Теренно етнографско изследване на с. Козяк, община Дулово, област Силистра


Категория на документа: Други


ТЕРЕННО ЕТНОГРАФСКО ИЗСЛЕДВАНЕ
НА С. КОЗЯК, ОБЩИНА ДУЛОВО, ОБЛАСТ СИЛИСТРА

Съществуват различни хипотези за произхода на ромите по света. Някои от тях са отнесени в Египет (като самите роми се определят, че са потомци на прогонени от Египет християни, като в резултат те получават статут на мъченици за вярата си. Друга хипотеза е отнесена в Индия, като повечето историци са на това мнение. Произхода им е определен на базата на лингвистиката, от сравнения на ромския език (романес) и древно индийския свещен език (санскрит)- (Инф. справ. от 2008г.).

Заселването им на Балканите или в частност България се осъществява на етапи, съответно XI, XII, XIII, XIV в. Според повечето циганолози за пръв път цигани, под наименованието "атцингани" са описани в "Житие на Свети Георги от Атон", датирано от 1100г. (Ромите в България - Инф. справ. от 2008г.). То разказва за събития от средата на XI в. Това наименование се среща и в по-ранни извори - Хронографията на Теофан Изповедник от началото на IX в. Не е уточнено дали упоменатите атцинани се занимават с магьосничество и гадателство или дали са етнически цигани.

Ромите остават на Балканите няколко века преди да тръгнат на големи групи към Западна Европа. Поради тази причина мнозина изследователи наричат Балканите "втората родина на циганите", а езика романес - "балканизиран индийски език". (Ромите в България - Инф. справ. от 2008г.).

С течение на времето някои от циганите преминават в уседнал начин на живот, като прекратяват номадстването си. Това от своя страна социализира част от тях.Обикновено циганите възприемат религията на обществото, в което живеят. Именно поради тази причина по време на турското робство по- голямата част от тях са мюсюлмани, като това улеснява живота им. Ето защо ромите мюсюлмани плащат данък "харач" в много по-малък размер от ромите християни (Пак там, стр.8).

Препитават се най-често с дейности, които подпомагат производството и обработката на стопански и земеделски услуги, като ковачество, производство на кошници и сечива. Много често, те получават своите названия, по своите професионими - кошничари, бургуджии, дръндари, копанари и други.

Някои групи се заселват с пристигането на турците следващите години, като към тях се присъединяват роми "бегълци" от Влашко и Молдова, където те са със статут на роби. Този процес има особено голямо развитие през втората половина на XIX в. Тогава в Румъния бива отменено робството и големи групи роми се заселват първоначално в Трансилвания, а след това - в цяла Европа и на Балканите. Голямата "келдерарска инвазия" (Пак там, стр.9).

Друга причина е Втората Световна война (Лагерите на смъртта), която е основен фактор за тяхното изселване. Информаторът от с. Козяк - Иван Радев споделя, че който не е искал да воюва е трябвало да напусне страната с наближаването на Руската армия. Това той определя като основна причина неговите родители и роднини, приятели да се преселят тук на Балканите или в т.нар. Делиорман (Пак там, стр.12).

Терминът "роми" като название.

Този термин става популярен в Европа след първия конгрес на Международния ромски съюз (International Roman Union), Лондон, 1971г., когато той е избран. Това понятие е въведено след края на Втората Световна война със създадените от Отечествения фронт през 1946г. Театър "Рома" и вестник "Романо еси" (Цигански Глас).

Групата роми населяващи с. Козяк е отнесена като Рудари/Лудари. Предимно те се заселват в селските райони на Пловдив, Стара Загора, Нова Загора, Бургас, Варна, Добрич, Велико Търново, Плевен, което население бива наричано румънски цигани. Те наричат себе си рудари или лудари - в зависимост от местния диалект (Пак там, стр.17). Поради характерните за тях занаяти, за тези, които живеят сред тях-те са познати по-скоро, като копанари и мечкари, за което техните самоназвания са съответно лингурари и урсари.

По време на социологическите изследвания рударите се идентифицират обикновено като румънци, власи или българи с майчин език -румънски, но винаги се разграничават от другите групи роми. Хората от по-старото поколение приемат за себе си названието румънски цигани, защото думите, циган и циганка - означават съответно съпруг и съпруга в техния говор.

Те са може би най-интегрираната в българското общество ромска група по отношение на нивото на образование, нивото на заетост, както и по размера на домакинствата, по които не се различават от българското население в дадените населени места.

Образователното ниво на рударите е относително високо. Образованието заема едно от водещите места в скалата на ценностите. Не съществува проблем с владеенето на български език, но много от родителите са в чужбина, а децата живеят при бабите и дядовците си. В с. Козяк това е ясно изразено, малки деца, бебета и много стари хора, младите и работоспособните са се изселили, но техните деца остават на село.

