Теми по анатомия


Категория на документа: Други


Първи предкътници-4зъб 10- 11 години
Втори предкътници-5зъб 11-12 години
Втори кътници-7 зъб 11-13 години
Мъдреци-8 зъб 17-21 години

50. Зъбни дъги - характеристики. Оклузия и артикулация. Физиологични захапки.
Човешкото съзъбие е система от морфологични и функционално специализирани органи(зъби), последователно наредени като функционално оформени зъбни групи в алвеоларните израстъци на двете челюсти, наречени зъбни редици. Дъвкателните повърхности на всички зъби, наредени в зъбната редица, образуват т.н. дъвкателна или оклузална равнина. Зъбните редици в друга, че се осигурява контакт(оклузия) между тях, който допринася за пълноценното стриване на храната по време на дъвкателния акт. Зъбната редица в горната челюст има формата на полуелипса, а в долната на парабола. Горната зъбна редица е по-голяма и покрива долната. Зъбите в горната челюст са наредени така, че ако се продължат техните надлъжни оси, ще се пресекат на около 2 см. зад глабелата в crista galli. Това свидетелства, че зъбите от горната зъбна дъга са наклонени навън вестибуларно и имат до известна степен ветрилообразно разположение, а зъбите от долната челюст са наклонени орално. Гнатология - наука за морфологията, физиологията, патологията и функциалното единство на долночелюстните стави, зъбните редици и челюстно-лицеви мускули. оклузодонтия - тя изучава морфологичните особености и функционалните промени на оклузалната повърхност на зъбите и зъбните редици и контактите между тях.Целта е да се създадат перфектни съотношения между естествените и изкуствените оклузални повърхности. II: Физиологичен покой - пасивна позиция на долната челюст, при която тя е отпусната след преглъщане или произнасяне на думата "Мисисипи".Мускулите на челюстите са ненапрегнати, в симетричен физиологичен тонус, само колкото да поддържа тежеста на долната челюст.Ставните главички са леко ротарани близко до ставния туберкул, устните са леко допрени.Покоят на долната челюст е без ясно изразени граници, постоянен.Чрез тази позиция се определя височината и захапката след загуба на зъби. III:Дъвкателна зъбна артикулация - динамичен процес, при който долната челюст се движи динамично и разнообразно, чрез активно съкращаване на челюстно-лицеви мускули.При зъбната арткулация съотношението между ставните повърхности в долночелюстните стави и между зъбите в устната кухина се променя. IV: Зъбна оклузия - състояние на статичен контакт между зъбите на горната и долната челюст.За разлика от зъбната артикулация, която е динамичен процес, оклузията характеризира фиксирано състояние между зъбните редици, при условие, зъбните редици да са в контакт.Съотношението между зъбите - централно, ляво, дясно и др., може само да определя вида на оклузията.Тя е елемент на зъбната артикулация, т.е. артикулационния процес включва различни статични оклузални съотношения. - Централна релация - Миоцентрична оклузия - Крайна задна оклузия Физиологични захапки-тези, при които подреждането на зъбите исъотношението между долната и горната зъбна редица не смущава дубченетои говоренето.Видове - а)ортогнатна захапка б)ръбцова захапка в)физиологична биопрогнатия г)физиологична опистогнатия

51. 
Жлезите в устната кухина образуват слюнката . Функцията на слюнчените жлези включва : • овлажняване на лигавицата на УК - намалява триенето • намокряне на храната • подпомага говора • осигуряване течен разтворител необходим за вкусовите усещания • осигуряване течен уплътнител при засмукване и сучене • секреция на ензими , хормони , антимикробни агенти.
Жлезите се делят на две групи : • малки • големи. Малките слюнчени жлези се разполагат в lamina propria, или до tela submucosa. Отделят секрета директно в устната кухина . Биват : Gll. Labiales Gll. Buccales Gll. Molares Gll. Palatinae Gll. Linguales. Според вида на секрета се делят на: Серозни - жлезите на Ebner (papillae vallatae) Слузни - gll. palatinae, gll. linguales post. на Testa Riva, жлезите на Weber (papillae vallatae) Смесени - на устните, на бузите, gll. linguales ant. на Nuh

 околоушна жлеза.  
Жлезите в устната кухина образуват слюнката . Функцията на слюнчените жлези включва : • овлажняване на лигавицата на УК - намалява триенето • намокряне на храната • подпомага говора • осигуряване течен разтворител необходим за вкусовите усещания • осигуряване течен уплътнител при засмукване и сучене • секреция на ензими , хормони , антимикробни агенти.
Жлезите се делят на две групи : • малки • големи. Големи слюнчени жлези Оформени са като отделни органи , свързани с УК чрез дълги протоци . Те са три чифтни жлези : Gl. Parotidea Gl. Submandibularis Gl. Sublingualis. Gl. Parotidea : Най - голямата слюнчена жлеза , тегло 20-30 гр . Произвежда серозен секрет . Разполага се в regio parotideomasseterica. Дели се на две части : - повърхностна - разположена е пред и под porus acusticus externus, върху ramus mandibulae и зад m. masseter - дълбока - зад клона на долната челюст във fossa retromandibularis. Жлезата е обвита от тънка съединителнотъканна капсула , която дава преградки навътре и я разделя на 5-7 големи дяла . Отвън жлезата е обхваната от плътна фасция , fascia parotidea , която покрива fossa retromandibularis и продължава напред във fascia masseterica. През жлезата преминават : - a. carotis externa - v. retromandibularis - n. facialis (plexus intraparotideus) - n. auriculotemporalis - ndd. l. parotidei profundi.Части на жлезата: Ductus parotideus (Stenoni) - образува се в предната част на жлезата , дълъг е около 5 см , диаметър 3 см . Върви по латералната повърхност на m. masseter и по предния му ръб се прегъва , пробива m. buccinator и се отваря в papilla parotidea. Glandula parotidea accessoria - по хода на канала. Кръвоснабдяване : a. temporalis superficialis a. maxillaris a. auricularis posterior v. retromandibularis Лимфен отток : ndd. l. parotidei superf. et profundi след това - в ndd. l. cervicales profundi. Инервация : Парасимпатикова : n. glossopharyngeus - n. tympanicus - n. petrosus minor - ganglion oticum - n. auriculotemporalis Симпатикова : от ganglion cervicale superius, по plexus caroticus externus.

