Теми по анатомия


Категория на документа: Други


Устаната кухина - cavitas (cavum) oris, се располага в лицевия дял на главата. Напред посредством устната цепка - rima oris, тя се отваря навън, а назад се съобщава с гълтача чрез устния зев - isthmus faucium.Тя е разделена на две части: външна, преддверие - vestibulum oris, и вътрешна, същинска устна кухина - cavitas oris propria.Устното преддверие - vestibulum oris, е цепковидно пространство, заградено отвън от устните и бузите, а отвътре от зъбите и венците.В устното преддверие се отваря изходният канал на околоушната слюнчена жлеза - върху т.нар. papilla ductus parotidei, разположена по вътрешната страна на бузата срещу втория кътник. Устните , labia oris, ограждат устната цепка, rima oris.Те са свързани с венците чрез юздички, frenulum oris superior et inferior.Главна съставна част е m. orbicularis oris. Вътрешната им повърхност е покрита с лигавица с многослоен плосък невроговяващ епител и многобройни слюнчени жлези, gll. Labials. Външната им повърхност е покрита с кожа. Между кожата и лигавицата има преходна част, която не съдържа рогов слой и пигментни клетки и е богато кръвоснабдена поради което тази част на устните е оцветена. На горната устна има улей, philtrum, a странично двете устни се свързват чрез comissura labiorum бв устен ъгъл, angulus oris(dextrum et sinistrum).Венецът - gingiva, обхваща шийката на зъба и се вдава между зъбите. Той представлява видоизменена лигавица покрита с многослоен плосък невроговяващ епител и високи папили на lamina propria.Бузите - buccae, образуват страничната стена на устното преддверие.Те са изградени подобно на устните.Между кожата отвън и лигавицата отвътре се разполага m. buccinators. Лигавицата е здраво прикрепена към повърхноста на мускула, поради което при дъвкане тя не попада между зъбните редици.В подлигавичния слой и отчасти между мускулните снопчета се разполагат смесени слюнчени жлези - gll. buccales.Кръвоснабдяване от клончетата на a. Facialis.Инервацията се осъществята от клончета на n. trigeminus.Лимфата се отича в регионални лимфни възли, разположени под брадичката.

с.Т. Костен скелет на твърдото небце. Мускули на мекото небце.  

Същинската устна кухина - cavitas oris propria, съсредоточава в себеси основните функции на началния отдел на храносмилателната система.Същинската устна кухина се ограничава от устното преддверие посредством венците и зъбите. За горна стена служат твърдото небце, а за долна - подът на устната кухина - diaphragm oris, представена от m.geniohyoideus и m.mylohyoideus. Небцето - palatum, образува покрива на устната кухина.То се състои от твърдо и меко небце. Твърдото небце, palatum durum, представлява предните 2/3 на небцето. То притежава костна подложка, съставена от proc. palatines на максилата и lamina horizontalis на os palatinum.Мекото небце, palatum molle, е разположено отзад и завършва със срединна висулка, uvula. Мекото небце е изградено от мускули: повдигачът на небцето - m. levator veli palatini, повдига небцето назад към фаринкса; изопвачът на мекото небце - m. tensor veli palatini, изопва мекото небце и отваря tuba auditiva; мускулът увулата - m. uvulae, прекъсва върската с носната кухина при гълтане; небцовоезичният мускул - m. palatoglosus, стеснява устния провалак; небцовогълтачният мускул - m. palatopharyngeus, стеснява устния провалак.Лигавицата на небцето образува напречни гънки, plicae palatinae transversae, а отпред - изпъкналост, papilla incisive.Встрани от небцето се спускат двете небцови дъги. Преднатанебцова дъга, arcus palatoglossus се спуска към езика, а задната небцова дъга, arcus palatopharyngeus - към фаринкса. Дъгите са покрити с лигавица и се образуват от едноимените мускули. Между двете дъги във всяка страна се образува хлътване, sinus tonsilaris, в което се помества небцовата сливица, tonsila palatina. Небцето се кръвоснабдява от едноимените клонове на a. carotis externa и a. maxilaris и се инервира от n. maxilaris и n. glossopharyngeus.

