Тоталитаризъм


Категория на документа: Други


Тема5

Появата и развитието на тоталитаризма е една от най ярките и отличителни форми на социална организация през изминалия век. Съществуването му е следствие от политическите борби на противоположни социални сили.
Тоталитаризмът като понятие датира от 20 те години на ХХ век от Италия. Тогавашната опозиция на фашистите изпозлват понятието за да окачествят намесата на изпълнителната власт в цялостния обществен живот. Постепенно това понятие се пренася в Русия за сталинизма и окончателно се доказва като термин през 30 те години при появата на национализма в Германия и франкисткия режим в Испания. По това време започват и първите изследвания на тоталитаризма от оталянските политици и историци Нити, Турати и други. В техните изследвания се прави опит за сравнителни характеристики на двата типа политически режима - фашистки и сталинистки без обаче точно да се дефинира същността на тоталитаризма.
По сериозна стъпка в еволюцияата на тоталитарната теория може да се определи провелата се през 1939г в САЩ научна конференция. Нейната значимост е за заключава в две неща - разгхраничителни анализи на категориите авторитаризъм и тоталитаризъм, и систематизирани обобщения за първи път, на най важните белези и характеристики.
През този период един от първите изследователи на фашисткия тоталитаризъм Франц Нойман развива теорията си с книгата си Бехемот. Структура и практика на национал социализма.

Класическата теория за тоталитаризма се ражда през 50 години чиито автори са Аренд Бжежински и др.

Според Аренд, корените на тоталитаризма са в развитието на европейската цивилизация през 18 и 19 век о масовите обществени явления. Той изтъква и следните характеристики на тоталитарното общество. А те са например безусловната преданност на всики един индивид, също и тоталното господство което е немислимо ако не се срине обществената сфера на живот и трета характеристика е начина на фунциониране на тоталитарната държава. Държавата има два ключови лоста, единия е антидемократичния характер на властта като тук е залегнато изискването за неограничената власт на държавата, а втория е така наречената двойнствена власт. Това е власта на партия и държава и еднопартииния монопол. Аренд също откроява и политическите механизми като тоталитарна идеология, тоталитарна пропаганда, терор и други.
Бжежински определя тоталитаризма като тоталлитарна диктатура която е организирана в система за господство и е предназначена за да осъществи определени тоталитарни замисли като нов тип автокрация.

Основна характеристика на тоталитаризма е власста. Това е интегрален критерии който покрива всички социални сфери, системи, структури, звена, елементи идр. Тоест тотален контрол на всичко. За тоталитаризма властта е едновременно и цел и средство. Цел е преди завземането и, а средство след това. От тук може да се направи извода че тоталитаризмът е режим на управление и господство при който власта е абсолютизиранна до абсурдност, съсредоточена само в един субект - вожд върхушка олигархия или партия, и с помоща на диктаторки методи, подчинява всички човешки индивиди, правови държави и гражданско общество.

Фридрих дава систематизация в няколко основни критерия.
1 Това е официална задължителна идеология, обхаващи всички аспекти на човешкото съществуване, насочени към идеално крайно състояние на човечеството.
2 Единствена строго и иерархично организирана масова партия, оглавявана като правило от един човек - вожд, който стои над държавата и преплитащ се с нея.
3 Почти пълен контрол на партията и бюрокрацияата над военните сили.
4 Почти пълен контрол на средствата за масовакомуникация и цензура.
5 Система от тероризиращ полицейски контрол.
В книгата Тоталитарна диктатура и автокразия на Бжежински и Фридрих, към тези пет признака е добавен шести - централизирано ръководство на цялата икономика и стопанство.
Също можем да се добави становището формулирано от Восленски, който смята че признаците са 8.
1Нова класа - номенклатурна и монополна
2 нов тип партия
3 политическ аполиция терор
4 тотален контрол и месианска идеология изместваща даже и религията.
5 Тотална цензура контролираща културния живот.
6 Тотална секретност
7 Изключителна роля на пропагандата
8 ксенофобия национализм и държавен антисемитизъм.
Автора смята че само когато тези всчики критерии са налице и действат едновременно те дават изчерпателна характеристика на режима.