 подчелюстна жлеза.  
Жлезите в устната кухина образуват слюнката . Функцията на слюнчените жлези включва : • овлажняване на лигавицата на УК - намалява триенето • намокряне на храната • подпомага говора • осигуряване течен разтворител необходим за вкусовите усещания • осигуряване течен уплътнител при засмукване и сучене • секреция на ензими , хормони , антимикробни агенти.
Жлезите се делят на две групи : • малки • големи. Големи слюнчени жлези Оформени са като отделни органи , свързани с УК чрез дълги протоци . Те са три чифтни жлези : Gl. Parotidea Gl. Submandibularis Gl. Sublingualis. Gl. Submandibularis: Разположена е в trigonum submandibulare ( повърхностен дял ). Приблизително сферична форма , диаметър 2 см ., тегло около 15 гр . Лежи в тристенно леговище - две стени са от разцепването на повърхностния лист на шийната фасция , третата стена е костна . Задният край продължава в израстък ( дълбок дял ), който заобикаля задния ръб на m. mylohyoideus и напред достига gl. sublingualis. медиално дълбоката част лежи до m. hyoglossus. в дълбоката част се оформя и продължава напред ductus submandibularis (Wharthoni). дълъг е около 5 см . и се отваря в caruncula sublingualis. кръстосва се с n. lingualis ( разположен латерално ). Отвън жлезата е обхваната от тънка капсула , която образува преградки , разделящи я на 7-10 дяла . Сложна , тубулоацинозна смесена жлеза . Кръвоснабдяване : a. facialis a. lingualis v. facialis Лимфен отток : ndd. l. submandibulares et submentales Инервация : Парасимпатикова : chorda tympani - ganglion submandibulare Симпатикова : ganglion cervicale superius

 подезична жлеза.  
Жлезите в устната кухина образуват слюнката . Функцията на слюнчените жлези включва : • овлажняване на лигавицата на УК - намалява триенето • намокряне на храната • подпомага говора • осигуряване течен разтворител необходим за вкусовите усещания • осигуряване течен уплътнител при засмукване и сучене • секреция на ензими , хормони , антимикробни агенти.
Жлезите се делят на две групи : • малки • големи. Големи слюнчени жлези Оформени са като отделни органи , свързани с УК чрез дълги протоци . Те са три чифтни жлези : Gl. Parotidea Gl. Submandibularis Gl. Sublingualis. Gl. Sublingualis: Разположена е в regio sublingualis, върху m. mylohyoideus. Най - малка - 5 гр . Има делчест строеж - 30-50 малки жлезички , смесен секрет . Предните групи образуват голяма жлеза , която има самостоятелен канал - ductus sublingualis major (Bartholini) , който се отваря в caruncula sublingualis Останалите жлезички се отварят директно върху plica sublingualis чрез ductus sublinguales minores (Rivini) . Кръвоснабдяване : a. sublingualis a. submentalis v. facialis, v. lingualis Лимфен отток : ndd. l. submandibulares Инервация : Парасимпатикова : chorda tympani - ganglion submandibulare Симпатикова : ganglion cervicale superius.

