Теми по геология


Категория на документа: Други



1. Предмет, роля и задачи на инженерната геология.
Геологията е една от най-младите естествени науки. Името и произлиза от гръцките думи гео-земя и логос-знание, т.е. знание за Земята. От геологията постепенно се отделят два самостоятелни клона: инженерна геология и хидрогеология.
Геологията изучава произхода и развитието на Земята, химичния, минералния и петрографския състав на скалите, тяхната възраст и строеж, както и изменението им под действие на вътрешните и външните земни сили при историческото развитие на Земята.
Инженерната геология изучава процесите в горните слоеве на земната кора във връзка със строителната дейност на човека (условията за строителството и геоложките явления, възникващи в резултат на строителството). Основна задача на инженерната геология е да предлага мероприятия за укрепване на земната основа, склоновете и откосите на изкопите и насипите, за да се осигури устойчивостта на сградите и съоръженията. Познаването на природните условия е важна предпоставка за успешно строителство. При изграждане на инженерни съоръжения опасността идва не толкова от неблагоприятните геоложки условия, колкото от това, че те не са изучени добре в процеса на проектиране, строителство и експлоатация. Инженерната геология трябва да направи оценка на геоложката обстановка още преди проектирането на съоръженията и да посочи начините и средствата за ограничаване или отсраняване на опасностите от геоложки характер. По този начин се намаляват срокът и стойността на строителството, повишава се сигурността на сградите и съоръженията.
2. Строеж на Земята. Вътрешни и външни обвивки.

Вътрешни земни обвивки. Вътрешната структура на Земята се определя чрез измерване на плътнстта на отложенията на повърхността и, на скоростта на въртене и другите движения на Земята, и най-вече на скоростта на разпрострнение на сеизмичните вълни, предизвикани от земетресения или взривове във вътрешността на Земята.

Твърдата част на Земята се състои от от три основни концентрични обвивки, наречени геосфери: земна кора (литосфера), мантия и централно ядро. Земната кора има средна плътност 2,7 g/cm3 . Тя е отделена от мантията с т. нар. Граница на Мохоровичич, която под континентите се намира на дълбочина около 70 km, а под океаните се намира на дълбочина от 5 до 10 km. Под тази граница сеизмичните вълни увеличават скоростта си. Земната кора е "най-динамичната" част от твърдото тяло на Земята. В общ вид тя има слоест строеж и се състои от 3 основни комплекса скали: утаени, метаморфни и магмени. Химичният състав на континенталната земна кора, изразен в проценти по маса е даден в следната таблица:

Земната кора се е образувала от материалите на мантията. Тези материали се "преобразуват" от атмосферата, хидросферата и биосферата, при което се осъществява големият кръговрат на веществата в земната кора.

Земната мантия има състав, различен от състава на земната кора. Плътността на мантията се увеличава неравномерно към центъра на Земята. Въз основа на скоростта на рапространение на сеизмичните вълни земната мантия се разделя на горна и долна. Горната мантия се намира непосредствено под границата на Мохоровичич - на дълбочина до 900 km. Долната мантия е на дълбочина от 900 до 2900 km. Преходният слой към земното ядро е разположен на дълбочина от 2900 до 3100 km. В него скоростта на надлъжните сеизмични вълни нараства рязко, а напречните сеизмични вълни се отразяват почти напълно.

Ядрото на Земята е с радиус около 3300 km. То се намира на дълбочина над 3100 km и се състои от външна обвивка и малко вътрешно ядро. Според геофизичните данни външното ядро на Земята е със свойствата на течност. Върешното ядро е на дълбочина под 5100 km и вероятно се намира в твърдо състояние.

Външни земни обвивки. Хидросферата - водната обвивка включва Световния океан и водите на сушата. Нейна горна граница са нивото на Световния океан и нивото на подземните води. Долната граница на хидросферата не е така ясно изразена. Тя съответсвува на дълбочината на критичната температура на водата в литосферата - 374о С.

Атмосферата - въздушната обвивка има маса 0,00009 % от масата на Земята. Разделя се на тропосфера - разположената до земната повърхност, стратосфера - на височина 6-8 до 14-18 km и йоносфера - от 8-18 до 50-55 km. В зоната от 10 до 60 km атмосферата поглъща голяма част от ултравиолетовото излъчване на Слънцето, което прави възможен живота на Земята. Основните елементи на химичния състав на сухия атмосферен въздух са N - 78,09 %, O2 - 20,95 %, Ar - 0,93 %, CO2 - 0.03%. В космичното пространство около Земята са установени два радиационни пояса, изградени от протони и електрони. Вътрешният е разположен на 3600 km височина, а външният - на (25/60).103 km.

Биосферата обхваща хидросферата, горната част на литосферата и долната част на атмосферата, където се развиват живи организми. Основната "жива маса" е съсредоточена в зелените растения. Чрез фотосинтеза те преработват енергията на слънчевите лъчи и от елементите C, O, H, N и др. Изграждата сложни органични съединения, при което се отделя свободен кислород.

7въпрос
Геоморфология.Възраст на скалите .

Възраста на скалите се определя абсолютно и относи телно.1)методи за определяне на аболютната възраст-основават се на принципа на радио активния разпад на техните елементи до техните устойчиви изотопи.Достатъчно точно е определен периода на техния полуразпад.Процесът се описва с ф-лата
N= N.eкъдето
N и Nса съответно броят на запазилите се елементи и начални
брой на атомите на изходния елемент.t-времето от началото на процеса на разпадане.-констан.
на разпадането на изходния елемент.е-неперовото число.2,71
В абсолютната геохронология се използват 1)оловен метод-при него се оценява разпада на урана до олово.той се използва за скали с възраст над 30 млн години.2)Ториев метод-превръщането на 238Th в 208Pb 3)Стронциев -разпада на 87 рубидий до стронций-5 млн години 4)Аргонов-сложно превръщане на 40К в Са и Ar-100 хил години
5)Въглероден-превръ. на 14С в 14N 5-60хил.г
2)методи за опреде ляне на относителн ата възраст на скал ите 1)Актуалистичен-от Чарлз Лайел в геоложкото минало процесите които протичат днес тези процеси са протичали по същите закономерн ости както и днес. 2)Пе трографски-при него се сравнява съставът на скалите в съседни разрези разкрития или проучвателни израб отки.Ако установим на различни места скали с еднакъв състав ,структура и текстура то тези скали имат еднаква възраст
3)Стратиграфския ме тод-използва закон омерностите за после дователноста при напластяването и връзката межу пластовете в маси ва.Смята се че лежа щия отдолу пласт се е образувал по рано от лежащия върху него.Приложим е в случаите на райони с слабо проявени тектонски процеси
4)Палеонтоложки-осно вава се изучаването на намерените в скали

те останки от организми.те се наричат фусиди.този метод позволява да сравнянат геоложки тела независимо от състава условията на залягане мястото им на образуване.

Геохроноложка таблица
ера период





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по геология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.