Няма точни сведения за това как и кога са се заселили тукашните "цигани" рудари или в частност копанари. Информацията е бегла, но въпреки всичко от всички мои трима информатори: Добри Христов - кмет на с. Козяк, Добра Радева Христова и Иван Радев - този който даде най-пълна и изчерпателна информация за неговият род, преселването му и причините за това, както и за ритуалите които се прилагат при сватба, погребение и др.

Иван Радев споделя: - "че неговите прадеди (т.е. рода му) идват от така наречената местност или както той самият посочи гр. Дечибал (Румъния). Като през времето на Император Траян имало гонения срещу тях, понеже който няма да воюва, просто трябва да си върви и така от Дечибал те се разселват на юг-България, на северозапад-Унгария, на изток-Украйна, на югозапад-Сърбия.

Второто (известно) преселение било по времето на Втората Световна война, като до тогава няма известия за друга вълна пътуващи насам. Така през войната се случило що годе същото нещо, като им съобщили, че който няма да се бие във войната трябва да се изсели независимо къде, а който ще воюва може да остане и така неговият род се мести на юг от р. Дунав и в частност в Силистренски окръг някъде между две турски и три български села: Колобър, Таслаково, Дулово, Межден и Върбино, по средата на които се намира и селото на което се прави днес теренното изследване тогава наричащото се "Гечит Мааля" т.е. минаваща махала, там от където минавал и главния път за тези села.

Има и друга причина оттам да минава главния път. Тя е, че точно в северозападния край на селото се намирали три кладенеца и три чешми, от които извирала течаща подводна река. Това било голямо предимство на селото понеже всички околни села отивали там с коли, каруци, бурета, менци и др. за да си пълнят вода, кой за посев, кой за пиене, кой за къпане, за животните и др.

Това място се наричало "Герана", там където постоянно имало млади и стари хора които се разхождали, кой по работа, кой по интерес, за да обменят опит, да се задене мома и т.н.

Не се знае кога и как е построена чешмата навлизане в селото от изток. Сведенията които получих съвпадат в различните уста, но тепърва ще се изяснява истиността на тази информация. Чешмата се нарича на името на своя създател "Ибрям" - т.е. "Ибрям Чешмесъ". Ибрям бил много богат турчин който отделил средства за построяването и. Направили наклон от кладенците и канали, които водели точно на изток и така там, където започва селото, свършва и наклона за чешмата. Построена е от камъни споени с кал и керпич, но за съжаление промените в селското стопанство оказват доста негативно, даже бих казал "пагубно" влияние върху развитието на селото, като през 1968-1970г. кооперацията в съседното село спира теча на водата и слага водомер, като я отклонява към съседното село Межден, за подпомагане на селскостопанската работа и процесите протичащи в нея.

Иван Радев е доста приветлив, добронамерен и най-важното за моята работа, приказлив и споделящ всичко около него, а това което най-много ме удиви е, че си спомня всяка една случка в неговия 64 годишен изпълнен с радости живот!

На въпроса как се самоопределя дядо Иван споделя:

"Аз съм Влашки циганин", владея майчин език румънски и придобит в последствие български. Той не се срамува от своята принадлежност, както и жена му Пауна Радева. Твърди, че неговия род са копанари и рудари, което е едно и също нещо! Неговите родители са били майстори копанари, които произвеждали копанки, корита, лъжици, вретена за становете, бърдове и др. Като живи майстори той сочи: Васил Рачев, Константин Станков и един колар, за който така и не успя да се сети.

Дядо Иван разказа и за съседите, които живеели около неговия род в Румъния край Дечибал - Таладжий, Бургуджий, Калайджий като всички били с дълги рокли и били много крадливи, но едни от други не крадяли.

В България информатора ми посочи неколцина села, в които има все още живеещи потомци на рода му както и на неговото "племе". Главно селищата са от Варненско: Игнатиево, Белослав, Аксаково, Старо Оряхово. Добричко: Стожер, Безводица, Любен Каравелов и др. В Силистренско: Козяк, Цани Гинчево, Никола Козлево, Алфатар, като за Алфатар той казва, че няма по-българско селище в околността: - "Та там, дори и турски гробища няма"! Във Великоърновско село Зетница имало над 1500 къщи населявани от този етнически субстрат. В Румъния също се намират няколко селища и градове, в които живеят потомци на неговия род: Гърлица, Доймай, Букурещ, Брашов, Кълъраш и др.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теренно етнографско изследване на с. Козяк, община Дулово, област Силистра 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.