ен
В състава му влизат: 1.небната завеска - velum palatinum 2.висулка - uvula palatinum3.небцови дъги - arcus palatopharyngeus4.корен на езика - radix linguae 1,2,3,4, изграждат зевния провлак 5. небцови сливици- tonsillae palatinae. Разположение - в sinus tonsillaris, хлътване между двете небцови дъги. Над сливицата в синуса остава ямка-fossa supratonsillaris. Отпред, встрани и отзад сливицата е обхваната от съединително-тъканна капсула, прикрепена хлабаво към дъното на синуса. Мускулното дъно на ямката отделя сливицата от а. palatina ascendens. Медиалната повърхност на сливицата е покрита с лигавица и е издадена към устната кухина. Тук се намират 12-20 ямки, водещи до тесни крипти, дълбоки до 10 мм. Те са благоприятно място за събиране на остатъци от храна и развитие на микроорганизми. Форма - яйцевидна, 25/15/20 мм. Кръвоснабдяване - rr.tonsilares на лицевата артерия, клончета на a. Palatina descendens, a. Pharyngea ascendens. На 1-2.5 см встрани минава вътрешната сънна артерия. v. pharyngeae, v. Palatine, v. facialis до v. jugolaris int. лимфа- nodi submandibulares et cervicales lateralsСтроеж Епителна пластинка от многослоен плосък невроговяващ епител, между епителните клетки се намират лимфоцити, левкоцити, моноцити, макрофаги, дендритни клетки. Тези клетки достигат до повърхността на епитела и фагоцитират микробите, попаднали в устната кухина. Под епитела - собствена пластинка, лимфни фоликули. Те са разделени на делчета от съединително-тъканната капсула. Пръстен на Waldeyer (Anulus lymphoides Waldeyeri Waldeyeri): Тonsilla palatinae, lingualis, tubarie, pharyngealis, лимфната тъкан в мекото небце образуват лимфем пръстен на Валдайер- защита на организма от антигени, приети чрез храната или от въздуха. Небцова сливица , tonsilla tonsilla palatina palatina : Макроскопска анатомия: чифтно образувание, яйцевидна форма - 25х15х20 mm разположена във fossa (sinus) tonsillaris, fossa supratonsillaris, plica semilunaris, plica triangularis capsula tonsillae. Съдове на на небцовата сливица Кръвоснабдяване: rr. tonsillares a. facialis a. palatina ascendens a. pharyngea ascendens Венозен отток: v. palatina, vv. pharyngeae v. facialis v. jugularis int. Лимфен отток: nodi lymphatici submandibulares, nodi lymphatici cervicales laterales


Гълтач -pharynx е храносмилателен и въздухоносен орган. Мускулно-фиброзна торбичка с конична форма, основата е насочена нагоре. Разположение - в областта на шията, зад носната кухина, устната кухина и гръкляна. СЪобщава се с тях чрез широки отвори. Горен край- основа на черепа,по-широк, 3,5 см,долен- 6 шиен прешлен, 1,5 см.Тук преминава в хранопровода. Височина - 12-15 см.,Разделя се на 3 части: Носна част - epipharinx, nasopharinx (носоглътка). Продължение на носната кухина, свързани са с отвърстие - choana.Тук се намира гълтачова сливица на горната задна стена tonsilla рharingealis (adenoidea), трета сливица. Разрастването и води до смущения в носното дишане, компенсира се чрез дишане през устата, което водуи до деформация на небцето и горната алвеоларна дъга- аденоиден фациес. През пубертета закърнява. По страничната стена се намира отвърстието на слуховата тръба. Между него и мекото небце има струпване на лимфна тъкан- чифтна тубарна сливица - tonsilla tubaria. Възпалението и нарушава вентилацията на средното ухо, затваря слуховия канал и води до заглъхване на ушите. Тonsilla palatinae, lingualis, tubarie, pharyngealis, лимфната тъкан в мекото небце образуват лимфем пръстен на Валдайер- защита на организма от антигени, приети чрез храната или от въздуха. Устна част - mesopharynx.Зад устния провлак, при гълтане: мекото небце сесъкращава, затваря се и гълтачът се изолира от въздухоносните пътища. Надгръклянникът затваря входа на гръкляна, хапката се насочва към долната част на гръкляна и храхопровода .