Теория и методика на физическото възпитание


Категория на документа: Други



В средната училищна възраст се осъществяват дълбоки промени във физиологичен и физичен план. Периодът се характеризира с интензивен растеж, като най-бързо расте скелетът, което трябва да се има предвид от треньорите и учителите по физическо възпитание и спорт. Развиват се вътрешните органи и системи на организма. Изменя се състоянието на нервната система - усилва се подкоровата активност, което се отразява с повишена нервност, невъздържаност, неустойчивост на емоционалните реакции, което затруднява работата на спортните педагози.

Значително преустройство претърпяват и жлезите с вътрешна секреция - наблюдава се т.нар. "хормонална буря". Под тяхно влияние става и половото съзряване (формиране на първични и вторични полови белези), което води до търсенето на ново обкръжение и нов тип общуване.

Едно от най-важните неща, които трябва да знае спортният педагог или треньора е, че през този възрастов период физическите качества се развиват неравномерно и с особени различия между момчета и момичета в юношеска възраст:
* бързината във всяка нейна разновидност пулсира най-подчертано при момчета от 11-12 год., а при момичетата 10-11 год.;
* силата при момчетата нараства значително на 12-13 год., а при момичетата на 12 години;
* издръжливостта при момчетата се развива равномерно, докато при момичета на 11 год. се наблюдава своеобразен връх.

През този период бързината на развитие се задържа висока. Поради настъпващия пубертет през тази възраст започват да се проявяват осезателно възрастово-половите различия между момчета и момичета, за които споменахме по-горе, което от своя страна изисква диференциран подход в работата на учителя/треньора.

Като цяло през преходния период на пубертета се осъществяват бурни биологични промени: начало на полово съзряване, свързано с появата на нови хормони в кръвта; интензивно физическо развитие и цялостна промяна в психофизиологичната организация на личността.

Повишена активност, физическите и психическите възможности обуславят възник-ването на усещане за възрастност, засилват стремежа към самостоятелност и само-утвърждаване, към заемане на своето собствено място в света на другите. Съпротивата и противопоставянето, които наблюдаваме у юношите в тази възраст са израз на стремеж точно към тази самостоятелност и самоутвърждаване. Това е един от начините за постигане на усещане за значимостта на собствената си личност, за демонстриране на независимост и мощ.

Водещият тип дейност през този период е комплексна - това може да е художествена, учебна, спортна и обществено-организационна. Самата учебна дейност за учениците от средна училищна възраст е много обогатена - изучават нови предмети; имат нови учители; различни форми на извънурочна дейност и занимания. Всичко това също дава отражение върху формирането и изграждането на тяхната личност.

В този период се извършва качествена промяна в развитието на самосъзнанието. Подрастващият се осъзнава като личност, която има право на уважение, доверие и самостоятелност. В предишния период самооценката се формира върху основата на оценките на родителите и учителите. Тук вече възниква интерес към самия себе си и други хора, желание да се разбере поведението на човека, мотивите и преживяванията му. Силен е стремежът за сравнение с другите връстници. Постепенно възниква стремежът за разбиране на собствената си личност като цяло с нейните положителни и отрицателни страни.

По време на средната училищна възраст се наблюдава силно изразено желание за самоутвърждаване и известност. Това е особеност, която трябва да се знае от всеки учител или треньор и да се използва по най-рационалния начин за формиране на мисленето на младия спортист/ученик и неговите потребности от постижения. Но също така трябва да се знае, че когато срещнат неразбиране и неуважение се затварят вътре в себе си. Много силно е изразена чувствителността на юношите към мнението на другите, към техните успехи и неуспехи.

В този период не е малка ролята на родителите и връстниците при изграждането на личността на подрастващите. От взаимоотношенията с родителите зависи до колко той ще овладее различните навици, ще придобие сомастоятелност, увереност в своите сили, ще развие положителна самооценка.

В тази възраст отношенията с връстниците могат да имат позитивен характер - да развиват интересите и навиците, умението за съпреживяване, разбиране, поддържане и т.н. Но те могат да имат и болезнен характер. Това е периодът на интензивното общуване, но въпреки това често се наблюдава и самотата. Адаптирането към връстниците до голяма степен зависи от пола, от родителите, но и от социално икономическото развитие на обществото, което на този етап в България особено силно повлиява формиращата се личност на юношата. Приятелството в този период не винаги протича гладко. Налице са висока потребност от близки отношения и ниска способност да се поддържат. Освен това често се променят потребностите и емоционалните състояния. Възникват особени изисквания към приятеля като откритост, откровеност, разбиране. Такива са изискванията и към учителя/треньора.

В общуването с приятелите подрастващият овладява нормите на близките отношения. Това е възрастта и на юношеската любов. Много често това е периодът на платоничната любов, но понякога и на по-задълбочени взаимоотношения. Появява се интересът към другия пол, желание да се харесат. Възможно е пренебрегване на досегашните инте-реси, в случая спортни, в името на първата любов, като е възможно и обратното присъединяване към социална спортна група заради любов.

Възможни са и прояви на провокативно поведение и съперничество. В тази възраст са много сложни и взаимоотношенията с треньори и учители. За разлика от 6-9-годиш-ните, тук ореолът на учителя/треньора пада. Подрастващите стават все по-чувствителни към методите и средствата, които изисква учителя към неговите личностни качества. Юношите открито изразяват своето съгласие или несъгласие, удовлетвореност или неудовлетвореност. Тук те стават по-активната страна в общуването с учителя (спорт-ния педагог), предявяват претенции и изисквания към него. От тук произтичат и по-сложните изисквания към работата на педагога - индивидуален подход, емпатия, творчество при конструирането на урока (тренировката).

В този период възниква и потребност от самоусъвършенстване и самовъзпитание. Значителна част от подрастващите, особено момчетата, започват да развиват волевите си качества с различни упражнения и започват да се занимават активно със спорт. Както много други така и потребността от самоутвърждаване намира много силна изразеност в спорта.

ЦЕЛ, ЗАДАЧИ, МЕТОДИКА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

За да потвърдя изложените тези за приноса на физическото възпитание и спорт като фактор мотивиращ учениците за занимания с двигателна активност в свободното време, направих следното изслеване:

Цел на изследването

Целта на изследването е да се разкрие желанието, участието, интересът и отношението на учениците от средна училищна възраст към часовете по физическото възпитание и спорт и до каква степен се предоставят богатствата на физическата активност на учениците.

Задачи на изследването

* Първа задача: да се направи анкета сред учениците от средена училищна възраст (V-VIII клас).
* Втора задача: анализ и оценка на получените резултати.

Методика и организация на изследването

Методика: за проучване на проблема беше използван анкетният метод, включващ набор от въпроси, насочени към установяване отношението на учениците към физическото възпитание и спорт и възможностите, които им се предоставят, за да открият своята нужда и желание за физическата активност. Анкетата е добавена в приложението.

Организация: В анкетата взеха участие 100 ученика (n=100 ученика): 25 от V клас (11 годишни), 25 от VI клас (12 годишни), 27 от VII клас (13 годишни), и 23 от VIII клас (14 годишни). Изследването беше проведено през втория учебен срок на учебната 2011/2012 г. в ОУ "Св.Св.Кирил и Методий" - гр. Дупница.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теория и методика на физическото възпитание 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.