Тракийски погребалени практики и гробни съоражения


Категория на документа: Други


9. въпрос. Тракийски погребалени практики и гробни съоражения. Произход и развитие на куполните гробници- известни паметници. Характерни особености на т.н " македонски тип" гробници-известни паметници.

Тракийската погребална практика е представена от два основни обичая/ ритуала/ -трупополагане и трупоизгаряне, и два допълнителни като последните са в различна степен варианти от съчетаването на основните и прилагането им по особен начин. Счита се че прилагането на трупополагането и изгарянето са в резултат от влиянието на соларните /слънчеви, огнени/ и хтонични /земни/ култове. Появявят се почти едновременно и могат да бъдат проследени за цялото време на сигурно тракийско присъствие по нашите земи от началото на бронзовата епоха до ІV в.сл.хр почти с равномерно разпространение с времено преобладаване на единия от ритуалите в отделните периоди и географски райони.

Ритуала трупополагане представлява полагането на тялото в съответното гробно съоражение- направо на терена , на подо му или на специално дървено, каменно, тухлено или от друг материал легло. В някои случаи под тялото е поставяна постелка от оргонична материя, дървени дъски или талпи, в по-редки случаи то е в дървен сандъци или саркофаг от дърво, камък или глина. Тялото е поставено в изпъната положение по гръб с ръце успоредно на гръдния кош и таза. Срещата се и в поза " хокер"- на едната страна прибрани към таза и гръдния кош ръце и крака.срещат се през бронзовата и ранно желязната епоха. През ранно бронзовата епоха на някой от мъртавците са връзвани краката и оставяни така, че колената да стърчат нагоре.след изтляването на платта и връвта краката са падали или на ляво или на дясно. Срещат се случаи в които мъртвия е погребан обезглавен, с липсващи части от тялото или умишлено тялото се е разчленявало и са се поставяли отделни касове на различни места.
Ритуала трупоизгаряне- при него тялото се е изгаряло в самото гробно съоражение, на специално определено за това място или на произволно избрано за конкретния случай място. Установена е практика , при която с тялото са изторени дрехите, личните вещии дарове , както и само частично изгаряне на гробния инвентоар. Най- често кремацията се е изваршвала на масто в гроба. Особено характерни са вкопаните ями с трупоизгаряне. Често трупоизгарянето се е извършвало извън гроба. Често остатаците от кремация заедно с пепелта и въглените са поставяни в глинени урни или от друг материал съдове, наричани погребални урни. Най-често те са глинени и имат равно дъно, яйцевидно тяло, издаден на вън ръб на устието и са снабдени с две или повече дръжки. За урни са използвани и метални съдове както и петални вдлъбнатини. Погребалните урни са бли поставяни или издълбавани във всички видове гробни съоражения.
Има случай, при които има съчетаване на полатгане и изгаряне.
Погребението е процес, ритуал, понятие, което представя динамичен и продължителен акт. То съдържа шествие, действията на гроба, оплакването, полагането на тялото, поднасяне на дарове, засипването му и т.н. вещите които се намират вътре в гропа са гробен инвентар ,които включваосновни групи предмети- лични вещи и дарове. Към личните вещи спадат остатъци от дрехи, принадлежащите към тях накити и предмети на въоражението, кото лични вещи се тълкуват и професионални инструменти като медицински, дърводелски и др. Гробните дарове са представени от различни предмети / купчета, зарове, малки човешки и животински фигури, топчета и др./ и неща за изпът /кости от животни, костилки от плодове и др./. в по представителните гробни съоражения и богатите гробове понякога се откриват скелети на живатни, най-често коне и кучета, по-рядко и колесници. В някои от случайте животните са принасяни в жертва като елемент от погребалната практика. В някои писмени извори се споменава , че траките принасяли в жертва и жените си / Херодот " История" /.
Гробните съоражения в които са били поставяни мървите не и бел пряко свързан с начина на погребване трупоизгаряне или трупополагане, а взависимост от материалното и обществено положение, което е имал преживе. В този смисъл колкото по високо положение е заемал мъртвия, толкова повече внимание се е отделяло за изграждането на последното му жилище- гроб или гробно съоражение. Класифициране на гробните съоражения може да се направи въз основа на различни признаци - степен на сложност, разположение в могилния насип или в пространството за плоските гробове, материала на изграждане, форма, размери, план, пространствено решение и др.
