Традиционни изкуства. Танц. Театър. Кино


Категория на документа: Други


Тема:Традиционни изкуства. Танц. Театър. Кино
I. Уводни думи

Изкуствата се обособяватв две големи групи: традиционни и нетрадиционни. Основните видове традиционни изкуства са: архитектура, изобразителни изкуства, музика, танц, словесни изкуства, театър и кино.

С изключение на киноизкуството всички традиционни изкуства имат дълоки корени в духовен и естетически аспект в историята на човешката цивилизация. Изкуството на киното е "най-младото", по параметрите на обхвата на начините и формите на неговото присъствие в съвременния културен живот е причината да се причисли още от първата половина на миналия век към тази основна група изкуства.

Нерадиционните изкуства образуват другата, установила се група на естетическа и художествени форми на въздействия в съвременната социокултурна среда.

Съвременното изкуство се характеризира с присъщата за формите и начините на изявите и неустойчивост, което предполага, че актуалното не винаги е готово и завършено, а нещо, което предстои да се доизгради. Трябва да се подчертае по-силно развитата интуиция към търсене и установяване на нови творчески измерения. Според Филип Верн:"Изкуството е така устроено, че дори да предизвикате шок, той веднага ще бъде асимилиран. Днес изкуството е опасно за една десета от секундата и толкоз".Разрастването на пределите на изкуството над познатите ни граници, разширеното поле за изкуствоведческите изследвания на пластичните и другите форми на художествени изяви се съчетават с безпрецедентното "отваряне" и глобализацията на художествената сцена, чрез съвременните електронни, визуални средства за културен обмен и информация.

II. Видове изкуства

1. Танц

Танцът е основен вид изкуство, изразяващо се в неизчерпаемите способности на човешкото тяло чрез пластичните си движения и смяна на положението да предава дълбоки и сложни емоции, чувства и преживявания.

Хореографията/пляскам и пиша/ е изкуство за създаване на танцови и балетни спектакли. Художествената изразителност на танца обхваща движения, пластичност, поза, жестикулация, и мимика. Той е едновременно творческо и изпълнителско изкуство. В последствие участието на автора /балетмайстора/ се отделя от изпълнителската роля на танцьора.

Зараждането на танца е свързано с възпроизвеждането на определени действия чрез човешки движения, имащи ритуално-магичен, езически и специфичен национален характер. За основа на ритуалните действия чрез чрез двежения на тялото първоначално се използва ловът, трудът, преклонението, фетишизмът, конкретен обред или поклонничество. От извършени археологически изследвания в скални убежища в Индия сред скални рисунки са и тези на танцуващи фигури и музиканти. В Древния изток се заражда танцовата пантонима. Според Аристотел танцът е равностоен по силата на въздействието си с поезията. Развлекателният елемент в танца се поражда в Древния Рим във висшите среди на обществото. XIII-XIV век се регистрират първите танцови правила и канони за т.нар."светски танци"-известни като "променади"и "танцови разходки".Танцовото изкуство придобива особена популярност в епохата на Ренесанса като най-силно се развива в Италия, Франция, Испания и Полша. Между XIV и XVI век в Западна Европа се появяват различни видове танц: салтарело, павана, куранта, галярда, волта. Вкрая на XVI век в Западна Европа се налагат така нар."бални танци"-гавот, полонеза, менует, мазурка и полка. През 1661г. В Париж е открита кралската академия на танцовото изкуство. През XVIII вексе дава тласък на балетното изкуство. Започват да се развиват масовите/групови/танци-менует, мазурка, английски и виенски валс.

Танцът се класифицира на 2 отделни вида: битов/народен/ и сценичен/професионален/ танц.
Професионални танци-класически, характерни, състезателни и модерни.

Българските народни танци са групирани на шест етнографски области-северняшки, добруджански, шопски, пирински, тракийски, родопски. Танцът е действащо изкуство, намиращо реализация като сценичен танц.

Класическите танци-"балет",са най-силните. Балетното изкуство е своеобразен синтез на изкуствата на танца, музиката и театъра. Изкуството на танца намира дейно участие като допълнително, художествено изразно средство в театъра,операта,оперетата,мюзикъла, киното и пр.,изпълнявайки ролята на съществен и въздействащ визуално-пластичен ефект, целящ достигане на определена образност, художествена изразителност и завършеност на съответния вид изкуство.

2. Театър

Театърът е вид изкуство, предназначено за художествено сценично претворяване на човешките взаимоотношения чрез действие, изпълнено от актьори. В него поле на изява намира режисурата, актьорското майсторство, сценографията, музикалното оформление и др. творчески изяви.

Спектакълът е крайният продукт на творческите търсения на драматурга, режисьор постановчика, артистите и усилията на целия художествен колектив в предварително организирано зрелищно-игриво представление.

Първото представление е посветено на Озирис и Изида преди около 2500г. Пр.Христа в Древен Египет. Активна изява в обществения живот този вид изкуство намира в Древна Гърция/амфитеатрите/,където ежегодно се провеждат празненства в чест на бога Дионисий. Древните гърци превръщат театъра в изкуство , като поставят основите на трагедията и комедията.

След XI век се оявяват първите пътуващи артисти, изнасящи комични и сатерични сцени. Постепенно църквата подлага на забрана площадните представления, но привлича театрално изкуство под свое влияние.

През XIII век се появяват първите опити за светски театър. Появяват се нови жанрове- интерлюдия, миракъл, фарс/натъпквам/-осмиват се човешките характери, свързани с проява на глупост, високомерие и лукавост.

През XVI век в Италия се разпространява т.нар."комедия на маките", която народът безкрайно обичал и това допринесло да получи прозвището "комедия дел арте",т.е."професионална комедия".

През 1576г. В Лондон се основава първият обществен театър. Най-ярка диря оставя Уилям Шекспир. В периода от края на XVIII век до нашето съвремие театърът претърпява подчертано развитие. В Русия К. Станиславски разработва основните принципи на актьорската изява, известна в светските среди като "Система на Станиславски".

Театралното изкуство е колективно изкуство, в което се преплитат и обединяват творческите търсения на драматурга, режисьора, актьорския състав, художника, композитора и останалите участници от екипа на постановката.

В съвременния театър се налагат иновативни подходи за словесно и визуално-образно въздействие, за трансформиране на словото в изображение и чувство, акцентува се на синтеза и на интерактивната връзка между различните видове изкуства на семиотично равнище.

Театърът е изкуство, което се занимава с уникалността- всяко представление е подвластно на ефимерната/краткотрайна/ уникалност. Популярна форма на сценично изкуство е кукленият театър, познат още от Древен Египет, Древна Гърция и Индия. Основно визуално изразно средство са куклите. Най-често използвани системи са:

.кукла на ръка-"маняшка"или "петрушка"



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Традиционни изкуства. Танц. Театър. Кино 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.