Теми по анатомия


Категория на документа: Други



;м

Простата (Prostata) е единичен орган, разполага се в предно-долния участък на малкия таз, под пикочния мехур, върху пикочо-половата диафрагма. Има форма на кестен. Различават се 2 повърхности: предна - насочена към симфизата, задна - към правото черво и долно-странична повърхност. Основата на простатата е ориентирана нагоре към пикочния мехур. Напречният размер на простатата е 4 см, вертикалният - 3 см, а предно-задния - оксоло 2 см, мас - 20-25 гр. Различават се 3 дяла - десен, ляв и среден, наречен провлак. Простатата е изградена от 3-40 жлези, означени като жлезен паренхим и от т.нар. мускулно вещество от гладка мускулна тъкан. Простатата произвежда съставки на семенната течност, които и придават кисело рН. Простатата търпи възрастови изменения. Много често средния дял хипертрофира. Булбоуретрална жлеза е двойна жлеза, има овална форма, разполага се около луковицата (Bulbus), а изводния проток извлича секрета в уретрата, откъдето е и названието на жлезата. Полов член(Penis) е копулационен орган, провежда урината и спермата.Състои се от две основни части: корен, прикрепен към лонната част и тяло, което напред завършва с главичка. Половият член е изграден от 2 пещеристи и 1 гъбесто тяло. Пещеристите тела са дълги и цилиндрични. Предният им край е заострен, а задния образува крачета на пениса. Гъбестото тяло заляга в улея, образуван при завършването на двете пещеристи тела. Напред това тяло изгражда главичката на пениса, а назад - с разширение - луковица. Встрани, където се разширява в булбоуретрална жлеза. Във вътрешността на гъбестото тяло се разполага мъжкия полов канал. Пещеристите и гъбестото тяло са обвити от дълбока и повърхностна фасция. Отвън пенисът е обвит от кожа, която в областта на гливичката образува дубликатура - препуциум. Кръвоснабдяване - - a. pudenda interna, a. pudenda interna : a. dorsalis penis a. profunda penis a. bulbi penis et a. urethralis Венозен отток : v. dorsalis profunda penis plexus venosus prostaticus v.iliaca interna v. profunda penis v. pudenda interna. Инервация на пениса :Plexus cavernosus Plexus : парасимпатикови нерви - nn. splanchnici pelvici; симпатикови нерви от plexus hypogastricus inferior; сетивни влакна от n. pudendus n. dorsalis penis.

 