Гръклянна част - hypopharinx - зад гръкляна, свързва се с него чрез входа му. От двете страни на входа има по един надлъжен овален улей, recessus piriformis, по чиято повърхност клон на блуждаещия нерв образува лигавична гънка. При дразнене от храна настъпва чувство за задушаване.Лигавица на гълтача - епител - Носна част - многореден цилиндричен ресничест; Устна и гръклянна част - многослоен плосък невроговяващ; Жлези - носна част- смесени, устна и гръклянна - слузни. Мускули на гълтача :Напречно-набраздени, надлъжният слой е отвътре, а кръговият - отвън. Видове мускули: Надлъжни(повдигачи) - м. levatores pharyngis, започват от съседни мускулни части, преплитат се , по задната повърхност на гълтача образуват сухожилна връв. M. stylopharyngeus, m. palatopharyngeus, m. salpingopharyngeus, m. pterygopharingeus. Напречни - стесняват кухината на гълтача - m. constrictores pharynges. - горен, среден и долен.Те действат почти само в устната и гръклянната част. Съкращаването започва винаги от горния към долния констриктор.Адвенция на гълтача - хлабава съединителна тъкан, подвижно свързване на гълтача със съседниоте органи. В нея се намират 2 венозни сплетения. Кръвоснабдяване - а. thyroidea superiora. A.palatina, klon na a. Facialis, plexus v. Pharyngeus към v. Jugularis. Лимфа - ретрофарингеални възли, дълбоки шийни възли.Инервация - plexus pharyngeus - от клончета на n. glossopharyngeus , n. Vagus
57
Хранопровод - oesophagus, продължение на гълтача, започва на ниви 6 шиен прешлен, прекосява гръдната кухина и диафрагмата, до стомаха на ниво 11 гръден прешлен. Дължина 25 - 30 см. Шийна част - pars cervicalis - 5-6 см, пред ламина вертебралис и гръбначния стълб и зад трахеята Гръдна част - pars thoracica - 16-19 см, пред гръбначния стълб, кръстосва аортната дъга, левия главен бронх, вдясно и пред аортата. Напуска гръдната кухина на нивото на 10 гръден прешлен през hyatus esophageus на диафрагмата. Коремна част - pars abdominalis - 1-4 см. Анатомични стеснения: Фарингеално стеснение - зад пръстеновидния хрущял, на 15 см. От резците, цепковиднен просвет. Бронхиално стеснение - при кръстосването на левия бронх, на ниво 4-5 гръден прешлен, 24 см. От резците, полулунна форма на просвета. Диафрагмално стеснение - 9-10 гръден прешлен, преди отвора на диафрагмата, звездовидна форма, на просвета, 40 см. от резците. Физиологични стеснения: Аортално - при пресичането на аортната дъга,намира се над бронхиалното Кардиално- преди отварянето на хранопровода в стомаха . Лигавица : Многослоен (20-24 слоя)плосък епител, собствена пластинка от колагенни и еластични влакна, лимфни фоликули, повърхностни (кардиачни) жлези- прости, разклонени, тръбести, слузни, в началото и края на хранопровода; мускулна пластинка - надлъжни гладкомускулни влакна, тънка еластична мрежа.Надебелява към стомаха. Лигавицата образува надлъжни гънки, върховете им се доближават един до друг и изпълват просвета. Подлигавичен слой от колагенни и еластични влакна, собствени жлези на хранопровода - тубуло-ацинозни, забелязват се с просто око като белезникави петна, овлажняват лигавицата, улесняват преминаването на храната. Еластичен, способства за намаляване просвета на хранопровода. Среден слой - tunica muscularis Намира се в горната четвърт на хранопровода, от напречнонабраздена мускулатура, по-надолу преминава в гладка. Външен слой - надлъжен, започва от гръкляна и гълтача, завършва върху лявата плевра. Вътрешен- циркулярен, спираловидни снопчета Външна обвивка на хранопровода-tunica adventitia. Хлабава съединителна тъкан, свързва хранопровода със съседните органи, в нея се намират кр. И лимфни съдове и нервния възел plexus esopharyngeus. Кръвоснабдяване Шийна част -клончета на долна щитовидна артерия, вена брахиоцефалика Гръдна - гръдна аорта, вена azygos Коремна - лява стомашна артерия, лява диафрагмална артерия, v.portae, стомашни вени Между вените в стената на хранопровода има много анастомози. Инервация Н. вагус, парасимп. Влакна за жлезите и гладката мускулатура и симпатикова от трункус симпатикус

