Теория на етническия конфликт. Етническият конфликт в глобализиращия се свят. Управление и решаване на етнически конфликти.


Категория на документа: Други


21. Теория на етническия конфликт. Етническият конфликт в глобализиращия се свят. Управление и решаване на етнически конфликти.

С напредването на интеграционните процеси, глобализацията на международния икономически и политически живот се утвърждава и една противоположна тенденция, която се изразява във факта, че политическите и гражданските борби в епохата на модерността са белязани от конфронтации между етнически групи, борещи се за признание, равенство или автономия и елити, стремящи се да наложат, запазят или разширят хегемонията си върху етноси или територии, към които предявяват политически претенции. Те обикновено се подвеждат под общия знаменател на етническите конфликти, макар че често става дума за конфликти на други типове идентичност.

Понятието етнос се употребява за първи път през 1953 година от американския социолог Дейвид Рисман. Думата етнически произтича от гръцкото "ethnos", чието автентично значение е езически. В последствие с нея започват да се обозначават расови характеристики. По време на Втората Световна Война в САЩ понятието влиза в употреба, като наименование за групите, които са част от населението, но се смятат за по- нисши в сравнение с потомците на английските заселници.

От 60-те години насам "етнически групи" и "идентификация" стават основни понятия за социалната антропология и до днес се използват за обозначаване на кръга от проблеми, свързан с малцинствата. Антропологът Йелвингтън определя етноса като аспект на социално отношение между агенти, който се смятат за културно различни от членовете на други групи, с които взаимодействат. Етносът се отнася, както до печалбите и загубите във взаимодействията, така и до различните аспекти при изграждането на идентичността, затова той има политически, организационен и символичен аспект.

Изграждане на етническа идентичност. Основни характеристики на етноса

Рудолфо Ставенхаген разделя на обективни и субективни критериите, чрез които се идентифицира етноса.

1. Обективните критерии са: езика, регилигията, територията, социалната организация, културата и расата.

2. Субективните критерии засягат индивидуалните психологически, афективни, ментални и емоционални процеси, чрез които всеки човек се идентифицира с определена етническа група и възприема определена идентичност, които ръководят неговото поведение като член на тази група.

Концепцията на Тед Гър за етническите групи ги определя като психологически общности, чиито членове споделят определена трайна колективна идентичност, базирана на общи културни черти и начина на живот. Неговият подход изхожда от презумцията, че колективните идентичности са ситуационни и преходни. Те могат да бъдат интензифицирани в определени моменти, с което се увеличава конфликтният им потенциал. Конфликтният потенциал се свързва с определена типологизация, която включва: етнонационалисти, местни народи, общностни претенденти и етнокласи.

Етнонационалистите и местните народи се стремят към отделяне и автономия от държавата, която в момента ги управлява. Възникването на политически организации и чувството за колективна идентичност се провокират от дискриминацията, на която са подложени. Етноонационалистите в миналото са имали собствена държава, която искат да възстановят в нейните реални граници. Местните народи се стремят към по-широка автономия, населяват определени територии обикновено във федеративни държави и разполагат с малко власт. Те никога не са имали собствена държава, но не желаят да загубят културата и самобитността си като се асимилират.

Общностните претенденти и етнокласите се стремята към по- голям достъп или участие в рамките на съществуващите държави. Общностите претенденти се борят за споделяне на властта в държавата в ролята си на малцинство. Етнокласите сформират отделни класи като влияят и донякъде определят социално-икономическия живот в рамките на чуждата държава.

Според Донълд Хоровиц етническата принадлежност се описва най- добре като континиум, като на единия му край е доброволната принадлежност, а на другия принадлежността по рождение.

Независимо от различията и тенденциите дефинициите на етноса обикновено изтъкват шест основополагащи елемента:

1) Споделено име- дори и то да се появява в края на формационния процес;

2) Мит за общия произход, легенди и символи на героична първобитна история;

3) Обща история или историография, която интерпретира колективния опит от гледна точна на неговото влияние при споделянето на общността;

4) Обща култура, общ език, религия, стил на живот, обичаи, норми и институции, физически характеристики;

5) Връзки с определена територия, която в настоящия момент може да не е населявана от групата, но която оправдава историческите претенции към нея;

6) Ясна представа за общност, която може да се избистри на последните етапи, но представлява решителна стъпка в конституирането на етническата идентичност.

Формирането на подобни черти и тип идентификация обикновено протичат в конфликтната обмяна с другите етнически групи, в хода на която границите и съставът на общностите могат да се променят. Днес географска сцена на тази конфликтна обмяна е държавата, поради което всеки етнически въпрос се свързва с отношението между етническите групи и териториалните държави.

Не малко учени смятат, че пресмятането на етнополитическия конфликтен потенциал е възможно на базата на сравнение на броя на държавите нации, с броя на етнически различимите групи. Това допускане изхожда от типичното европейско понятие за нация държава, което постулира изграждането на държавата върху максимално хомогенна етническа база. Повечето държави, обаче, не отговарят на този идеал и представляват мултиетнически конструкции. Редица многоетнически страни успяват да организират междуетническите отношения по мирен начин.

Етнически конфликти избухват там, където държавата не успява да се превърне в посредник на етнополитическите конфликти, а става инструмент на най- мощната етническа група и когато всички разделения в обществото вървят по една и съща линия, която съвпада с етническото разделение.

Теории и модели на етническите конфликти

Интерпретацията на етноса е изключително важна, тъй като от начина, по който се схваща коструирането и функционирането на етноса, зависят определянето на конфликтния потенциал и прогнозирането появата на конфликти. Всяка интерпретация на етнически въпроси и предложения за тяхното решаване зависят от избрания подход.

Част от изследователите на етноса известни като "примордиалисти" твърдят, че той изразява първични дълбоко вкоренени чувства на човешките същества. Те се отнасят към етническата идентификация като към продължение на семействеността, а към етническата група като към разширена семейна група, която не е задължително да се базира на кръвно родствени връзки, а може на споделени убеждения за общ произход. Развитието на социобиологията довежда до крайния възглед, че етническата идентификация се базира на генетиката. Хората, които споделят общ набор от гени се опитват да ги възпроизведат по най- ефективния възможен начин вътре в групата, което довежда до процес на генетична селекция, осигуряваща по- големи възможности за групово оцеляване. Затова етническите конфликти са генетично детерминирани. Те възникват тогава, когато генетичната популация изпитва нужда да разшири възпроизводителната си способност. Примордиалистите ,обаче, нямат убедителен отговор на въпросите кога, как, защо възниква таква необходимост и каква е структурата на етническите групи и етническата идентичност.

Културалисткият или още нормативен модел се опитва да отговори на тези въпроси. Той свързва етническта идентичност с постоянността на етническите групи във времето и способостта им за биологическо и културно възпроизводство, което се осъществява благодарение на приемствеността в групата на базата на норми и обичаи. На тази основа етническите групи се различават. Тази етноцентристката идея за превъзходството на една група над останалите има значителен конфликтен потенциал и лесно може да взриви междуетническите отношения при усещането за заплаха, отхвърляне или изключване.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теория на етническия конфликт. Етническият конфликт в глобализиращия се свят. Управление и решаване на етнически конфликти. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.