Теории и школи в управлението


Категория на документа: Други


* Изучаване на умората.
* Изучаване на умението.
* Изучаване на времетраенето на работните операции.
* Идеи за системно управление.
Теорията на организацията е съставена от два подхода- административен и бюрократичен. Тази теория се основава на следните принципи:
* Ясно структуриране.
* Йерархия и координация.
* Ред, дисциплина, инициатива.
* Съответствие между права и отговорности.
Административен мениджмънт- разглежда проблемите на управлението на организацията като цяло. Създателите на административния мениджмънт са били ръководители на големи фирми и затова разглеждат управлението на фирмата като цяло. Най-известния представител на административния мениджмънт е Анри Файол. През 1916г. Излиза неговата книга "Общ и индустриален мениджмънт", в която той очертава основните дейности (сфери) в една организация, функциите и принципите на нейното управление. Файол разширява гледната точка за организацията, като към безспорната производствено-техническа сфера добавя още пет сфери:
> Търговска (закупуване на материали и машини, и продажба на готовата продукция);
> Финансова ( осигуряване и разпределение на пари за посрещане на разходите на организацията);
> На безопасност и охрана ( защита на имуществото и персонала);
> Счетоводна ( документиране на операциите, приходите и разходите);
> Управленска ( планиране, организиране, разпореждане, координиране и контрол).
В управленската сфера Файол включва пет "правила" или "задачи" на мениджмънта, които почти съвпадат със сега приетите основни функции. В планирането той включва предвиждане на събитията, които засягат организацията, и приемане на общ план (рамка) за бъдещите решения. Организирането в схемата на Файол се разбира като ресурсно осигуряване на плана, т.е. правилно комбиниране на машини, материали и хора за изпълнение на задачите. Разпореждането ( командването) е преди всичко насочване на поведението на подчинените. Според него мениджърите трябва да дават пример и интензивно да общуват с подчинените си. Координирането е съгласуване на дейностите на подчинените звена, осигуряване на движението на информацията и проверка дали установените проблеми (разминавания) са преодолени. Контролът е проверка дали реално предприетите действия съответстват на плана и коригиране на нежеланите отклонения. Файол формулира 14 принципа, които мениджърите трябва да следват според "своя опит и чувство за пропорция". Те са:
* Разделение на труда- специализацията е условие за успех на организацията.
* Власт-отговорност- упражняването на власт поражда отговорност.
* Дисциплина- подчинението, усърдието, полагането на усилия и външните знаци на уважение са част от договора между работника и работодателя.
* Единоначалие- всеки работник трябва да получава разпореждания само от един началник.
* Единно ръководство ( една посока)- всички дейности за постигане на една цел трябва да са обединени в една програма с един ръководител.
* Подчиняване на частните интереси на общия интерес- интересите на отделния работник или група работници не трябва да стоят над интересите на предприятието.
* Възнаграждение- трудът на работниците трябва да се заплаща справедливо според техния принос.
* Централизация- всяка организация трябва да намери такова съотношение между централизация и децентрализация, което осигурява най-висока производителност.
* Единна командна верига- подчинените трябва да спазват официално установена командна верига и да осъществяват контакти помежду си само с изрично упълномощаване от своите началници.
* Ред(порядък)- хората и материалните активи трябва да имат определени места и да бъдат там.
* Справедливост- тя е сплав от взискателност и доброжелателност и възпитава ангажирани и лоялни работници.
* Стабилност на персонала- при условие, че имат необходимите лични качества (способности), на хората е нужно време да усвоят работата.
* Инициатива- тя е осигурена възможност за разработване и реализация на план, както и право на предложения. Правото на инициатива носи голямо удовлетворение и е мощен стимул за интелигентния човек.
* Сплотяване на персонала (esprit de corps)- хармоничните условия на отделните индивиди са ключ към успеха на организацията.
Бюрократичен мениджмънт( подход)- Създател е немския социолог Макс Вебер, под бюрократична той разбира рационална организация. Той има принос и за развитието на официалните организационни стуктури, дефинира три типа структури:
* Традиционна- основава се на авторитета на прекия ръководител;
* Рационална ( легитимна)- основава се на власт, която хората признават и приемат в определена ситуация;
* Харизматична- основава се на харизматичната способност;
Вебер изследва структурите на властта в организацията. Той прави разлика между власт и влияние. Власт е право или способност на един индивид да застави други хора да се подчиняват. Авторитет или влияние е налице, когато другите хора с готовност, т.е. доброволно, изпълняват полученото разпореждане, указание или съвет. При основаното на авторитет ( а не единствено на власт) управление на преден план излиза личността на мениджъра. За отбелязване на особените личностни качества и/или вродената способност за лидерство Вебер използва гръцката дума "харизма" ("харизматично излъчване"). Вторият елемент на авторитета според вебер е завоюването ( по силата на прецедент или упражняване) особено положение на един индивид в организацията.Вебер въвежда понятието "бюрократична организация", която според него е най-ефикасна и трябва да има господстващо място в обществото. Той говори за идеална бюрокрация, според него в практиката тя не може се реализира, но ако се приложат принципите на иделната бюрокрация към реална организация ще се повиши ефективността на организацията. Според него принципите за изграждане на иделаната бюрокрация са следните:
* Ясно разделение на труда.
* Ясно дефинирана йерархия на правата и отговорностите.
* Официално установени правила и процедури.
* Равнопоставеност (обезличаване).
* Кариерата зависи от личните качества и резултати.
Със своите идеи Мери Фоле става свързващо звено м/у научната организация и на труда и теорията на организацията. В голяма степен тя е предвестник на поведенческата школа в мениджмънта. Мели Фоле изучава човешките взаимоотношения в търговските организации. Особено я интересува как индивидуалните стремежи на отделните работници могат да се интерпретират ( а не да се подчинят) с целите на организацията. В тази връзка тя формулира еретичната за времето си идея за участие на работниците в собствеността ( капитала) на предприятията, в които работят.
Поведенчески подход- неговите основни постулати са:
* Хората са социални същества.
* Парите не са единствен стимул за труд.
Структурата на поведенческия подход е следната:Теория на човешките отношения; Движение за човешки отношения и Организационно поведение.
Теория на човешките отношения- основните принципи на тази теория са:
* Работникът е член на социални групи.
* Работникът се нуждае от морални стимули.
* Социалната среда определя поведението.
Тази школа е противоположна по идеи на класическата школа. Членовете на тази школа смятат, че най-важния фактор на производствения процес са хората, а не организацията.Тази школа се оформя като една от първите стимулиращи по-демократичното управление в производството. Акцентът в тази теория е в/у човешките отношения с цел повишаване на удовлетвореността и производителността на труда при участие на индивида в процеса на управление на организацията и неговата децентрализация. Най-видния представител на тази школа е Елтън Мейо. Цялата школа е свързана с Хоторския експеримент проведен от него. Резултатът от провеждането на експеримента е откриването на принципно ново средство за мотивация на работника- социалната среда. Мейо слага началото на теорията за човешките отношения в мениджмънта. Той прави важен извод- човешките фактори, особено социалното взаимодействие и групово поведение, оказват особено влияние в/у индивидуалната производителност.
Движение за човешки отношения- основните принципи са:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теории и школи в управлението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.