Стомах - gaster: Торбесто разширение на храносмилателния канал- натрупване, смилане на храната от стомашния сок и преминаване на кашата към т. черво . Форма- крушовидна, варира в зависимост от пола, възрастта и конституцията, положението на тялото, степента на напълненост. Предна стена, обърната напред, нагоре и надясно, задна стена - надолу и наляво. Свързват се в два ръба, наречени кривини - малка, обърната надясно и нагоре, голяма - нагоре и наляво. Малката е продължение на десния ръб на хранопровода, последната третина е огъната - инцизура ангуларис. Голямата образува вдлъбване при левия ръб на хранопровода - инцизура кардиака. Мястото на свързване с хранопровода- кардиа., а с дванадесетопръстника - пилорис. Отвън е маркирано с бразда, а отвътре- с циркулярна гънка. Дъно- fundus gastricis - сляпо издуване над нивото на входа Тяло- corpus gastrici Разположение на стомаха- под левия купол на диафрагмата, при средна напълненост се проектира върху лявото подребрие, входът - вляво от 10 и 11 гръден прешлен, пилорът-надясно от 12 гръден и 1 поясен прешлен. Малката кривина следва левия ръб на гр. Стълб, голямата - прекосява го напречно. Стомашна камера- мястото на стомаха в коремната кухина - ляв купол на диафрагмата-долна повърхност на левия чернодробен дял, коремна стена,Допира се до коремната стена с 40 кв. сантиметра площ с триъгълна форма. Ограничава се от хрущялите на левите ребра, отдясно от ръба на черния дроб и отдолу от напречното ободно черво. Задна повърхност - допира се до диафрагмата, слезката, ободното черво, предната повърхност на панкреаса, лявата надбъбречна жлеза и горната част на левия бъбрек. Стена на стомаха: Лигавица - tunica mucosa - нагъната.В областта на двете кривини гънките са надлъжни, по малката кривина образуват стомашен път, по който се придвижват течностите от входа към пилора при празен стомах. Стомашни поленца- възвишения на лигавицата със заоблена неправилна форма, по повърхността на които има малки гънки, в които се отварят малки ямички, в тях се отварят няколко стомашни жлези. Еднореден цилиндричен епител.Апикалната част е изпълнена със слузест, силно вискозен секрет, неразтворим в солната коселина. Секретът се отделя непрекъснато. Мускулна пластинка - циркулярни и надлъжни мускулни влакна. Жлези Собствени - gl. Gastricae propriae - в областта на дъното и тялото на стомаха, нагъсто една до друга, тесен лумен, прости тръбести, произвеждат пепсиноген, солна киселина, гастрицин(в детска възраст за съсирване на млякото), gastric intrinsic factor(действа върху вит. В12, узряване на еритроцитите). Съдържат 5 вида клетки- • Недиференцирани- при делене заместват клетките на жлезата и на лигавицата, • Главни- отделят пепсиноген,к. се превръща в пепсин, липаза, гастрицин • Пристенни- карбоанхидраза, образуваща от Н2О и СО2 въглеродна киселина, дисоцира се, Н+ се извеждат от клетката с протонна помпа в стомашния лумен, там се свързват с СL-, също изведени от пристенните клетки и се образува солна киселина. • Слузни - в областта на шийката на жлезата • стомашночревни ендокринни клетки- единични, между главните клетки - гастрин(стимулира пристенните клетки), грелин(стимулира апетита и чувството за глад, инхибира липидния метаболизъм), бомбезин(изпразване на стомаха), соматостатин(инхибира серкрецията на гастроинтестиналните хормони, активността на пристенните клетки), хистамин, серотонин Кардиачни- gl. cardiacae- в pars cardiaca, прости, разклонени, тръбести, слузни Пилорни - gl. Pyloricae- прости разклонени, по-къси и се отварят в по-дълбоки ямки. Произвеждат соматостатин и гастрин. Подлигавичен слой - съединителнотъканен, закрепва лигавицата към мускулната обвивка, съдържа нервни и кръвоносни съдове(венозен сплит). Мускулна обвивка - гладка мускулна тъкан, горна половина на стомаха-по-тънка, слаба моторика Долна половина - перисталтична активност, засилва се по посока на пилора. Отвътре-кос слой от мускулни снопчета, които при съкращаване притеглят голямата кривина към входа на стомаха. Среден слой - продължение на циркулярния слой на хранопровода, на границата м/у пилора и дванадесетопръстника силно задебелява-мускулен пръстен m.sphincter pyloricus.-регулира преминаването на храната и предотвратява връщането и към стомаха обратно. Външен слой - продължение на надлъжния слой на хранопровода, неравномерно разпределен, в пилорната част, в голямата и малка кривина. Външна обвивка на стомаха- tunica seroza - част от перитонеума, закрепва стомаха към околните органи и коремната стена. Кръвоснабдяване- артериален кръг по малката и голяма кривина-от truncus celiacus, a.gastrica sinistra, a.gastrica dextra(анастомозират), а.gastroomentalis sinistra и dextra, анастомозират, клончета от слезковат аартерия a.gastricae brevis, . артериите са нагънати, което посзолява нагаждането им спрямо обема на стомаха. Вени : v.portae, v.gastrica sinistra , dextra, връзки с ъс системата на горна и долна куха венаИнервация - симпатикова-ганглион целиакум ; парасимпатик.- рами гастрици на нервус вагус, 3 сплетения. .