Площадката е най- елементарния вид гробно съоражение . те могат да се намират на нивата на околния терен и на опоределена височина във могилния насип. По форма са неправилни, правоъгълни, кръгли, овални. В зависимост от настилането се различават неотъпкани, каменна или тухлена настилка, както и без настилка. Когато върхо площадката погребението е извършено чрез трупоизгаряне на място, почвата или настилката са опалени в различна степин в зависимост от интензивността ноа горене. Обикновено площадките са имали кръгла оли овална форма.
Гробните ями са по осъваршенствани гробни съоражения. Те имат съответните форми- правоъгълна, правоъгълна със заоблени ъгли, елипсовидна, овална, трапецовидна, неправилна. Може да е вкопана в здравия терен или в насип / вторичен/ . някои ями ся били облицовани изцяло или частично с дърво, камък или тухла.имат различна големина. Този тип гробно съоражение е бил използван през целия период на съществуване на тракийския култ. Гробните ями са най-характерни за раннобронзовата епоха, широко разпространение и разнообразие достигат през римската епохал те са стъпаловидни, облицовани с тухли и т.н. в тях се натрупвали клади, а покойниците често са били полагани за кремация върху зглобяеми дървени легла. Стъпалата на ямите са използвани понякога за подреждане на даровете. С площадките и ямите се свързват и гробовете-питоси. Такива гробове се засвидетелстват доста рядко. Те трябва да се разглеждат като вариант от гробни площадки или гробни ями върху или в които са били поставени. Питосите са големи глинени съдове, които обикновено са използвани за съхранение на вода, жито или други хранителни продукти. Когато са използвани за погребални нужди са обикновено полегнали и в тях са поставяни останки от мъртвеца- цало тяло или кремирани кости. Повечето от тях се свързват с погребения на деца, а формата им може да се свърже с пещера- земя, утроба.
Градени гробове или зидани. Границата между градени гробове и зидани ями е трудно уловима. При тях не е точно установено дали съоражението е вкопано или изградено над повърхността- околна, стара или на определено равнище в насипа.т.е ямите с облицовка са вкопани а, а градените гробаве са иззиждани или сглобявани на определено ниво. Тези гробеве са изграждани от различни видове материали- дърво, глина или камък. Нъм тях спадат определяните като цисти гробове, получени от допирането на няколко тънки или дебели плочи , всяка от които заема стена от общия паралелепипед. Тук трябва дя се влючат и саркофагоподабните гробове, които по форма наподобяват саркофаг, но не са маналитни/ от единствен каменен блок/, а са получени от от плочи или блокове, свързани в едно цяло и понякога с общи или съчетано пакритие с двускатно очертание. Градени гробаве са правени още през раннобронзовата епоха в Северозападна България и са характерни с различна честота до последните натрупвания на могили в Тракия. Най-богатие зидани гробове са открити в некропола при Дуванлий в Пловдив. Един от гробовете имитира саркофаг с двускатното си покритие и загатнатите архитектурни детаили. Други два саркофаго подобни гроба са проучени край Шипка- единият е Малката могилаот огромни плочи, другият в могилата Оструша от гранитни блокове. Използвани са и през римската епоха.
Саркофаго подобните гробове са отглас на саркофазите. Терминат "съркофаг" произлиза от старогръцки и озночова " изяждащ месото". Саркофазите представляват в класическият смисъл на думата- ковчег изсечен пот манолитен къс камък, най-често с монолитно покритие, оформено кото двускатен покрив с фронтони на късите страни, с или без плостична украса по стените и капака. Той може да съдържа останки на починалия , но може да има и символично или възпоменателно предназначение, като озночава мястото на гроба.. Най-простите от тях са с гладки стени и двускатен капак без украса. Появяват се в Египет, където след ІІІ хил.пр. Хр. Повтарят формото на положеното във вътрешността мумифицирано тяло. Разпространенви са в Етрурия, Древна Гърция, Рим и по-малко в останлите райони на античния свят. Изработени са най-вече от камък /варовик или мрамор/, глина или в редки случай от дърво.резултат от старогръцките погребални традиции те се срещат в Тракия през римската епоха единствено в некрополите на черноморските колонии и принадлежащите им територии. През римската епоха се разпространяват и в околностите на градовете и военните центрове, както и във вътрешността на страната в това число и под могилен насип. Някои от тях са богато украсени с релефни сцени и растителни орнаменти. Най-хубавите саркофази от тях са тези от Арчар, Видинско- Древна Рациария, Гиген, Плевенско- Ескус, Чавдар, Ловешко и др. В с. Избул , Новопазарско е намерен миниатюрен каменен саркафаг с дабре запазени обувки. В друг от Арчар е открет коплект от представителни златни накити.
