Теория на контрола


Категория на документа: Други


НАП осъществява данъчно осигурителен контрол чрез проверки и ревизии.

Данъчна проверка - е конкретна форма за осъществяване на данъчно - осигурителния контрол. Тя представлява дейност за установяване спазването на действащото данъчно законодателство. Данъчната проверка се разграничава от данъчната ревизия както във времето на провеждане така също и в обема на извършените действия. В зависимост от времето за провеждането данъчните проверки могат да бъдат ежедневни, текущи или периодични. Особеностите на проверяваните обекти позволяват данъчните проверки да се систематизират в следната последователност

- данъчна проверка за установяване на нарушения - има за цел установяване на административни нарушения по Закона за счетоводството и други конкретни материални закони, обекти са счетоводната, оперативната и търговската документация, въз основа на която се преценява дали са извършени административни нарушения, резултатите от проверката се оформят в протокол

- данъчна проверка за установяване на обстоятелствата и факти - свързана е с информация за регистрация на задълженията по действащото законодателство за социално и здравно осигуряване. При тези проверки участват експерти от НАП, НОИ и Здравната каса, проверяват се трудовите договори, заплатите, осигуровките и подадената осигурителна информация за тях в НАП.

- данъчна проверка за прихващане или връщане - целта на тази проверка е да се установи погасени ли са изискуемите данъчни задължения и санкции; връщане на недължими но платени данъци и суми, подлежащи на възстановяване. Тези проверки могат да се осъществят по инициатива, както да данъчнозадълженото лице, така също и на органите по приходите.

- данъчна проверка за регистрация по Закона за данък добавена стойност и Закона за акциз - въз основа на документите подадени от данъчнозадълженото лице се прави проверка, като при необходимост тя може да бъде и насрещна, резултатите се оформят в констативен протокол.

- данъчна проверка на основанията за прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане - данъчнозадълженото лице подава писмено искане, въз основа на което се назначава проверка, която има за цел да се установят условията на спогодбата и да се определи разликата в данъка за довнасяне или възстановяване, резултатите се систематизират в протокол.

- насрещна данъчна проверка - тази проверка се осъществява тогава, когато, за да се определят данъчните задължения проверяваното данъчнозадължено лице е необходимо да се провери дейността на друго данъчнозадължено лице, която има връзка с проверяваните данъчни задължения. Тази проверка е трудно осъществима защото има риск по отношение на данъчния адрес на бизнес партньора, а също така и по отношение на обективността на посочените данъчни задължения. За да се осъществи насрещна проверка, възложителят издава акт за насрещна данъчна проверка. Резултатите се систематизират и документират в протокол, освен в случаите когато по закон е предвиден друг акт.
Всички протоколи, които са съставени съгласно нормативно определените изисквания са доказателствено средство.
Официалните документи от направената проверка се водят на специален отчет, тяхното движение и съхранение се отразява в специален регистър, които се води в съответните териториални дирекции.

Данъчна ревизия - ревизията е конкретна форма на последващ контрол. Тя е конкретна форма на държавен контрол. Чрез нея органите по приходите установяват дължимите данъци и задължителните осигурителни вноски на данъчнозадължените лица. Тя се разглежда като съвкупност от процесуални действия, осъществявани от органите на приходите за установяване и доказване на факти и обстоятелства, които имат значение за определяне на данъчните и осигурителните задължения на данъчния субект. Това е и причината законодателят да постанови процесуални норми за нейното осъществяване. Данъчното законодателство определя как и по какъв начин се осъществява данъчната ревизия, правата и задълженията на страните в ревизионния процес, реализацията на резултатите от ревизията. За да се разбере спецификата на данъчната ревизия е необходимо да се очертае рамката на правоотношенията, които възникват в процеса на нейното осъществяване, тези правомощия могат да се сведат до следните:
- правоотношения между директора на териториалната агенция на приходите и инспекторите по приходите - по своя характер те са властнически, защото издават разпореждане за започване, прекратяване на данъчната ревизия, за издаване на ревизионен акт след приемането на доклада и др.
- правоотношения между инспекторите по приходите и данъчните субекти
- правоотношения между органите на приходите и други държавни органи