38. Общо устройство, лигавица, мускули.  Онтогенеза
Езикът (на латински: linguae) е анатомичен мускулест орган разположен в устната кухина. Има розов цвя. Езикът е изграден от три части: Корен (на латински: radix linguae), който е срастнал с пода на устната кухина и зад него залага епиглотиса на ларинкса. Връх (на латински: apex linguae), под който се намира юздица (на латински: frenulum linguаe), а встрани от нея пъпковидни образувания (на латински: carunculae sublinguales), на които се отварят каналите на подезичната и поддолночелюстната слюнчена жлеза.Тяло (на латински: corpus linguae), притежаващо две повърхности - долна (на латински: facies inferior) и гръб (на латински: dorsum linguae), които се срещат в заоблен ръб (на латински: margo linguae). По гръбната повърхност има надължна бразда (на латински: sulcus medianus) и отворена напред V-образна бразда (на латински: sulcus terminalis), зад която лежи задънен отвор (на латински: foramen cecum), и езиковата сливица (на латински: tonsila lingualis). Езикът е изграден от мускули, които са разположени в различни посоки. , придаващи му голяма подвижност при разпределяне на храната и говорът. Мускулите биват скелетни и собствени. Скелетни мускули - прикрепват се към подезичната кост, долната челюст и шиловидния израстък на слепоочната кост. Това са: M. genioglossus - започва от мандибулата и тегли езика напред и надолу. M. hyoglossus - започва от подезичната кост и тегли езика назад и надолу. M. styloglossus - започва от proc. styloideus на черепа и тегли езика назад и надолу.Собствени мускули - те променят формата на езика при поемане на храната, дъвкане и говорене. Изградени са от вертикални (на латински: m. verticalis linguae), напречни (на латински: m.transversus linguae) и надлъжни (на латински: m. longitudinalis sperior et inferior linguae) мускули. Последните биват горни и долни. Езикът се кръвоснабдява от arteria lingualis. Мускулите на езика се инервират от n. hypoglossus.Сетивната инервация на предните 2/3 от езика е от n. lingualis, а за останалата задна 1/3 - от n. glossopharyngeus и n. vagus. Обикновено действието на храната се разпростира върху цялата повърхност на езика. По този начин човек усеща комбинации от някои от основните вкусове за сладко, кисело, солено или горчиво.Течностите или веществата, разтварящи се в слюнката, влияят върху отделните вкусови клетки и задействат импулси в невроните, прикрепени към всяка вкусова луковица. Макар че е възможно две клетки в една и съща луковица да са "настроени" да реагират на различни вкусове, клетките на върха на езика са чувствителни предимно към сладките и солените вкусове, тези по страните на езика - към киселото, а онези в задната част - към горчивото. Ако временно загубим част от вкуса си, като например след изгаряне на част от луковиците с горещо кафе, можем да разчитаме, че до 7 дена те ще бъдат заменени с нови. Въпреки, че тези клетки непрекъснато умират и се заменят, с възрастта някои от вкусовите луковици умират безвъзвратно, така че във вкусовото ни сетиво настъпва необратима промяна. Онтогенеза: Езикът се залага от два източника - мезенхима от І и ІІ чифт хрилни дъги и ектодермата на устната кухина. Първоначално мезенхима на първата хрлна дъга израства и се образува нечифтно мезенхимно възвишение. Странично и напред от него израстват две странични мезенхимни възвишения. От втория чифт хрилни дъги се образува мезенхимна маса, която се включва също към езичната заложба. Почти цялата епителна обвивка се образува от ектодермата на устната кухина, а малка част от корена има ендодермален произход благодарение на прорастващи клетки попаднали тук след разкъсване на фарингеалната мембрана.
. Характеристики на човешкото съзъбиевъншна морфология и устройство.
Зъбите, dentes, образуват съзъбието, което при човека е хетеродонтно (различни видове зъби) и дифиодонтно (със смяна на млечните с постояни зъби). Съзъбието се образува от двете зъбни редици: горна и долна.Постоянните зъби, dentes permanents, са 32 на брой (8 резци,4 кучешки, 8 предкътници и 12 кътници). За тяхното означаване се използват т. н. зъбни формули.Всеки зъб се състои от: корона, шийка и корен.Короната, corona dentis, е дъвкателната част на зъба, която има пет повърхности: горна - дъвкателна, facies oclusialis, външна, facies vestibularis (labialis или buccalis), вътрешна, facies lingualis, предна, facies mesialis и задна, facies distalis. Те съдържат кухина, cavitas dentis, изпълнена със зъбната пулпа. По стената на кухината залягат клетки, dentioblasti, които произвеждат дентина.Шийката, cervix dentis, заляга под короната и е обхваната от венеца.
Коренът, radix dentis, лежи в съответната алвеола на челюстта и е прикрепен към костта посредством колагени влакна. Корените са от един (резци, кучешки, долни предкътници), до три (горни кътници). Според формата им различаваме няколко вида зъби: резци, кучешки, предкътници и кътници.Резците, dentes incisivi, се разполагат отпред. За всяка половина на челюстта те са два - медиален и латерален. Те притежават делтовидна коронка с режещ ръб, лабиална и лингвална повърхност и единичен прав корен.
Кучешките зъби, dentes canini, се разполагат бстрани от резците и са по един за всяка половина на челюстта. Те имат конусовидна коронка със заоблен върх, а коренът им също е единичен и дълъг.Предкътниците, dentes premolares, се разполагат зад кучешките зъби. На всяка половина од челюстта има по два премолара. Те притежават четириъгълна корона, чиято дъвкателна повърхност има два туберкула - букален, по-голям и лингвален.Кътниците, dentes molars, са най-голямите зъби на съзъбието. Те лежът зад предкътниците. На всяка половина от челюстта има по три кътника. Те притежават голями корони с широка дъвкателна повърхност и 4-5 туберкули.Зъбът е изграден от дентин, короната е покрита с емайл, а коренът с цемент. Кухината на зъба е испълнена със зъбната пулпа, а прикрепването на корените става чрез периодонта.Дентинът, dentinum, представлява особена костна тъкан. Клетките на дентина, dentinoblasti, се разполагат в един ред по стените на кухината на зъба. Дентинобластите произвеждат т. н. продентин, чийто екстрацелуларен матрикс съдържа проколаген и протеогликани.
Зъбната глеч, enamelum, покрива дентина на короната. Тя е най-твърдото вещество на човешкото тяло.Зъбният цемент, cementum, покрива корените на зъбите. Той представлява влакнеста костна тъкан с неориентирани колагени влакна и костни клетки, cementocyti.Зъбната пулпа, pulpa dentis, се изгражда от хлабава съединителна тъкан, която изпълва кухината и каналите на зъба. Тя е богата на клетки: фибробласти, фиброцити, мезенхимни клетки и свободни кръвни клетки. Пулпата съдържа кръвоносни и лимфни съдове и амилинови нервни влакна, които навлизат от челюстите през канали на корените.Периодонтът, periodontium, е опорен апарат на зъба. Той се изгражда от колагени влакна, които започват от цемента и се вплитат в периоста на алвеолата. Периодонтът съдържа кръвоносни съдове и нерви и тъкана течност, която играе ролята на буфер, намаляващ дъвкателния натиск.Зъбите се кървоснабдяват от клонове на a. maxillaris и се инервират от n. maxillaris и n. mandibularis.