Яйчникът е основният орган на половия апарат на жената. Той определя принадлежността на даден индивид към женския пол, като му придава съответните полови признаци, които отличават жената от мъжа. Липсата на яйчници оказва голямо влияние върху целия организъм. Яйчникът на полово зрялата жена има форма и големина на бадем (дължина 3-4 см, ширина 2-2,5 см и дебелина 1-1,5 см; тежи 6-8 гр). Цветът му е белезникавоматов, повърхността му е неравна вследствие изпъкването на зреещи фоликули и вдлъбването в местата на цикатриксите от пукналите се фоликули. За закрепване на яйчника служат : Ligamentum infundibulopelvisum (plica suspensoria ovarii)- съединява горния полюс на яйчника с тазовата стена. В него протичат кръвоносните съдове и нервите за яйчника. Ligamentum ovarii proprium (chorda uteroovarica) - плътна кръгла перитонеална връзка (хорда), която съединява долния полюс на яйчника със страничния ръб на матката зад и малко под тръбата. Mesovarium - част от задния лист на широката връзка, която се залавя за предния ръб на яйчника. Това е мястото, където влизат и излизат съдовете и нервите (hilus ovarii) - врата на яйчника. Задният ръб на яйчника е свободен. Връзките на яйчника са еластично отстъпчиви, така че при опипване се констатира известна подвижност на органа. На разрез на яйчника се различават два слоя : външен специфичен и вътрешен неспецифичен. Специфичната яйчникова тъкан (паренхиматозен слой) обхваща като подкова вътрешния слой (zona vasculosa). Спецефичната яйчникова тъкан се състои от повърхностен епител, под който се намира съединителнотъканния пласт (tunica albuginea), който преминава без строга граница в кората т.е. зоната на фоликулите. Те се намират в най-различна степен на развитие : преди да започнат да узряват, яйцеклетките се намират във формата на първични фоликули; срещат се зреещи фоликули до предназначен да даде узряло яйце фоликул, т. нар. Граафов фоликул (folliculus vesiculpsus Graafi). След пукването на зрелия фоликул се формира жълтото тяло (corpus luteum), което при различни фази на края преминава в пълно обратно развитие (corpus albicans). В неспецифичния слой се намират кръвоносните и лимфичните съдове и бервите. В него не се установяват фоликули. Яйчникът макар и разположен в коремната кухина, не е покрит с перитонеум. Средно към 45-48-годишна възраст яйчниците изпадат в атрофия, свиват се, теглото им намалява, стават плитки, плътни и с дълбоко набраздена повърхност. В менопаузата все още се срещат фоликули. Към 60-годишна възраст вече не се намират фоликули. Разполага се двустранно от матката. Представлява тръбест орган с дължина 10-12 см. с просвет, който в различните части варира от 2-4 мм. На нея се различават 4 части: маточна (разположена в средата на матката), провлак на матката- той е най-тясната част и същевременно най-дебела страна, ампула на маточната тръба - на нея принадлежи почти половината от дължината на маточната тръба, фунийка (infundigulum) - представлява разширената права част на ампулата. Тя притежава т.нар. реснички на маточната тръба, едната от които е по-дълга и се нарица яйчникова, тъй като има способност да "описва" повърхността на яйчника и да проведе оволиралия фоликул от кухината на маточната тръба. В нея става оплождането на яйцеклетката. Лигавицата на маточната тръба образува множество гънки, които са в различни посоки, т.е са своеобразен лабилинт в кухината на маточната тръба. Маточна, извънматочна - отвън е покрита със сероза.
; в
Матката лежи приблизително в средата на малкия таз между пикочния мехур и правото черво. Когато мехурът и ректумът са празни, оста на тялото ѝ при правостоящи жени има почти хоризонтална посока и сключва с оста на шийката отворен напред ъгъл (anteflexio uteri), не по-малък от 90 градуса. Освен това оста на цялата матка е наклонена спрямо проводната ос на таза напред (anterversio uteri), така че нормалното положение на матката е anterversio flexio. С предната си повърхност матката лежи върху пикочния мехур, а със задната се допира до правото черво и тънките черва. Шийката лежи перпендикулярно на задната влагалищна стена. Матката е подвижен орган, но с ясно изразена наклонност да запазва типичното си положение, което е резултат от действието на поддържащия (тазовото дъно) и удържащия (връзки на матката) матката апарат. Консистенцията на матката е твърдоеластична. Тялото на матката (corpus uteri) представлява около две трети от цялата дължина на органа. Частта, която изпъква между местата на навлизането на яйцепроводните тръби, се означава като дъно на матката (fundus uteri). Областта, която включва местата на навлизането на яйцепроводите и местозалавянията на маточно-слабинната връв (lig. rotundum uteri) и на маточно-яйчниковата връв (lig. ovarii proprium), се нарича рог на матката. Стената на маточното тяло се състои от 3 слоя : Серозният слой (perimetrium) представлява покриващият матката перитонеум. Мускулният слой (myometrium) е средният и най-масивен. Съставен е от гладка мускулатура, която има структурата на решетка поради кръстосването на две спираловидни системи от мускулни влакна. Тези спираловидни системи могат да се сгъват и разгъват. Мукозата (endometrium) тапицира мускулния слой откъм маточната кухина. Тя е гладка, червена, с влажна повърхност, прирастната към подлежащата мускулатура, но строго ограничена от нея. Изградена е от цилиндрично-призматични епители, снабдени с движещи се в дистална посока ресни, от съединителнотъканна строма и от тръбести жлези, формирани от вдълбочаващи се в стромата повърхностни епители. .Кръвоснабдяване: a. ovarica a. uterina Венозен Венозен отток отток: plexus venosus uterinus Лимфен дренаж : дъно -поясни и парааортални лимфни възли; тяло и шийка- хълбочни лимфни възли, ингвинални лимфни възли. Влагалището, vagina, е разположено между пикочният канал и правото черво. Има предна и задна стена, в горния край се отваря цервикалния канал, долния край е частично притворен от химена. -Строеж на влагалищната стена - отвътре лигавица, постлана с многослоен плосък невроговяващ епител, няма жлези. -Втория слой е мускулнофиброзен от мускулни и съединително тъканни снопчета, ориентирани в циркулярно и надлъжно положение. -Отвън - съединителна тъкан, която го фиксира към пикочния мехур, пикочния канал и правото черво. -Стената на влагалището е богато кръвоснабдена от клон на маточната артерия. Граница между външните и вътрешните полови органи е хименът. Външните женски полови органи се състоят от редица образувания. Към тях се отнасят: големите срамни устни, лонното възвишение, малките срамни устни, клиторът, а също така влагалищното предверие, заедно с предверните луковици и големите предверни жлези. Във функционално отношение тези образувания заедно с влагалищното предверие представляват копулативните органи.

