Теория на контрола


Категория на документа: Други


Административно наказателна отговорност с характер на глоба се търси в следните случай:
- за неспазване, нарушаване на нормативен акт, уреждащ стопанската или финансовата отчетна дейност
- за непредставяне в определените срокове на контролните органи справки, декларации или други документи, а също така и когато данните в тези документи не са истински
- за неизпълнение на мерките за отстраняване на нарушенията
- за възпрепятстване на контролните органи, при упражняване на правата им
Административно наказателната отговорност се осъществява с актове за административни нарушения в които се определя конкретния размер на глобата.
Проверка на изпълнението - периодично след завършването на контролните процедури, предприятията отново са посещавани от тези институции и при следващи проверки се проверява дали се спазват мерките за отстраняване на нарушенията.

Дисциплинарна отговорност - е система за въздействие, която предприятията могат да прилагат само по отношение на лицата, които са в трудово-правни отношения с предприятието. Това означава, че може да бъде потърсена дисциплинарна отговорност от съответно лице, само ако то има сключен трудов договор с предприятието.
По същество дисциплинарната отговорност представлява налагането на предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания, за нарушената от лицето трудова дисциплина. Част от тези задължения може да са конкретно посочени в трудовия договор на лицето с предприятието, а други да са предмет на вътрешно-трудови нормативни актове.
снованията, които следва да са налице, за да се потърси дисциплинарна отговорност са следните:
Да е налице човешко деяние действие или бездействие на лицето свързано с трудовите му задължения;
Някои от нарушенията на трудовата дисциплина при които се търси дисциплинарна отговорност и се налага дисциплинарно наказание са следните:
1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
2. явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;
3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;
4. произвеждане на некачествена продукция;
5. неизпълнение на законните нареждания на работодателя;
6. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;
7. увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
8. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
При нарушаване на трудовата дисциплина се налагат дисциплинарни наказания, които подредени по степен на последствията за работника или служителя са следните: забележка; предупреждение за уволнение; уволнение.
Органите, които налагат дисциплинарните наказания са: Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице;
Сроковете за налагане на дисциплинарни наказания са следните:
Не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Тези срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка
Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедт на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

17. Системата от въздействия въз основа на резултатите от упражнен контрол. Имуществена отговорност - същност, предпоставки, субекти.
Като вид юридическа отговорност е в категориалния апарат на финансовото право. Намерила е конкретна реализация в практиката на финансовия контрол. Разглежда се като елемент от система за въздействия, в резултат на осъществена финансова инспекция, а така също и като последица от упражнен вътрешен контрол. Имуществена отговорност:
- вид гражданска отговорност която стои на основата на т.н. непозволено увреждане
- основна характеристика/функция е възстановяване на вредата
- уредена е в различни нормативни актове
- в ЗЗД, КТ, ЗДФИ
Имуществена отговорност на база на ЗДФИ, трябва да има следните предпоставки:

- Вреда, това е основната материално-правна предпоставка, която поражда имуществена отговорност. Вредата може да се дефинира като накърняване (намаляване) на оценими в парични еквиваленти права и интереси.

Тя е винаги материална. Това означава, че тя не обхваща неимуществените, моралните вреди, за които по системата на нашето действащо гражданско право се дължи обезщетение. Размерът на вредата се определя към деня на причиняването й, ако не може да бъде установен - към деня на откриването й

- Противоправно деяние, определя се като деяние (действие или бездействие), което е в противоречие с изискванията на официалното и обичайното право.

- Причинна връзка, за да се търси такава отговорност трябва да се установи причинната връзка между противоправното деяние на лицето и настъпилата вреда.

- Вина, тя е безусловно необходима предпоставка за възникване на имуществена отговорност. Без вина отговорност не може да се реализира, това е общ принцип за всички видове юридическа отговорност, вината е израз на субективното отношение на отчетника към извършеното от него противоправно деяние.
субекти на имуществена отговорност:
- Лицата, които събират, съхраняват, разходват или отчитат имущества и парични средства. Не е необходимо и задължително условие тези лица да са в трудовоправни отношения с ощетената организация.
- Лицата, които осъществяват предварителен или текущ контрол върху работата на МОЛ
- Лицата, които се разпореждат с имуществото на предприятието.
- Трети лица които са получили нещо без основание или под формата на дарение и когато полученото е извлечено от причинената вреда.
- Критерии за това дали лицето е отчетник или не се основават на критерия изпълнявани функции, а не на заемана длъжност.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теория на контрола 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.