Гробничната архитектура от ранно желязната епоха в тракия е представена предимно от скални гробници и долмени, които се определят като представители на мегалитната култура.
Скалните грабници са разполажени в планински, полупланински или райони със здрави скални образувания- преди всичко в Родопите и крайбрежието на Североизточна България . те са вдълбани в скални масиви и са са като микенски гробници на естествени възвишения. Имат четвъртита / например с. Воденичарско, Кърджалийско/ или по-често овална до кръгла форма / с. Овчарово, Кърджалийско/ покритието им е най-често заоблено, наподабяващо небесния свод, с което дават заявка да са предшественици на по-късните куполни подмогилни сгради. В Родопите са разположени по единично, рядко по двоики и са отдалечени една от друга, такива са засвидетелствани в Странджа, Сакар, Егейска тТракйя. За разлика от тях тези в Североизточна България са на групи, те най-често образуват компактни некрополи с значителен брой гробници разположени в съседство. Такъв теп има открити във Венган, Староселец, нос Калиакра и др. Всички скални грабници са разположени на открити места със широк кръгозор. Представляват издълбани в стени камери, предшестващо от предверие. При някои гробници предверието или липсва или е загатнато от ниши около входа.
Долмените са мегалитни гробници, изградени от огромни каменни плочи, които оформят правоъгълни малки помещения, покрити със също така големи, хоризонтално поставени плочи. В Тракия се срещат на теритарията на Югоизточна България, североизточна Гърция и Европейска Турция. Намират се единечно или по групо по планинските била и склонове на открити и с широк обзор места. Някои и до днес са под могилен насип, в други случаи натрупванията са отнесени от ерозията. Някои от тях имат крепиди от вептикално поставени плочи. Най-често срещани са еднокамерните долмени, като помещениета е с правоъгълно и трапецовидно сечение. В една от стените разположена обикновенно на юг,югоизток, югозапад е изрязян вход с незначителни размери. Входът е най-често правоъгълен, но се срещат арковидни и трапецовидни. Освен еднокамерни се срещат и долмени с две или три помещения, чиято дължина не надвишава обикновенно 3 метра, а височината достига до 2 метра. Някои имат и коридор / дромос/. При трикамерните помещенията са едно след друго или третото е разположено в страни от едно от друто / пример Късните гробници в Жаба-могила и тази в Гинина могила до свещари/. Това е едно от сведетелствата за приемственоста в развитието на култовата архитектура в Тракия. Долмените се датират в ранножелязната епоха.
Развитието на скалните гробници и долмените като архитектурни типове довеждат до разпространението на двата основни вида подмагилни гробни помещения в Тракия- кръгли и правоъгълни.
Подмогилните паметници в Тракия се наричат обикновенно гробници.
Погребалните съоражения са култови съоражения обслужващи погребалния култ. Те включват каменни или тухлени ковчези, зидани гробове, саркофази, гробници, погребални храмове, мавзолей и др. Към култовата архитектура спадат и подмагилните насипи които се състоят от предверие, коридор, камера, централна камера. Грорницата може да бъдеизсечена в скалата или иззидана под или на земята култова сграда, в чиято централна част се намира действителен или символичен гроб. Тя има прледставителна архитектура и възпоменателен характер. В нея могат да се погребват периодично и други членове на фамилията, рода и др.за сега всички зидани гробници са подмогилен насип. Тракийските гробници / подмогилен насип/ от периода V-ІІІ в.пр.н.е са разделени на две основни групив зависимост от плана на погребалната камера, който може да бъде четириъгълен или кръгъл.гробниците с кръгъл план на камерата е възприето да се наричат куполни, поради специфичния характер на покритието им- кошеровиден купол. Има схемата на типологическото делене, което идва от различията в плановата композиция.
1 грабници с четириъгълен план на гробнота камера: еднокамерни с и без допълнително помещение / дромос, предверие/. Има и многокамерни - двукамерни, двукамерни с допълнително помещение, трикамерни / от този вид за сега в Тракия няма
открити/, трикамерни с допълнително помещение.
