Толкът Парсънс


Категория на документа: Други


1. Приписване и успех

Приписването се отнася до качества на индивидите, често вродени като етническа принадлежност, раса и др. или до характеристики на семейството и произхода. Успеха се отнася до представянето и отразява индивидуалния успех. Например, можем да кажем, че някой е постигнал престижна позиция въпреки че неговия приписан статус е бил на глад и недоимък.

2. Дифузност и специфичност

Това се отнася до природата на социалните контакти и това колко обширни или тесни са задълженията във всяко взаимодействие. Например, в бюрокрацията, социалните взаимоотношения са много специфични , там ние се срещаме с определени хора по много определена причина, свързана с техния статус и позиция (например лекар). Приятелството и връзката родители-деца са примери за по-дифузни форми на контакт. Ние разчитаме на приятелите за широк обхват от начини на подкрепа, разговор и т.н. Въпреки че има ограничения отнасящи се до такива контакти, те имат потенциала да се справят с почти всеки набор от интереси и проблеми.

3. Афективност и афективна неутралност

Неутралността се отнася до количеството емоции или афект, което е прието или очаквано в дадена форма на взаимодействие. Отново дифузността и специфичността могат често да се асоциират с афективността, тъй като контактите с други индивиди в бюрокрацията могат да бъдат отделени от емоцията и да се характеризират с афективна неутралност. Афективната неутралност може да се отнася до самодисциплина и отлагане на удовлетворението. Обратно, аффективността може да означава изразяване на удоволствието и емоциите.

4. Партикуларизъм и универсализъм

Това се отнася до обхвата от хора, които се разглеждат, докато дифузността и специфичността се отнасят до обхвата на намесените задължения. Въпросът тук е дали да се реагира на базата на общата норма за реакция на базата на конкретната връзка на някого с теб. Конкретна връзка е тази с конкретен индивид. Връзките между родителите и децата са от вида, където връзката е вероятно да бъде много конкретна , но в същото време много дифузна. Обратно, бюрокрацията се характеризира с универсални форми на връзките, където всеки бива третиран безпристрастно и повече или по-малко еднакво с другите.Никакъв партикуларизъм или фаворизъм не бива да се проявява към никого, било то и близък приятел или роднина.

5. Колективност или собствена личност

Това набляга на обхвата на личния интерес като противоположност на колективния или споделения интерес, свързан с всяко действие.Всяко от нашите социални действия е направено в социален контекст, с други хора, и в различни видове колективи. Когато индивидите преследват колективна форма на действие, тогава интересите на колектива може да вземат надмощие над тези на индивида. Различни форми на действие като алтруизъм, благотворителност, саможертва и т.н. могат да се включат в това число. Обратно, в по-голямата си част икономиката и утилитаризма смятат егоизма или търсещия лична изгода индивид за основната база, върху която трябва да се гради социалния анализ.

Моделът на противоположностите дава средства за разглеждане на различните форми, които нормите и социалните действия могат да приемат и на това, каква е тяхната ориентация. Той може да опише природата на обществените норми или основните ценности, които формират основата на решенията.Обхвата на възможните видове мотивация и действия е много по-широк в схемата на Парсънс, отколкото в тези на повечето класически социолози, или най-малкото от тези на утилитаристите Дюркем и Маркс. Вебер смята мотивацията и съзнанието за ключ, но не осигурява напътствия относно как да се приложи това като цяло. Може би на тези противоположности може да се гледа като на начин по който хората свързват положението с личността си, типа ориентация която имат и как най-вероятно биха интерпретирали значението на всяко социално действие.

6. Експресивен и инструментален

Парсънс разглежда първата част от всяка двойка като експресивен вид характеристики и втората част като инструментален вид характеристики. Експресивните аспекти се отнасят до интегративни и еластични аспекти . Това са хора, роли и действия асоциирани с ежедневни задачи, това как да се интегрираш в групата, как да се справиш с вътрешни напрежения и конфликти.Това може да приеме много форми но е най-често асоциирано със семейството и по-специфично с женската роля в него.

Инструменталните характеристики се отнасят до постигането на цели и адаптацията. Това са хора, роли и действия асоциирани с идеи, разрешаване на проблеми, свършване на задачи.Тези задачи често са асоциирани с мъжките роли, публични дейности , икономиката или политиката.

Този модел може също така да се използва за определяне на вида на обществото. Социалните действия и взаимодействия в ранните форми на обществото най-често се характеризират с експресивни характеристики.Обратно, в модерните общества, с по-сложното разделение на труда и диференциацията на статутите и ролите, много от социалните действия и взаимодействия се характеризират с инструментални характеристики.

