Типове организационни структури на управление


Категория на документа: Други


Последователността от действия по създаване на стратегическите планове на организационната структура има следният вид:
1. Разделение на организацията по хоризонтала по широки блокове, които съответстват на важни направления от дейностите по реализация на стратегията.
2. Установяване на съотношенията между правомощията на различните длъжности.
3. Разработване на длъжностни характеристики.
Съобразно тези действия управляващите решават какъв тип организационна структура да избера за функциониране на своята организация.

4.Видове организационни структури

Според времето на възникване различните типове ОСУ се разделят на традиционни и модерни. В традиционните структури има стремеж къмясни линии на подчинение, ясно дефинирани права и отговорности, специализация на управленския персонал и висока степен на регламентиране, поради което ги определят като механистични. В най-общ вариант те биват: линейна, функционална, линейно щабна.

Традиционни структури
Линейна структура

Тя е най-общата и икономична структура. Линейните структури се прилагат главно при създаването на организациите и в отделни звена с ограничен брой функции. Намират приложение в обекти с малка сложност, където ръководителят може да обхване управленския процес. Най-често те намират своето място при прехода от манифактурно към промишлено производство.

Преди всичко линейната структура се характеризира с прякото въздействие върху производствения процес. При нея връзките между органите за управление са трайни, повтаряеми, стабилни. Всеки от подчинените получава разпореждания само от един ръководител над него и се отчита само пред един ръководител. Формалните връзки се осъществяват чрез преки контакти. По-горе стоящия ръководител не дава разпореждания на подчинени, на които не е пряк началник. Това води до стабилност на връзките и създава увереност у подчинените, че никой освен прекият им ръководител няма право да им дава разпореждания и укрепва чувството им за отговорност. Налице е силна централизация и се осъществява предимно формално-директни връзки, като не съдържа обратна връзка.
Недостатъци

Невъзможно е прилагането на линейната структура в сложни обекти. Липсват гъвкавост в системата и възможност за координация и съгласуваност на действията. Доминира решението на оперативните проблеми пред стратегическите.

В тази структура интерес представляват функциите на линейния ръководител.Тези функции се характеризират със следните черти:
1. На основата на указанията, постъпващи от горестоящите инстанции, линейният ръководител формулира целите на работата на своето подразделение и трансформира общите цели на подразделението в конкретни задачи на изпълнителите, определя сроковете за изпълнение на задачите и изискванията към резултатите от работата.

2. Той взема решения по всички въпроси, възникващи в работата на подразделението. При това по въпроси на организацията на работата в подразделението той се ползва с правото на еднолични решения, вземани в рамките на действащите закони, правилници или инструкции, без съгласуване с горестоящите инстанции. По проблеми, които могат да засягат интересите на други подразделения, решенията се вземат само след съгласуване с горестоящото ръководство.

3. В повереното му подразделение линейният ръководител организира цялата работа по достигане на поставените цели, контролира и координира тези действия, разпорежда се с предоставените на подразделението ресурси.

4. Тъй като разполага с широки и еднолични права да се разпорежда, линейният ръководител въздества на подчинените за постигане целите на подразделението. Линейният ръководител има право да издава заповеди, задължителни за изпълнение от всички работници в подразделението. В линейно-функционалните структури разпорежданията и указанията на горестоящите функционални органи са действителни, ако не противоречат на заповедите на линейния ръководител на подразделението.

5. Линейният ръководител осъществява социално-кадровата дейност в своето подразделение. Той участва в подбора и разпределението на кадрите, а в редица случаи има право самостоятелно да взема решения в тази област.

(под общей ред. Мильнера Б.З., 1975, Организационные структуры управления производством, М. Экономика,)

Функционална структура

Организацията се дели на на отделни елементи, всеки от които има ясно определена конкретна задача и задължение. Традиционни функционални блокове са: производство, маркетинг, финанси.

Когато размерите на организацията са големи, то основните функционални отдели в нея могат от своя страна да се разделят на по-малки функционални подразделения. Те се наричат вторични или производни. Т.н. отдел производствен се разделя на сектор: техническа подготовка на производството, сектор ремонт и поддръжка, сектор оперативно планиране. Основната идея при това деление се състои в максимално използване на преимуществата на специализацията и избягване на прекомерното натоварване на ръководството.

Основни причини за възникването им са развитието на организацията и свързаните с това главни проблеми като по-прецизно отсяване на информацията и движението и в системата. Запазват предимствата на линейния и функционалния модел и има по-голяма съгласуваност и координация между процесите. Основното при тази структура на управление е рационализирането на процеса на управление по основни функции. За всяка функция се формира система от служби. Тази форма предлага висока компетентност на специалистите и е особено удобна при изпълнението на рутинни задачи.
Недостатъци

Производствената дейност се разбива на основни функционални служби,което поставя проблема за координацията между тях. Работникът се оказва подчинен на различни хора - той просто е само част от производствената система. Прекалено голямо внимание се отделя на специализацията на производството. Функционалната структура има ясно изразен структурен характер. Пазарната ориентация на фирмата е слабо изразена.
Линейно-щабна структура

Линейно-щабната структура представлява съчетание на линейна и функционална структура - обединява фрагменти и от двете с оглед съчетаване на техните предимства. Тя се среща в практиката в множество разновидности.

При тази структура към всяко общо ръководство от върхово равнище се изгражда щаб от специалисти. За разлика от функционалната структура обаче, тези специалисти, които са функционално компетентни, обикновено не са функционално овластени, т.е. те нямат право да вземат решения, да издават заповеди по функцията, по която са особено квалифицирани. В повечето случаи те не се намесват пряко в дейността на структурните подразделения, а само събират информация, систематизират я, извършват задълбочени анализи и предлагат обосновани варианти на решения на общото ръководство от по-високо равнище. Решението се взема от общото ръководство, което поема и отговорността за него. Тук висококвалифицираните специалисти от щаба играят ролята на съветници, консултанти по управлението.

При тази структура се съчетават единоначалието с дейността на компетентни специалисти, осигуряват на научно обосновани решения от висококвалифицирани специалисти, осигурява се подвижност и маневреност на структурата;,повишава се качеството на управлението.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Типове организационни структури на управление 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.