2 гробници с кръгъл план на гробната камера: еднокамерни без и с допълнителни помещения / дромос, предверие/. Има и многокамерни- двукамерни, двукамерни с допълнително помещение, трикамерни, трикамерни с допълнително помещение.
Еднокамерните са с най-простата конструкция. Двукамерните и трикамерните съоръжения имат по сложна конструкция и при тях двете помещения с в една линия / едно зад друго/. Според материала от който са изградени те се делят на два основни вида - каменни и тухлени като в някои случай се наблюдава комбинирано използване. При куполните гробници се използва и мрамор, варовик и гранит. Каменни съоръжения са изградени от речни или ломени камъни, понякога от плочи. При тях обикновено липсва спойка или са свързани с калов разтвор. Представителните паметници са построени от каменни блокове някои от които достигат внушителни размери до два метра. В повечето случай са свързани един за друг с железни скоби. При тухлените паметници коридорите са изградени от камък, а камерите от дебели тухли с квадратна, правоъгълна и секторна форма. Последните са много важни защото са служили за очертаване на куполното покритие. Спойката между тях обикновено варов разтвор в повечето случай стените са измазани с щктукатура. Освен затворени помещения някои подмогилни паметници имат коридори /дромос/ или предверия. Коридорите имат строго практична функция. Те свързват затворената камера или затворените помещения с периферията на могилата и ги прави достъпни за многократни посещения. Предверията са отворени навън помещения, които пердхождат гробните камери и служат за преход от реалния свят към света на култа. Предверията по правило са конструктивно свързани с помещения и са изградени по същия начин и от същия строителен материал. При оформяне на покритията са използват познати архитектурни способи за покритие - плоско двускатно, трапецовидно, дъговиден свод, стъпаловидно, полуцилиндричен свод и купол. Плоското покритие е най-просто и се прилагат предимно спрямо камера с незначителни размери. При двускатното покритие две вертикални странични стени лягат по един или повече блокове, камъни или тухли, които се събират горе под ъгъл. Когато е получено само от два блока са с хоризонтални долни стени и вертикални челни над линията на събиране.
В резултат на развитието на двускатния покрив се появяват трапецовидното покритие и фалшивия свод Трапецовидното покритие се наблюдава когато двускатния покрив е пресечен горе от хоризонтално поставени върху наклонените вече странични стенни плочи.
Дъговидния свод се характеризира със слабо изразено дъговидно извиване на покритието, което може да започва от основите или на определена височина. То е характерно преди всичко за тухлените съоръжения, но е чуждо и за някои каменни. Тухлите лежат в хоризонтални редове, като видимите им стени са предварително изрязани и опечени с изрязване или са допълнително изчуквани и така, че да не може да се получи стъпаловиден ефект, при постепенно стесняване на пространството във височина.
Полуцилиндричния свод се нарича още "македонски тип", страничните стени плавно преминават в дъговидно очертан покрив, който оформя половинка от цилиндър. Камините блокове от които е изграден са с дъговидно изрязване по видимите страни, а сечението им е трапецовидно. При подреждане се поставят радиално като се вклиняват помежду си и осигуряват здравина на покрива.
Стъпаловдиното покритие сред подмогилните съоръжения е рядко срещано и е познато в два варианта. В първия случай то е еднопосочно. Няколко успоредни блока са разположени на различни нива, за да могат по-високо поставените да лягат върху по-долните. При четиристранно стъпаловидно стесняване на определена височина върху образуването от страничните стенни ъгли са поставени блокове които очертават нов квадрат върху неговите ъгли, други блокове и така до получаване на малък квадрат, който е затворен с цял по-голям блок.
Най-високото достижение на тракийската архитектура е куполът. Той лежи върху помещения с кръгъл и много рядко върху такива с квадратен план. Стесняването може да започне още от първия ред блокове или от определена височина като всеки ред се издава над долния, а изграждащите го камъни са дъговидно изрязани така, че се осъществява постепенно и плавно стесняване. Куполът е затварян с кръгла каменна плоча.
Куполни гробници:
Проблемът за произхода и развитието на тракийската култова сграда с кръгъл план и кошеровидно покритие е генетическн свързан с проблемите за появата и развитието на кръглия план в култовите сград и конструкцията на кошеровпдния купол в земитте на ЮИ Европа, в архитектурата и на Средиземноморието през II хил.пр.н.е.