40. Тъканни съставки на зъба - произход и характеристики
Зъбът е изграден от дентин, короната е покрита с емайл, а коренът с цемент. Кухината на зъба е испълнена със зъбната пулпа, а прикрепването на корените става чрез периодонта. Тъканни съставки на зъба: Кутикула, cuticula dentis - 5+30 μm ектодермален произход, обвива зъбната корона, неминерализирано органично вещество- протеини, гликозаминогликани. Зъбна глеч, enamelum (substantia adamantina) ектодермален произход,най-твърдата тъкан в организма - дебелина 0.01 (в шийката)-2.5 mm, липсват клетки или клетъчни части, минерализирана субстанция - 96+97% - кристали от хидроскиапатит и емайлови призми, prisma enameli и междупризмен емайл, органично вещество - 2+3% -кератиноподобни гликопротеини. Цимент, cementum - мезенхим, обвива зъбния корен, покрива дентина .Устройство на костна тъкан:- минерализирана междуклетъчна субстанция, substantia intercellularis cementi • калциев хидроксиапатит - 45+50% • вода и органичен материал - 50+55% • обилие от колагенови влакна тип I • гликопротеини и протеогликани -клетки, cementocyti • разположени в лакуни, lacunae • canaliculi cementales, - одонтокласти - разграждат цимента. Дентин, dentinum (substantia eburnea) разположен в корона, шийка и корен, жълтеникава аваскуларна тъкан, устройство на костна тъкан: неорганична материя - 70% • кристали калциев хидроксиапатит и аморфен калциев фосфат ,органичен матрикс (колаген) - 20%, вода - 10% o клетки, одонтобласти с дълги цитоплазмени израстъци на Tomes в tubuli (canaliculi) dentinales. Слоеве на дентина: мантиен (0.5 mm) - под емайла, предентин - най+вътрешен и dentinum secundarium. Зъбна пулпа, pulpa dentis е разположена в зъбната кухина.Строеж: -клетки - одонтобласти и дентинобласти • множество фибробласти • недиференцирани мезенхимни клетки • макрофаги, моноцити и лимфоцити; -колагенови влакна; - основна субстанция; - миелинови и амиелинови нервни влакна; - кръвоносни съдове - трофична функция;

