Толкът Парсънс


Категория на документа: Други




Толкът Парсънс

РЕФЕРАТ

I. Биография

Толкът Парсънс (1902-1979) е роден в Колорадо Спрингс, щата Колорадо, в семейство на протестантски свещеник. Получава образованието си в в колежа Амхърст,където изучава биология и философия, като възнамерява да последва примера на по-големия си брат и да се посвети на медицината. Но по време на следването му, под влияние на активното участие на баща му в протестантския социален реформизъм, у него се поражда интерес към социалните науки. Завършвайки колежа той желае да продължи социологическото си образование в Европа, защото в американските университети по това време продължава да господства американската емпирична традиция. Благодарение на финансовата подкрепа на чичо си, Парсънс заминава да учи за една година в Лондонската школа по икономика и политически науки, където най-силно впечатление му прави социалната антропология на Бронислав Малиновски. На следващата година той постъпва в Хайделбергския университет, където по-рано е преподавал Макс Вебер и през 1929 защитава тaм дисертация на тема "Понятието за капитализъм в германската литература от последно време".

От 1927 до 1973 Парсънс преподава в Харвард, като през 1931 постъпва на работа в департамента по социология, оглавяван от П.Сорокин. През 1937 излиза "Структурата на социалната дейност"-критичен анализ на теориите на Дюркем, Вебер, Парето и А.Маршал, след публикуването на която той става доцент.По-късно той взема активно участие в реформите на университета, като през 1946 заедно със социалния психолог Гордън Олпорт, клиничния психолог Хенри Мърей, антрополога Слид Кпъкхон и социолозите Джордж Хоумър и Самуел Стойфър създава Департамент по социални отношения, който оглавява до 1956г.

През 1949 Парсънс е избран за президент на Американската социологическа организация.

Парсънс ръководи междудисциплинарна научна група, резултат от чиято дейност е "Към една обща теория за дейността", труд от 1951г. ,чиито автори са Е.Шилз, Ед.Толмън, Кл.Клахън, С.Стоуфър Г.Олпорт и др.През 1951 излиза и книгата му "Социалната система".

Парсънс работи и с Р.Бейлз върху проблематиката на семейството и социализацията, с Н.Смелсър върху социалната система и икономиката, с Дж.Плат върху американските университети, с Крьобер върху културата.През 1971 той издава "Системата на съврменните общества", а през 1977г.-"Социалните системи и еволюцията на теорията за дейността ". Възгледите му за личността са изложени пространно в "Социална структура и личност ", 1964г. в нея се усеща влиянието на Фройд при разглеждането от Парсънс на връзката между собствената му теория на социалните системи и Свръхаза, на бащата като символ и забраната за кръвосмешение и връзката им със социализацията на детето, интересува се още и от интеграцията между психологическия и социален подход към личността; от психосоматичните отношения при здравето и болестта; от стадиите в жизнения цикъл и социалната зрялост и др.

През 1967г. Парсънс става първият социален учен-президент на Американската академия за изкуства и науки.Той е участвал на Седмия световен конгрес по социология, състоял се във Варна през 1970г.

Толкът Парсънс умира внезапно през 1979г., оставяйки огромно по обем творчество.Социологията на Парсънс е била по-скоро теоритична с много малко емпирично съдържание.Той не съставя методология за науката социология или социалните науки.За сметка на това той се опитва да изгради големи теоретични рамки, третиращи концепции от всички социални науки. Толкът Парсънс има големи заслуги за институционализирането на американската социология и за развитието на теоритическата социология. Негови ученици са: Р.Мъртън, К.Дейвис, У.Е.Мур и др.

II. Парсънс и функционалния подход в социологията

Парсънс и функционалния подход към социологията заемат преходна позиция между класическата и съвременната социология.Някои нови социологически подходи са разработени в Северна Америка преди Парсънс, но той и функционалния подход към социологията стават толкова доминиращи, че към края на птдестетте години на 20 век функционализма и социологията стават повече или по-малко идентични.Това означава,че социологията изучавала ролята на институциите и социалното поведение в обществото, начина по който те са свързани с други социални дейности и разработвала социални закони, обясняващи структурата на обществото.

Много аспекти на функционалния подход в социологията са сходни с тези на други социологически подходи, но с наблягане върху функцията, взаимовръзките, консенсуса, равновесието, и еволюционната промяна.Някои от тези аспекти са:

1.Макро: Фокусът е макросоциологически, с институции и структури, съществуващи в обществото като цяло.От тук води началото си структурната част на структурно-функционалния подход.

2.Функция:Различните части на всяко общество допринасят за оперирането или функционирането на системата като цяло-това е функционалната част от структурно-функционалния подход.

3.Взаимовръзки и равновесие:функционализма се опитва да обясни връзката на различни части от системата едни с други и със системата като цяло. Тези части обикновенно работят заедно по подреден начин, без големи конфликти.Различните части обикновено са в равновесие, или се движат към равновесие, по-често с консенсус, отколкото с конфликт, управлявящ взаимовръзките между различните части.