Появата на фалшивия купол в Тракия за сега може да се търси в две насоки:
Като самостоятелно развила се архитектура в Тракия. Като резултат от разпространението на общи за Егейския свят митологични и религиозно-култови представи, чиято архитектурна реализация се материализира в Тракия, преосмислена и интерпретирана в местна среда, в конкретни обществено-икономически и политически условия, отразявайки специфични за района култови традиции и обичаи.
Историята на архитектурата на Критско-Микенската култура показва, че кръгът като форма се използва при култови съоръжения и е рядкост при жилищната архитектура. ПрезШ-П хил.пр.н.е. на остров Крит и Цпкладските острови с кръгъл план са само толосите - гробници. През II хил.пр.н.е. на територията на днешна Гърция са строени кръгли в план гробници с диаметър между 3,5м. и 12м. покрити с кошеровиден купол13. Разпространението на този архитектурен тип култова сграда от остров Крит през Егейските острови и континентална Гърция навежда на мисълта за неговото появяване и в Тракия през I хил.пр.н.е. За сега не може да се докаже самостоятелното възникване и развитие на кошеровидння купол в Тракия през I хил.пр.н.е. Тази конструкция, както и съпътстващия я кръгъл план се разпространяват на Балканския полуостров като материално отражение на общи за Егейския свят религнозно-култови представи и традиции. Култовата сграда с кошеровиден купол над кръгла в план камера е характерна за пределинските племена населявали Балканите и Средпземноморнсто през II-I хил.пр.н.е. Нахлулите в тези земи ахейци (дорийци) заимстват този тип сграда подражавайки на заварената егейска аристокрация, без това да съответства на техните религиозно-култовн традиции и обичай . Поради тази причина в началото на I хил.пр.н.е. в териториите населени с елини се преустановява нейното строителство

Тази теза е само една идея. която предстои да бъае изследвана както с помощта па историята така и на архитектурата
На територията на Древна Тракия успоредно се строят и използвал култови сгради с четириъгълен и кръгъл план на централната камера. Разположени в могили, близо една до друга двата типа са равностойни както по размерите си така и по цялостното си архитектурно решение. Основното различие между тях е в плана и покритието на централната камера. Съществували са конкретни социално-политически и идеологически основания и изисквания, които превърнали се в традиция, диктуват изграждането на двата основни типа култова архитектура под могилен наспи. Те служат на различни ритуали и култове, но използват едни и същи строителни техники, конструкции и символи. Основните помещения пред централната камера имат една и съща архитектура и вероятно сходно предназначение. Те участват в плановата композиция поотделно или в съчетания помежду си, като единствено задължителна остава централната камера, чиято архитектура доминира над останалите.
За сега на територията на Тракия преобладават еднокамерните куполни сгради с допълнителни помещения. Многокамерните куполни сгради разкопани по нашите земи все още са малко на брой.
Кръглите в план камери са покрити С кошеровиден купол, започващ от основата или след първия, втория, третия вертикални редове. Съотношението на диаметъра на основата към височината па покритието е приблизително 1:1. Правоъгълните или квадратни в план помещения са покрити с плосък или скатен покрив, фалшив свод, цилиндричен свод и чрез поставяне в ъглите на камерата напречни блокове (т.н. галатийски свод или фалшив купол).
Куполните сгради се строят предимно от местен камък-мрамор, варовик, гранит или от тухла. Последните за сега са открити само в района на Казанлък. Изпълнението е много прецизно и дава представа за строителните познания и възможности на техните създатели. За украса на интериора се използва както живописта така и каменната пластика. При някои гробници лицевата повърхност на квадрите е рустицпрана; вертикалният цокълси ред често е профилиран. Чрез отстъп -навън или навътре, на всеки следваш ред изграждащ кошеровидння купол, се засилва неговото пространствено въздействие. В някои случаи рустицираните блокове са покрити с мазилка, което смятам, че е резултат от вторично използване.
На територията на древна Тракия до сега са известни 17 разкопани и проучени куполни гробници, от които 14 в южната й част и 3 в северната, датирани главно в периода V-ІV в.пр.н.е. възоснова на плановата композиция, куполните грабници се делят на: 1 Еднокамерни : без допълнителни помещения- с. Лясково и с. Малко Белово, с допълнителни помещения- дромос- с. Зозовец, с. Долно Левски, гр. Малко Търново, гр. Лозенград и могила № 3 край с. Копринка.