41. Прикрепващ апарат на зъба.
Периодонтът, periodontium, е опорен апарат на зъба. Той се изгражда от колагени влакна, които започват от цемента и се вплитат в периоста на алвеолата. Периодонтът съдържа кръвоносни съдове и нерви и тъкана течност, която играе ролята на буфер, намаляващ дъвкателния натиск.Periodontium - части: alveola dentalis, periosteum alveolare (insertionis), lig. Periodontale, cementum radicis dentis, periodontium protectoris (gingiva), desmodontium ( Шарпееви влакна ) - фибробласти, parodontium. Парадонт - функционално-тъканен комплекс, в който влизат зъба,алвеоларната кост, периодонциума, околозъбната венечна лигавица и
свързаните с тях нервни окончания, кръвоносни и лимфни съдове.Център на
парадонта е зъба.1.Гингива - gingiva - лигавица, свързана с коста и покрива алвеоларнияизрастък, при зъбната шийка завършва с гингвиален ръб.Между зъба игингвиалния ръб се образува гингвиално джобче.2. Алвеоларна кост - покрита е с надкостница.Пълна е с много каналчета,през която преминават нервни окончания, кръвоносни и лимфни съдове.3. Нервни влакна - най-много са в периапикалната област и горната трета назъбния корен, а са по-малко в средата на корена и най-малко в шиечнатаобласт 4.Кръвоносни съдове - гъстата мрежа от кръвоносни и лимфни съдовеподпомагат перидонциума и алвеоларната кост в неутрализиране и поеманена дъвкателното налягане.5.Функции на парадонта:а) динамична - поема, пренася и предава дъвкателното налягане върхуалвеоларната кост;б) статична - осигурява равновесието на зъба при покой;в) сензорна - чрез нервните рецептори за тактилност, температурни промени, натоварване, болка;г) бариерна - предпазва подлежащите тъкани от физични, химични и биологични дразнители; д) пластична - способността му да синтезира млада костна тъкан чрез остеобластите и циментобластите.Ако една от тъканите на парадонта се повреди, целият пародонтален комплекс се унищожава.

42. Зъби. 
Тъканни съставки на зъба:зъбна пулпа (pulpa dentis)-разположена в зъбната кухина, мезенхим -слизеста съед.тъкан.Хистологичен строеж: а) клетки - одонтобласти и дентинобласти, множество фибробласти, недиференцирани мезенхимни клетки, макрофаги, моноцити и лимфоцити; б) колагенови влакна в) основна субстанция г) миелинови и амиелинови нервни влакна д) кръвоносни съдове - трофична функция. Кръвоснабдяване на зъбите- горна зъбна редица: кътници - rr. dentales на a. alveolaris superior posterior, останалит0е зъби - rr. dentales на a. alveolaris superior anterior; долни зъби: rr. dentales на a. alveolaris inferior; венозен отток: plexus venosus pterygoideus - vv. Maxillares, v. Retromandibularis; v. Facialis; Лимфен отток: горни зъби - nodi submandibulares nodi parotidei; долни зъби nodi submentales et submandibulares; Инервация на зъбите- Горни зъби и венци: нервен сплит, образуван от n. Infraorbitalis (rr. alveolares superiores anteriores rr. alveolares superiores posteriores r. alveolaris superior medius), rr. dentales superiores и rr. gingivales superiores; Долни зъби и венци: n. alveolaris inferior plexus dentalis inferior: rr. dentales inferiores rr. gingivales inferiores

