Тракийското съкровище от Летница


Категория на документа: Други


 ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

"Св. Св. Кирил и Методий"

Исторически факултет

Р Е Ф Е Р А Т

по Античната култура по българските земи

на тема:

Тракийското съкровище от Летница

Съставил: Стоян Пенев Михайлов Проверил: проф. д-р Иванка Дончева
Специалност: Културно-историческо наследство
Степен: Магистър
Фас.№: 65200-КИН

Велико Търново
2013

Откриването на съкровището от Летница става съвсем случайно. Работници копаели основите на селскостопанска сграда, когато се натъкнали на един бронзов съд, в който имало множество малки сребърни предмети. Първоначално те били разделени от работниците поравно, но после като се разбрало за намереното съкровище, уредника на музея в Ловеч издирил хората и събрал безценните антики, дали съкровището от Летница е в пълният си блясък пред очите ни в днешно време и трудно да се каже със сигурност.

Бронзовият съд, сфероиден, е висок 18 см. и е с диаметър в най-издутата си част - 36 см, а устието 24 см. Той има две дръжки, съставени от по едно ухо с неправилна четвъртита форма със страни по 4 см. Приковани при устието на съда с два гвоздея и с халка на външната си страна, на която има нанизана втора халка - самата дръжка. Освен сребърните предмети, между които има много дребни, каквито се срещат в конските амуниции от IV в.пр.н.е., находката съдържа и една добре запазена юзда, която се е поставяла на оглавника и един зъбалец-верига. Такива юзди се срещат главно в находките от V и от първата половина на IV в.пр.н.е.

Самата юзда, показва, че конската амуниция, от която се състои съкровището, е била прибрана заедно с ремъците, върху които са били поставени украшенията в съда. В Тракия са откривани много конски амуниции, но всички те се състоят от чифтове апликации, разположени от двете страни на конската амуниция. Във всяка една от тях, обаче има по една апликация, която е единична и е стояла върху челото на коня или т.нар. начелник. В съкровището от Летница също има много апликации и начелник и в едната от тях можем да разпознаем ясно гарнитура от украшения на коне. Но почти всички от находките в Летница, са разположени по един и същи начин: те са ажурни и представляват глави или цели изображения на животни, а понякога и само животински елемент - главно две лапи излизащи от едно рамо. Тези изображения са релефни и никога върху фон. Контурът на рамката следва контурът на фигурата.

Конска амуниция от Летница.

Начелникът е изкован от сребърна пластина. Висок е малко над 4 см и е позлатен изцяло. Като типичен начелник не е изработен в релеф, а в кръгла скулптура и представлява група от две животни: лъв и бик. Лъвът е представен седнал на задните си крака, подгънати под тялото и с изправени предни лапи като котка. Главата му не се е запазила в добро състояние, но въпреки това се вижда се виждат двете очи и гънката в средата на челото над носа. Притиснат от тялото на лъва, въпреки че позата му не е нападателна, бикът е допрял предната част от тялото си до земята. Подобен тип изображения на бик се наблюдават и в други произведения на тракийските майстори, като например съкровището от Рогозен. Двете страни на кръста на животното са пробити от кръглия отвор, на който начелникът се закача за оглавника.

Всички начелници е Тракия представляват една или две животински глави, но майстора от Летница е заместил двете глави с две цели животински фигури и така за пръв път ни насочва към едно ясно обяснение на този мотив като борба между животни или митологически същества.

Ажурни апликации. Една част от апликациите от Летница са изработени като контурът на изображението е контур и на самата апликация и така то се превръща в ажурно изображение.

Една от тези апликации е сребърна фигура, висока 8,1 см. и представлява борба между четири животни. Лицевата част е позлатена. В средата са представени лъв и грифон, изправени на задните си крака, изпод които изпълзяват нагоре две големи змии. Едната е насочила устата си към лъва, а другата към грифона. Самата сцена е добре представена и изобразена, като дори и детайли като забитите нокти на единият крак на лъва в тялото на грифона, а също така забитият клюн на грифона в шията на лъва са добре илюстровани от въпросната апликация. Тази находка е единична, въпреки че всички апликации в конските амуниции с изключение на начелникът, би следвало да са по два екземпляра. Възможно е втората подобна апликация да е изгубена при откриването на съкровището или открадната в последствие. Подобни апликации вероятно са се поставяли от двете страни на юздата закачени за оглавника на коня, за това говори плоската халка за окачване с ширина 2 см. от обратната страна на апликацията.