Видове данъчни ревизии
- пълни /комплексни/ - обхващат се всички данъчни и осигурителни задължения да данъчния субект
- частични /тематични/ - обхващат се само конкретни данъчни и осиг. задължения на данъчния субект
- планови /регулярни/ - обхващат се тези данъчни субекти, които са включени в годишния план на териториалната агенция по приходите
- извънпланови - обхващат тези данъчни субекти, за които е постъпил сигнал за данъчни нарушения или искане за данъчна ревизия от органите на прокуратурата, съда и др. случаи предвидени от закона
- ревизии при особени случаи - при тези данъчни ревизии данъчната основа на данъчните или осигурителните задължения се определят от ръководителя на екипа от инспектори от приходите, определени да осъществяват данъчната ревизия.
- ревизия при несъстоятелност - при наличието на фактически обстоятелства за несъстоятелност на данъчния субект, данъчната ревизия се осъществява при спазване на търговското, данъчното и счетоводното законодателство.
- ревизия при правоприемство - при наличието на обстоятелства отнасящи се до правоприемство или прекратяване на дейността на данъчния субект, органът по приходите уведомява писмено лицата в предвидения в закона срок. По този начин се дава възможност заинтересуваната страна да защити интересите си.
Технология за дан. Ревизия - преминава се през няколко етапа:
1. Подготовка за данъчна ревизия - включва следните процедури - подбор на данъчно осигурителни субекти за ревизия; предварителни проучвания и подготовка за данъчна ревизия; възлагане на данъчна ревизия; уведомяване за данъчна ревизия;
2. Изпълнение на данъчната ревизия - този етап включва следните процедури - събиране и проверка на доказателства; изискване на доказателства и доказателствени средства имащи значение за данъчното и осигурителното облагане; преценка на доказателствата; мерки за осигуряване на доказателства; насрещни проверки; възлагане на експертиза;
3. Приключване да данъчната ревизия - този етап включва оформяне и документиране на резултатите в ревизионен доклад, той се съставя от органа по приходите извършил данъчната ревизия, не по късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията.
Констатациите са в основата на ревизионния доклад, всяка констатация установява факти и обстоятелства отнасящи се до данъчните и осигурителни задължения, като в нея се посочва материалното основание за тяхното възникване, задължително всяка констатация се доказва с набираните по време на ревизията доказателства и доказателствени средства.
22. Система за ДОК. Ревизионен доклад/акт.
Ревизионен доклад
Ревизионният доклад е акт за констатация с определени от закона форма и съдържание. По своята същност той е средство чрез което се систематизират направените констатации от страна на органите на приходите, на когото е възложена данъчната ревизия. С неговото съставяне се завършва установения етап в данъчната ревизия. Констатациите са в основата на ревизионния доклад, всяка констатация установява факти и обстоятелства отнасящи се до данъчните и осигурителни задължения, като в нея се посочва материалното основание за тяхното възникване, задължително всяка констатация се доказва с набираните по време на ревизията доказателства и доказателствени средства.
Ревизионния доклад се съставя не по късно от 14 дни след изтичане на срока на завършване на ревизията, този документ може да се състави и преди изтичане на регламентирания срок.
Ревизионния доклад съдържа следните реквизити:
- имената и длъжността на органите, които го съставят
- номера и датата на съставянето
- данни за ревизираното лице
- обхвата на ревизията и другите обстоятелства които имат значение за извършването й
- извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателства за тях
- направените фактически и правни изводи и основанията за тях
- предприетите действия за осигуряване на публичните вземания
- предложение за установяване на задълженията
- опис на приложените доказателства
- подписи на органите по приходите, съставили доклада



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теория на контрола 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.