дванадесетопръстник, 
Tънко черво - intestinum tenue Силно нагъната тръба, започва от пилора на стомаха и завършва при илео-цекалната клапа на границата с дебелото черво. Химично разграждане на храната от соковете на големите храносмилателни жлези, резорбция. Дължина-жени 6.5, мъже 7м, просвет-начало4-5 см, край 3,5 см. Проекция бърху коремната стена в областта на мезо-и хипогастриума. Дванадесетопръстник-duodenum Закрепен за задната коремна стена, проекция в/у предната коремна стена в регио епигастрика и умбиликалис. Обхваща главата на панкреаса. 4 части: 1.горна част- pars superior - от пилора , надясно от тялото на 1.поясен прешлен. 5 см. Има разширение-ампула. Покрита от перитонеум, серозна ципа. В контакт с задстомашната жлеза, портна вена, чернодробна артерия., черния дроб и шийката на жлъчния мехур 2.низходяща част- pars descendens-извивка надолу-flexura duodeni superior, надясно от 2,3 поясен прешлен. Допир до десен бъбрек, десен пикочопровод, долна куха вена, десен дял на черния дроб и жлъчния мехур, опорак на напречното ободно черво. 3. напречна част - pars horizontalis - прекосява долна куха вена и коремната аорта на ниво 4 поясен прешлен. Допир до долна куха вена, коремна аорта и крачета на диафрагмата 4. възходяща част - pars ascendens - наляво и нагоре до нивото на 2 поясен прешлен, където образува извивка flexura duodenojejunalis и започва празното черво. Допир до коремна аорта, ляво краче на диафрагмата, част от празното черво Рентгенов образ- началната горна част е значително по-широка, нарича се луковица, представлява триъгълна сянка с основа наляво към пилора и връх надясно. 3 варианта на рентгенов образ; - подковообразен- описаният горе с 4 части - вертикално-разтегната прика- дясна низходяща и лява възходяща част - напречно-разтегната примка- 2 хоризонтални части-горна и долна Празно черво- jejunum, хълбочно черво - ileum (общо наименование на двете части мезентериално тънко черво)intestinum tenue mesenteriale Разположение След дуоденума, вляво от тялото на 2. поясен прешлен до дясната илеоцекална ямка на ниво 4 поясен пр. в областта на regio mesogastrica i hypogastrica. Образува множество примки, разположени в 2 слоя- повърхностен и в дълбочина. Тези на празното черво са хоризонтални, а на хълбочното- вертикално разположени. Отдясно и ляво-ободно дебело черво, отпред- голямо було, назад- дванадесетопръстник, глава на панкреаса, коремна аорта, долна и горна куха вена, долен полюс на бъбрека, пикочопровода, хълбочни съдове, В малкия таз- задна повърхност на пикочния мехур, предна повърхност на правиоточерво, матка и придатъци. Стена на тънкото черво: Лигавица -силно нагъната, гънките са циркулярни, постоянни, различно високи, около 800-900 по протежението на червото, увеличават повърхността на лигавицата около 2 пъти. Първата гънка се появява на 3-5 см. от пилора, най-многобройни са в напречната и възходящата част, към кпая почти изчезват. По надлъжна гънка по задната стена преминава общ жлъчен канал - ductus choledochus. Заедно с канала на панкреаса се отварят в долния край на червото. На 3 см по-нагоре има отвор на допълнителния канал на задстомашната жлеза. Чревни власинки -villi intestinalis евагинации на лигавицата, 4 милиона, 0.3 - 1,5 мм дължина. Цилиндрични или конични, в дванадесетопръстника са листовидни. Централно се разполага лимфен съд, краят му е разширен при всмукване на мазнини. В периферията под базалната мембрана се намират капилярна мрежа, снабдявана от 1-2 артериоли и се оттича от вена. От основата до върха се намират гладкомускулни влакна. Епителът - еднореден, цилиндричен резорбтивен е съставен от ентероцити, чашковидниклетки и ентероендокринни клетки. Чревни жлези gl. Intestinales Прости едноредни епителни тръбички в ламина проприа, отворите им са м/у основите на чревните власинки. Клетките са 5 вида-цилиндрични стриирани и нестриирани, чашковидни, кл. На Панет, ентероендокринни. Произвеждат лизозим - антибактериално действие, регулират бактериалното действие в т. черво. Дуоденални жлези В подлигавичния слой, отварят се в кухината на Либеркюновите жлези. Разклонени тубулозни, тубулоацинозни, произвеждат слузно вещество с алкална реакция , предпазва от киселинността на стомашния сок. Подлигавичен слой на т.черво- хлабава съединителна тъкан с кръвоносни съдове и нерви, лимфни фоликули. Мускулна обвивка - от 2 слоя-Външен кръгов(стеснява и удължава червото), Вътрешен надлъжен(разширява и скъсява), спирални влакна м/ тях(перисталтика ) Серозна обвивка- покрива горната, предната част на дванадесетопръстника и почти изцяло празното и хълбочното черво. Кръвоснабдяване А. pankreaticoduodenalis superior, inferior, a.jejunales et ileales, v. portae Лимфните фоликули се оттичат към целиачните и мезентериални лимфни възли. Инервация Парасимпатикови влакна от н. вагус, симпатикови от ганглион целиакум и мезентерикум . В стената на червото образуват сплетения.