82
Гърдата - mammaе е чифтен орган. Различават няколко части - тяло - corpus mammae и централно разположено питментирано кръгло поле - areola mammae. Кожата в областта на ареолата е неравна поради наличието на потни жлези и може да бъде окосмена. Съдържа голям брой мастни жлези - жлези на Mongomery. Центъра на ареолата се издига от - mamilla, върху която се отварят - pori lactiferi, в които се отварят изходните канали на жлезата - ductus lactiferus. Млечна Жлеза - glandula mamaria - представлява съвкупност от 15 -20 сложни тубуло-алвеоларни жлези. Жлезата се пазполага върху m. pectoralis major, на нивото от ІІ-ро до V-то ребро от парастернална до предна аксиларна линия.
Формата и големината и зависят от хормонални и конституционални ф-ри. Parenchima mammae е изграден от 15 -20 радиерно разположени дяла, изолирани един от друг от страмата на жлезата. Всеки дял имо собствен канал /ductus lactiferus/, което се насочва към мамилата. Непосредствено преди мамилата канала се разширява - sinus lactiferus, а терминалната стеснена част се отваря в pori lactiferi. Stroma mammae е дебел слой мастна тъкан и се разполага между кожата и жлезния паренхим. Слой мастна тъкан изолира и от fascia pectoralis. Мастната тъкан се прекосява от плътни фиброзни повлекла, които започват от дермата и се излъчват към паренхима - Куперови връзки. Повлекла се насочват и към ключицата - ligg.girales. Кръвоснабдяване на млечната жлеза: 1. A. thoracica interna - rami perforantes 2. AA. intercostales - rami cutanei 3. A. thoracica lateralis Артериите образуват богата система от анастомози. Между жлезните алвеоли и каналчетата се образува богата капилярна мрежа, а кръвта от тях се отича по венозни система която следват пътя на артериите. • Rami perforantes на V. thoracica interna осъществява венозния оток направо през към белия дроб, с което се обясняват мета белия дроб. • Вторият венозен път за мета в белия дроб е v. axillaris. • VV. intercostales се вливат в v. cava superior и те също дават карциномни емболи в белия дроб. Лимфен дренаж: Осъществава се чрез сплетения две на брой - повърхностно и дълбоко, които анастомозират помежду си. Лимфният оток на гърдата е в 3 направления. • лимфата от повърхностното сплетение се отича към аксиларните ЛВ - 97% от лимфния оток • лимфата от дълбокото сплетение - към субпекторалните ЛВ - възли на Rotter и оттам към подключичните-възли на Grossman. / път на Grossman/. Други съдове от дълбокото сплетение се отичат към медиастинума . • лимфата от долно-медиалната част на гърдите се отичат към чернодробните и субдиафрагмални лимфни възли - път на Gerota. Пътищата на лимфния оток имат ИЗКЛЮЧИТЕЛНО голямо практическо значение за разпостраненито и метастазирането на карцинома на млечната жлеза.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по анатомия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.