2 Многокамерни : двукамерни - гр. Стрелча, " Курт-кале" с. Мезек, в могила "В" край Лозенград, землището на с. Марково, с. Лиляче , двукамерни с дромос- могила № 2 край с. Копринка, гр. Казанлък , двукамерни с предверие- с. Янково , трикамерни - за сега няма разкопани, трикамерни с дромос- в могилата Малтепе в с. Мезек.
" Македонски тип гробници":

Отделна група тракийски гробници с правоъгълна основа на гробната камера са покрити с полуцилиндричен свод с ключов камък. Дълго време назоваван в литературата "македонски тип гробници", този вид действително е широко разпространен в северните територии на Гърция - областта Македония. Особено прочути са гробниците на македонските владетели при старата столица Еге при Вергина, които се отличават с богато украсените си фасади и множеството ценни находки в тях. Подобни гробници се срещат по днешните български земи - в района на Варна, Ловеч и Шипка, както и край Лозенград, в Турция и край Констанца и Калатис в Румъния. Сред гробниците с полуцилиндричен свод у нас особено място заема Свещарската гробница, известна със своята богата монументална украса, включваща релефи и стенописна композиция от III в. пр. Хр. Още две подобни гробници са открити под съседните могили № 2 и 13, а развалини от подобна демонтирана гробница - под "Голямата свещарска могила", което показва широкото разпространение на тази форма в района. Най-новите открития в района на град Шипка показват редом гробници с фалшив полуцилиндричен свод - гробниците под могилите "Шушманец" и "Славчова-и гробници с полуцилиндричен свод с клучов камък-гробницата под "Сашова могила".Разпространението на гробниците с полуцилиндричен свод по нашите земи поражда въпроса дали сводът се е зародил в този си вид на местна почва като постижение на местните майстори, или е внесен отвън. Авторите на публикации за полуцилиндричния свод, неговото развитие и разпространение отбелязват, че той се появява в Гърция за първи път не по-рано от IV в. пр. Хр. Те изтъкват, че той се появява като че ли изведнъж, като готова форма, и търсят в древна Македония. Днес теориите, че е възможно полуцилиндричният свод да е навлязъл там след походите на Александър Македонски на Изток са отхвърлени поради наличието на гробници с такъв свод, изградени преди тях - в началото на IV в. пр. Хр. Определено може да се приеме, че в Тракия архитектурни постижения са създавани синхронно с тези на територията на античната Македония. Широкото разпространение на фалшивия свод по нашите земи открива възможността от него постепенно да се е преминало към полуцилиндричния свод с ключов камък, Като преходен момент може да се разгледа употребата на заострен, стреловиден фалшив свод, в някои случаи дори пресечен в най-горната си част и визуално напомнящ полуцилиндричния свод - в Казанлъшката гробница, в гробниците край Мъглиж под "Сарафова могила" при с. Крън, Казанлъшко, под могилата "Хелвеция" край Шипка. Нужната брънка в прехода представлява фалшивият полуцилиндричен свод, получен от издялване на каменните блокове в такава форма. Потвърждение на тези изводи дава съпоставянето на свода на гробницата под могилата 'Халвеция" с този на гробниците под могилата "Шушманец" и "Славчова", в сравнение с истинския полуцилиндричен свод на гробницата под "Сашова могила". Прави впечатление голямото строително многообразие на тракийските гробници.Вижда се, че на съседни територии, в едни и същи хронологични граници, в района на едно и също селище, в един некропол , съжителстват тракийски гробници с разнообразни форми на камерата, с различно покритие, изградени от различен материал.Така в района на саврвменният град Казанлък може да се видят гробници, изградени от камък и тухли,гробници с фалшив свод, с фалшив полуцилиндриен свод, с полуцилиндричен свод с клучов камък или с купол.Изглежда, тракийският майстор е бил свободен да избира между различните архитектурни форми съобразно конкретният ритуал и желанията на тракийския аристократ, за който е била предназначена гробницата.Наличието на различни архитектурни форми, които пред6ест полуцилиндричният свод с ключов камък-фалшивия свод, получен чрез вдаване на всеки горен ред, заостреният, стреловиден фалшив свод от специално оформени каменни блокове или тухли, фалшивия полуцилиндричен свод от дъговидно издялани блокове-дават възмойност да се проследи генезицът на тези личните архитектурни форми, които предшестват полуцилиндричния свод с ключов камък - фалшивия свод, получен чрез вдаване на всеки горен ред, заострения, стреловиден фалшив свод от специално оформени каменни блокове или тухли, фалшивия полуцилиндричен свод от дъговидно издялани блокове - дават възможност да се прослди генезисът на тези форми и да се предположи тяхното развитие на място.