4.Еволюционна промяна: докато равновесието, консенсуса и статичния,а не динамичния анализ са най-популярни, има известна дискусия относно промяната.Промяната бива по-често подредена и еволюционна, отколкото революционна и с драматични структурни разкъсвания.Конфликтите или външните фактори стимулират размествания на частите, за да се движат към ново равновесие.Когато се появи промяна, различните части на обществата стават по-диференцирани, адаптирайки се към нови нужди и проблеми.Обществата стават по-комплексни, с развиващи се нови институции и подсистеми, които изпълняват новите функциите,нужни за да накарат обществото да оперира гладко.

Всяко общество има определени нужди, поради което съществуват определени дейности, които трябва да се извършват, за да може социалния живот да оцелее и да се развива.Благата трябва да се произвеждат и разпределят, за да оцеляват хората, трябва да има съдебна и политическа система и да съществува някаква семейна структура. В структурно-функционалния модел индивидите изпълняват всяка от тези задачи в различни институции и роли, които са съществени за структурите и нормите на обществото.

Пример за функционализъм е неравнопоставеността. Функционалистите смятат, че определено равнище на неравенство е функционално за обществото като цяло и то не би могло да функционира без него. Трябва да се предлагат на хората награди под формата на приходи, обществен статус, престиж или власт , за да имат те стимул да вършат работата си, да се подготвят и да изпълняват необходимите за обществото роли.Един от въпросите, повдигнати от функционалния подход в тази връзка е определянето кое е функционално и кое не, и за кого са функционални дейностите и институциите.Ако няма метод по който да се отделят функционалните от нефункционалните аспекти на обществото, функционалния модел ще се превърне в тавтологичен-без да има силата да обясни защо дадена дейност се смята за функционална.

Функционалния анализ гледа на социалните системи като имащи определени нужди, а на обществото като на система от социални структури. Ако нуждите се посрещат, то социалните системи са тези, които ги посрещат. Следователно тези структури са функционални в смисъл че помагат на обществото да оперира.Съществуват взаимовръзки вътре и помежду им, а индивидите и групите са подчинени на структурите.След като обществото е съставено от различни части и правилното функциониране на тези части е необходимо за гладкото опериране на обществото като цяло, взаимодействието между частите е важна част от функционалния анализ. Всички роли, изпълнявани от хората , институциите и организациите на обществото са взаимосвързани.Промяна в която и да е от частите се отразява на останалите, изисквайки от тях да претърпят на свой ред редица промени, за да се адаптират.Докато повечето социологически подходи оценяват взаимовръзката като елемент на обществото като цяло, функционализма клони към идеята, че всеки от елементите му (индивиди или институции) има определени функции в това отношение.Тази гледна точка е изразена от Парсънс чрез неговата теория за връзката между ролята и статуса на индивида в обществото.Докато ролите се изпълняват, обществото оперира гладко т.е. всеки индивид има роля в поддържането на равновесието в обществото.

Това равновесие може да бъде нарушено-поради външни причини, заради неправилно функциониране на определени негови части или заради признаци като промяна в броя на населението или технологичното ниво.Това нарушение води до нагаждане на отделните части на обществото за да се постигне ново равновесие. Например когато има недостиг на някакъв продукт, цената му расте и това стимулира производителите да произвеждат по-голямо количество от него, което след време елиминира недостига т.е. постигнато е равновесие.По подобен начин , когато има нарушение в социалния свят, различните роли и организации имат начини да постигнат равновесие.

Функционалистите смятат, че има съгласуваност в социалната система.Индивидуалното поведение е повлияно от социални норми или правила, които са общоприети и общовалидни. Съществуването на тези норми и ценности е съществено за равновесното положение на обществото. Някои аспекти на тези норми са важни за възвръщането на състоянието на равновесие, в случаите, когато то е нарушено. Такива са например санкциите, наказанията, общественото одобрение или неодобрение.

Функционалния анализ не набляга на конфликта и не го смята за основна част от социалния свят, и като цяло не смята промените за драматични, а по-скоро за еволюционни.

Самият Толкът Парсънс се е занимавал с проблема за социалния ред и как изобщо при положение че всеки индивид е отделна единица, преследваща своя собствен интерес, би могло да има какъвто и да било ред. На практика хората си съдействат и има определено равнище на социална интеграция. Според Парсънс това е в резултат от ценностите в обществото и социалните автори-основата на социалните дейности може да бъде наречена волунтаризъм.Т.е. хората действат на база на своите ценности, техните действия са ориентирани и ограничени от ценностите и нормите на хората около тях, и тези норми и ценности са основата на социалния ред.

Важността на ценностите може да се види от начина, по който целите и средствата за постигането им изглеждат в контекста на ценностите.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Толкът Парсънс 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.