Това е първата концептуална систематизация на тоталитаризма през 20 век,
Тоталитаризмът се дели соновно на фашистки и сталинистки. Те имат общи характеристика които го обуславят като тоталитарни системи. Като например монополна партия - политически моноизъм с един вожд които е идеологизиран. Също всеобхватен обществен контрол и свръхцентрализирани социални структури, както и обществен терор в най разнообразни форми. Въпреки тези общи черти, има и характеристики които разграничават сталинизма от фашизма, а именно в идеологията. За фашистклия тоталитаризъм в Италия и Германия, приоритет има тезата за националната държава докато за сталинизма за интернационалната. Има и разлика във вътрешното развитие на двете тоталитарни системи а тя е че при фашизма през целия период са твърдолинейни и не се подават на еволюция, докато сталинизма той подлежи на промяна дори след смъртта на вожда. Има различия и в генезиса на тоталитаризма при двете разновидности. Например Фашистката партия в италия идва на власт след избори 1921г а сталинизмът идва на власт с октомвриискаа революция през 1917г. Също така фашизмът създава нова политическа класа а сталинизмът нова номенклатурна класа. Една от най съществените разлики е че при фашизмът икономиката е пазарна въпреки централизацията а при сталинизма е планова с планови начала. Освен това главния фундамент на всяка стопанска система - собственоста при фашисма остава частна а при сталинизма е държавна. От културна гледна точка при фашизма има културен нихилизъм цензура и репресии, докато при сталинизма имаме социалистическа култура и борба с буржоазияата. От националистическа гледна точка фашизмът издга в култгерманската арииска раса и тотален национализъм и антисемитизътм, а при сталинзизма краен национализъм който е на приливи и отливи както и интернационализъм. Във военната сфера фашизмът има мания и борба за господство над целия свят а сталинизмът борба против класовия враг за победа на световната пролетарска революция. Фашизмът пстига до своя крах много по бързо през 1945 година а сталинизма едва през август 1991 година с разпада на бившия СССР.
Според българския учен Баджаков тоталитаризмът като общество представлява тотален социализъм, който също смята че той е два основни типа - фашизъм и комунизъм
Делението на фашистки и комунистически тоталитаризъм е известно още като десен и съответно ляв. За разлика от сталинисткия комунизъм, фашисткия тоталитаризъм още при своя исторически генезис подчертава бъдещия тоталитарен характер на държавата и обществото.
Важно различие между двата класически тоталитарни модела е историческото време за което те се налагат. При германския фашизъм това става по бързо само за няколко години - 1933 до 1936 г. А при сталинизма този период е много по дълъг - 1924 - 1934г. Въпреки еднаквите насилствени методи за налагане на тоталитаризма се вижда че той в Германия е наложен по интензивно.
С течение на времето и фашисткия и сталинисткия тоталитаризъм, претърпяват негативно развитие, което е доказателство за това че тоталитарните режими в почти всчики случай размиват представите за ляво и дясно. Класическите тоталитарни общества на 20 Век по точно биха могли да се типологизират единствено със своите имена. Според критерия власт те биха могли да се определят като крайно десен тоталитаризъм - фашистки и крайно ляв сталинистки. Както е известно в рамките на властта за тоталитарните режими, идеологическите доктрини са не само средство за влиание но и твърде важен властови ресурс с помоща на който се осъществява самата тоталитарна власт.
Въпреки краха на двете класически тоталитарни системи има и съвременни дъражви които още имат основните критери на тоталитаризма в своите политически системи. Вкоито има тотално монополно господство на една едиснствена партия, винаги се насажда една единственаидеология, един водач и е налице тотална свръхконцентрация на власт. Тези общества са изцяло затворени изолирани и ограничени. Тоталитаризмът има антихуманна същност. При СССР има милиони избити, също и в концлагерите на Германия има милиони жертви, избиването и преследването на инакомислещите също и в Китай при културната революция. Тоталитарната власт представлява свръцентрализирана политическа власт. Тя е абсолютна неизменна и като такава е дълбпоко антидемократична. Това е псевдоинституционална власт, т.к. държавата и институциите функционират напълно формално и са придатъци на върховния субект - партията държава. Корените на плурализма са ликвидирани и е налице принудителна власт. Разликата на тоталитаризма с авторитаризма е че при втория режим , той не подчинява напълно - тотално цялото общество на партията държава. Също не е наложени господство в политико идеологическото пространство на една единствена идеология. Авторитарната диктатура не премахва напълно парламентарната система а я подтиска. Налице е ограничен но все пак парламентаризъм базиран наизбори които са манипулирани. Установяването на авторитаризма се опира на традиционните предимно консервативни буржоазни партии или коалиции, за да укрепва режима на военната върхушка. Също така не се формира нова политическа класа както при тоталитаризма. Не се толерират крайно левите комунистически и крайнодесните фашистки партии там където те не са забранени. Друга разлика е че не е наложен тотален контрол върху икономическата системакоето донякъде запазва социалните структури на гражданското общество. Няма и такава милитаризация на обществото. Авторитарния режим е вид междинен политически режим стоящ между демократичните и тоталитарните системи едноакво способен да еволюира към едната и другата система.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тоталитаризъм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.