43. 44. 45. 46. Ембрионално развитие на зъбите
Одонтогенезата започва от II ембр. Месец. Молекулярен контрол: транскрипцинен фактор Lef+9; FGF+8, сигнални молекули BMP+2, +4 и 7, homeobox гени. Три стадия във формирането и развитието на зъбите : Стадий на формиране на зъбните зародиши, Стадий на диференциране на зъбния зародиш, Стадий на хистогенеза и диференциране на зъбните тъкани. Зъбните зародиши се образуват от : • ектодермата • мезенхима ( от нервните гребени ) Произход на зъбите: Ектодермата, разположена по челюстния ръб формира по-плътна ивица - зъбна епителна ивица. Постепенно тази заложба потъва в подлежащия мезенхим и се накъсва. Отделните сегменти се наричат зъбни папили. Епителът на всяка зъбна папила се оформя като глечово калпаче. Медиално на него прораства епител, който осигурява заложбата на постоянните зъби. Кътниците се развиват от няколко съседни зъбни папили. Така се образува нагъната зъбна коронка от 2 или 3 корена.Мезенхима - gemma dentis ( papilla dentis ) от него се развиват дентина - дентиногенеза, зъбната пулпа и цимент - циментогенеза. Одонтогенеза стадии: амелогенеза - Под въздействието на мезенхима пъпковидното уплътнение добива камбановидна форма - емайлов орган (organum enameleum). От него възниква емайлът. Състои се от: • Външен епителен пласт - кубични клетки (OEE) • Вътрешен епителен пласт - цилиндрични клетки - бъдещи амелобласти (IEE) • Емайлна пулпа - между двата пласта, изпълнена със звездовиден ретикулум (SR) • Междинен пласт - два-три реда сплеснати клетки (SI); дентиногенеза: - преодонтобласти, млади одонтобласти, предентин; - мантиен дентин -минерализация на предентин, апатитови кристали; циментогенеза-Образува се Зъбната торбичка (saccus dentis) - от мезенхима около зъбния зародиш . Оформят се три пласта : Вътрешен - свързан с образуването на цимента Среден - образува периодонциума Външен - образува алвеоларната кост; циментобласти; развитие на зъбния корен. Амелогенеза - протича в три фази : Първа фаза - произвеждане на органичен матрикс от амелобластите; Втора фаза - минерализация на матрикса , отлагане на апатитни кристали на емайл - дентиновата граница ;Трета фаза - узряване на емайла ( повишаване на минерализацията ). Образуване на cuticula dentis . Дентиногенезата се осъществяваот одонтобластите , които произвеждат органичен матрикс , образуващ предентина . Образуване на мантиен дентин - на границата с емайла Образуване на предентин - на границата с пулпата. Минерализация - започва от мантийния дентин.
47. Пробив на зъба - дентицио. Механизъм. Теории. Смущения в пробива.
Пробив на млечните зъби: начало - VI м. централни резци край - 2-3 год. втори молари. Оформено временно съзъбие до 5-6 год. Поникване на постоянните зъби: начало - 5-6 год. I молар "шестгодишник" край - 18-30 год. III молар "мъдрец" Отклонения: dentitio precox dentitio tarda. По правило първите зъби пробиват към 7-ия месец, но още от 3-4-месечна възраст бебето се лигави, хапе и плаче от време на време. Първи се показват двата долни резеца, после двата горни. След това в последователен ред поникват и останалите резци. Между 12 и 18 месец поникват малките кътници, четири на брой, по един от всяка страна, горе и долу. Пространството между малкия кътник и малкия резец, останало празно, се запълва с кучешкия зъб на 12 - 24 месечна възраст. Големите кътници, четири на брой, излизат между 20 - 30 месец. С това се оформят всичките млечни зъби - общо 20 на брой. Този ред на никнене на зъбите обаче не е абсолютно задължителен, малки размествания са възможни. Голямо нарушение на реда често се среща при рахит. Почти успоредно с пробива на шестите временни зъби започва смяната на временните с постоянни централни резци. Следват страничните резци (на мястото на млечните странични резци), първите предкътници ( на мястото на първите млечни кътници), кучешки зъби ( на мястото на временните кучешки), втори предкътници ( на мястото на вторите временни кътници) и накрая зад шестиците пробиват вторите кътници на около 11-12 годишна възраст. Патология на зъбния пробив: Преждевременен се смята пробивът при временните зъби, когато те пробиват от 3 до 6 месеца по-рано от средните срокове за това, а при постоянните-над 1 година.Ранния пробив носи рискове, тъй като зъбните структури са с незавършено развитие, непълноценна минерализация и по-лесно се атакуват от кариесогенните фактори и се увреждат. Препоръчва се своевременно провеждане на локална и ендогенна флоурна профилактика. Закъснял се смята пробивът на временните зъби,когато те пробиват над 5 мес.след средните срокове за пробив, а за постоянните-над 2 год.