VII. Функционален императивизъм

От гледна точка на Парсънс общата теория на действието е необходимата теоретична предпоставка за обосноваването на социологията като наука, нов същото време тя е също така предпоставка за обосноваване на науките за човешката и социалната реалност. Бидейки социолог, който си е поставил задачата да изгражда тази наука върху научно ясни и строго дефинирани предпоставки, Парсънс се занимава с грандиозната задача за предпоставките и единството на цял клас науки и търси единна формула за целия този клас науки. Подразбира се, че тази формула е общата теория на действието. Според логиката на Парсънс,напълно естествено и императивно общата социология включва въпросната формула като своя сърцевина.

Изграждайки общата социологическа теория на основата на общата теория на действието, която непрекъснато се прецизира и закръгля като затворена система за постигането на парадигмална зрялост и консистентност, Парсънс се натъква на все по-остри функционални проблеми. Като диференцира от гледна точка на общата теория на действието социалната, културната, личностната и организмичната (поведенческата) системи, той поставя като социолог в центъра на анализа социалните системи т.е. в перспективата на общата социологическа теория-социалната система в нейните всеобщи параметри. И така, разграничавайки основните системи на действие и навлизайки с най-голям теоретичен размах в социалната система, Парсънс се изправя непосредствено пред функционалните отношения на четирите системи на действие. Линията на теоретичното изграждане е неразделността на структурата и функционирането на социалните системи, като акцентът върху структурата обаче е по-силен. Парсънс насочва вниманието си към необходимите функционални условия за съществуването на социалната система, както и на другите системи на действие. Изглежда той е бил убеден, че се доближава до завършека на своята обща теория на действието и универсален теоретичен модел на обществото изобщо. Кои са основните функционални категории (императиви), без които не може, които са неразделно свързани помежду си и образуват функционалистката парадигма на Парсънс?

Всяка система на действие съществува в среда и се определя от безусловната необходимост, т.е, от императива да използва ресурсите на средата, като ги преобразува в благоприятни за консумиране. Системата на действие се обуславя от активната й адаптация по отношение на средата. Социалната система има за среда поведенческата, личностната и културната система. Функционалната категория адаптация дава отговор на въпроса за отношението на социалната система към така определената среда. Този функционален императив е валиден и за всяка друга от четирите системи по отношение на останалите три като нейна среда.

Всяка система на действие има вътрешно условие за съществуването и функционирането й. Това е интеграцията на нейните компоненти. Този императив се отнася до поддържане на съгласувани взаимоотношения между частите на системата. Значението на интеграцията като функционален императив Парсънс свързва с диференцираността и елементарността на относително независимите единици, с малки изключения, на всички системи на действие, което поставя проблема за "приспособяването" една към друга на тези "единици" или подсистеми от гледна точка на техния "принос" за ефективното функциониране на системата като цяло. По отношение на диференцираните във висока степен модерни общества интегративната функция се основава непосредствено на системата отправни норми, тя е в тясна връзка със стабилността на ценностната система, институциализацията напарите и властта, както и с механизмите на социален контрол в тесния смисъл на думата. "За всеки даден тип система"-казва Парсънс -" интегративната функция е фокусът на нейните най-отличителни свойства и процеси. Ние твърдим,следователно, че проблемите, съсредоточаващи се около интегративната функция на социалните системи, образуват централното ядро, с което се занимава социологическата теория."

Всяка система на действие преследва определени цели и тяхното постигане се определя от разпределението на съответните ресурси, а ограничеността на ресурсите изисква да се осъществяват и приоритетите при реализирането на целите. Този функционален императив се обозначава накратко като достигане на целта. Функционалният императив в случая взема под внимание равновесието в системата, на чиито вътрешни потребности достигането на целта трябва да отговори, и равновесието между системата и нейната среда.

Четвъртата функционална категория Парсънс нарича латентност. Този функционален императив се отнася до запазването, поддържането на структурните и функционални модели и до снижаване и управляване на напреженията, които по един или друг начин възникват в единиците на системата. За разлика от интегративната функция, която се отнася до отношенията между единиците в системата, латентността като функционален императив визира вътрешните състояния на единиците и процесите на системата.

Четирите функционални категории са взаимно свързани, което на първичното ниво на теорията на Парсънс представлява квадрат, на всеки от ъглите на който е изписана първата буква на английския термин, обозначаващ съответната категория. Взаимните отношения между функционални категории (фиг.1) са отношения на взаимна размяна между фиг.2

Фиг.1

различните подсистеми. Така функционалната схема на равнището на общата теория на действието(фиг.2) представя размяната между поведенческата, личностната, културната и социалната системи (подсистеми).Взаимната размяна е от такова значение, че по-късно Парсънс нарича функционалната парадигма още "парадигма на взаимната размяна".

IX .Библиография



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Толкът Парсънс 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.