Типологична класификация на езиците


Категория на документа: Други


Югозападен университ"Неофит Рилски"

Благоевград

Курсова работа

По дисциплина :

"Езикова типология"
Тема: Типологична класификация на езиците

Изготвил: Провери:

Едно от предимствата на лингвистиката пред други науки (което е и неин недостатък в други случаи), е , че тя изследва нещо, което всеки "знае" (всеки човек владее поне майчиния си език) и за което повечето хора имат някакво мнение. Научната картина на езика, създавана от науката, се конкурира с житейската: но също така и се влае от нея. Лингвистиката е наука, силно повлияна от т.нар. народна лингвистика, от която е заимствала основните си понятия: език, дума, израз и др.

Според това, как се изгражда думата в различните езици, с усилията на различни езиковеди още преди времето на Шлайхер езиците са разпределени на четири основни типа :

1.Коренови (изолиращи) езици

В езиците, определяни като коренови, думата не се състои от елементи, които да имат собствено значение. В кореновите езици всяко ново значение се изразява с нова дума. Един корен се изразява с една сричка, която може да има сложна структура, формирана по строги правила.

В лингвистичната литература, която съществува през 20 век неведнъж бива отбелязвано, че развоят на новия английски език постепенно се движи към състояние на коренов език: обилие на едносрични думи, загуба на техните менитбени форми (например; глаголите почти са загубили показателите си за лице), употреба на една "дума" и като глагол, и като съществително.

Коренов характер имат всички китайско - тибетски езици, езиците от тайското семейство и виетнамско - муонгските езици от австроазиатското езиково семейство. Във всички обаче при тях в една или друга степен се среща аглутинацията.

- Виетнамски език - той е австро - азиатски език , говорен е в Виетнам и по света . Виетнамският език има наличието на голям брой специални частици за предаването на различни оценки на модалност. Във виетнамския почти не могат да се срещнат чисти афикси (според индоевропеистичното разбиране). Но пък е характерно следното: важна роля заемат словоредът и служебните думи.

- Лаоския език - той е тонален език и е близък до езика, който се говори в Исан в Североизточен Тайланд. Лаоският език използва уникална писменост водеща началото си от 13 век и базирана на по - старата кхмерска писменост . По вид се класифицира като абугида и е сродна с тайската писменост.
- Тайски език - този език се говори в Тайлад . Също,
като лаоският език и тайският използва писменост силно повлияна или произлизаща от кхмерската писменост и съответно от древноиндйското брахми, като буквите обозначават съгласните звукове, а гласните се отбелязват посредством диакритики над, под или отстрани на буквите .
- Китайски език - той е говорен от китайската етническа група хан. Различните варианти (още известни като диалекти) на китайския са роден език за около една шеста от населението на света , тоест повече от един милярд души .В китайския език думите (10% от тях са едносрични) не се изменят: няма склонение на имената, нито пък развита система на спрежение, т.е. фактически почти липсва морфология. Синтактичната функция на думата се определя от нейното място в изречението.
- Бирмански език - той е китайско - тибетски език, говорен в Бирма, Бангладеш.
- Кхмерски език - той е австро - азиатски език, говорен в Камбоджа, Тайланд и Виетнам. Използва своя писменост, първите източници на която датират от началото на 7 век сл.Хр. Писмеността се класифицира като абугида и произлиза от древноиндийското брахми и на свой ред е повлияла на тайската и лаоската писмености.
- Дзонгкха език - този език е китайско - тибетски език, говорен от около 160. Хил. души в Бутан .
- Непал баса език - този език спада към хималайските езици, който от своя страна са под група на тибето - бирманските езици. Говорен е в Непал, Индия, Бутан, Тибет.
- Шански език - той спада към тибето - китайските езици .

- Йоруба език - този език се говори в Нигерия, Бенин и Того. Дели се на три диалекта според африканските области. В този език се използва латинската азбука, а тоналноста на звуковете в езика се дели на три вида :

Висока , средна и ниска тоналност .

2.Аглутиниращи (прилепващи) езици- (лат. agglutino - прилепям) - и с него се означава тип езици , при които думата се образува по структурно по - сложен начин . При аглутиниращите езици думата се състои от елементи със собствено значение, които се подреждат един след друг в строго определен ред. В езиците от този тип граматичните отношения се изразяват чрез присъединяването на еднозначни и еднотипни афикси към корена на думата. За отбелязване е ,че афиксите следват определен ред: по - напред (по - близо до корена) стои афиксът с най - широко значение,а след него се нареждат останалите афикси според степента стесняване (ограничаване) на значението им.

Много голяма част от езиците по света са аглутиниращи: алтайските (тюрските, монголски и тунгусо - манджурските), уралските(угро - финските ,самоедските) и т.н. В много езици пък се среща аглутинацията, наред с някой друг тип устройство на думата.

Смята се , че аглутиниращите съставки на думите водят произхода си от самостоятелни думи, които са започнали да се употребяват често и са загубили част от първоначалното си значение.

- Карелски език - той принадлежи към балто - финската група на угро - финското езиково семейство. Говори се от живеещите в Република Карелия и в източната част на Финландия. Основните му диалекти са: същинско - карелски; олонецко - карелски; людски и тверско - карелски.

- Ливонски език - той е роден език на етническата група ливонци, които живеят в днешна Латвия. Принадлежи към балто - финската група на угро - финското езиково семейство. Въпреки усилията за съживяването му през последните години тои е застрашен от изчезване. Той е изпитал влианието на латвийкия език .




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Типологична класификация на езиците 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.