Томбул джамия


Категория на документа: Други


КУРСОВА РАБОТА "Архитектурно-духовен комплекс Томбул джамия"
ДИСЦИПЛИНА: Календарна обредност
ШУ "Еп. Константин Преславски"
ИЗГОТВИЛ: Светослава Николаева Цонева, спец. ВО, 4-ти курс, фак. №73 ПРОВЕРИЛ: проф. д-р В. Панайотов
Дата:04.12.13 г.



-2-
Томбул Джамия
СЪДЪРЖАНИЕ:

Обща информация ..... стр.3
Вътрешен двор ..... стр.4
Молитвена зала ..... стр.5
Минарето ..... стр.7
Медресето и библиотеката ..... стр.7
Шериф Халил паша ..... стр.10
Епохата .....стр.10
Митове за Томбул джамия .....стр.11
Символи и знаци открити в храма и тяхното тълкуване ..... стр.12.
Литература .....стр.20
Приложения:
Информация за храма в пресата.

-3-
Обща информация:
Шериф Халил паша джамия, известна повече като Томбул джамия, е единственият запазен мюсюлмански молитвен храм в град Шумен. Строежът ѝ започва през 1740 г. и приключва през 1744 г. С комплексът от сгради около него, храмът е най-големият в страната ни по площ и архитектурна значимост, а също и на второ място на Балканския полуостров след джамията Султан Селим, намираща се в град Одрин. Първоначално джамията е била поместена в центъра на града. Впоследствие, след промени в градоустройството и изместването на централната градска част, тя остава в югозападната край. Името на сградата "томбул" идва от формата на купола (на турски: tombul означава събран, струпан, дебел, надут, топчест). Храмът е обявен за паметник на културата и е един от 100-те национални туристически обекта. Архитектурата на храма е повлияна от зародилия се в началото на XVIII в. ориенталски архитектурен стил "Ляле", който се характеризира с включването на елементи от Френския барок. Храмът носи името на своя благодетел Шериф Халил Паша. Новият ансамбъл, изграден през 18 век се включва умело в оформения силует на града, откроява се, но в същото време се приобщава към обемите на безистена, Ески, Сахат и Черши джамия (тези джамии отдавна ги няма) и часовниковата кула. Общото впечатление, обаче е различно от всички останали сгради. Тук не се налага тежката каменна маса, а чувството за лекота и увличане на погледа нагоре. Както в интериора, така и в екстериора на сградата се забелязва нещо ново, различно от останалите култови ансамбли, построени у нас по времето на османското владичество. Чувства се нов, освежен и жизнеутвърждаващ архитектурен израз. Формата е творчески претворена, с подчертан стремеж към извисяване, балансиране и изтънчено чувство към пропорциите. В шуменският ансамбъл е намерена мярката, умелото съчетание на конструктивни форми и стилови елементи, което може да се обясни с един по-богат и продължителен опит да се строят подобни еклектични в стила си сгради, но вече с по-задълбочено разбиране на "ключа" към симбиозата на западноевропейско с местно изкуство. Това разбиране, което предполага раждането на едно ново архитектурно майсторство, в което не се отрича старото, като се въвеждат нови по-прогресивни естетически виждания. Като такава сграда Томбул джамия се отличава със своя собствена специфика и уникалност.
Архитектурният комплекс заема 1730 кв. м. площ. Има предположения, че сградата е построена преустроен и модернизиран мюсюлманки храм, а според други тя е построена върху основите на християнска църква. В подкрепа на второто твърдение са приведени няколко достоверни факти, сред които:
* В композиционната схема на Томбул джамия липсва характерното за мюсюлманските култови сгради подчертаване на основната ос, която съвпада с главното влизане и след преминаване през обширния вътрешен двор джамията се възприема като задънка на погледа.
* Най-безспорното доказателство в подкрепа на тази теория са намерените при ремонта на източните помощни сгради на джамията през 1990-1991 г. четири християнски надгробни паметника, грижливо подредени под пода на едно от помещенията. По датировка те са много по-стари от джамията. Със сигурност не са били само четири, но само тези са оцелели.
Джамията всъщност част от кюлие, по-голям комплекс от религиозни и образователни сгради. Всичките части, от които се състои комплексът, а именно основна сграда (молитвена зала), пристройка, състояща се от 12 стаи (пансион към медресето), чешма и библиотека са включени в обща композиция и са свързани с вътрешни дворове. Тук се забелязва влиянието местната средновековна строителна традиция, за която е типично развиването на преливащи се вътрешни пространства и дворове и то при композиционна ос обикновено перпендикулярна на главното влизане.
-4-
Вътрешния двор:
При Томбул джамия вътрешният двор пред централната култова сграда, характерен за ансамблите в Цариград, е сведен до минимално пространство, което се прелива във вътрешните дворове на медресето и началното училище, решени от двете му страни. Освен това вътрешните дворове са оформени като колонадни, а там централно е изграден водоскок с чешма с общо оловно покритие. Тук преди молитвата мюсюлманите извършват обредно измиване, т.нар. абдест. Достъпни от открития коридор зад колоните са поместени стаите на учениците. Наред с колоните и каменните блокове, които се предполага, че по времето на градежа са донесени от останките на разположените в съседство градове Плиска, Преслав и Шуменска крепост (това твърдение не е доказано все още подлежи на дискусии), са пренесени и композиционни принципи на архитектурните ансамбли със затворени вътрешни дворове. По този начин влиянието на местната строителна традиция, която сама за себе си е представлявала завършена архитектурно-градоустройствена мисъл, определя нова насоченост в развитието на плановата схема, съобразена с изискванията на мюсюлманския култ от една страна, и с новите влияния от европейската архитектура от друга. В резултат на тези сложни взаимовръзки и влияния се създава този интересен като композиционна схема ансамбъл, който не повтаря една предварително възприета или наложила се схема, а по свой собствен път достига до хармонично единство на формите, пластично третиране на фасадите, рационална изява на функционалното решение в пространството.

-5-
Молитвена зала:
В молитвената зала е богато украсена. В нея се влиза през открито преддверие с високи аркади в мавритански стил и пет купола. От двете страни на входа към молитвената зала са врязани 2 мраморни михраба, а над входа на залата има издълбан върху мраморна плоча, надпис на османотурски език, в него поетът Ибрахим Намък възхвалява строителя на храма. Надписът е съставен от осем стиха и гласи следното:
1. Управителят на великото везирство, закрилник на всички, славен едноименник на онзи, който съгради свещения дом.
2. Честният, на да пъти почете с щастие и могъщество тази висока служба.
3. Той, който изпълнил важни верски държавни дела, изпълни обичая и е помощник на служителя на възвишения религиозен закон.
4. Надарен с чисто начало и щедрост, великодушният направи с делата си този град чист и пречист.
5. Изпълни се със светлина този красив храм, слънчев, здрав и с приятно очертание.
6. Колко е хубав този храм? Сграда, която омайва сърцето, подобна на Каабеи следва след него.
7. Наистина той изпълни божията повеля "Обичта към отечеството е самата вяра". Милостивият бог да го възнагради щедро.
8. С похвално слово "Нимет" постави една хубава дата: "Чистата джамия на Шериф е оживена като светлина."
9. Написал Ибрахим Намък. Сене 1157(-1744 г.)

-6-




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Томбул джамия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.