;;
Дебело черво- intestinum crassum Последен отдел на хр.канал, от илеоцекалната клапа до заднопроходното отвърстие-anus. 1.5-2м., състои се от сляпо, ободно и право черво Илео-цекална клапа, клапа на Баухин -valva ileocecalis- вдаване на тънкото черво в сената на дебелото. Образуват се 2 гънки-горна и долна устна-лабрум супериус и инфериус, заграждащи отвора на клапата. Съдържат циркулярна мускулатура и лигавица. При сливането им се образува юздичка-frnulum valve ilealis. Клапата не позволява на съдържимото да се връща към тънкото черво, тъй като при повишено налягане двете устни се питискат и затварят просвета на клапата. Циркулярната мускулатура играе ролята на сфинктер. Сляпо черво-(cecum) - задънена сляпо завършваща торба, свързан с червеобразния израстък - appendix vermiformis. В контакт с пристенната коремница отзад, отпред-предна коремна стена, отляво и отдолу-тънко черво. Покрито с коремница, липсва истински опорак. Апендикс - от задномедиалната стена на сляпото черво, 2-4 см от vаlva ileoceccalis , където се събират трите надлъжни мускулни ленти на сляпото черво.Рудиментарен орган. Добре оформен само при човека и висшите маймуни. Дължина-средна7-8 см, варира от 2 до 20. Положение - висока вариабилност 1.низходящо-при 40-50% от индивидите, насочва се към малкия таз, често навлиза в него. При възпаление може да срасне с пикочния мехур, правото черво, женски полови орг. 2.латерално - възходящо- извива се нагоре, странично и навлиза м/у страничната коремна стена и сляпото черво 3.медиално- попада м/у гънките на тънкото черво 4.задно-възходящо- зад сляпото черво или зад възходящото ободно черво проекция на основата на апендикса- за намиране при възпаление - точка на Мак Бърни-намира се м/у външната и средната трета на линията , свързваща пъпа с дясното предногорно хълбочно бодило. -точка на Ланц-м/у дясната и средната трета на линията, свързваща двете горни предни хълбочни бодила. Понякога се намира на нивото на десния бъбрек или под черния дроб. Стена на апендикса -Лигавица - еднореден цилиндричен епител, образува чревни жлези с чашковидни и ентероендокринни клетки. -Подлигавичен слой-с голям брой лимфни фоликули, което води до схващането, че е лимфоиден орган, чревна сливица -Мускулна обвивка - вътрешен циркулярен добре развит и тънък надлъжен външен слой -Серозна обвивка(коремноца)-обвива го и преминава в перитонеална дубликатура Просвет- незначителен, при някои на входа му има лигавична гънка, препятстваща попадането на фекални маси в него. Ободно черво - colon Характерни особености 1.надлъжната мускулатура е групирана в 3 надлъжни мускулни ленти-тении(taeniae coli). Taenia libera-свободна тения, по предната поврхност на възходящото, низходящото и сигмовидното и по долната-на напречното ободно черво Taenia omentalis-за нея в областта на напречното се прикрепя голямото було omentum majus. Taenia mesocolica- за нея се закрепва опоракът на напречното ободно черво. 2.надлъжната мускулатура на тениите е твърде къса, образуват се окръглени издувания между трите тении - haustrae - хаустри. Ако се прережат тениите, червото се изопва, хаустрите изчезват. 3.мастни висулки - appendices epiploicae- серозни торбички с мастна тъкан 4.полулунни гънки по вътрешната повърхност - между 2 съседни тении, представляват вгъвания на циркулярния мускулен слой навътре. Лигавица - особености Не съдържа власинки- силно намаляване на храносмилането и резорбтивната способност, оформяне на фекални маси чрез резорбция на вода, отделяне на слуз. Вътрешната повърхност е гладка. Покривен епител: -високи призматични резорбтивни клетки е микровили -реабсорбция на вода и електролити -чашковидни - отделят мукус, облекчава придвижването на плътните маси -жлезни крипти на Либеркюн-слузни ламина проприа и ламина мускуларис мукоза- съдържа лимфни фоликули подлигавица - съединителна тъкан, с кръвоносни и нервни съдове мускулна обвивка-циркулярен и надлъжен слой, надлъжният е концентриран в трите тении серозна ципа Право черво - rectum Разположение - в малкия таз и междинницата, s-образно, горна извивка-flexura sacralis пред кръстцовата и опашната кост , описва дъга с изпъкналост назад долна извивка- flexura perinealis - в междинницата, с изпъкналост напред. Рентгеново изображение на дебелото черво При увеличен тонус на тениите хаустрите изпъкват много силно. Изглаждат се при намален тонус или препълване с контрастна маса. Физиологични сфинктери-стеснения при преход от един отдел на червото в друг, наблюдавани при живи хора Кръвоснабдяване - Клонове на а. mesenterica superior - a.ileocolica, a.colica dextra, a.colica media a.mesenterica inferior - a.colica sinistra, a. sigmoideae, a. rectalis superior Долна половина на право черво- клонове на а. илиака интерна - a. rectalis media et inferiors v. mesenterica към v.portae, Долна половина на право черво- v. V.Rectales към v. Iliaca и оттам към v.cava inferior Вените образуват сплетение - plexus venosus rectalis Инервация Симпатикова - гаnglion celiacum, mesentericum superius et inferius ПС -влакна от n.vagus и n. Pelvici Сетивни влакна- от гръбначномозъчни нерви по пътя на симпатиковите влакна по хода на артериите, образуват сплетения около тях- плексус миентерикус и субмукозус.