48. Млечно съзъбие - характеристика. Пробив на млечните зъби.
Млечното съзъбие се състои от 20 зъба - по десет на горната и долната челюст, съответно по пет на лявата и дясната половина. Млечното съзъбие се състои от осем резеца, четири кучешки, четири премиолара и четири молара. Пробив на млечните зъби: начало - VI м. централни резци край - 2-3 год. втори молари. Оформено временно съзъбие до 5-6 год. Поникване на постоянните зъби: начало - 5-6 год. I молар "шестгодишник" край - 18-30 год. III молар "мъдрец" Отклонения: dentitio precox dentitio tarda. По правило първите зъби пробиват към 7-ия месец, но още от 3-4-месечна възраст бебето се лигави, хапе и плаче от време на време. Първи се показват двата долни резеца, после двата горни. След това в последователен ред поникват и останалите резци. Между 12 и 18 месец поникват малките кътници, четири на брой, по един от всяка страна, горе и долу. Пространството между малкия кътник и малкия резец, останало празно, се запълва с кучешкия зъб на 12 - 24 месечна възраст. Големите кътници, четири на брой, излизат между 20 - 30 месец. С това се оформят всичките млечни зъби - общо 20 на брой. Този ред на никнене на зъбите обаче не е абсолютно задължителен, малки размествания са възможни. Голямо нарушение на реда често се среща при рахит. Почти успоредно с пробива на шестите временни зъби започва смяната на временните с постоянни централни резци. Следват страничните резци (на мястото на млечните странични резци), първите предкътници ( на мястото на първите млечни кътници), кучешки зъби ( на мястото на временните кучешки), втори предкътници ( на мястото на вторите временни кътници) и накрая зад шестиците пробиват вторите кътници на около 11-12 годишна възраст.

49. Постоянно съзъбие- характеристика. Пробив на постоянните зъби.
Постоянните зъби или възрастни зъби са вторият комплект зъби, образувани при бозайниците. В постоянното съзъбие при хората има тридесет и два постоянни зъба, състоящи се от шест максиларни и шест долни кътници, четири максиларни и четири долни премолари, две максиларни и два долни кучешки зъби, четири максиларни и четири долни резци.

Пробив на горни постоянни зъби
Първи кътник-6 зъб 6-7 години
Централен резец-1 зъб 7-8 години
Страничен резец-2 зъб 8-9 години
Първи предкътник-4 зъб 10-12 години
Втори предкътник-5 зъб 10-12 години
Кучешки-3 зъб 11-12 години
Втори кътник-7 зъб 12-13 години
Мъдреци-8 зъб 17-21 години

Пробив на долни постоянни зъби
Централен резец-1 зъб 6-7 години
Първи кътници-6 зъб 6-7 години
Кучешки-3 зъб 9- 10 години
Страничен резец-2 зъб 9- 10 години



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по анатомия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.