По известни паметници:
Мезешкша гробница е без съмнение храм към хероон. Тя е първото и до разкопките в Старосел -най-голямото и впечатляващо с монументалността си каменно подмогилно архитектурно съоръжение у нас с обща дължина около 32 метра. Открито е случайно през 1931 г. и се състои от много дълъг коридор две правоъгьлни. Помещения. с двус-катно покрита кръгла камера е куполен покрив. Изцяло е застлано с каменни плочи, в помещенията настилките са двойни. Общият вход е бил зазидан след последното влизане, а помещенията са затваряни последователно с каменна плоча, еднокрила каменна врата и двукрила бронзова. Срещу входа в кръглото помещение е монтирано каменно легло фланкирано с две урни от монолитни блокове.
С коридора, съчетаването на двус-катно и куполно покритие, Мезешката гробница, както е прието да се нарича накратко, седи най-близо до микенските, които обаче са с много по-големи размери. Освен това, тя е построена поне 8 столетия по-късно - най-вероятно в края на V или първата половина на IV в. пр. Хр.
КАЗАНЛЪШКА ГРОБНИЦА
Също случайно, на 19 април 1944 г. е открита Казанлъшката гробница. Тя е много по-малка, но и много по-кокетна от Мезешката. Изградена е преимуществено то тухли и се датира в края на IV или първата половина на Ш в. пр. Хр. Макар и изцяло оголена и след това скрита под защитна сграда за нуждите на консервацията и запазването, и за нея не са направени наблюдения за съотношението насип - строеж. Тя има открит полуразрушен коридор и две камери - първата правоъгълна с двускатно островърхо покритие и вход, следващ контурите му, втората - кръгла с кошеровиден покрив. Тя е имала за затваряне на входа си еднокрила каменна врата. Централната камера е сравнително малък - диаметър само 2,9 м. Стените и покритията на двете помещения са с многоцветна украса - имитация на мраморна облицовка и сложни сцени - бойни в правоъгълната и мемориални (погребално угощение или прощална сватба и надбягвания с колесници) в кръглата камера. Изрисувани са и орнаменти с растителни мотиви и букрании (волски черепи). Неизвесният майстор е работил в четири основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са едновременно две техники: мокро фреско - при декоративната и фигуралната живопис, и темпера -при оцветяването на пода и стената. Стенната декорация имитира цветово лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. Стените в коридора започват с триделен цокъл от правоъгълници - ортостати в черен цвят, разположени между два релефни бели пояса. Над цокъла, чиито елементи са изразени пластично или чрез гравирани линии, следва неразчленена стена в помпеянско червено, а над нея са разположени два рисувани фриза- единият с растителни мотиви, а другият с фигурални изображения. Представените върху втория фриз пеши и конни воини възпроизвеждат среща на две неприятелски войски, като на западната стена е изобразена сцена на единоборство. Изобразено е историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата знатен тракийски владетел.

В куполното помещение декоративното разчленение на стените е запазено, както и в коридора. Тук цокълът се състои от бели ортостати, разположени между черни релефни пояси. Следва стена, отново в помпеянско червено, над която са възпроизведени цветово архитектурни елементи, заимствани от йонийската архитектура. В центъра на главния фриз, срещу ниския правоъгълен вход са изобразени фигурите на мъж и жена, седнали край масичка с плодове, а около тях-прислужници носеши дарове. Реалистично и с изящество е изобразена и сцена на "погребално угощение с шествие". Трогетелно сплетените ръце на съпрузите въплащават основната идея за прощаване и раздяла с мъртвия. Знатната съпружеска двойка е увенчана с лаврови венци-белег на героизиране, широко разпространен през елинистичната епоха.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тракийски погребалени практики и гробни съоражения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.