Други ажурни апликации от съкровището от Летница са части от седем еднакви сребърни апликации, от които цели са запазени само четири. Апликациите е трябвало да бъдат осем на брой, но очевидно една от тях не е достигнала до нас. Апликациите представят два орела в хералдическа група, обърнати един срещу друг с наведени глави. Единият им крак е стъпил върху палмета, а другия е издигнат над нея. Целите са покрити с къси пера, които по краищата на крилата стават дълги. Над шиите и гърбовете на орлите се вижда по една глава на грифон с гребен с триъгълни зъбци. Те започват с насочен напред рог. Палметата върху която са стъпили орлите е трипластна, и напомня лотосов цвят.

Към групата на ажурните апликации принадлежат още и две сребърни апликации от съкровището от Летница, високи по 12 см. Те имат формата на трискел с плоско кръгло умбо в средата, опасано от рамка, от което излизат три гонещи се глави на грифон с дълги шии. Рамката на умбото е от гладък кръг, заграден втори с нарязани линии. Главата има голямо кръгло око, заобиколено от гладък и нарязан бордюр. Клюнът е силно извит в спирала. Между клюна и шията, над окото има три четириъгълничета, а зад тях излиза един спирално извит рог. Апликациите са украсени от лицевата страна, а на гърба си имат плоски халки за закачване на ремък със широчина 2 см.

Подобни апликации с форма на трискел се срещат и в други находки от северозападна България, макар и по-рядко и с по-бедна украса. Пример за наподобяващи находки на ажурни апликации са погребалните дарове от Могиланската могила във Враца. Находките от нея се датират към времето на одриския цар Котис (385-359 г.пр.н.е.). Срещат се и в малко по-късното съкровище от Луковит, макар и със слабо променена форма. Те са с четири,а не с три рамене и имат форма на свастика.

Ажурните апликации от Летница се отличават с няколко нововъведения, които майстора, чиято изработка са, е направил и които контрастират на известните досега от този период. Преди всичко в неговите произведения има стремеж да се представи по-действителни форми на животните: лъва, грифона и орлите. При това той представя фигурите изправени - нещо, което не се среща при другите апликации със сюжет борба на животни. Специално за трискелите и свастиката в Луковитското съкровище, украсени с глави на грифон, по принцип се срещат само в северозападния край на Тракия. Интересното е, че в други гарнитури от украшения за конска амуниция, произхождащи от югоизточна Тракия, главата на грифон се среща по често като украшение за конска амуниция. Но тези апликации представляват само една глава на грифон, стилизирана по същия начин. Такъв е случаят с апликациите - грифонски глави от Брезово., които са четири в гарнитура.

Друга особеност на ажурните апликации към амуницията в Летница е стремежът на торевта да представи фигурите на животните в действие. Неговите лъв и грифон в апликацията се борят истински, а змиите ги нападат. Орлите кълват, заловени с ноктите си за растението, върху което са стъпили. Дори главите на грифоните са в положение на гонещи животни. Докато във всички останали находки действието е само загатнато, с опит да се представи, тук то е ясно изразено. Безспорно това се дължи на умението на майстора не само да моделира вярно фигурите на животните, но и на умението му да предаде точно позите им в момента на борбата.

Апликация с рамка и фон. Останалите 15 апликации в съкровището от Летница са украсени с изображения, които са изведени пак в релеф, но с фон зад тях и са рамкирани. При това рамката е един изпъкнал бордюр, от вътрешната страна на който грубо са очертани с две линийки овули. Отделни елементи от изображенията, които стигат до края на апликацията, понякога прекъсват рамката. Понякога те дори излизат и извън самата четириъгълна форма на апликацията. Всички апликации са четвъртити с изключение на една, която е кръгла. В единадесет от апликациите е използвано човешко изображение. Образно те могат да се разделят на две групи: апликации с изображения на богиня и змей и апликации с изображения на животни, т.е. те се отделят по сюжетен смисъл.

1. Богинята и змеят. Сребърна четвъртита апликация с позлата, висока 6,5 см. Опасана е с бордюр и зад него ред овули по горната и двете отвесни страни. На сребърния фон на апликацията се открояват две позлатени фигури: жена с дълга коса в профил, с око в цяла дължина и ухо, което се вижда в косите й. Облечена е в дълга дреха с кръгла яка. Облеклото й е добре и детайлно възпроизведено, но торевта не е съумял да пресъздаде релефа на бюста на богинята и затова го е маркирал с две кръгчета с означен център, които не е поставил при това на мястото, където би следвало да са. С лявата ръка богинята гали шията на голям дракон, а дясната тялото му. Цялата фигура на богинята не е успоредна на рамката, а леко наведена назад. Така изображението се приближава до познатата схема на нереида, възседнала по амазонски хипокамп - морски кон.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тракийското съкровище от Летница 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.