Теории за дивидентни плащания


Категория на документа: Други


решение на мениджърите, което засяга цената на акциите и на капитала на фирмата.

Сигнална теория за дивидентите (Signalling hypothesis)

Сигнална теория за дивидентите - промените в изплащането на дивиденти подават информация към инвеститорите за настоящото и бъдещото състояние на компанията и водят до промени в цените на акциите.

В неидеалния свят мениджърите и директорите на компании разполагат с повече и по-добра информация за бъдещото развитие на компанията от инвеститорите. Заради тази асиметричност на информацията инвеститорите тълкуват паричните потоци от собствен капитал, които включват парични дивиденти, обратно изкупуване на акции и издаване на нови обикновени акции, като сигнали за доброто развитие на компанията. Смята се, че ако не е така, мениджърите биха задържали парите, за да могат да оцелеят в несигурното бъдеще. Тъй като имат по-голям достъп до вътрешна информация от инвеститорите, те могат да използват дивидентите като средство за подаване на сигнали за наличието на потенциал да се създава паричен поток и да се инвестира в развитието на компанията.

Съгласно сигналната теория текущата реална пазарна стойност на акциите се оценява и установява на основата на размера на изплащаните по тях дивиденти.

Нарастването на дивидентните плащания определя автоматичното нарастване на пазарната стойност на акциите, което в случай на тяхната реализация ще донесе на акционерите допълнителен доход.

Сигнали, свързани с промяната на дивидентите и измененията на съответния капитал (емисия или обратно изкупуване)

Теорията за сигналите дава редица аргументи в полза на политиката за стабилни дивиденти с растеж и за последиците от тази политика:
> определят се дивиденти на ниско устойчиво ниво;
> избягва се намаляването на дивиденти.

От друга страна, обратното изкупуване на акции демонстрира убедеността на ръководството във финансовото бъдеще на фирмата.

На последно място теорията за сигналите твърди, че компаниите трябва да издават нови обикновени акции само при наличието на едно или повече от следните условия:
> акциите са надценени;
> задържаните печалби са недостатъчни за финансиране на доходоносни за компанията проекти;
> компанията има недостатъчен капацитет за вземане на кредит, чрез който да финансира тези проекти.

Комбинация от тези условия би могла да създаде ползи от издаването на нови акции, които да неутрализират отрицателния ефект върху цената на акциите. Интересен е фактът, че пазарът реагира на намаляването на дивидентите много по-силно, отколкото на увеличаването им.

Теория за съответствието между дивидентната политика и състава
на акционерите (теория "Ефектът на клиентелата")

Ефект на клиентелата -
политиката за дивидентите привлича конкретен вид инвеститори, а именно такива, които предпочитат модела за изплащане на дивиденти на тази компания пред моделите на другите компании.

В съответствие с тази теория компанията трябва да разработва такава дивидентна политика, която да съответства на очакванията на по-голямата част от акционерите. Този феномен се нарича "ефектът на клиентелата" (Clientele Effect).

Различните собственици като клиентела на компанията предпочитат различни нива на дивидентни плащания. Някои компании (от сферата на комуналното обслужване, институционални инвеститори) изплащат над 70 % от своите печалби като дивиденти. Те привличат клиентела, която предпочита високи дивиденти пред задържането на печалбата и прираста на капитала.

За тази група акционери често се използва шеговитият термин "вдовици и сираци".

Компаниите, ориентирани към бърз растеж, които не изплащат или плащат ниски дивиденти, привличат клиентела, която предпочита нарастването на стойността на капитала пред дивидентите.

Съществуването на "ефекта на клиентелата" има като следствие два важни извода за мениджърите:

1) Дивидентната политика трябва да бъде ясно определена в зависимост от конюнктурата на пазара, стадия на жизнения цикъл на компанията и да се прилага последователно. Инвеститорите, които са привлечени в дадена компания от нейната дивидентна политика, няма да приветстват неочаквани промени.

2) Мениджърите не трябва да се приспособяват към потребностите на различни типове инвеститори, а да изберат една определена група като своя клиентела, имаща определени финансови потребности и данъчен статус.

Използвана литература:

1. Иванова, Виктория. Дивидентна политика. Университетско издателство ВСУ "Черноризец Храбър", 2008 г.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теории за дивидентни плащания 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.