вътрешносекреторната 

Представлява серозна жлеза с издължена форма, разположена зад стомаха пред гръбначния стълб на нивото на L2. Състои се от три части : глава (caput) - най-широка част, вложена в извивката на дуоденума, тяло (corpus) и опашка (cauda) която достига вляво до хилуса на слезката. Жлезата е съставена от делчета (lobi pancreatis). От всяко делче изхожда каналче, разклонение на общия канал. В делчатата се намират разклонения интралобуларни каналчета, които завършват с ацини. Отделните каналчета се вливат в ductus pancreaticus, който преминават по цялата дължина на панкреаса и си отваря заедно ductus choledohus на papilla duodeni major в pars descendens duodeni. Често съществува и втори, по-тънък канал, ductus pancreaticus accessories, който започва от главата на панкреаса е се влива 3 см па-високо в дуоденума. По тези канали протича панкреатичен сок, произведен от жлезисти клетки с външна секреция. Освен това панкреасът е жлеза вътрешна секреция. Част от жлезистата тъкан не притежава отводни канали, а е пръсната във вид на клетъчни острови, поради което се нарича островен апарат insulae pancreaticae (Лангерхансови острови).

 
Черният дроб (hepar) е разположен в десния горен квадрант на коремната кухина, под купола на диафрагмата. Той е най-големия орган в човешкото тяло, като теглото му е около 1500 грама, а в кръвонапълнено състояние теглото му достига 2400 грама. При възрастните масата му е 1/50 от масата на цялото тяло, като при децата съотношението е 1/18-1/20.Той заема дяснато подребрие, голяма част от епигастриума и малка част от лявото подребрие. Горната му граница е на равнището на VІ ребро, а долната - на дясната ребрена дъга. Черният дроб притежава две повърхности - диафрагмална и висцерална, които се срещат в остър ръб.Facies diaphragmatica, изпъкналата предно-горна повърхност, е частично сраснала с диафрагмата, pars affixa, а останалата част е покрита с перитонеум и е свободна, парс либера. В нейната предна част се различават два дяла - lobus dexter и lobus sinister, разделени чрез диафрагмална дубликатура. Facies visceralis e плоската задна повърхност. Черният дроб е обвит почти изцяло (с изключение на pars affixa) с перитонеум. Той образува няколко дубликатури, като една от тях е omentum minus - от porta hepatis към стомаха и дуоденума. Под перитонеума се разполага съединителнотъканна капсула, която обвива чернодробната тъкан.Основната структурна единица е чернодробната делче, lobus hepatic, с диаметър 1-2 мм и многоъгълна форма. Делчето е съставено от челнодлобни клетки, подредени в подредени в радиално ориентирани плостинки (laminae hepaticae), към централен кръвоносен съд (v. centralis). Между делчетата се намира съдинителнатъкан, в която се разполагат клонове на кръвоносни съдове и жлъчни каналчета. Кръвоносните съдове vv. Interlobulares, са клонове на v. portae. Те отделят разклонения vv. intralobulares, които се вливат в кухините между пластинките от чернодробни клетки. По стените на относително широките чернодробни синусоиди се намират звездовидни клетки с фагоцитарна функция, които принадлежаткъм ретикуло-ендотелната система (Купферови клетки). Венозната част на мрежата се влива във v. centralis. В чернодробното делче се намира и тора каналчеста система от жлъчни капиляри по които тече жлъчка в обратна посока. Те нямат собствени стени, а се образуват от залягащи един към друг жлебове на чернодробните клетки. Вливат се в жлъчни каналчета ductuli biliferi, които си разполагат междуделчевите пространства и са обвити с епител.

63.  на черния дроб.
Вратната вена (portal vein) разделя черния дроб на десен и ляв клон, като всеки един от тях снабдява с кръв две отделни подобласти (наричани сектори). Секторите от дясната страна са преден (anterior) и заден (posterior), а тези от лявата страна са среден (medial) и страничен (lateral), като по този начин формират общо 4 сектора. Ако използваме това разделение, дясната и лявата част на черния дроб не са разделени от линията, формирана от ligamentum falciforme, а по-скоро от леко скосената линия намираща се вдясно, начертана от sulcus venae cavae отгоре, до жлъчния мехур в долната част. Дясната и лявата страна са независими по отношение на захранването с артериална и портална кръв и жлъчния дренаж. Трите повърхности (горна, долна и задна), определят четири сектора и съдържат три главни клона на чернодробната вена. По-близък поглед към тези четири сектора спомага да се направи допълнително разделение на общо 8 сегмента. Десният преден сектор съдържа сегменти V и VIII, десния заден сектор съдържа VI и VII сегмент, левия среден сектор съдържа сегмент IV, и левия страничен съдържа II и III сегмент. Сегмент I, който е еквивалентен на опашатия лоб (lobus caudatus), е отделен от останалите сегменти и не получава кръв директно от никой от трите клона на чернодробната вена. Като цяло, всеки един сегмент представлява част на черния дроб, ориентирана около един клон на вратната вена заедно със съпътстващите го артериални, лимфни и жлъчни съдове и нерви.Разделението на сегменти се използва главно при някои хирургични интервенции.Кръвоснабдяване на черния дроб : Черния дроб е единствения орган с двойно кръвообращение. Кръвоснабдяванетому става по два начина: Вратната вена (venaeportae) - предоставя "материал за обработка" на черния дроб, като го захранва с венозна кръв. Осъществява функционалното кръвообращение. Друго популярно име на вратната вена е порталната вена. Чернодробната артерия (a. hepatica propria) - осигурява оксигенирана (обогатена с кислород) кръв за поддържане на енергийните процеси. Осъществява артериалното кръвообращение.Тези вени влизат в черния дроб през бразда (цепка), наречена porta hepatis, която лежи в долната част на десния лоб. В нея порталната вена и чернодробната артерия се разделят на клонове в десния и левия лоб, и десните и левите жлъчни канали се обединяват с тях, за да формират главния чернодробен канал. През черния дроб за една минута преминават около 1500 ml кръв, като 1200 ml (около 75%) от тях постъпват чрез вратната вена (venaeportae). Тази вена се образува от сливането на вените v. lienalisи v. mesentericasup. Вратната веназахранва черния дроб с венозна кръв от стомаха, червата, далака и панкреаса. Чрез нея се дренират повечето коремни органи, поради което при възникване на карциноми в тях (стомах, дебело черво, панкреас, и др.) чернодробните метастази са чести. Лимфни капиляри: Лимфните капиляри в черния дроб се формират в междуделчестата съединителна тъкан. Те се сливат в лимфни съдове, които вървят заедно с venaeportae и vv. hepaticae и достигат лимфни възли, разположени както в portahepatis, така и в коремната и гръдната кухина, като по този начин става оттичането на лимфата. Лимфотокът на жлъчния мехур и жлъчните канали също се насочва към лимфните възли в portahepatis. Инервация: Черният дроб се инервира от симпатикови (от ganglia coeliaca), парасимпатикови (от nn. vagi)и от сетивни нервни влакна (от гръбначномозъчни сетивни нерви). Паренхимът е покрит от чернодробни нерви, които съдържат симпатикови и парасимпатикови влакна. Тези влакна влизат в черния дроб през portahepatis и съпровождат разклоненията на чернодробната артерия и жлъчните канали.Чернодробната капсула е покрита с фини влакна от долните интеркостални (гръбначномозъчни сетивни) нерви. Именно поради това, едно разтегляне или разкъсване на чернодробната капсула може да предизвика ясно обособена остра болка в областта на черния дроб.
64.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по анатомия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.