Теории за дивидентни плащания


Категория на документа: Други


М&М използват набор от предположения при анализа на ефекта от изплащане
на дивиденти. Те са валидни за съвършените капиталови пазари и се свеждат до
следното:
- няма разходи по финансовите операции, свързани с емисията на ценните книжа;
- няма различие между данъчното облагане на дивидентите и капиталовата печалба

(неутрални данъчни системи);
- инвеститорите могат да продават акции, за да генерират "самоделни" дивиденти или да реинвестират средства в допълнителни акции без никакви разходи;
-информацията е достъпна за всеки инвеститор, а цените на акциите незабавно отразяват известната информация;
-никой не може да окаже влияние върху текущите цени на ценните книжа.
Предполага се също така симетрична рационалност на пазара, което означава, че:
-инвеститорите предпочитат по-голямото благосъстояние пред по-малкото и за тях е
безразлично дали то се увеличава чрез дивиденти, или чрез капиталова печалба;
-всички участници на пазара действат рационално.

М&М доказват, че в свят, който може да бъде описан от тези предположения,
дивидентите са без значение. Техните резултати дават обосновката на политиката за остатъчните дивиденти.

М&М отчитат, че увеличението на дивидентите за една акция ще доведе до
нарастване на цената на акцията. Те обаче твърдят, че връзката между двете
променливи не е така еднозначна. При съвършените пазари увеличението на дивидентите означава, че по-малко парични средства ще бъдат реинвестирани, което намалява очаквания ръст на бъдещите дивиденти. По-ниският темп на техния растеж точно компенсира ценовия ефект от нарастналите дивиденти.

Следователно на съвършения пазар разпределението на доходите между дивиденти и реинвестирана печалба няма значение. Инвеститорът винаги ще бъде в състояние самостоятелно да промени своята доходност, като си осигури "самоделни" дивиденти, а при получаване на дивидент, да се откаже от него чрез реинвестиране.

Приложим ли е анализът на М&М към реалния свят на неидеалните пазари?
Много от предположенията на практика не намират подкрепа, което намалява актуалността на теорията.

Така например действащата в момента данъчна политика в България облагодетелства реализиращите капиталова печалба. Частните лица плащат 7 % данък върху получения дивидент, докато печалбите от сделки на БФБ не се облагат. Дивидентът е част от печалбата на компанията, която вече е обложена с данък, а след това получателите на дивиденти плащат данък върху тях, който в крайна сметка е със същия източник. Така възниква реален проблем, свързан с двойното данъчно облагане.

Теория за минимизация на дивидентите
(теория за данъчна диференциация)

Теория за минимизация дивидентите - данъците върху капиталовата печалба са
отложени за неопределен период от време за разлика от данъка върху дивидента,
който се изплаща веднага. Извод: Не е добре да се раздават дивиденти.

Възниква в края на 70-те и началото на 80-те години. В съответствие с тази теория
ефективността на дивидентната политика се определя от критерия за минимизация на
данъчните плащания по текущите и предстоящите доходи на собствениците.

Двойното данъчно облагане намалява ценността на паричните дивиденти,
вследствие на което трябва да се предпочете тяхната капитализация. Такава политика
обаче може да не намери подкрепа от дребните акционери, които се нуждаят от
текущи доходи.

Теоретичните дискусии по повод на това, коя от разгледаните досега теории е вярна,
продължават и до днес. Въпреки това неоспорим факт е, че повечето компании
предпочитат редовно да изплащат дивиденти.

Изводите от разгледаните три теории са, че политиката за дивидентите е важно




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теории за дивидентни плащания 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.