не са в телесните кухини. При ембрионалното развитие на гръбначните животни храносмилателната система се образува едва след като се е образувала главата и първичното черво. Устната кухина и органите прилежащи към нея се залагат от първичната устна трапчинка, която е ектодермален произход. Средните и задните отдели се залагат от ендодермата и висцералната мезодерма, които образуват първичното черво.

35. 
Устната кухина/cavitas oris/ се състои от две части-предверие и същинска устна кухина.Предверието /vestibulum oris/ е пространство,ограничено от устните,бузите и затворените зъбни редици.Устните и бузите в основата си са изградени от мимически мускули,покрити отвън от кожа и постлани от вътре с лигавица от многослоен плосък невроговяващ епител.Лигавицата съдържа малки слюнчени жлези и се прехвърля върху челюстните кости,като обрсзува венците.Срещу втория горен кътник чрез papilla porotidea се отваря канала на околоушната слюнчена жлеза.Същинска устна кухина/cavitas oris proprum/ е пространство ограничено от зъбните редици,небцето и пода на устната кухина.Зъбите биват млечни/dentes decidui-20/ и постоянни/dentes permanents-32/.Всеки зъб се състои от корона, шийка и корен.Основното зъбно вещество /дентин/ представлява изменена костна тъкан.Според функцията си зъбите се делят на резци/dentes incisive/,кучешки/dentes canini/,предкътници/dentes premolars/ и кътници/dentes molares/.Подът на устната кухина се изгражда от горните подезични музкули.Тук в caruncula sublingualis се отварят каналите на подчелюстната и подезичната слюнчени жлези.Небцето/palatum/се състои от две части:предна-твърдо небце с костна основа и задна-меко изградено от мускули.Езикът /lingua/е мускулен орган на който се различават връх,тяло и корен.Той притежава горна и долна повърхност.Лигавицата по горната повърхност образува няколко вида папили,част от които съдържат рецепторите за вкуса/вкусови луковици/.В областта на корена се намира струпване от лимфни фоликули-езикова сливица.Мускулите на езика се инервират от подезичния нерв/XII ЧМН/.Три чифта големи слюнчени жлези изливат секрета си в устната кухина чрез отводни канали.Имената ми отразяват топографоанатомичнното им разположение-околоушна/glandula parotis/,подчелюстна/glandula submandibularis/ и подезична/glandula sublingualis/ жлези.Секрета им е елемент от слюнката и съдържа ензими за смилане предимно на въглехидратите-слюнчена амилаза.Назад устната кухина се отваря към гълтача чрез устния провлак,заграден от мекото небце,корена на езика и небцовите дъги.В тази област се разполагат небцовите сливици/тонзили/. Началната заложба се нарича първична устна трапчинка. Тя се образува като ектодермално потъване под челната подутина. Устната заложба става все по-дълбока и достига до предния край на заложбата на първичното черво. На мястото, където се долепят се образува екто-ендодермална преграда, наречена фарингеална мембрана. Над устната трапчинка подобни две ектодермални вдлъбвания се образуват в обонятелни трапчинки, които представляват заложби на носната кухина. Между тях и устната кухина остава мембрана, наречена membrana buconasalis. Постепенно тя изтънява и се разкъсва като се получава общо устно-носно пространство. Отворът между двете заложби се нарича първични хоани. В предния си край те са ограничени от запазен остатък от двойната ектодермална мембрана, която изпълнява роля на първично небце. Пространството в общата кухина бързо се заема от растящата заложба на езика. На по-късен етап устната кухина придобива достатъчни размери, които успяват да поемат езика. Успоредно с това два странично растящи един към друг небцови гребена затварят двете кухини. След като сраснат дават заложбата на мекото и твърдото небце. От първичния чифт хрилни дъги се залагат дебели мезенхимни маси, които дават началото на долната и горната челюст. На границата между двете заложби ектодермата активно се разраства към мезенхима и се образува плочковидно образувание - устно-бузна мембрана.
36.  Венци. 



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по анатомия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.